31 октомври – Международен ден на Черно море

31 октомври е обявен за Ден на Черно море. През 1996 г. в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, за да бъде привлечено вниманието на обществеността върху усилията, необходими за спасяването му.

Много и значителни са екологичните проблеми в басейна на Черно море. В последните години част от черноморските страни преминаха през драстични промени. Всички те сега са в период на преход и цялостно преструктуриране, съпътствани и с икономически и социални проблеми. Но независимо от всичко, добра воля и желание за решаване на екологичните проблеми са налице, израз на което е и досегашното ни сътрудничество в рамките на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. (1992 г., Букурещ), Министерските декларации за опазване на Черно море (1993 г., Одеса и 2002 г., София) и Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море (1996 г., Истанбул).

Черно море представлява част от Романското Средиземно море и има общ произход с него. Със своите уникални хидрологични и хидробиологични особености то предизвиква интерес и е едно от добре проучените морета. Черно море е около четири пъти по-голямо от България и представлява 1/853 част от общата площ на всички морета и океани на планета. Най-голямата му дълбочина е 2245 м, а средната – 1271 метра. Водосборният басейн на Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента – Европа и Азия. Черно море е типично вътрешно море. На запад водите му мият бреговете на Балканския полуостров, на север е ограничено от Руската равнина, на изток – от кавказкото крайбрежие и Колхидската низина, а на юг – от Малоазиатския полуостров.

Бреговата линия на Черно море е общо 4090км. Черно море е част от голямото междуконтинентално Средиземно море. Дълбокият до 50 м Босфорски проток го свързва с Мраморно море, а чрез Дарданелите има връзка със Средиземно море. На север Керченският проток го съединява с Азовско море, което може да се приеме като плитък и голям залив на Черно море. Черноморския басейн е претърпял множество промени. Климатът на черноморското крайбрежие се характеризира с не много студена зима и сравнително горещо лято с много слънчеви дни. За формиране на климатът над самото море важно влияние има атмосферният пренос. Докато всички океани и повечето морета имат почти еднаква и твърде висока соленост (35‰), тази на Черно море е два пъти по-ниска (18‰). Това е свързано с хидрологичните особености на Черно море и най-вече с формирането на водната му маса, нейната структура и динамика.

Приливите и отливите в Черно море са незначителни и се регистрират с инструментални наблюдения. В резултат на своеобразното вертикално разпределение на солеността и температура, водната маса на Черно море има особена структура, изразена в разслояването й на два пласта: горен, съдържащ кислород, от повърхността до 200 метра, и долен, под 200 метра, в който кислородът е изчерпан и заменен със сероводород. Това разслояване на водната маса дава рязко отражение върху всички останали хидрологични показатели на вертикалното разпределение на планктона и бентоса. На земята няма друго море с подобно разслояване на водната маса.

Основният химичен състав на Черно море е следният: соленост, кислород, въглероден диоксид и сероводород
Като соленост в океанографията се означава сухият остатък, получен от изпаряването при 90С на 1 кг морска вода /предварително филтрирана и третирана с хлорна вода/, сушен при 380С и накаляван при 480С. Средните данни показват, че в повърхностните води на северния район минимумите на солеността са през май, а в южния – през юни. Максимумите в северния район обикновено са през декември и сравнително рядко през октомври. В южния район максимумите са по-често през януари – декември, а в редица случаи – през октомври и много рядко през септември.
Кислородът постъпва от атмосферата, когато водата изстива, а при затоплянето се отделя обратно във въздуха. Произвежда се при фотосинтезата на растенията и се отделя в атмосферата. Свободният кислород е необходим за всички живи същества освен за анаеробни бактерии. Образува се /освен от земните растения/ главно в горния слой на морето, а се изразходва /главно при дишане и отчасти при химично окисление на някои вещества/ във всички слоеве на водните басейни. Постъпването на кислорода от горните в долните слоеве се извършва при динамичните процеси на водните маси.

Въглеродният диоксид е химично и биологично активен газ. При разтварянето във водата отчасти се свързва с нея и образува слаба киселина. Същевременно настъпва свързване с карбонатите и образуване на бикарбонати, в които въглеродният диоксид е в полу-свързано състояние. Този процес преобладава, поради което във водата се съдържа главно полу-свързаният въглероден диоксид. Въглеродният диоксид е необходим за фотосинтезата; при това количеството му в природните води практически е неограничено, тъй като при изчерпването на свободния въглероден диоксид фитопланктонът и макрофитите започват да консумират полусвързания, при което бикарбонатите се превръщат в карбонати. Въглеродният диоксид се отделя при дишането на всички живи организми, включително анаеробните бактерии. Във въздуха въглеродният диоксид освен при дишането на живите организми постъпва при горенето и някои други процеси. Между атмосферата и хидросферата има закономерен газообмен, включително и на въглеродния диоксид

Сероводородът е химично и биологично активен газ, който с вода образува сероводородна киселина. Сероводородът се намира във водата в свободно и полусвързано състояние – хидросулфиди. Доминира полусвързаната форма. Свързаният /сулфидният/ сероводород практически почти липсва. Хидросулфидите, като соли на слаба киселина, се хидролизират с алкална реакция. Наличието на сероводород в Черно Море под дълбочина 200м е установено през 1890 г. Основният процес на образуването на сероводород в дълбочинните черноморски води според изследванията е бактериална редукция на сулфати. Сероводородът постъпва във водата и при гниенето на съдържащите сяра белтъци. В дълбочинните черноморски води този процес е незначителен, но в дънните тини на шелфа /дори на малки дълбочини/ понякога е чувствителен. Особено това се забелязва при натрупването на водорасли и затрупването им с пясък.

Проблемите, свързани с използването и опазването на водните ресурси в района, обхващат на практика цялата гама от възможни влияния. На лице е голямо разнообразие от вредни въздействия, предизвикващи промени в условията на водните течения и екосистеми, като оказват влияние и върху околната среда, икономиката и здравето на хората. Особено сериозни са проблемите с микробиологичното замърсяване, съдържанието на органични вещества, водещо до изчерпване на кислорода, натоварването с биогенни елементи, еутрофикацията, опасните и токсични вещества с цялото им вредно въздействие върху източниците на питейна вода, водните екосистеми, останалите водопотребители, рекреацията или най-общо казано върху качеството на живот в региона.

Човешката еутрофикация на шелфовете и крайбрежните води е била най-силна от всички вредни човешки влияния върху океаните и моретата по размер и следствие. Феноменът, като увеличаването на таксономично разнообразие на хидробионтите, избухването на популации от дадени видове за сметка (вреда) на други, влошавайки водната прозрачност, безкислородност в дънните слоеве, масовата смъртност на дънните животни са пряко или косвено свързани със силното увеличаване на минералните и органични елементи в оттичащите се води. Всички главни извори и пътища на замърсяване, вливащи се в морето са вече познати. Те включват: торове от земи, отпадъци от животновъдството, градски и канални мръсотии, атмосферното радиоактивно излъчване.

Различни източници на замърсяване могат да господстват в малки райони , в зависимост от местните условия. В случаи, където главен град е разположен в залив, общинските боклуци клонят да бъдат главния източник на еутрофикацията. Речното оттичане е главен фактор близо до естуари и делти, докато в открито море е атмосферната радиация. Сега е установено, че количеството на нитратите и фосфатите с дъждовната вода е значително по-високо от нивото им в Черно море. Не всички крайбрежни зони от световния океан са равно засегнати от еутрофикацията. Откритите брегове, където морските течения, приливите и отливите осигуряват продължителен воден обмен и където няма главни източници на замърсяване, не са критично застрашени. От друга страна, много заливи, естуари и цели вътрешни морета страдат от суровите резултати на крайното торене на почвата. Черно море е един от най-лошите примери. Дънно живеещите риби, като зообентосите, са чувствителни към безкислородността и следователно склонни към масова смъртност. Видовото разнообразие и комерсиалният улов на фауната заедно намаляват със нарастването на човешката еутрофикация на Черно море. Намаляването броя на комерсиалните видове риба в Черно море от 25 през 1950-те и 1960-те до 5 през 1990-те е до голяма степен отдадено на човешката еутрофикация, която може дори да е критичен фактор в намаляването.


През последните години Черно море е силно уязвимо, твърдят учените от БАН. Те призовават за спешно приемане на закона за българското крайбрежие и създаване на законови ограничения за запазване на екологичиня баланс на крайбрежието и морето.

Последните изследвания показават, че черноморската екосистема се бори за своето оцеляване. Наблюдава се ограничаване на цъфтежа на планктона. В същото време, обаче, от наводненията през миналата година има проникване в черноморския басейн на много органични елементи, затова и почти през цялото лято водата не се избистри.

Прекомерният улов на риба и дънното тралене, което по принцип е забранено, е довело до сериозно намаляване на рибните запаси, особено на калкана, акулите и лефера. Другият сериозен проблем по крайбрежието е липсата на пречиствателни станции и агресивното застрояване. До момента не са правени глобални изчисления за капацитетните възможности на родното Черноморие. Анализ на Централната лаборатория по обща екология показва, че натоварването е огромно, дори пагубно.

1 Response to “31 октомври – Международен ден на Черно море”


  1. 1 Тити януари 14, 2008 в 8:58 pm

    Ами на мен най-мноо ми „харесва“ това,че по медиите се говори за замарсяването от курортите,но пък не се казва какъв % от хотелите по нашето иначе любимо черноморие имат пречиствателни станции!Ама какво да направим като хората ги е страх и като не се спазват законите в тая дарйав…ако някой буден човечец се опита да направи нещо по вапроса,наи-много да го отрепят,о не-просто ще му се случи някаква правдоподобна злополука!Колко жалко…скоро няма да има какво д асе спасява и дано всве пак греша!

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
октомври 2007
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,294,673 hits

Flickr Photos

flow

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: