Архив за ноември, 2007

Две седмици без БТК

По миналата седмица на домашният ми телефон нямаше никакъв сигнал. Мина се ден, два, сигнал пак нямаше само се разбра че бил скъсан кабел при поставянето на други кабели за интернет. Кабела за телефона е въздушен и няколко домакинства също нямат сигнал, докато на съседите е подземен и те нямат такъв проблем. Звъняхме от gsm-ите до БТК, оттам никакъв отговор не ни дадоха кога ще оправят кабелите и така измина една седмица без телефон. В края на миналата седмица БТК пусна сигнал, но много лош. Чуваше се много, неприятно бръмчене и не можеше да се чуват ясно гласовете от отсрещната страна на слушалката. Звъняхме пак до БТК и се оплакахме, но оттам пак не взеха проблема присърце и след един ден пуснаха сигнал, но този път с дразнещо пукане. Мина още един ден и пак сигнала изчезна. И така до днес, когато се правят точно две седмици откакто имаме no connection или иначе казано нямаме връзка.  А после ще искат да плащаме потребителската сума, нали? За неудобството, загубата на пари и нерви от липсата на услугата, БТК ще ми заплати ли обезщетение като редовен нейн потребител и изряден, плащащ навреме сметките си клиент. Ще ми заплати…кур. Още малко ще ме хванат бесните и ще мина само на мобилен телефон, то до там се е стигнало. Ебати наглите хора, ебати наглата компания. Заслужават съд! На запад такава компания ще допусне ли такава гавра с клиентите, защото колкото и да си говорим, тук в България клиента няма право и в повечето случаи е ощетен. Пък и няма навика да си търси правата.

Недоволен съм от тази компания и утре, ако фалира хич няма да ми пука. Вече има достатъчно програми с които мога да говоря от  интернет на телефон и скоро ще ги разуча. Една такава програма е skype – тя е хит сред тийнейджърите, но много се използва и от възрастни.

Скапан монополист.

Бездомните кучета в София

Illegal Experiments with Stray Dogs in Military Medical Academy
Сигурно сте чули новината за незаконните експерименти провеждани наскоро във ВМА с бездомни кучета. Ето защо дружеството „Германо-българска помощ за животните – клон София“ алармира в общественото пространство в средата на този месец, че е извършено грубо нарушаване на законодателството за хуманно отношение към животните използвани за еспериментални цели. Сигналът е подаден до министъра на земеделието, директора на НВМС, Комисията по етика към животните в парламента, министъра на отбраната, представителството на Европейската комисия в България и Военната прокуратура. Представители на „Германо-българска помощ за животните“ са намерили във вивариума на Експериментална хирургия към ВМА кучета, вързани в отделни преграждения на вериги.

Кучетата са били в окаяно състояние. Всички са били безпородни на възраст между една и четири години. В предверието на вивариума е имало множество спринцовки, нож и брадва. Мястото е било изключително мокро, студено и тъмно.

Ето и самия сигнал:

Относно нарушение на законодателството за животни, използвани за експериментални цели от страна на Военномедицинска академия (ВМА), София

Уважаеми господин Министър на земеделието и продоволствието,

Молим да бъде извършена своевременна проверка на Експериментална хирургия и вивариума към нея, Военна медицинска болница, с адрес София, ул. Георги Софийски № 3, във връзка с мерките за прилагане на хуманно отношение към животните, използвани за експериментални цели, съгласно глава Седма, раздел ІІ от Закона за ветеринарно-медицинската дейност „Животни, използвани за опити“, обнародван в ДВ. бр.87 на 1 Ноември 2005 г. и Наредба 25 от 10.06. 2003 за защита и хуманно отношение към опитните животни.

По сигнал до нас за постоянно вкарване на безстопанствени кучета в експерименталната база на болницата, двама представители на организацията ни посетиха на 10.10.2007 г. вивариума, посочен в този сигнал. Сградата на вивариума представлява стара постройка, в двора на болницата, до гаражи. В преддверието на вивариума видяхме множество спринцовки, нож и брадва. Отбелязваме, че мястото беше изключително мокро, студено и сумрачно, като заварихме широк маркуч с постоянно течаща вода. По пода имаше разхвърляни парчета хляб, подгизнали от вода, урина и изпражнения. Друг вид храна нямаше.

В помещението имаше шест кучета, вързани в отделни преграждения, на вериги. Кучетата бяха в окаяно състояние, изключително слаби и немощни. Две от тях реагираха на влизането ни. Едно от кучетата нямаше почти никакви реакции. Всички кучета бяха безпородни, млади, на приблизителна възраст от една до четири години. Поради неспазването на каквито и да било норми за хуманно гледане на животните, сигнализирахме 4 РПУ и Нова Телевизия (НТВ) като и двете институции се отзоваха на сигнала. Служителите на 4 РПУ, екип от трима души, влезе в помещението и отрази видяното.

Екипът на НТВ беше спрян от шеф охрана на ВМА и недопуснат да отрази ситуацията във вивариума, като след пристигането на Военна полиция, повикани от шефа на сигурността на болницата и Директора й, бяха отстранени от мястото и служителите на 4 РПУ.

Не получихме адекватни отговори за ситуацията във вивариума нито от страна на шефа на Експериментална хирургия, нито от директора на ВМА.

По потвърждение от страна на представителите на неправителствените организация за защита на животните, д-р В. Любке и д-р Р. Атанасова, членове на Комисията по етика към животните, използвани за експериментални цели, ВМА няма разрешение за извършване на експерименти с кучета. Подчертаваме, че подобни експерименти може да бъдат правени само при официално разрешение от страна на Директора на НВМС, като животните трябва да бъдат отглеждани за подобни цели. Смисълът на този подбор на животни при извършване на експерименти с тях е яснотата за техния здравен статус, генетичен код, проследяване на потомството и контрол върху заболяванията.

Чрез извършване на експерименти върху улични кучета, ВМА не просто няма авторитетното поведение на здравно заведение, което спазва законите на страната, но и поставя под въпрос качеството на експериментите си с невалидни резултати, което може да има по-дългосрочен ефект и върху пациентите на болницата!

Считаме, че Експерименталната хирургия и ВМА нарушават основни европейски принципи, конвенции и директиви на Европейския Съюз по използването на животни за експериментални цели. Нарушава се основна забрана на ЗВД, чл. 158, ал. 1 ( използването на безстопанствени и домашни кучета и котки като опитни животни). Повече от неоправдано е българска институция от подобно значение като Военномедицинска Академия, подчинена на ведомството на Министерство на отбраната, да е основен нарушител на българските и европейски закони.

Молим за проверка на пълната документация на експерименталната база, становище от страна на Комисията по етика и налагане на най-строгите санкции по неспазване на закона. Ясната позиция на министерството Ви по този въпрос ще даде добър знак към европейските и НАТО институции за безкомпромисност към нарушителите на закона и добър пример за българската общественост, както и за всички учреждения, в които се провеждат опити.

Като организация с нестопанска цел ние поемаме ангажимент да дадем гласност на всички предприети от Вас мерки по случая пред българската общественост и Европейската комисия.

С уважение,
Снежана Василева,
Управител
Германо-българска помощ за животните – клон София
+359899235019

Представители на неправителствени организации за защита на животните, д-р В. Любке и д-р Р. Атанасова, членове на Комисията по етика към животните, използвани за експериментални цели, потвърдиха, че няма разрешение за извършване на експерименти кучета.

Подобни експерименти могат да бъдат правени само при официално разрешение от страна на директора на НВМС животните за подобни цели трябва да бъдат отглеждани при условия описани в глава Седма, раздел ІІ от Закона за ветеринарно-медицинската дейност „Животни, използвани за опити“, обнародван в ДВ. бр. 87 на 1 Ноември 2005 г. и Наредба 25 от 10.06.2003 за защита и хуманно отношение към опитните с животни.

Смисълът на подбор на такива животни, описан в Закона за ЗВМД при извършване на експерименти с тях е яснотата за техния здравен статус, генетичен код, проследяване на потомството и контрол върху заболяванията.

Експерименталната хирургия и ВМА нарушават основни европейски принципи, конвенции и директиви на ЕС по използването на животни за експериментални цели.

Нарушава се основна забрана на ЗВД, чл. 158, ал. 1 (използването на безстопанствени и домашни и котки като опитни животни).

Чрез извършване на експерименти върху улични кучета, ВМА не просто няма авторитетното поведение на здравно заведение, което спазва законите на страната, но и поставя под въпрос качеството на експериментите си с невалидни резултати, което може да има по-дългосрочен ефект и върху пациентите на болницата!

Повече от неоправдано е българска институция от подобно значение като Военномедицинска академия, подчинена на ведомството на Министерство на отбраната да е основен нарушител на българските и европейски закони, се казва в сигнала.

На заседанието на НС от петък, 16.11.2007 г., министърът на отбраната г-н Веселин Близнаков отговори на питане от народните представители г-жа Ася Михайлова (Гергьовден) и г-жа Антонела Понева (ДСБ) относно опитите с бездомни животни във ВМА. От отговора на министър Близнаков става ясно, че институциите всячески се опитват да потулят случая. Само две седмици след подаване на сигнала, от НВМС са издали удостоверение за регистрация на животновъден обект на вивариума във ВМА. Общинското предприятие „Екоравновесие“, чиито директор Мирослав Найденов доскоро декларираше желание за сътрудничество с природозащитните организации, набързо и без много шум е отървало ВМА от шестте кучета (всъщност кучетата вече са пет – едното „се е наложило да бъде приспано“, тъй като било болно от гана. За съжаление никога няма да получим отговор на въпроса как се е разболяло при уж идеалните условия във вивариума и то точно сега).

Ето и пълния текст на отговора на министър Близнаков:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:

Има въпрос, зададен от народните представители Антонела Понева и Ася Михайлова към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Госпожо Михайлова, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министъра.

АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС):

Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, както сме посочили в нашия въпрос, редица факти породиха у нас сериозна и основателна тревога, че във вивариума на Експериментална хирургия към Военномедицинска академия, който се намира в София на бул. “Георги Софийски”, подчертавам, на този адрес, а не в “Овча купел”, се извършва незаконна експериментална дейност с кучета. Самите животни са поставени в условия, които не отговарят дори и на най-елементарни хигиенни изисквания и демонстрират жестоко отношение към тях.

Конкретната ситуация, която провокира нашия настоящ парламентарен въпрос, е свързана с намеса на полиция и недопускане на медии до вивариума, което допълва мрачната картина. От друга страна, показва, че използването на животни с неясен произход и отглеждането им по подобен начин не може да служи за надеждни научни изследвания и изводи, а е и нарушение на Закона за ветеринарната дейност.

Смятам, че е недопустимо да съществуват подобни места, които имат характер на наказателни лагери за животни. Тяхното поддържане не може да бъде оправдано с никакви аргументи.

Надявам се, господин министър, че от Вашия отговор ще стане ясно как Военномедицинска академия ще защити авторитета си на водеща болница с качествена научна дейност, прекратена ли е незаконната практика на експерименталната хирургия и каква е съдбата на нещастните животни, които са се намирали там. Благодаря ви.

Военният министър Веселин Близнаков отговори, че в момента нямло нито едно куче или котка в експерименталното отделение на Военно-медицинска академия. На 14 ноември тази година шест кучета от отделението на ВМА са били предадени в общинския приют „Екоравновесие”, а академията е осигурила необходимите за отглеждането им консумативи. Близнаков пое ангажимент да следи медицинските експерименти във ВМА. Той допълни още, че специални кучета, създадени за експериментални цели, бройката от които струва 4 000 евро, равняващи се на 8 000 лв. щяла да закупи държавата ни в скоро време.

Въпреки всичко в столицата ни има най-много безстопанствени кучета. Най-много от тях са в Районите Витоша (1112), Овча купел (825), Триадица (761), Младост (724) и Кремиковци (715). Това сочи доклад на БАН, съобщиха от Столична община.

Големите свободни пространства, наличието на множество търговски обекти, борси, различните неконтролируеми източници на храна, смесването на силно урбанизирани територии, граничещи със зелени пространства определят този брой.

Логична е стойността на параметъра плътност на популацията в Районите Витоша (30), Кремиковци (30), Панчарево (26), Овча купел (16), Триадица (11). Параметърът отразява бройката на бездомните кучета, която се пада на 1000 души от населението на даден Район.

Районите Витоша и Кремиковци не са най-населените места в Столична Община, но тяхната територия е най-привлекателна за бездомните кучета, поради големите свободни пространства и територии, както и Панчарево, и Овча купел.

В зависимост от предприетите мерки, от гражданската активност за справяне с проблема на бездомните кучета процента на кастрираните бездомни кучета по райони варира от 14 % (Кремиковци) до 78 % (Студентски). Това също може да се обясни и с факта, че в Район Студентски има изграден кастрационен център, а в Кремиковци все още липсва.

Висок процент на кастрирани бездомни кучета се наблюдава в Районите Студентски (78%), Изгрев (77%), Люлин (73%), Красно село (73%), Средец (65 %). Последните тенденции, лансирани от Световната здравна организация (WHO), са за приоритетно кастриране на женските бездомни кучета с цел избягване раждането и отглеждането на малките.

Районите с най-висок процент на кастрация на женските кучета са Изгрев (90 %), Красно село (82 %), Студентски (80 %), Люлин (78 %) и Надежда (70 %). За 18 административни Района на Столична Община (СО) намаляването на броя на бездомните кучета се дължи на успешното прилагане на метода „кастрирай и върни”, сочат изводите от доклада.

За 11 административни района на СО причина за забавено намаляване на популацията на бездомните кучета е: прииждането на кучета от други райони; изоставяне на домашни кучета и дворни некастрирани кучета, които са на свободен режим. За 6 административни Района на СО намаляването на бездомните кучета се дължи и на осиновяване.

За 23 административни Района на СО се посочва увеличаване на гражданите, ангажирани с грижи за бездомните кучета. За 6 административни Района на СО се посочва, че има отравяния и саморазправа с бездомните кучета.

Депресия и Антидепресанти

Депресията (от латински – подтиснатост, угнетеност) е психично разстройство, което може да наруши емоционалното равновесие на човека за продължително време и значително да влоши качеството на живота му (трудова активност, лични отношения и т.н.). Често депресията се появява като ответна реакция спрямо психологическа травма или отрицателно събитие (загуба на близък човек, уволнение от работа). Депресията или болезнено пониженото настроение може да представлява както самостоятелно заболяване, така и проява на много други. Пониженото настроение се наблюдава дори при напълно здрави хора. Депресията е едно от най-разпространените душевни разстройства. По данни на Световната здравна организация от депресия страдат над 110 милиона души в целия свят. През последните години в света се отбелязва устойчиво нарастване на депресивните състояния: от 5% през 1991 г. те са обхванали 11,8% от населението през 1992 г., 17% – през 1994 г. и 20% – през 1998 г. Следва да се знае, че депресията във всички свои прояви е заболяване, което трябва да се лекува, в противен случай то продължава много дълго време и води до инвалидност. Навременното лечение в повечето случаи води до пълно оздравяване.

Симптоми на депресията

Депресията често трудно се разпознава, което се обуславя, от една страна, с погрешното мнение, че да разказваш на други за своите проблеми и невъзможността сам да се справиш с тях е признак на човешка слабост, а от друга страна, с това, че често пациентите крият депресията си с агресивно поведение и/или злоупотреба с алкохол. Отдаването изцяло на работата, активно спортуване или увлечение по видове спорт, свързани с риск и екстремни ситуации, както и пристрастяването към хазарта също така може в определена степен да показва наличието на депресия.

Депресията не е слабост на характера. Доказано е, че при депресия в мозъчните структури, предаващи импулси, се наблюдава дефицит на серотонин.

Най-често болните от депресия изпитват тревога или скръб. Те се смятат за нещастни, безпомощни и забравени. По правило те са раздразнени и недоволни от всичко, което става, нищо не ги радва. Липса или намаляване на апетита, разстроен сън (трудно заспиване, ранно събуждане, повърхностен сън, след който човек не се чувства отпочинал, или кошмарни сънища), загуба на интерес към околния свят, липсата на сили и желание да направи каквото и да е, постоянно чувство на умора, усещането за собствена безпомощност и ненужност, помисли за самоубийство и смърт, чувство за вина – всичко това са признаци на депресия.

Практически при всички болни от депресия се появяват много физически симптоми. Често имат главоболие, виене на свят, неприятни усещания в сърдечната и коремната област, болки в ставите, запек или диария, нарушения на менструалния цикъл, намаляване на сексуалното привличане. Според статистиката над една трета от пациентите, посещаващи общо практикуващите лекари, страдат от скрити „замаскирани“ депресии.

Наред с това може да се наблюдава ангедония (неспособност за получаване на удоволствие), затормозеност, слаба концентрация на вниманието с разсеяност и забравяне, както и „шум и звън“ в ушите, главоболие, виене на свят.

Почти половината от тинейджърите, взимащи наркотици, започват да го правят по време на депресия. Всеки ден 15 младежи на възраст от 15 до 24 години и същия брой хора над 60 години завършват живота си със самоубийство поради депресия. Най-ефикасният начин за предотвратяване на самоубийствата е ранното откриване и своевременното лечение на депресиите.

Според статистиката всеки двама от трима болни от депресия не получават необходимото лечение, защото болестта остава неразпозната.

Депресията е излечима. Обаче трябва да се лекува само от специалист, лекар-психиатър. Много е важно болният да се отнася към депресията като към всяка друга болест. Честа смяна на настроения, дори в рамките на едно денонощие; слабост, отпуснатост и бърза уморяемост; раздразнителност, нарушен сън и апетит, както и необясними неприятни, понякога болезнени усещания в различни части на тялото – всичко това трябва да ви наведе на мисълта за необходимост от консултация при специалист.

С лекаря трябва да бъдете максимално откровени. Подробното описание на състоянието ви ще помогне на лекаря правилно да избере необходимата терапия. Фиксирайте най-малките промени в своето състояние и съобщавайте за тях на лекаря. Такова сътрудничество между лекар и пациент може максимално да ускори излизането от това тягостно състояние.

За диагностика на депресията специалистът използва данните от събеседването с пациента, наблюденията, както и сведенията, получени от близките. Спомагателна роля могат да изиграят специалните психологически тестове, анализът им трябва да се провежда от психолог, накрая правото да определи диагнозата принадлежи на психиатъра.

Най лесно е лекарят да ви предпише медикаменти известни като антидепресанти. Само, че те са временно решение на проблема и крият риск за вашето физическо и психическо здраве. Ето какво е влиянието им върху организма ни и какви са видовете антидепресанти

Различните групи психотропни препарати променят нашето поведение в противоположни направления –превъзбуждат или забавят, успокояват.

Към първите, стимулиращите действието на централната нервна система, се отнасят психостимулаторите и ноотропите. Те са противопоказни на хипертоници, лица с психози, тревожно-фобичен синдром, истерия.
Към втората група, със забавящо действие на ЦНС, се отнасят невролептиците антидепресантите, транквилизаторите и сънотворните. С тях трябва много да внимават шофьорите от градския транспорт. И в никакъв случай не трябва да си ги купувате по собствена «инициатива».

И едните, и другите са противопоказни на бременни и деца до 3 години. Изключчения може да прави само лекуващия лекар в изключителни случаи.

Название
Психостимулатори:
ефедрин, кофеин, никотин, кодеин, морфин, кокаин, адреналин. Отпускани без рецепта леки аналози*: когитум, кофеин-бензоат, пантогам, елеутерокок, женшен.

Кога ги предписват
При астения (вялост, слабост, сyнливост), при задържане на говорното и умственото развитие у деца, за възстановяване на функцията на централната нервна система (ЦНС) след черепно-мозъчни травми. Също и при вегетативно-съдова дистония и като поддържаща терапия на стадий сиране на антидепресантите.

Странични действия
Повишават артериалното налягане, предизвикват зависимост, нарушават съня.

Как променят поведението
Предизвикват превъзбуждане, разтревоженост, неспособност да се спре и да се обмисли нещо.

Название
Антидепресанти:
амитриптилин, доксепин, ликсидол, коаксил, прозак, флуоксетин, тримипрамин. Без рецепти*: божур, дяволска уста.

Кога ги предписват
При депресии от ендогенно-екзогенен характер (както външно, например, поради неувереност в себе си, така и вътрешно – при болести), алкохолизъм, наркомании в стадий на абстиненция (загуба на вяра в себе си и загуба на сили), при изразен болков синдром (при много тежки травми).

Странични действия
Нанасят удар по бъбреците и черния дроб, при продължително приложение предизвикват мозъчна хипоксия. Могат да провокират исхемична болест на сърцето.

Как променят поведението
Нарушават зрителното възприятие на действителността (замъгляване на погледа или двойно виждане) и координацията на движенията. Емоционалната възбуда променя оценката на действителността. Предизвикват психологическа зависимост («Само с хапчетата ми е добре»).

Название
Транквилизатори:
канак, мазепам, феназепам, фенобарбитал, елениум, фенибут, темазепам, диазепам, радодерм и др. Без рецепти*: афобазол.

Кога ги предписват
При тревожно-фобичен синдром, като терапия на болковия синдром, силна треска. При някои психически заболявания се използват срещу повръщане в комплекс с невролептици.

Странични действия
При приложение над 6 месеца са отрова за черния дроб и бъбреците. Предизвикват главоболие, световъртеж, нарушават половата активност.

Как променят поведението
Появява се спонтанност на съзнанието, нарушава се концентрацията на вниманието и мисловните процеси, сънливост, забавят се психическите и двигателните реакции. Предизвикват мускулна слабост и намаляване на половата активност.

Название
Ноотропи:
ноотропил, нобен, невромедин. Безрецептурни*: пирацетам, гинкго-билоба, танакам.

Кога ги предписват
«Витамини» за мозъка, стимулират неговата дейност. При вегетативно-съдова дистония, последствия на черепно-мозъчни травми, задържане на психическото развитие у деца, постинсултни разстройства. Като профилактика на нарушения на мозъчното кръвообращения.

Странични действия
Нарушения на съня. Вредни за черния дроб.

Как променят поведението
Възниква емоционална и физическа превъзбуда, хиперактивност и като следствие – физическа умора

Название
Сънотворни:
частично транквилизатори, например, феназепам. По рецепти: имован, иводал. Без рецепти*: валериана, божур, дяволска уста.

Кога ги предписват
При нарушения на съня, нощна тревога, панически разстройства, истерия.

Странични действия
Увеличават натоварването на черния дроб и бъбреците, правят ги уязвими пред токсините.

Как променят поведението
Провокират сънливост, затормозеност, нарушение на мисловните процеси, паметта, вниманието. Предизвикват емоционален студ.

* Страничните действия сепроявяват в случай на продължителен прием или предозиране. Установено е, че повече от половината създавани в света лекарства са психотропни препарати, т.е. антидепресанти. Това означава, че проблемът става все по-актуален и не ни се удава да го разрешим без намесата на специалист, иначе нямаше да има необходимост от толкова нови препарати. Неприятен факт е, че почти всички антидепресанти имат някакво странично действие, понякога най-неочаквано. За учените изключително трудна за преодоляване последица от употребата на такива препарати е намаляването или пълната загуба на чувствителност.
Съществуват и по-сериозни последствия. Според американски психолози употребата на някои антидепресанти повишава склонността към самоубийство особено при подрастващите.

Нима науката не е способна да реши този проблем? Може би начините за разрешаване на проблема не се търсят в правилната посока. Всички знаем, че депресията се отнася към т.нар. болести на духа, т.е. най-малко логично изглежда първа стъпка в лечението да бъдат медикаментите.

Последните изследвания за антидепресантите показват, че те съкращават живота.

До този извод стигат американски учени от Университета Дюk. Той е особено валиден при хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания. По-ранни изследвания доказват, че депресията сама по себе си намалява продължителността на живота при пациенти със сърдечни заболявания, но за учените е изненадващ фактът, че и нейното лечение, с помощта на антидепресанти, има същото въздействие.

След редица наблюдения американските специалисти са изчислили, че рискът от смърт при болните, приемащи антидепресанти, се увеличава с 55%. Причината за тази взаимовръзка засега не е известна, но учените препоръчват лекарите да увеличат наблюдението си върху такива пациенти и да препоръчват нелекарствени методи за лечение на депресията, в частност физически упражнения.
Най-често използваните антидепресанти увеличават двойно риска от появата на чупливи кости у възрастните хора, показват резултатите от канадско изследване, цитирани от Ройтерс.

Друго изследване показва, че при пиещите антидепресанти плътността на костния минерал в бедрената кост е 4% по-ниска, а рискът от костна фрактура бил двойно по-висок в сравнение с други 5000 души, които не приемали медикаментите.

Учени от университета „Макгил“ изследвали 137 канадци на 50 години или по-възрастни, които приемали антидепресанти от последно поколение (SSRI), сред които „Прозак“ на фирмата „Ели Лили“. Тези антидепресанти се приемат от милиони пациенти по света. Един от всеки десетима, които взимали антидепресантите, счупили някоя кост през 5-годишното изследване, и то при несериозни падания. Въпросните лекарства повишавали настроението на страдащите от депресия, но действали зле върху остеобластите, т.е. върху клетките, които образуват костно вещество, и правели костите крехки.

Остеопорозата засяга четири пъти повече жени, отколкото мъже.

Учените съветват преди да се предпишат на пациенти лекарства като SSRI, на хората да се направи тест за плътността на костното вещество, особено ако те често са си чупили кости.

Прозак – най-разпространеният в света антидепресант

Преди две години вътрешно фирмен документ, който се предполага, че принадлежи на фармацевтичната компания Eli Lilly и бе оповестен публично, показва, че производителят на лекарства е имал данни още преди 17 години, разкриващи, че пациентите, които приемат антидепресанта Прозак, са много по-склонни към самоубийство и враждебност в сравнение с хора, приемащи друг вид антидепресанти.

Отделно става ясно, че компанията се е опитала да ограничи информацията за страничните ефекти от лекарството. Документът, датиращ от 1988 година, разкрива, че 3.7% от пациентите са опитали да се самоубият докато са приемали Прозак, което е над 12 пъти повече от случаите при хора, приемащи други широко разпространени антидепресанти. В документа са описани 14 198 случая на клинична терапия с флуоксетин – генеричното название на Прозак. В него се допълва, че 2.3% от употребяващите лекарството са страдали от депресия, съпроводена от психоза, а 1.6% от пациентите са имали инциденти, причинени от враждебността им.Това е два пъти повече от регистрираните подобни случаи при пациенти, употребяващи друг вид антидепресанти. 

Документът е изчезнал през 1994 година, по време на делото срещу Джоузеф Уесбекър, който е убил осем човека на работното си място в Луисвил пет години по-рано, докато е бил на лечение с Прозак. Тогава Уесбекър е застрелял и себе си. В гражданско дело, заведено срещу, роднини на жертвите обвиняват компанията, че отдавна е знаела за страничните ефекти на лекарството, включително и за предполагаемата му роля при увеличаването на склонността към насилие у пациентите, които приемат Прозак.

Първоначално фармацевтичният гигант спечели делото, но по-късно бе накаран да признае, че е сключил тайно споразумение с ищците по време на делото, което означава, че присъдата е невалидна. Наскоро американската агенция по храните и лекарствата предупреди, че антидепресантите могат да имат странични ефекти, като тревога, внезапна паника, безсъние и агресия. В сайта на Eli Lilly се казва: “Доколкото е известно на компанията, никога не са съществували предположения за липсващи документи от делото на Уесбекър или никое друго дело, включващо компанията. Още повече, публичното оповестяване на данни за безопасността и ефикасността на флуоксина винаги е било цел на Eli Lilly”.

Алтернативата – безвредните антидепресанти

Мелатонина може да подобри състоянието на пациенти, за които сегашните терапии срещу депресията са неефикасни. Системата за секреция на мелатонин, който регулира биологичния ритъм, е „мишена“ за създаване на нови антидепресанти, съобщава в. „Фигаро“.

На неотдавнашно събрание в Париж с участието на близо 5000 психиатри и психолози бе споменато за нов терапевтичен подход към депресията. Той е базиран върху изследване на последствията от смущенията в биологичния ритъм, които са толкова характерни за това заболяване. В 70 на сто от случаите навременната терапия позволява болният да бъде излекуван и да се избегнат евентуалните усложнения. В 30 на сто от случаите обаче медикаментите са неефикасни, независимо дали става дума за нови антидепресанти, които действат върху серотонина и норадреналина, или за по-стари антидепресанти. С това е свързана необходимостта да бъдат открити нови терапевтични методи.

90 на сто от хоспитализираните болни, засегнати от депресия, страдат от лош сън, отличаващ се с удължен период на заспиване, намаляване на дълбокия сън през нощта, придружено от внезапани разбуждания и тревожно събуждане сутрин. Тези смущения водят до промени в телесната температура и до поредица аномалии, свързани със секрецията на кортизола, хормона на растежа, тироидните хормони, мелатонина. За вътрешния биологичен часовник все още се знае малко, но е известно, че някои зони в хипоталамуса контролират много от тези циклични биологични функции чрез мелатонина, отделян главно през нощта, заяви проф. Жан Далери от Лион.

При нормалните хора има пик на отделянето на мелатонин към 3 ч. сутринта, докато при депресираните такъв пик на практика не съществува, допълни той. Ролята на мелатонина за депресията бе изследвана преди няколко години, но рабутота беше изоставена заради неудовлетворителните резултати. По-късно изследователите откриха, че е трябвало да се действа върху две системи на невротрансмисия – на мелатонин и на серотонин, за да се постигнат положителни резултати. Тогава учени от изследователския институт към лабораторията Сервие създали нова молекула, кръстена агомелатин. Тя действа едновременно върху рецепторите на мелатонин в супрахиазмалните ядра на хипоталамуса и върху някои рецептори на серотонин. Добри резултати вече са постигнати при тестове върху животни, подложени на хроничен стрес. Що се отнася до изпитанията върху хора, молекулата е в трети стадий от клиничните експерименти.

Друг безвреден антидепресант е Жълтият кантарион (другите му  имена са: звъника, Христова кръв, Христова чудотворка,). Някои учени наричат жълтия кантарион магическа билка, която по естествен начин влива светлина и жизненост в човешкото тяло. Изследванията показват, че жълтият кантарион действа точно толкова добре, колкото синтетичните психофармацефтични препарати, без обаче да има техните странични ефекти при продължително приемане.  За него можем да прочетем, че се използва срещу:

депресии – жълтият кантарион въздейства позитивно върху мозъчната обмяна и стимулира производството на повишаващи настроението хормони.
психосоматични заболявания – жълтият кантарион успокоява нервите и отпуска, чрез което могат да бъдат отработени страховете, които често са дълбоката причина за психосоматични оплаквания

 Женшенът също е силен антидепресант. Той повишава настроението. Най – силно действие има женшенът, растящ в Северна Америка. Той е пренесен в Азия, където се отглеждат и двете разновидности – американската и азиатската. Използват се както дивата, така и култивираната разновидност на билката.

Добре е растението да е на възраст над 5 години, за да има добър ефект. Колкото по – стар е женшенът (най – ценени са тези между 7 и 15 години), толкова по – скъп е. Изсушените корени се нагряват и се нарязват на ситно, за чай, но малките парченца също така могат да се дъвчат, да се смучат или просто да се държат под езика.

Женшенът има сладко – горчив вкус и силен аромат, съдържа алкалоиди. Счита се, че действа добре на общото здравословно състояние и по – специално на умствените функции. В западната медицина и фармакология не се използва, въпреки, че съставките му могат да бъдат изолирани за производство на лекарства.

тест за откриване на депресия:

Съвсем не

Значително

Достатъчно силно

Много силно

1. Понижена устойчивост към стрес

0

1

2

3

2. По-агресивно поведение, ориентирано към външните обстоятелства; трудности със самообладанието

0

1

2

3

3. Чувство за опустошеност

0

1

2

3

4. Синдром на „прегаряне“

0

1

2

3

5. Постоянна необяснима умора

0

1

2

3

6. Раздразнителност, безпокойство, напрегнатост

0

1

2

3

7. Нерешителност при ежедневни ситуации

0

1

2

3

8. Нарушен сън: ранно събуждане, трудно заспиване, неспокоен сън, непреодолима сънливост през деня

0

1

2

3

9. Нетърпение, безпокойство, чувство за непохватност, особено сутрин

0

1

2

3

10. За сваляне на напрежението: злоупотреба с алкохол (или лекарства), повишена активност, изнурителна работа, усилено спортуване, обилно или недостатъчно хранене

0

1

2

3

11. Бъдещето се представя като черно, мрачно и безнадеждно

0

1

2

3

12. Жалост спрямо самия себе си

0

1

2

3

13. Преди в семейството дали е имало: злоупотреба с алкохол, лекарства или наркотици; депресии или суицидално поведение; увличане по дейности, свързани с риск

0

1

2

3

 

Оценка на теста:

  • 0-13 точки: липсват признаци на депресия
  • 14-26 точки: вероятно се развива депресия, консултирайте се с лекар
  • 27-30 точки: явна депресия, незабавно посещение при лекар

Американски дерматолог ще лекува човека-дърво

35 годишният рибар Деде в юношеска възраст наранил коляното си. След този случай от ръцете и краката му започнали да растат подобни на брадавици „клони“, пише Telegraph.

С времето израстъците се разпрострели по цялото му тяло и той скоро станал неспособен да изпълнява ежедневните домашни дела. Деде загубил работата си и бил изоставен от жена си, наложило се сам да отглежда двете си деца в бедност, примирен с факта, че местните лекари не могат изобщо да му помогнат.

За да свързва двата края, той дори станал част от местния „панопткикум“, който показва жертви на специфични болести. Макар и много роднини да му помагали, той бил постоянно предмет на издевателства и насмешки в родното си село.

Сега обаче американски експерт по дерматология, който дошъл на място да го прегледа, твърди, че у установил диагнозата на странната му болест и му предлага метод за лечение, който може да преобърне живота му.

След анализ на израстъците и кръвта на Деде, доктор Антъни Гаспари от Университета в щата Мериленд стигнал до заключението, че недъгът е предизвикан от човешкия вирус папилома (HPV), доста разпространена инфекция, която обикновено предизвиква появата на неголеми брадавици. Проблемът на Деде е в рядко генетично отклонение, което не позволява на имунната му система да задържа ръста на брадавиците.

Затова и вирусът е успял да „завладее клетъчния механизъм на кожните му клетки“, издавайки им заповед да изработват голямо количество рогово вещество, от което се състоят и израстъците на ръцете и краката му.

Деде имал такова ниско съдържание на бели кръвни телца/ левкоцити/, че отначало доктор Гаспари помислил, че има СПИН. Но тестовете отрекли това.

Най-удивителното е там, че ако се пренебрегнат живописните израстъци, то Деде цял живот има добро здраве, което не може да се очаква от човек с толкова подтисната имунна система. Освен това подобна аномалия не се среща нито сред роднините, нито у децата му.

 

„Подобна генетична аномалия се среща по-рядко от една на милион“, казва д-р Гаспари. Специалистът, който се заел с този случай покрай снимки на документален филм за необикновени хора за канала Discovery, смята, че болестта на Деде може да се победи с ежедневни дози синтетична форма на витамин А, който спира растежа на брадавици в сериозните случаи на HPV.

„Макар и той никога да няма да има съвсем нормално тяло, брадавиците му трябва да намалеят до степен да може да си служи с ръцете си“, казва Гаспари. „В течение на три до шест месеца те би трябвало да намалеят и като размер, и по брой. Той ще живее далеч по-нормален живот“, допълва той. Най-упоритите брадавици после могат да бъдат замразени и отделени по хирургически път.

Доктор Гаспари се надява да получи необходимите лекарства безплатно от фармацевтични фирми. Индонезийските лекари ще могат да лекуват Деде под негово наблюдение. Заинтригуван от причините за специфичния имунен дефект на Деде, Гаспари иска да го доведе в САЩ за по-нататъшни изследвания, но се бои, че финансовите и бюрократични бариери ще се окажат непреодолими. „През цялата си кариера никога не съм виждал нещо подобно“, казва лекарят.

Сираче за Празниците

 Вбесих се от този пост и от некомпетентността на авторката му:

Сираче по празниците! 23 Ноември 2007 · Елена Антимова ·

Порових се в форуми и попаднах на подобни на моето мнение изказвания с които съм съгласен. Ето, част от тях:

„За децата в домовете единственият път към щастието е да излязат ЗАВИНАГИ от дома, а не да ги подхвърлят добронамерени хора напред-назад. Децата не за парцалени кукли, с които като се наиграеш можеш да пъхнеш в шкафа или да ги качиш на тавана.“

 

„Вероятно хората го правят с най-добро желание, но аз не си представям как прекарвам с едно човешко същество 1 седмица – цун, гун, бонбони, курабийки, после го връщам обратно в ада и продължавам безметгежно ежедневиието си….“

„И според мен не е добре за детето. То вече е разочаровано веднъж, като са го оставили в дом. Като го вземеш може би ще се надява да е за постоянно и после като се върне в дома… най-малкото ще се чувства излъгано и ще гледа с още по-голямо недоверие на подобни „добри“ прояви.“

„Не, тези деца не виждат как е навън. Те са затворени в дома, колкото и да са големи. И не, не е хубаво за него, защото ще му дадеш напразна надежда. Тези деца не искат за два дни да имат дом и семейство, те ги искат за цял живот.“

„Да, и по-лоши неща им се случват, но те не могат да бъдат предотвратени.
И въпреки че някои домове го предлагат – това е незаконно според мен.
Калинка, нищо лично, но като си от 5 дена с детето в къщи – дете на 3 години, което умира от ужас да не го върнеш в дома, което като не те вижда и реве с глас, данеби да изчезнеш, ще си помислиш как ще го върнеш.“

„Невзетите“ за Коледа имате ли идея как наказват след завръщането. Служебно съм вземала две деца, настанени в дом за 1 година за 10 дни на лагер в друга институция. В деня преди „вземането“ бяха накъсани всички дрехи на едното дете, за перода след завръщането тя още не иска да говори. Срещала съм се с вземани и невземани деца и е по-добре преди да вземете решение да направите добро на някое дете да попитате деца, преживяли добрини, как се чувстват.“

Човекът – развиващото се социално животно

 По имейла получих писмо от Point – една читателка на моя блог за което й благодаря от сърце. Проблема който тя ми обясни е, че според нейни наблюдения, родителите на деца с церебрална парализа не насърчават детето им да се развива психически и физически. Те не се отнасят към него като обикновен зрял човек, а ми прекалено много се грижат за него и го третират като малко дете-инвалид. А точно тези деца, могат да постигнат много неща в живота, също така и да се борят с трудностите му. Защото всички знаем един ден какво ще стане с тези деца, когато родителите им починат. Тогава как ще се справят сами изведнъж хвърлени в живота, вече на зряла възраст и кой ще се грижи за тях. Ето целият текст на Point, публикуван без съкращения:


Някога имаше книга с такова заглавие „Човекът – социално животно”, но тук въобще нямам намерение да говоря за нея. Думата ми е за друго – за „другите” и „различните”,  хората с някакъв проблем, тези,  за които в обществото ни все по-често се говори, измислят се най-различни проекти, изнасят се благотворителни мероприятия, които ни убеждават, че имат за цел да им помогнат и т.н. Тук обаче няма да засегна и това,  нито ще задавам въпроса: „Кой и колко направи за тях?”.

Проблемът е, че все още наистина ги определяме като „различни”, дори, когато са най-близките ни същества и често изпитваме вина, че не са „като нас”.  Това се отнася и за родителите или може би особено за тях – някои вечно се опитват да опазят своето дете с проблем, вечно смятат, че то не може да се справи с неща, които са присъщи за останалите и все се стремят да бъдат похлупака, който да го защити от опасния външен свят.

Познавам хора, които имат ДЦП. Не съм лекар, но церебралната парализа не мога да я сбъркам – приклекналата влачеща се походка със събрани колена, понякога проблеми, свързани с движенията на ръцете или говора, или пък всичко накуп. За сметка на това разсъдъкът на тези хора не е пострадал ни най-малко и те често са много интелигентни.

 Може би поради това, че може да бъдат нестабилни при придвижване, родителите, и най-вече майките, постоянно се боят, че детето им ще падне, ще се удари, ще се умори и т.н. Те не смеят да го пуснат навън само или ги е страх, ако трябва да измине дълги разстояния самостоятелно,  дори повечето време да пътува с градски транспорт. Това се случва даже, когато въпросното дете е вече голям човек и отдавна е излязло от възрастта на 3-годишните.

Резултатът от тази хиперпротективност обаче всъщност не помага, а по-скоро вреди – човек става малко или много несамостоятелен и вечно зависим от другите, а понякога от прекомерно пазене ситуацията толкова много се усложнява, че поради липсата на достатъчно социални контакти той се превръща в затворено същество, неспособно да се справи с каквото и да било само. / Това са мои лични наблюдения, базирани на съвсем истински истории, но тук няма да изпадам в абсолютно никакви подробности/. Решението в случая е едно: даже придвижването да е трудно, изминаването на едно планирано разстояние без никаква помощ би било малка победа, нещо, което би  вдъхнало увереност и би дало сили за още поредни опити за справяне с недружелюбния градски пейзаж.

Това е само един пример, но мога да дам и други – моя позната има с проблеми със слуха. Тя никога не е посещавала специализирано училище, а е била в съвсем обикновено такова. Резултатът от това упражнение е, че може да чете по устните, развила е говора си и не ползва езика на жестовете /който междувпрочем не владее/. Разбира се, артикулацията й е много далеч от брилянтната, но се е научила да бъде самостоятелна,  да живее с другите, да общува с тях и не е затворена само в рамките на своята общност.

Естествено, има различни заболявания и всеки човек с проблем се нуждае и от специфични грижи, затова посочените от мен илюстрации не могат да обхванат всички, но аз нямам за цел това. Идеята ми е базирана на една проста и известна приказка: за да се научиш да плуваш, трябва да те хвърлят в дълбокото. Вярно, може никога да не станеш най-добрия плувец на планетата, може дори да не си в десетката или в стотицата, но няма да се удавиш и ще преплуваш дистанцията, а освен това ще измислиш и свой начин, който да ти е най-удобен.

В човека е заложено винаги да се развива и да върви напред./ Ако не беше така. още щяхме да висим по клоните, нали?:)/ „Различните” и „другите” също го правят, справят се трудностите, както могат и се приспособяват към живота. За целта обаче се нуждаят да бъдат насърчавани, а не да бъдат пазени и спирани. Човекът наистина е социално животно и се учи най-добре, когато наблюдава и се състезава с останалите, когато има с какво да се сравни и към какво да се стреми.

Трафикът на хора продължава да расте

800 000 души са жертви на трафик всяка година, а 90% от тях са жени и момичета. Мнозинството от тях стават обект на сексуална експлоатация.
Всяка година 10 хил. българки стават жертва на трафика на хора
– това каза Надежда Михайлова по време конференцията на тема „Трафикът на жени – правни и институционални механизми на противодействие“, на 5 октомври тази година, в зала 7 на НДК.

Проблемът е световен, но той е особено голям на Балканите, защото има и своя сериозен социално-икономически аспект. За България това е криза на ценностите, криза в образованието и промяна в представата за успеха и за оцеляването“, каза още Надежда Михайлова.

Гръцкият всекидневник Kathimerini съобщава, че жертвите на човешки трафик в Гърция са нараснали и са около 25 хиляди. Това са предимно жени, използвани за проституция, които са докарвани от престъпни групи от Албания, България, Румъния, Молдова и Русия. Данните на гръцкото министерство на обществения ред показват също, че броят на гръцките мъже, ползващи услугите на тези проститутки е нарастнал с 600% след началото на 90-те години.

Български банди за трафик на простутки бяха разбити през последните години в Италия, Испания, Белгия, Норвегия и Холандия.

Българските власти обаче не вземат сериозни мерки срещу трафика на хора. Направено неотдавна разследване на Би Би Си показа, че в България има хора, готови да продават бебета и малки деца, но българските власти отказаха да проверят изнесените данни.

Вместо това, българското вътрешно министерство отправи обвинения срещу журналистите направили разкритията и публикува техни лични данни на своя официален сайт в интернет.

Лично българският вътрешен министър Румен Петков заплаши, че в бъдеще ще преследва по съдебен път чужденци, които по думите му „очернят и злепоставят България“ – съобщава електронното издание „Епохални Времена“

През 2006 г. само 11 жертви на трафик са свидетелствали в подкрепа на съдебното преследване на трафика с хора, но нито една не е била включена в цялостна програма за защита на свидетелите.През периода се демонстрират намаляващите се усилия за превенция на трафика. Правителството е дезертирало от тази дейност и разчита предимно на неправителствени организации и на международната общност за финансиране и за организиране на кампании за обществена търпимост към опасностите при трафика на хора.

Според Националната следствена служба делата за трафик на хора, разследвани за миналата година са 80, 22 от които са приключили. Статистиката за жертвите е противоречива, като по официални данни се говори за 5000 жертви на трафик на хора в нашата страна, а от ЕС се получава информация за многократно повече ( на базата на разкрити или наблюдавани канали се говори за 50 000).Според МВР отделни служби, съвместно с международни партньори са пресекли дейността на 17 организирани престъпни групи. Специалистите, работещи в това направление твърдят, че ролята на министерството в повечето случаи е била информационна – справки за лица, подозирани или наблюдавани или заловени от специализирани звена на съответната страна. Престъпления в рамките на трафика

1. Убийство – то може да се реализира по време на привличане на жертвата или за сплашване

2. Отвличане – в повечето случаи обектът е привличан с измами, но има и такива, при които вербуващият е принуден да отвлече лицето;3.Затвор – отнемане на свободата на жертвата, прекъсване на връзките с приятели и роднини, които могат да окажат помощ, е основен похват при пречупването на жертвите

4. Физическо, сексуално и психическо здраве – насилие, побои, психологическа обработка. Целта им е принуждаване към проституция или друга престъпна дейност

5. Робство през 21 -ви век – практически обектите на трафика се продават и купуват като стока. Купувачите ги използват за широка гама от дейности от проституция до използването на органите им за търговия на черния пазар.

Ето и няколко действащи канали минаващи през България.

Индийският канал е един от подходите е да се вкарат в страната индийски младежи под предлог, че учат, като ги снабдяват с различни видове документи – студентски книжки, удостоверения и др. Съществуват основателни подозрения, че представяните като индийци младежи са кюрди. Външният им вид и документите им не позволяват това да бъде установено.Според запознати тези лица организират транзитен трафик от Турция през страната за Западна Европа – предимно Франция, Испания, Португалия. Тарифата е около 10 000 щатски долара на човек. Според експерти от средите на Гранична полиция организаторите разполагат с връзки и в служба Задгранични паспорти – доставят оригинални лични карти за чужденци, както и на Аерогара София – уреждат да пускат лица с нередовни документи.

Пакистански канал организира трафик през Аерогара София и от Турция през ГКПП Капитан Андреево с хладилни камиони, обикновени камиони с тайници, както и през зелена граница. Обикновено хората, които обслужва, имат проблеми с правосъдието. Успява да ги прехвърли в Англия, където има големи пакистански общности и лесно могат да укрият и легализират пребиваването си.

Африкански канал – организацията му се състои в преминаването на зелена граница с помощна на местни хора – погранични жители от Турция и Гърция. Афганистански канал Организира всякаква контрабанда – на хора, оръжие и наркотици. Използва специални тайници в камионите си, а също и укрива хората в килими и рогозки, направени в Афганистан. Разполага с необходимите връзки сред гранични полицаи и митничари, така че работи в условия на минимален риск.

За Китайски канал се предполага, че организацията му е дело на триадите. Той се ограничава в подпомагане на китайци да бъдат трансферирани и заселени в България и страни от ЕС.

Групировки за трафик на хора в страната са отделно обособени. Трябва да се има предвид, че връзките и възможностите, с които разполагат, довеждат до определен тип „диверсификация“ – работят по всички видове контрабанда с изключение на оръжие. Тази престъпна дейност е сравнително нова, поради което за разлика от наркотрафика и разпространението на наркотици монополът и районирането все още са въпрос на близко бъдеще.

Европейският парламент смята, че всички мерки на ЕС за ограничаване на трафика на хора са неуспешни и призовава Европейската комисия и държавите членки да приемат план за действие за превенция и борба с тази престъпна дейност, съобщи пресслужбата на ЕП.

В текста се припомня, че трафикът на хора е съвременна форма на робство, тежко престъпление и сериозно нарушение на основните права на човека. По данни на Съвета на Европа (COE.int) трафикът на хора е третият най-голям източник на приходи за организираната престъпност и е най-бързо разрастващата се престъпна дейност в сравнение с други форми на организирана престъпност в ЕС.

Според доклад на Държавния департамент на САЩ, озаглавен „Трафик на хора 2005 г.“, всяка година жертва на трафика на хора в света стават между 600 хил. и 800 хил. души, 80% от които жени и момичета.

Трафикът с деца ще остане голям проблем за Румъния въпреки членството на страната в ЕС от 1 януари догодина, предупреди Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ), предаде АФП. Въпреки че в процеса по присъединяването си към ЕС Букурещ положи усилия в борбата срещу трафика с деца, страната рискува да се превърне в плацдарм за мрежите от трафиканти от съседни страни като Украйна, Сърбия и Молдова, както и в желана посока за трафика, посочи представителят на УНИЦЕФ за Румъния Пиер Пупар. Страната ще остане и един от източниците за трафикантите, които се насочват към страни от Западна Европа, добави Пупар.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
ноември 2007
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,344,190 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: