Архив за август, 2007



Несебър 2007 година

Пътят от Равда до Несебър е застроен с хотели от двете страни. Пътувахме от Равда до Несебър за 80 стотинки билетче за около 20 минути. Историята на този град можете да прочетете навсякъде в нета. Достатъчно е да го въведете в търсачката и ще откриете много информация за него. Искам само да опиша какво представлява Несебър през тази 2007 година и как ми се видя през моите очи един от любимите ми курорти.

Освен че също така е много застроен с хотели без туристи Несебър е осеян с чалга, но чалга не каква и да е, ами сръбска. Малко отклонение – по принцип един от най дразнещите ме балкански народи са сърбите. Не харесвам тяхната култура и манталитет, смятам че са див народ, а най много ме дразни тяхната фолк музика. Може да се смея на сръбските комедии и да ги гледам, но като цяло не харесвам много неща в този народ. Ако някой сръбски гражданин или човек с такъв произход ме чете нека да не се засяга нямам нищо лично срещу сръбския народ, но вътрешното ми отношение относно сръбщината е такова, не добро. Така Несебър е жестоко облъчен от сръбска чалга и то явно от сръбски преселници живеещи на територията му. Казвам й на шега:

още малко от тази сръбска музика и ще започне да ми липсва българската чалга. Български курорт е, защо звучат чужди песни, аман от тези сърби.

Магазините и сергиите не ме заинтригуваха и в новия и в стария град. Исках нещо да си купя за спомен, но нищо не ми хареса, повечето буклуци се намират и тук в София. Тя си купи някаква играчка за 10 кинта правеща 256 фигури наричана „Цветето Лотос”, която като прави фигурите човек се зареждал с космическа, положителна енергия. Това нещо не ме впечатли, не ми и хареса. Не смятам че събира кой знае каква и колко енергия, но за играчка убиваща свободното време за изнервени хора – става.

Старият град на Несебър е осеян от началото до където може със стоки. И от двете страни на уличките има сергии и магазинчета, напомнящи ми базарите в подлеза на НДК. Малко или много пак е цигания, но туристите като че ли това обичат да я разглеждат, щом пълнят курорта и улиците по шевовете. Явно те си нямат такива пазарчета и сега това тук им се струва направо екзотика. Тя вика че дори и в Истанбул нямало такъв бит пазар както тук, претрупан с какво ли не. Дори и с гащи. Сякаш германецът е дошъл чак от някъде си да си купува гащи и сутиени.

В Несебър този сезон преобладаваха немци и скандинавци, но общо взето има микс и от англичани, чехи, мургави азиатци и българи. На няколко места се виждаха обяви че се търси работна ръка за заведения, на няколко места висяха обяви за квартири. В алеята тръгваща от главния път на Несебър за стария град покрай крайбрежието (не тази за Слънчев бряг, а от срещуположната страна) има много хубав дълъг мини парк стигащ до южния плаж. Тук освен поддържани алеи със зеленинка и цветя има пейки гледащи към морето. Цялото това нещо ми се видя много романтично, живописно и красиво. Тук човек с часове може да съзерцава морето и да медитира по този начин. Браво за тази запазена градинка. Курортен град като Несебър има нужда от такава алея за разходки и отдих.

Минахме през пощата и видях въпросният хаус клуб „Хелп” където бяха убили наскоро шведски турист. Доколко е хаус клуб незнам, но по такива съмнителни за безопасноста и качеството на музиката заведения нямам навика да ходя, колкото и да се рекламират. Дискотеката „Хелп” (какво име само, напълно в тон с убийството случило се там, сигурно клиентите им идва наистина да викат хелп) се намира под земята в бункер близо до боулинг зала. Точно тогава когато минавахме оттам, някъде към 22:30 все още беше затворена. Или е отваряла по късно или този ден не бачкаше. Видяхме само че има плакат с реклама на някакво бъдещо парти с някакъв алкохол затози месец – август. Хапването по улицата на Несебър не е чак толкова скъпо колкото по заведенията, а по заведенията можете да съдите по това къде се намират и как са като дизайн, интериор. Цените на стоките са леко завишени от столицата ни, но са поносими за един среден потлребител.

Пясъкът е сравнително чист и белеещ се, водата също чиста и с приятна температура. Смешни са продавачките на билети в автобусите циркулиращи Бургас или Поморие – Несебър – Слънчев Бряг. Първо са със смешен акцент, второ са нахакани с мъжки езиков речник и са големи флиртаджиики, особено с шофьорите.

Реклами

Равда 2007 година

Равда е известна като място на младежки и детски лагери. Тя е крайморско селище, при това много стратегически разположено – между Бургас и Несебър – на 5 км от Слънчев бряг и 3 км от Несебър. Селището разполага с няколко плажни залива, простиращи се до Несебър. Равда е отдалечено от главното шосе на 1 км. Около него няма големи градове и заводи – екологично чисто селище с прекрасен въздух – поне така забелязах. В курортното селище базите за почивка са предимно частни квартири и семейни малки хотелчета. Селото разполага също така с множество малки ресторанти, механи, павилиони и барове.

Главната улица в Равда ми прилича на софийската Граф Игнатиев – от Раковска до попа, но в по селски вариант. Циганията е по цялата й дължина. Дискотеки в Равда нямаше, но дори и да имаше точно в тях не бихме отишли. Единствано мернах някакъв клуб в центъра наречен „Златната ябълка“, който е бил за жива музика, но в този период не го видяхме да е отворен. Това което очаквах в Равда е, че ще е по спокойно и няма да има много народ и блъсканица, както в други курортни места по Черноморието, но тук сбърках. Пълно е с поляци, малко руснаци, тук там турци (вероятно български помаци). Също така имаше и много български летовници.

Изминалите години е имало и чехи в равно съотношение с поляците, но тази година преобладаваха вторите. Една жена която ми продаваше хот дога викаше, вероятно за поляците: „Какви са тези туземци наоколо, сякаш са щипнати от гори тилилейски, божеее.” Е, мислех си аз туземци, туземци, ама без техните пари няма припечелваш за цялата година. Бабката малко се поизхвърли, но вероятно самата тя осъзнава, че без туристите тя и семейството им ще мизеруват от безработицата през зимните сезони.

Цените на стоките в магазинчетата и храната в заведенията са като в София. Това беше голяма изненада за мен, мислех че храната ще ни хвърли в голям разход и затова си взех повечко пари, но се оказа че човек на едно ядене в заведение може спокойно да отдели 5, 6, 7 лева и да се нахрани много добре. Заведенията за хранене са тип механи. Едното което мога да препоръчам с много вкусна и евтина кухня се нарича „Чучура” и се намира на главната улица на селото. Ние предимно там се хранихме и то по никакви часове през деня и вечер – към 14:00,18:00, 22:00 – общо взето когато огледнеем, а това ставаше рядко заради жегите и плажа. „Чучура” винаги се пълнеше с народ и много често вечер нямаше места. Налагало се е да чакаме по половин час за да седнем на маса. Масите тук много често биват резервирани. По високата посещаемост и чакането за място тук, може да се дължи на вече споменатата вкусна и евтина храна. Тя пък от свой ред бива – барбекю, специалитети, салати, панирани предястия, печени, пържени и задушени ястия.

Това което опитах там много ми хареса: Акула пане – 4,80; пилешки панирани хапки 3,60; панирани калмари, миди, скариди горе долу също за по толкова. Таратор беше 1 лв, салати вървят за по 3-4 лв, задушени рачешки ролца от които пръстите да си оближеш за по 3,80 – 150 грама порцията и стигнахме до един от най вкусните специалитети на завединието – пилешки сач. Пилешкия сач преставлява пилешки късчета месо в комбинация на зеленчуци (домати, гъби, тиквичка, патладжан, кромид лук, морков, броколи, джанка) върху гореща плоча. Ястието е 400. грама и е подходящо за двама. Цената му е 7 лв.

Понятието и ползването на сача е доста близко до градските легенди.
Сачът е изобретен преди много години, да не кажа повече от 500-600…
Сега, с наличието на съвременни технологии сачът се превръща по-скоро в ресторантска екзотика.
Истинският сач се прави от неизпечена глина, затова е и доста крехък.
При първото загряване температурата не бива да е висока, защото съдържащата се в неизпечената глина вода ще се разшири много бързо и ще пукне сача.

Ние бяхме много изгладнели един ден, както се и бяхме дехидратирали и решихме да хапнем сач с много таратор и айрян. Опустошихме сача за нула време и си поръчахме още храна, защото цял ден не бяхме яли нищо. Десертите които предлагат в Чучура са палачинки и плодова салата, но също не са за подминаване.

В Равда както споменах има много построени и строящи се хотели предимно фамилни. Идват хора от различни крайща на страната, купуват място в селото и започват да цвъкат хотели един до друг. Около построените и непостроените хотели има кал, строителни отпадъци и мръсотия. Гледаш хубаво и спретнато малко хотелче, а отстрани ти се набиват в очите дупки, разбити пътеки и строителни отпадъци – грозна гледка. Очаква се в скоро време селището масово да се застрои и да стане страшно.

Равда има няколко плажни залива. Пясъкът е смесен с миди. Дъното във водата в началото е много плитко и изведнъж започва да става много дълбоко. Затова едната шамандура е много близко към брега. Водата на плиткото беше като чай. Навътре също не е студена, беше приятна за плуване или плацикане.

Неприятно е че близкото заведение свири чалга, която даже не е актуална, като отвреме пускаше и радио с хитове. Плажния бар върти ретро поп музика, но тази поп музика нали се сещате че биваше леко заглушавана от чалгата отсреща. Всичко това се случваше на малкия южен плаж, срещу хотел св. Илия. На този плаж има ивица с чадъри за които първоначално мислехме, че са безплатни защото три пъти никой не ни таксуваше. Оказа че са 5 лв., просто човека събиращ таксата или беше разсеян или го мързеше да гледа кой кога застава под чадърите, освен това не издаваше билет или касов фиш за това че си си платил чадъра.

Отвреме навреме на плажа минаваше много мургав, направо черен ром като се провикваше: Вкусни и пресни понички моля, понички с мармалад и шоколад. Закуската на Памела Андерсън, обяда на Шакира, вечерята на Дженифър Лопез и така циклично сменяше женските имена с мъжки на известни личности – закуската на Дейвид Бекъм, обяда на Георги Първанов, вечерята на Арнолд Шварценегер. Думите му машинално и дословно все още отекват в главата ми. Тя каза: обичам мазни равденски понички.Не мога да не мина днес без тях. Миналата година бях на … и ми липсваха тези мазните равденски понички.

Също така отвреме навреме минаваха и мъж и жена от турски произход и се провикваха – Кукуууруууз като носеха със себе си огромен казан. Тази година нямаше сладоледаджии, нямаше и семкаджии. За съжаление нямаше и душове за измиване след плажа, но нищо и без тази малка подробност човек може да си направи хубав плаж.

Това което разбрах за Равда е че там има много български заселници от Егейска Македония.

София-Бургас-Св. Влас. Пътуването

От доста време планирахме да направим морска разходка и преди месец и половина се навихме и я организирахме. Звъннахме тук, там и направихме резервации. Беше вълнуващо. В главата ми се въртеше думите от една естрадна песен „ах морето, ах морето“… Замислих се тогава, че само ако преди два месеца по малко по трескав начин приготвях багажа си за Албена, то сега беше по различно. За Албена трябваше да подбирам багажа си с облекло, като за събития и коктейли – малко по спортно и повече по елегантно. Сега можех да слагам къси гащи, ¾ къси панталонки, потници (е не тип лястовица де 🙂), тишъртки и други плажни дивотии.

Натъпках обичайните сак, раница и малка чанта. Обувките, които бяха само два чифта – чехли и спортни (без тези с които бях, разбира се) ми заеха малко повечко място, но на прима виста взех това което сметнах, че ще ми бъде най нужно. И ето че заветният ден в който трябваше да отпътуваме дойде. Станах рано и първо закусвах. Последно в главата ми се изписваше трескаво дали съм взел тези и онези неща, дали всичко е готово за да си измия зъбите и да потеглям. Всичко беше наред, когато осъзнах, че трябва веднага да тръгвам, защото по шосето до централната автогара докъдето трябваше да стигна има обичайни сутрешни задръствания и можеше зверски да закъснея.

Времето в понеделник на 6 август сутринта в София беше много кофти – мрачно и облачно, хладно и влажно. Очакваше се през деня обилно да вали, а аз исках да се спася от това време, носещо със себе си меланхолично и депресарско настроение. Исках си слънцето, морето и топлия фин пясък. Благодарение на добрите, шофьорски умения на брат ми които правеше бързи и фини маневри между опашката от коли, предвижващи се бавно заради задръствания той навлезе дори в отсрещното платно за да стигнем навреме преди автобуса да тръгне и да ме изостави в софийския смок и меланхолията. Брат ми спря пред входа на автогарата, взех си багажа и се сбогувахме набързо защото отзад някакъв шофьор почна да крещи, че сме задръствали движението.

Стигнахме 20 минути преди да потегли автобуса с нея се настанихме и след малко потеглихме. Говорихме си няколко минути и решихме да слушаме музика. Така или иначе щяхме да си говорим през цялата почивка защо да не стартираме пътуването с хубава музика. До мен тя извади мр3 плеър с няколко албума и се започна с Nine Inch Nails, чух първоите две парчета и ми се стори че за такова мрачно време не е подходящо да се слуша музиката на този проект. Имах нужда от нещо по ритмично и мелодично и затова си пуснах клубни тракове от някакви компилации и така ми стана по добре. Дори зарибих слушащата до мен Nine Inch Nails и тя мина на моита вълна от електро, прогресив хаус, но след няколко трака и заради облачното време й се доспа и се унесе.

Продължаваше да вали и да се усеща влагата. Хората в автобуса се занимаваха с различни неща за убиване на времето по време на пътуването. Едни ядяха и си говореха, после спяха, други четяха книга или лъскави клюкарски списания, о боже сетих се аз, ето нещото което забравих – четивото. По време на дълъг път отвреме навреме ми се чете книга или списание, но списание не каквото и да било, ами по стегнато и в същото време шеговито с приятно написани неща и тук-там картинки. Всъщност такива списания като Макс, Максим и FHM без да искам ми станаха любимо четиво заради откровените текстове в които има и известна доза оригиналност и също така има един личен диалог между читателя и автора. При някои от тези журналисти изписващи този тип издания егото не е чак толкова силно, както в други известни лайфстайл списания в които направо ми се карат защо не съм ходил в това или онова заведение, защо не съм с последната технологична играчка или с модерния парцал от новата колекция на известна марка дрехи. Та забравих четивото за из път, но си имах музиката. Автобусът в началото ми се видя приличен, но не и нов и удобен.

Седалките ми се видяха малки с недостатъчно пространство отпред и малко ми беше некомфортно. Имаше два малки телевизора – един отпред и един по средата. Двд-то се оказа че беше развалено и така и не можаха да пуснат някой филм. По късно в неспиращия порой от горната част на стъклата започна да капе вода, която малко по късно се засили и протече на вадички. Ръкавите й се намокриха и изцапаха от мръсната вода. Минавахме Стара Загора, а там дъжда се позасили. Големи езера от вода се бяха образували в разнебитения път край някякъв завод в индустриалната част на града. Автобуса спря точно над такава локва и ние помислихме че може би да спира за почивка, но не беше за това. Просто трябваше да слязат тези които пътуваха до Стара Загора и да се качат нови пътници за към морето.

Возилото ни спря за почивка пред крайпътно заведение в Нова Загора, където спираха и други автобуси на различни фирми. Подухваше топъл вятър и въпреки че беше облачно се чувстваше топлина. Тя каза че винаги в Загорския регион е топло, дори когато е облачно и вали. Тя ходи до тоалетна, а аз я изчаквах и разглеждах заведението и хората, които и двете не бяха впечатляващи и интересни.

След 20 минутна почивка автобуса тръгна, а аз все още не чувствах глад. Като пътувам не ми се яде, само отвреме навреме се залъгвам с солети, пуканки и чипс в комбинация с минерална вода. Така направих и този път, докато тя си хапна сандвич със суджук и намазано топено сирене. В торбичката имах 2х2 сандвичи – два от по два вида, но не ги и докоснах. Отворих пакетчето с пуканките и захрупах. Оказа се че пуканките във вакумиран целофан са пресни и нелоши, затова неусетно ги излапах и лекият ми глад изчезна. Исках бързо и неусетно да стигнем до морето и най накрая този дъжд да спира, все пак бяхме на повече от половината път и трябвше времето да е друго. Не може в цяла България да вали и да е сиво. Представях си как отиваме на морето и ни се случва така че цялата седмица да вали, а ние седим в хотелските стаи гледаме скучните три ефирни канала и се чудим какво да правим. Чак последните дни във втората седмица започва да има хубаво време и  нас ни хваща яд, че вече ще трябва да си ходим.

Един човек в автобуса каза, че от сряда го давали да се оправя времето и че щели да започват да се покачват температурите. Пак е щяло да има тропическа жега, но така или иначе аз на синоптици напълно невярвам. Към Карнобат и Айтос времето вече беше слабо слънчево и сухо. Ето на викам си аз, колкото се доближаваме до морето толкова да взима да става топло и светло, вече нямам търпение да се топна във морската вода. Не минахме през центъра на Карнобат и Айтос, ами по магистралата покрай тях. Разбира се на известно разтояние преди тях ние видяхме много лозя в заградени пространства и по това усетихме че сме близо до тези два града.

Пристигнахме в Бургас. Времето вече беше друго слънчево и топло. Седалките от другата страна на нашата редица бяха подгизнали от пороя по рано и подгизваха все още от образуващите се  сапунени мехури от въздушната струя на климатика. Беше нещо уникално. Момичетата които седяха на тези седалки отдавна ги бяха напуснали и сега седяха някъде отзад. Минахме през заведения и хотели като един от старите направо лъсна срещу нас – хотел „Космос” – на външен вид не е пипан с години, както и повечето по малки от него. По това време на деня в Бургаските улици имаше известно количество народ, но не беше голям потока. Беше нещо като в София в момента. На няколко места лъснаха огромни билбордове на новата чалга кампания „Планета Прима” върху които грееха лицата на съвременната чалга музика в България. Слязоха няколко семейства от Стара Загора с въдици в центъра на Бургас, а нашия бус продължи към Поморие, Ахелой и Равда – мястото където ни беше хотела в който щяхме да се настаним.

След 30-тина километра най накрая пристигнахме в центъра на Равда и хванахме тежкия багаж с които прекосихме няколко улици без да знаем къде ни се намира хотела, но слава богу бързо се ориентирахме и го намерихме. Силна буря връхлетя селото броени минути след като се настанихме в стаята. Небето притъмня, стана сиво и се сля с морето. Част от морето се виждаше в гледката на терасата, а от двете страни имаше два хотела. Започна силно да вали, гърми и да трещи. Задуха силен вятър и ние си помислихме че с морето е свършено, ако     ще има подобни бури в следващите дни. На всичкото отгоре угасна тока в хотела и стояхме така цял час. Бурята престана след 40 минути и се разсветли. Пуснаха тока и ние си доразопаковахме багажа. Гледахме новините като държахме да чуем най вече прогнозата за времето, а по нея казаха че ще има подобрение и отново затопляне в средата на седмицата. Температурите щели да се повишат, както и температурата на морската вода – ураааа.

Облякохме се и отидохме да вечеряме, но преди това тя ми показа цетралната улица на Равда и забележителностите на това село, които предстои да опиша подробно в следващ пост. Вечерях салата „Асорти”, която представляваше огромно плато със зеленчуци, колбасни мръвки, сосове и сирена. След това направихме разходка до бившия детски лагер, където сега се издига огромен, чудовищен хотел светещ в зелени светлини. Огромната сграда не беше отворена за ползване, защото нямаше посетители и някак изглеждаше самотна. В близост до хотела не припарихме, защото имаше бариера и кабинка в която имаше пазачи. Така само се ограничихме с гледката му от едната страна. След малката разходка купихме минерална вода и се прибрахме. Говорихме до късно на терасата и си легнахме. Утре ни чакаха много неща за вършене, затова заспивайки нямах търпение да отворя очи и да целуна морето.

 

Искрено, но не и лично в салона

Вчера докато фризьорката ми ме подстригваше се натъкнах на пореден разговор между нея и нейна позната или приятелка, описващ семейните проблеми на първата с допълнения от втората. Сега осъзнах защо  фризьорските салони са едни от обичаните за посещения от жените – защото се научават всички новини и клюки и са една голяма говорилня. Жените си споделят личните проблеми без да се притесняват от познати и непознати клиенти на салона, а клиентите определено не скучаят докато ги подстригват, особено ако се разказва някоя пикантна история от типа – моя го подозирам да ми изневерява със съседката от горния етаж, ама…. Е, на такива разговори не съм попадал, но знае ли човек. Моята фризьорка (казвам моята защото съм свикнал от години да посещавам, ей така по навик и защото съм свикнал на методите й на подстригване) не е лош човек. Определям я като консервативен и леко затворен човек. Определено държи на семейството си и на професията си. С нея понякога разговаряме за обикновени неща, като за политика, семейни проблеми и за нейната професия. Нейният салон се намира на първи етаж в жилищния блок в който живее.

Веднъж ми разказа следната случка: било е към 14:00 – 15:00 през един горещ, летен ден в часовете в които домакините и пенсионерите правят следобедна дрямка. Фризьорката е била в салона, нямало е клиенти и изведнъж е чула силно тропане, което се повтаряло и се отдалечавало. После чула женски викове и веднага излязла пред блока. Видяла, че две момчета мъкнели пералня, а съседката и от горния етаж на балкона викала и ръкомахала на двамата да оставят пералнята й и че тези двамата са крадци. Фризьорката тръгнала към хулиганите, а те се уплашили, оставили пералнята насред тротоара пред блока и хукнали да бягат. Наложило се двете жени да избутат пералнята до входа и да я наглеждат, докато се върне съпруга на обраната жена или някой които да може да помогне да качат  пералнята обратно, защото била много тежка за носене. Поглеждали отвреме навреме битовият уред, едната през балкона, другата през входа на блока, но по едно време необезпокоявани двамата крадци се върнали и отново дигнали пералнята. Оказало се е, че я били предали на вторични суровини, откъдето си я взели съпрузите, а двамата разбойници не били открити.

Вчера фризьорката се оплакваше на другата жена, че мъжът й е безработен от известно време и се занимавал с някакви неща, които нямало да му донесат дивиденти – най вече пари за прехрана на семейството му. На въпроса на другата жена, дали му плаща здравни осигуровки и такива за пенсия тя отвърна, че не смята да му ги плаща защото не я интересувало неговия проблем и той да си се е оправял както си можел, пък и не се знаело дали тези пари ще се запазят. Могло е след време да стане като със спестяванията на хората в началото на 90-те когато беше инфлация. В разговора между двете последваха  оплаквания от политиците и данъците, най вече стана на въпрос за плоския данък, който е плащала въз основа на доходите си в размер на 230 лв.

Такива мити работи. Докато чакате във фризьорския салон да ви подстрижат или вече ви подстригват, ако там се съберат само две жени, може да чуете такива неща, каквито ги дават в предаването „Искрено и лично“ по bTV и каквито може и да не чуете на друго място. Със сигурност най интересни ще бъдат разговорите между млада, неомъжена фризьорка и нейна също така млада и неомъжена приятелка. За какво ли ще си говорят без да се притесняват пред някой клиент? 🙂

Слънцето – приятел и враг

Правилно ли използваме слънцезащитните продукти и обръщаме ли внимание какво купуваме? Оказа се, че само да си вземем плажен крем и преди да се изложим на слънце да се намажем – не е достатъчно. Тази година имах големи изгаряния точно поради факта, че не употребявах правилния крем по правилния начин. Затова се порових в нета и открих някои митове и заблуди относно тези кремове които би трябвало да ни предпазят не само от изгаряне, но и от сериозни заболявания като слънчева алергия, рак на кожата и от стареенето й.

Не е необходимо да се използва крем, ако кожата е мургава.

От цвета на кожата не зависи нищо. Крем трябва да се използва всеки път, когато се излагаме на прякото въздействие на слънчевите лъчи. Слънчево изгаряне може да настъпи при всеки тип кожа. Обикновенно по магазините се предлагат слънчезащитно олио за по мургавия тип кожа.

Ако на опаковката на крема е написано, че е водоустойчив, то не е необходимо той да се нанася повторно за деня върху кожата.

Няма нито един крем, който да е напълно водоустойчив и затова за да се предпазим от изгаряне трябва да го нанясяме върху кожата след всяко къпане. Във водата се съдържат примеси на солта, които разяждат защитния слой на крема и нивото на защита рязко намалява.

При изпозването на крем организмът не получава достатъчно количество витамин D.

Слънцезащитният крем действително пречи на кожата да усвоява витамин D, но много експерти твърдят, че дневната доза D се получава от човека само за няколко минути пребиваване под преките слънчеви лъчи.

Кремът със слънцезащитен фактор 30 дава 2 пъти повече защита, отколкото крема с фактор 15.

Подобна сметка е погрешна. Кремът с фактор 15 защитава кожата от 93% от ултравиолетовите лъчи, а кремът с фактор 30 осигурява 97% защита.

В облачно време не може да се получи слънчево изгаряне.

Това не е вярно. Облаците не са преграда за ултравиолетовите лъчи, които са основната причина за слънчевите изгаряния. Тези лъчи се отразяват от водата, пясъка или асфалта, независимо от наличието на облаци, затова вероятността да изгорите в облачно време не е по-малка, отколкото в слънчево.

Абревиатурата SPF върху опаковката на крема означава “слънцезащитен фактор”.
Кремът трябва да се нанася върху тялото 15-30 минути преди въздействието на преките слънчеви лъчи. За осигуряването на оптимална защита кремът трябва…добре да се усвои от кожата.
Едновременното използване на крем против изгаряне и мехлем против насекоми не е желателно. Паралелното използване на тези средства намалява тяхната ефективност и повишава риска от изгаряне и ухапване от насекоми

Какво представлява слънчевата алергия?

Слънчевата алергия е свъхреакция на имунната система спрямо UV-лъчи на слънцето, която клинично се изявява с обриви, съпроводени със силен сърбеж след слънчева експозиция. В по- тежките случаи могат да се наблюдават по-обширни обриви – плаки и временни малки мехурчета. Засягат се най-често откритите части на тялото – “V” – образната част на деколтето, горната част на гръдния кош и раменете, ръцете и долните крайници. При някои пациенти се засяга и лице.
Честотата на слънчевата алергия достига до 20% от населението на Европа и САЩ. Науката все още няма категоричен отговор защо някои хора развиват слънчева алергия, а други не. Съществуват, обаче достатъчно данни, които показва, че слънчевата алергия се унаследява. Предполага се, че към нея съществува генетично предразположение, тъй като често симптомите се наблюдават при членовете на цялото семейство. В 15% пациентите съобщават за фамилна анамнеза за това заболяване.

И все пак да внимаваме:

Колкото е по-високо слънцето на небето, толкова по-голяма е ултравиолетовата (УВ) радиация. През лятото в Европа тази фаза е в периода между 11 часа и 16 часа

Не УВ лъчите, а инфрачервените лъчи са тези, които създават у вас чувството на затопляне. Можете много сериозно да изгорите, без да усетите, че сте прекалили със слънчевите бани

Облаците пропускат много повече УВ лъчи, отколкото инфрачервени лъчи и видимата светлина. Температурата и осветеността могат да бъдат по-ниски, но рискът от експозиция на УВ радиацията остава голям – дори в облачен ден 80% от УВ лъчите достигат до земната повърхност

С повишаване на надморската височина слънцето става по-агресивно за вас (поглъщането на УВ лъчите от кожата нараства с 4% на всеки 300 метра височина). Отразяването на светлината от снега увеличава количеството на вредните лъчи към вашата кожата (пресният сняг може да отрази до 80% от УВ радиацията)

Сянката предпазва от директната слънчева светлина, но не и от отразените лъчи от земята (тревата отразява 3% от УВ лъчите, пясъкът до 25%, снегът от 30% до 80% и водата от 5% до 90%)

прекомерната експозиция на УВ радиация (естествена слънчева светлина или солариуми) увеличава риска за фотостареене и увреждане на кожата, както и за кожен рак.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
август 2007
П В С Ч П С Н
« юли   сеп. »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1 430 701 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
Реклами

%d блогъра харесват това: