Слънчев бряг 2007 година

Пътят от Равда до Слънчев бряг е около 5 км, билетчето е 1,20 лв. Има и само автобуси само линия Несебър-Слънчев бряг които са 80 ст. От двете страни на пътя за Слънчев Бряг е застроено с нови хотели между старите социалистически, които са горе долу поддържани, поне от това което се вижда отвън. Грозна е гледката на обрулените от строителство борчета и други дървета. Лъскавите хотели по пътя за комплекса ме подготвят за още по фрапиращи сгради, които стоят празни и от които не се виждат никакви признаци туристически живот. С нея се заговорихме и стигнахме до очевадния извод на целия български народ, че повечето хотели тук и не само тук са направени от пране на пари и не е важно дали имат посетители, просто това е един вид инвестиция – парите на „бизнесмена“ да не му отидат на вятъра, а да са му в хотела.

Още по пътя за курорта (на автогарата видях изписан ж.к Слънчев бряг, нищо чудно с това строително темпо вече така да се води) огромни билбордове рекламират Sunny Beach Mall върху които е снимана мацка приличаща досущ на актрисата от „Отчаяни съпруги” Ева Лонгория. Та мацката е снимана гола, като стратегическите места по тялото са прикрити с една голям пазарски плик – хитро нали. От внушителната реклама една вечер се запалихме да видим какво преставлява въпросния мол и когато го видяхме останахме разочаровани. Изкачи ни ескалатор направо от уличката и ни остави на един коридор които установихме че се намира на между блоково пространство. От двете страни на коридорчето имаше магазини лъскави като по нашите молове. Това коридорче  прави чупки като лабиринт и само на него се намира мола. Отгоре коридора е открит, няма таван, от двете му страни се виждат прозорците на хотелите – тъпо нали. Нашите софийски молове са сто пъти по хубави и по големи.

Слънчев бряг е станал архитектурно полу лъскав, полу соц стил. Новите сгради най вече на хотели са наблъскани едно до друго и имам чуството че ако поживея малко в центъра на курорта ще ми се появи клаустрофобия. Няма зеленинка, няма паркове и градинки, няма алеи за отдих, има дори липса пейки върху които човек да поседне и да си почине. Имаше само две, три пейки на алеята след хотел „Кубан”, които бяха заети. Аз й викам на нея: сигурно са махнали пейките за да не сядат туристите безплатно, ами да се принудят да седнат в многобройните заведения и да си поръчат нещо, да не седят просто ей така без нищо.

Много е претрупано със строежи, поне на Албена нямаше такова нещо – там си имаше и градинки и паркове и алей, кеф ти море и пясък, кеф ти зеленина и пейки. Албена си е запазила архитектурата още от соц. време, но се питам въпрос на време ли е и там да хвърлят око за строителства на хотели и сгради. Тя ми вика: идвала съм като малка в Слънчев бряг на почивка с мама и татко, но си спомням, че пред всеки хотел имаше градинка и алей и това беше част от облика на самия хотел. Нямаше такава цигания и толкова много народ.  Сега тук е насрано (с извинение) отвсякъде със сгради и продължават да серът (отново) кадето им падне.

Пазарчетата на уличката пресичаща главната от другата страна на хотел „Кубан” (хотелът се води за центъра на курорта) ми заприлича на пазара в кв. Илиенци. Същите халета само че в умален вариант, същите павилиончета и сергиики. Можеше някъде да се намерят и гащи, трикотажа изобилстваше от двете страни на улицата. Дори видях изложени в една щайга обувки втора употреба за 20 лева чифта.

Плажната ивица на Слънчев бряг е стеснена заради новопостроените хотели. Една част финният качествен пясък (един от най добрите по черноморието) казахме че е бетонирана. Другата час се използва за плаж, а крайбрежната алея описваща централната част на курорта – идваща от Св. Влас и стигаща до комплекс Лазур е натъпкана пак с магазинчета, павилиони, барчета, ресторантчета, кръчми, атракции и какво ли не. Тя ми вика: Това тук е по зле и от „Капълъ чарши”, дори и там няма такаво голяма манджа с грозде.

По едно време от огромния поток от руси глави блъскащи се в погледа ни и от многопластовото боботене на немски език й стана лошо и щеше да припадне. Седнахме на една кръгла пейка за да си вземе глътка въздух и голямо количество минерална вода. Обаче от едната ни страна имаше скара върху която цвърчаха меса и пушека  отиваше точно в нас. След има няма 3-4 минутки станахме и продължихме да плуваме по и срещу течението от скандинавска плът.

Плажната ивица от единия до другия край пеша я взехме за около 2 часа. За по мързеливите има рикши и влакчета. На едно място на една рикша й се беше счупило колелото и беше друснала нечии немски задници на земята – срамота нали.

В Слънчев бряг присъстват предимно германци и то в индустриални количества. Имах чувството, че целият целокупен немски народ е дошъл тук и си е направил колония. Немската инвазия изкача от всеки ъгъл, дори и мен ме включвха към нея. На няколко пъти българи ме вземат за германец и ми дават менюта пред заведенията в които работят, като ме приканват на развален немски да опитам тяхната кухня. Аз пък с перфектен английски акцент им отвръщам: No Thanks, а ми идваше да им отвърна Danke shoen.

Викам й, ако и след осми клас продължих да уча немски, сега щях да си шпрехвам с немците без проблем и щях да се бъзикам с българските продавачи и обслужващия персонал на този език. След основното училище се отказах от немския, първо защото ни беше наложен по онова време като задължителен втори език след руския и второ защото не ми харесваше произношението му, пък и английския си беше световен език и исках него да го уча. Така българите ме вземаха за немец, докато не заговоря на български. Подвеждаше ги външният ми вид, които бие на северен тип човек – светли очи, светла кожа и коса. Дори косата ми да си я боядисам в черно, пак бия на скандинавец. Тя ми вика: котираш се за чужденец, спокойно може да минеш за един от тия туристи.

Мислех си за бъзик да започнем да говорим на английски в заведенията и на продавачите или да викаме на тълпите немското здрасти – Халоо. Вечер след като се нахраним купувахме по една еднолитрова бутилка минерална вода на човек и я изпивахме докато се разхождахме. В Съни бийч се наложи да търся тоалетни защото от водата малките нужди взеха по честичко да се обаждат. Хрумна ми че мога да отида в Макдоналдс на тоалетна. Изчаках на опашка пред тоалетната и преди да вляза питам момчето колко струва, а то ми вика нищо. Отговарям как така, а то продължава: за чужденците било един лев за българите безплатно, брей викам си аз тия хора добре са го измислили. Според мен такива дребни неща трябва да бъдат безплатни за българските туристи и платени само за чуждите, така се чувства един вид уважение към българските летовници че са предпочели да почиват в тези лъскави курорти. На другия ден в тоалетната стоеше момиче да събира таксата. Още щом ме видя каза: one lev. Викам и на български колко е таксата?, а тя се усмихна, изненада се че не съм чужденец и каза нищо.

В Слънчев бряг лошо впечатление ми направи, че няма кошчета за боклук. Търсехме къде да хвърлим отпадаците си в центъра на главната улица и в голям обсег не се намираше нито едно кошче. Като културни и възпитани хора, необичащи да се замърсява околната среда се лутахме нагоре-надолу, наляво и надясно и не откривахме нито едно кьораво кошче или кофа за смет. Изнервихме се и ни идваше да оставим торбичката с боклук до някой стълб, но сърце не ни го даваше и затова се заоглеждахме по близките закусвални и оле до едната закусвална мернахме малко кошче в което веднага метнахме нашите боклуци. Не върви, уважаеми управници на Слънчев бряг и община Несебър така да оставяте комплекса без кофи за смет. Този огромен поток от хора всяка минута консумира по нещо и всяка минута прави боклук. Целият този боклук как ви се вижда разпилян по един от най елитния български курорт. Ако не бяхте впрегнали уличните чистачи гледката и аромата от боклука биха били неописуеми, поради липсата на тези кофи. На Слънчев бряг забелязах да има известно количество комари. Дали присъстват от факта, че има много боклуци в прекия и преносния смисъл или от това че комарите предпочитат да смучат вносна свежа кръв. Аз мисля че и заради двете неща.

Advertisements

0 Responses to “Слънчев бряг 2007 година”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
август 2007
M T W T F S S
« Юли   Септ »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,310,936 hits

Flickr Photos

Toulouse Sunset

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: