Архив за октомври, 2007

31 октомври – Международен ден на Черно море

31 октомври е обявен за Ден на Черно море. През 1996 г. в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, за да бъде привлечено вниманието на обществеността върху усилията, необходими за спасяването му.

Много и значителни са екологичните проблеми в басейна на Черно море. В последните години част от черноморските страни преминаха през драстични промени. Всички те сега са в период на преход и цялостно преструктуриране, съпътствани и с икономически и социални проблеми. Но независимо от всичко, добра воля и желание за решаване на екологичните проблеми са налице, израз на което е и досегашното ни сътрудничество в рамките на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. (1992 г., Букурещ), Министерските декларации за опазване на Черно море (1993 г., Одеса и 2002 г., София) и Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море (1996 г., Истанбул).

Черно море представлява част от Романското Средиземно море и има общ произход с него. Със своите уникални хидрологични и хидробиологични особености то предизвиква интерес и е едно от добре проучените морета. Черно море е около четири пъти по-голямо от България и представлява 1/853 част от общата площ на всички морета и океани на планета. Най-голямата му дълбочина е 2245 м, а средната – 1271 метра. Водосборният басейн на Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента – Европа и Азия. Черно море е типично вътрешно море. На запад водите му мият бреговете на Балканския полуостров, на север е ограничено от Руската равнина, на изток – от кавказкото крайбрежие и Колхидската низина, а на юг – от Малоазиатския полуостров.

Бреговата линия на Черно море е общо 4090км. Черно море е част от голямото междуконтинентално Средиземно море. Дълбокият до 50 м Босфорски проток го свързва с Мраморно море, а чрез Дарданелите има връзка със Средиземно море. На север Керченският проток го съединява с Азовско море, което може да се приеме като плитък и голям залив на Черно море. Черноморския басейн е претърпял множество промени. Климатът на черноморското крайбрежие се характеризира с не много студена зима и сравнително горещо лято с много слънчеви дни. За формиране на климатът над самото море важно влияние има атмосферният пренос. Докато всички океани и повечето морета имат почти еднаква и твърде висока соленост (35‰), тази на Черно море е два пъти по-ниска (18‰). Това е свързано с хидрологичните особености на Черно море и най-вече с формирането на водната му маса, нейната структура и динамика.

Приливите и отливите в Черно море са незначителни и се регистрират с инструментални наблюдения. В резултат на своеобразното вертикално разпределение на солеността и температура, водната маса на Черно море има особена структура, изразена в разслояването й на два пласта: горен, съдържащ кислород, от повърхността до 200 метра, и долен, под 200 метра, в който кислородът е изчерпан и заменен със сероводород. Това разслояване на водната маса дава рязко отражение върху всички останали хидрологични показатели на вертикалното разпределение на планктона и бентоса. На земята няма друго море с подобно разслояване на водната маса.

Основният химичен състав на Черно море е следният: соленост, кислород, въглероден диоксид и сероводород
Като соленост в океанографията се означава сухият остатък, получен от изпаряването при 90С на 1 кг морска вода /предварително филтрирана и третирана с хлорна вода/, сушен при 380С и накаляван при 480С. Средните данни показват, че в повърхностните води на северния район минимумите на солеността са през май, а в южния – през юни. Максимумите в северния район обикновено са през декември и сравнително рядко през октомври. В южния район максимумите са по-често през януари – декември, а в редица случаи – през октомври и много рядко през септември.
Кислородът постъпва от атмосферата, когато водата изстива, а при затоплянето се отделя обратно във въздуха. Произвежда се при фотосинтезата на растенията и се отделя в атмосферата. Свободният кислород е необходим за всички живи същества освен за анаеробни бактерии. Образува се /освен от земните растения/ главно в горния слой на морето, а се изразходва /главно при дишане и отчасти при химично окисление на някои вещества/ във всички слоеве на водните басейни. Постъпването на кислорода от горните в долните слоеве се извършва при динамичните процеси на водните маси.

Въглеродният диоксид е химично и биологично активен газ. При разтварянето във водата отчасти се свързва с нея и образува слаба киселина. Същевременно настъпва свързване с карбонатите и образуване на бикарбонати, в които въглеродният диоксид е в полу-свързано състояние. Този процес преобладава, поради което във водата се съдържа главно полу-свързаният въглероден диоксид. Въглеродният диоксид е необходим за фотосинтезата; при това количеството му в природните води практически е неограничено, тъй като при изчерпването на свободния въглероден диоксид фитопланктонът и макрофитите започват да консумират полусвързания, при което бикарбонатите се превръщат в карбонати. Въглеродният диоксид се отделя при дишането на всички живи организми, включително анаеробните бактерии. Във въздуха въглеродният диоксид освен при дишането на живите организми постъпва при горенето и някои други процеси. Между атмосферата и хидросферата има закономерен газообмен, включително и на въглеродния диоксид

Сероводородът е химично и биологично активен газ, който с вода образува сероводородна киселина. Сероводородът се намира във водата в свободно и полусвързано състояние – хидросулфиди. Доминира полусвързаната форма. Свързаният /сулфидният/ сероводород практически почти липсва. Хидросулфидите, като соли на слаба киселина, се хидролизират с алкална реакция. Наличието на сероводород в Черно Море под дълбочина 200м е установено през 1890 г. Основният процес на образуването на сероводород в дълбочинните черноморски води според изследванията е бактериална редукция на сулфати. Сероводородът постъпва във водата и при гниенето на съдържащите сяра белтъци. В дълбочинните черноморски води този процес е незначителен, но в дънните тини на шелфа /дори на малки дълбочини/ понякога е чувствителен. Особено това се забелязва при натрупването на водорасли и затрупването им с пясък.

Проблемите, свързани с използването и опазването на водните ресурси в района, обхващат на практика цялата гама от възможни влияния. На лице е голямо разнообразие от вредни въздействия, предизвикващи промени в условията на водните течения и екосистеми, като оказват влияние и върху околната среда, икономиката и здравето на хората. Особено сериозни са проблемите с микробиологичното замърсяване, съдържанието на органични вещества, водещо до изчерпване на кислорода, натоварването с биогенни елементи, еутрофикацията, опасните и токсични вещества с цялото им вредно въздействие върху източниците на питейна вода, водните екосистеми, останалите водопотребители, рекреацията или най-общо казано върху качеството на живот в региона.

Човешката еутрофикация на шелфовете и крайбрежните води е била най-силна от всички вредни човешки влияния върху океаните и моретата по размер и следствие. Феноменът, като увеличаването на таксономично разнообразие на хидробионтите, избухването на популации от дадени видове за сметка (вреда) на други, влошавайки водната прозрачност, безкислородност в дънните слоеве, масовата смъртност на дънните животни са пряко или косвено свързани със силното увеличаване на минералните и органични елементи в оттичащите се води. Всички главни извори и пътища на замърсяване, вливащи се в морето са вече познати. Те включват: торове от земи, отпадъци от животновъдството, градски и канални мръсотии, атмосферното радиоактивно излъчване.

Различни източници на замърсяване могат да господстват в малки райони , в зависимост от местните условия. В случаи, където главен град е разположен в залив, общинските боклуци клонят да бъдат главния източник на еутрофикацията. Речното оттичане е главен фактор близо до естуари и делти, докато в открито море е атмосферната радиация. Сега е установено, че количеството на нитратите и фосфатите с дъждовната вода е значително по-високо от нивото им в Черно море. Не всички крайбрежни зони от световния океан са равно засегнати от еутрофикацията. Откритите брегове, където морските течения, приливите и отливите осигуряват продължителен воден обмен и където няма главни източници на замърсяване, не са критично застрашени. От друга страна, много заливи, естуари и цели вътрешни морета страдат от суровите резултати на крайното торене на почвата. Черно море е един от най-лошите примери. Дънно живеещите риби, като зообентосите, са чувствителни към безкислородността и следователно склонни към масова смъртност. Видовото разнообразие и комерсиалният улов на фауната заедно намаляват със нарастването на човешката еутрофикация на Черно море. Намаляването броя на комерсиалните видове риба в Черно море от 25 през 1950-те и 1960-те до 5 през 1990-те е до голяма степен отдадено на човешката еутрофикация, която може дори да е критичен фактор в намаляването.


През последните години Черно море е силно уязвимо, твърдят учените от БАН. Те призовават за спешно приемане на закона за българското крайбрежие и създаване на законови ограничения за запазване на екологичиня баланс на крайбрежието и морето.

Последните изследвания показават, че черноморската екосистема се бори за своето оцеляване. Наблюдава се ограничаване на цъфтежа на планктона. В същото време, обаче, от наводненията през миналата година има проникване в черноморския басейн на много органични елементи, затова и почти през цялото лято водата не се избистри.

Прекомерният улов на риба и дънното тралене, което по принцип е забранено, е довело до сериозно намаляване на рибните запаси, особено на калкана, акулите и лефера. Другият сериозен проблем по крайбрежието е липсата на пречиствателни станции и агресивното застрояване. До момента не са правени глобални изчисления за капацитетните възможности на родното Черноморие. Анализ на Централната лаборатория по обща екология показва, че натоварването е огромно, дори пагубно.

Advertisements

След изборния ден

Гласувах снощи с празна бюлетина. Така показах възмущението си от кандидатите за кметове. Не видях в никой нещо, което да ми хареса, нещо с което да ме спечели като гласоподавател. Видях си снощи училището в което съм завършил (там беше гласуването), основното си образование. Беше ужасно мизерно. Стените до половината бяха боядисани с розово-оранжев латекс, който стоеше и изглеждаше гадно. Беше закачено на една стена табло с рисунки на тема: „Не на насилието в училището“. Учениците бяха нарисували на една рисунка, изобразяваща дечица с хванати ръце. Беше много симпатична.

Прибрах се вкъщи. Не гледах изборните дебати, прогнози и анализи по телевизиите. Не ме интересуваха. Писна ми да гледам на всички избори, мазни и алчни физиономии, ламтящи за власт и пари. Пак е имало продавани гласове – 300 лева парчето в Несебър, на повечето места варирали от 20 лв нагоре. Баща ми вика: ако някой ми предложи и 2 лв ще гласувам за него. Българските турци пак бяха организирани да гласуват с автобуси от Турция. Доган казва, че това било от патриотичен дълг. Да бе…

През нощта е имало скандал в НДК с председатели на секционни комисии. Даже и организацията по предаване на протоколи е никаква. Срамота…

Ако ще да въведат задължителното гласуване, ако ще да не го въведат. За напред, ако отново не виждам в кандидатите, достойни, умни и с опит хора, пак ще пускам незачеркната бюлетина.

Ден за избори

Автобуси от Турция щурмуват границата ни Инвазията от Турция не спира
– Засилен трафик от южната ни съседка регистрират от Гранична полиция

Инвазията от Турция не спира – Общо 39 автобуса са влезли в страната ни през нощта

Ден за размисъл

Мрачен, студен и влажен ден, точно такъв като за ден за размисъл преди изборния. Сгушени пред компютъра с чаша топъл чай или нещо друго размишлявате ли за кого да гласувате или вече сте си набелязали кандидата за кмет?

Снощи научих новината, че най-вече в Ардино се очаква местния вот да бъде подсилен с гласоподаватели от съседна Труция, които през последните дни пристигали с автобуси в Кърджали, а днес:

В събота сутринта – ден преди президентските избори, броят на рейсовете от Турция, пристигащи в Кърджалийско, е няколко пъти по-голям, предаде и Би Ти Ви.

Това не е новост, но въпроса е докога ще се позволява такава наглост – хора които живеят от години в съседна държава и се самоопределят като нейни граждани, имащи двойно гражданство да решават кой да управлява страната ни.

Ако настроението ви е в тон с времето навън ви предлагам няколко вица за кметове, като първият е най-актуален:

Защо Татяна Дончева се кандидатира за кмет на София на предишните избори?
– Защото смята, че секса върви с кметството.
Защо Юлияна Дончева се кандидатира за кмет на тези избори?
– Защото смята, че кметството върви със секса.

Вторият е поостарял, но е остроумен:

Съобщение на пресцентърът на Столична община:

Кметът на София Бойко Борисов, преоблечен като съпругата на френския президент, освободи българските медици от Либия вчера.

И няколко по-стари класики:

Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на бай Иван. Влезли при него и седнали гладни:
– Бай Иване, да имаш нещо така пържолки да сложиш?
– Нямам кмете, сиромах човек съм аз.
– Секретар, пиши едно прасе на бай Иван от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш?
– Нямам,много съм беден.
– Секретар, пиши една крава на Бай Иван от общината!
Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл:
– Бай Иване абе ти оправяш ли я твойта баба?
– К*р нема, кмете. К*р нема.
– Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – к*р за бай Иван.

Кандидат-кмет в шопско село решил да провежда директна кампания и тръгнал по селските къщи. Отишъл при Нане и си записва какво иска Нане от него, за да гласува. Нане се почесал и казал:

– Е, оная ливада от 200 дка, та да си направим комплект компиро.

После кандидат-кметът отишъл при Коце и той му поискал „10 малки прасенца, за да си направи комплект със свинкята-майка“.
В края на деня отишъл при Вуте и него го попитал какво иска да му даде, за да гласува за него, а Вуте отговорил:

– Сакам 2 мъде.
– Чакай бе, е Нане шъ си направи комплект за компири, Коце – комплект със свинкята, а ти – мъди. За какво са ти?
– Шъ си направа комплект с к**ецо, що го получих от предишната ти изборна победа!

Утре изборното шоу, ще продължи в поредният си N-ти сезон…

Най-глупавите изявления на Джордж Буш

Без коментар:

„Той е бял“ – казва на дете във Великобритания, което го моли да му каже нещо повече за Белия дом. 19 юли 2001

„Аз взимам решенията, аз решавам кое е най добро. А за Дон Ръмсфелд, най добре е да остане министър на отбраната“ – Вашингтон, 18 април 2006

„Това е Джордж Вашингтон, първият президент, разбира се. Интересното при Вашингтон, е че прочетох три, три или четири книги за него, миналата година. Не е ли интересно?“ – Буш по време на интервю за Кай Дикман, репортер от немския печат, 5 май 2006 година

Той беше държавен спонсор на тероризма. С други думи правителството обяви: Вие сте държавен спонсор на тероризма“ Буш за Саддам Хюсеин, Манхатън, 23 януари 2006

„Има една стара…поговорка в Тенеси…знам, че в Тексас, вероятно в Тенеси, която гласи: Излъжи ме веднъж…(3 секундна пауза)…Срам за…(4 секундна пауза)…Срам за теб…(6 секундна пауза)…Излъжи ме…Не може да ме излъжеш отново“ – Буш в Нешвил, Тенеси, 17 септември 2002.

„Работите на три места? Съвсем по американски, нали? Искам да кажа, че е прекрасно, че го правите“ -Буш разговаря с разведена майка на три деца, Омаха, Небраска, 4 февруари 2005

„Въпросът е как да работим заедно, за да постигаме важни цели. Една такава цел е демокрация в Германия“ – Джордж Буш, Вашингтон, 5 май 2006

„За мен е чест да стисна ръката на един смел гражданин на Ирак, чиято ръка е отрязана от Саддам Хюсеин“ – Вашингтон, 5 май 2004 година

„Посланикът и генерала ми обясняваха, че…че повечето иракчани искат да живеят в мирен и свободен свят. Ние ще намерим тези хора и ще им дадем правосъдие“ – Вашингтон, 27 октомври 2003 година

„Или ще успеем или няма да успеем“ – Буш за Ирак, Вашингтон, 2 май 2007

„Напомнял съм на примиера: американския народ, господин примиер през последните месеци невинаги е приемал по подразбиране, че САЩ и Америка ще бъдат в тесни връзки“ – Вашингтон 29 юни 2006

„С нетърпение очаквам да поспя у някой добър приятел“ – във връзка с посещението в Дания, Вашингтон, 29 юни 2005

„Да, Питър. Няма ли да свалиш очилата, когато ми задаваш този въпрос….? Наистина ми харесва това с очилата…За информация на зрителите тук не грее слънце“ – Буш се шегува с полуслепия репортер Питър Уолстън, 14 юни 2006 година

„Никога не можеш да знаеш каква ще бъде съдбата ти – разбираш го много след като умреш“ – Вашингтон 5 май 2006 година

Най-добрият ми момент беше, когато хванах 15 килограмова риба в езерото си – Буш отговаря на въпроса кой е бил най-добрият му момент откакто е президент. Въпроса е зададен от журналист на немския вестник „Bild am Sontag“ на 7 май 2006

„Мисля, че прилива на събитията…спомням си, че израстнах в пустинята, но приливите някак…лесно е приливът на събитията да смени посоката си. Аз казах ли това?“ Буш в отговор на въпроса, дали събитията в Ирак се обръщат срещу Вашингтон, 14 юни 2006 година

Из протоколите за ПТП на застрахователите в САЩ

 Без коментар:

 
„Пешеходецът ме блъсна и падна под автомобила.“

„Като се връщах, уцелих друга къща и се блъснах в дърво, което не ми принадлежеше.“

„Другата кола се сблъска с моята, без да предупреди за намеренията си.“

„Мислех, че прозорецът ми е отворен, но се оказа затворен, когато пъхнах главата си през него.“

„Сблъсках се със спрял камион, който идваше отсреща.“

„Един камион влезе на заден ход през предното ми стъкло и удари жена ми по главата.“

„Този човек беше едновременно навсякъде по платното. Трябваше няколко пъти да лавирам, преди да го блъсна.“

„Ударих телефонната будка, докато се опитвах да убия една муха в колата, която ме тормозеше.“

„Шофирах от 40 години, когато заспах на волана и така се стигна до катастрофата.“

„Отивах на лекар с проблеми в задния ход, когато коляновият ми вал отказа и бях принуден да катастрофирам.“

„Като наближавах кръстовището, внезапно се появи знак на такова място, където никога не е имало знак „Стоп“. Не можах да спра навреме, за да избягна сблъсъка.“

„Бутнах пешеходеца на заден ход, защото не исках да ударя предната броня.“

„Автомобилът ми беше законно паркиран, когато блъсна на заден ход другата кола.“

„Невидима кола се появи от пустошта, удари автомобила ми и изчезна отново.“

„Казах на полицията, че не съм ранен, но когато свалих шапката си, установих, че имам счупен череп.“

„Сигурен бях, че старецът никога няма да стигне до отсрещния тротоар, когато колата ми го застигна и го блъсна.“

„Пешеходецът не знаеше в каква посока да поеме, така че аз минах през него.“

И не ме съветвайте да се връщам в България!

И не ме съветвайте да се връщам в България. От какво да се топя пък там? От чалгата, или от вестник „Жълт Труд“? Може би от бившето шоу на Слави?

Мога да се върна в тази България която беше преди години… но не в сегашната, където детето ми ще бъде изложено на псевдо-култура и закостенели методи по образование.

И така какво да правим ние българите които сме зад граница, но тъгуваме непрестанно, дори след толкова години?

Прочетох тази статия и си казах колко права е авторката й. След падането на комунизма, в началото на 90-те в България беше модно и много актуално да се говори за Америка (САЩ) и да се подражава на „американската култура“. Едва ли не американския начин на живот беше издигнат на пиедестал и беше еталон за правилния начин на живот. Несъмнено американския стандарт е по висок от българския, но с цената на какво? Само като вляза в МакДоналдс (влизам отскоро само за бързата храна в кратките почивки) и като видя дечурлигата, която работи по американски образец, ме лъхва усещането на демократичния комунизъм, които работи на бързи обороти в страната на чичо Сам. Та тези деца, които работят в тези вериги от заведения те посрещат с фалшива заучена усмивка, наложена им от работодателите, връщат ти ресто от 1 стотинка, любезно ти благодарят и ти пожелават приятен ден. И всичко това по американски.

Америка е страната на най-големите лицемери. Вижте само статията Абсурдите в Америка и после разправяйте, че там почитат и спазват свободата на личността във всичките й аспекти. Преди доста време спорех с една американофилка, която ме убеждаваше с какви ли не аргументи, че САЩ е най свободолюбивата държава в света.Това била страната в която човек независимо с каква националност или независимо от каква раса е, ще бъде посрещнат добре и че там ще го приемат наравно с другите. Дрън дрън, на мен са ми разправяли какви ли не истории за това, че американците пред теб може да се държат добре, но зад гърба ти, купища камъни хвърлят. Същата тази американофилка ми разправяше, че САЩ трябва да са световната сила, защото те пазели света от лошото и те трябвало да се месят навсякъде, където виждат нередности. Европа, пак според нея била „старата мома“ на света и нищо не предприемала. Тя била много консервативна, със стари разбирания и закостеняло мислене. В Европа нямало да те приемат така добре, както в Америка.

Бе ненормална жено защо си тук още, ходи и бачкай в Америка. Защо се присламчваш да работиш в европейски коопродукции. Като толкова пламенно защитаваш тази страна и едва ли не я чувстваш все едно е твоя родина – марш в нея и не се връщай. Такива американски граждани само на думи развалиха страната ни и лошото е че продължават да я развалят. Защото те взеха най-лошите примери  от американците и ги приложиха в политиката и въобще в българския живот.

В Щатите не може да кажеш дебел човек. Ако го кажеш ще те затворят за известно време в затвора или ще ти наложат някаква, друга санкция. Правилното е да кажеш на дебелия, някаква глупост от сорта на: човек, които има хоризонтално увеличение на тялото. Не  обичат да казват на нещата с истинските им имена, пишат се за много морални, а в същото време се чудят коя страна да бомбандират и къде да си гонят интереса. Има един сайт показващ каква е цената на войната в Ирак всеки ден.

Ако това не те е накарало да се замислиш и да се разубедиш, че САЩ е прекрасна страна с високо качество на живот и  че в нея е доброто бъдеще и перспективата са на лице, гледай документалните филми на Майкъл Мур:

  1. Sicko (2007)
  2. Fahrenheit 9/11 (2004)
  3. Bowling for Columbine (2002)

Това са филми на един американец роден на 23 April 1954,  в Flint, Michigan, USA , които разказва подробно за „прелестите“ на щатския начин на живот.

Приятно гледане!


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
октомври 2007
П В С Ч П С Н
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,351,598 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: