Ще внасяме ли Ветнамци по курортите ни?

Напоследък в пресата отново започнаха да се появяват статии за големият недостиг на българска работна ръка през следващите години и за това, как проблема щял да се разреши, като се внасят чужди работници. По всяка вероятност бъдещата, чужда, работна ръка щяла да се внася от източно-азиатските държави – Тайланд, Китай, Виетнам, някои от арабските страни, а могло и от Африка. В момента най-много недостиг на работници имало в туризма, най-вече през лятото, по българското Черноморие. Сега много екзотично било да се наемат на работа в хотелите, камериерки от Тайланд и други източно-азиатски държави, а пък хит сред богаташките среди било да се наемат детегледачки с дръпнати очи, пак от тези страни.

Миналия месец министърът на външните работи Ивайло Калфин пред представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви че през следващите няколко години България ще е принудена да внася специалисти от страни извън Евросъюза и това е било неизбежно. Според други, идеята за внос на виетнамска работна ръка в туризма ни е по-скоро екзотика, отколкото недостиг.

Спомняте ли си за плъзналите в София виетнамци преди 18 години. Тогава бях малък и с връстниците играехме по застроени от тях строежи в моя квартал. За тогавашната ни икономика и братска дружба виетнамците бяха за България изгодна и евтина работна ръка.

Масовото строителство на панелки (2/3 от тези 16 500 жилища на година) през 80-те години, се оказа нож с две остриета. Отвори се работа за много хора от провинцията, които продължиха да прииждат в столицата и така нуждата от нови жилища не стихна. Тогава се появи и първият по-сериозен проблем – недостиг на квалифицирани строители.

В крайна сметка общината допусна голямата си грешка според запознати – подписа споразумение за „внос“ на строителни работници с виетнамския град Ханой. За тях построиха общежитията в „Красна поляна“. Виетнамците „освободиха“ квартала, а и столицата от уличните песове и снабдяваха с маркови дънки от типа „Райфъл“, които в онези години на дефицит от западни стоки можеха да се намерят единствено и само на черно или с долари от „Кореком“.

След промяната, виетнамците постепенно се прибраха, а след тях общината направи основен ремонт на общежитията. Същата картинка, може да се повтори отново, само че по курортите ни. Миналата година след официалната визита на българския премиер Сергей Станишев в Социалистическа република Виетнам, се подписа договор за сътрудничество в областта на туризма между България и Виетнам. Той предвиждаше: „Виетнамски работници ще дойдат да работят в българските курорти като страната ни ще ги приеме при облекчен режим.“

Идеята е добре подготвени работни кадри по туризъм от Виетнам да попълнят недостига на работна ръка в курортите ни, обясни след подписването на документа председателят на Държавната агенция по туризъм Марио Ал-Джабури. Според него, особено през летния сезон, увеличаването на кадрите по българското Черноморие с 20-30%, ще допринесе за повишаването на качеството. Тепърва щели да се уточняват възможностите за подобен обмен, както и вариантите за облекчен визов режим за потенциалните работници от Виетнам у нас.

Преди известно време пред печатна медия Цветан Симеонов – заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата успокои народа, като каза, че вносната работна ръка щяла да излезе скъпо на държавата ни и нямало да стане толкова лесно адаптирането й:

„Вносът на работна ръка е стъпка, която е по-трудно приложима за страни като България по различни причини – по-голямото доверие към местните работници и съществуването на трудно преодолимата езикова бариера. Също така може да се окаже, че вносната работна сила няма да е толкова евтина, колкото са очакванията. Заради допълнителните разходи по нейното адаптиране в страната. Включително и решаването на жилищния въпрос при растящите наеми в регионите, в които има недостиг на работна ръка. В този смисъл не съм оптимист за лесното реализиране на идеята за внос на работници при огромния брой формалности и изисквания на българското законодателство, които са трудно преодолими. Считам, че не е изчерпан ресурсът от възможности за преквалифициране на работната сила в страната.“

В Румъния вече имат този проблем с недостига на работна ръка. Те също предвижват програми за привличане на емигранти за работници, въпреки че техните заплати вече са по високи от нашите. Пример заплатите на румънските учители са 560 евро,

а пък аз с очите си видях това лято, как много румънци атакуваха Черноморието ни.

0 Responses to “Ще внасяме ли Ветнамци по курортите ни?”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
октомври 2007
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,293,144 hits

Flickr Photos

Shoal     HMM!

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: