Светулката

Спомням си когато бях малък с нашите ходихме на почивка в Сандански. Там за първи път видях светулки и за съжаление оттогава не съм виждал тези интересни, светещи насекоми. Поинтересувах се за тях и открих много интересни неща.

Светулката не използва и електричество, но притежава една дори още по-мощна технология. То е по-ефективно от една крушка, която превръща в светлина само 10% от енергията, която достига до нея, а останалите 90% се превръщат в топлина и изчезват. От друга страна светулката пък произвежда почти 100% светлина със своята енергия. Причината за това е безупречния дизайн в нейната система за производство на светлина.

У нас се срещат няколко вида светулки.Те се отнасят към богато представено в тропиците семейство, за което е характерна, особено за женските, способността да светят.

Светещият орган на светулките се намира в шестия или в седмия коремен сегмент и се вижда отвън като ярко бяло и жълто петно. Коремният сегмент, в който е светещият орган, има прозрачна кутикула. Самият светещ орган представлява група едри клетки, които трудно се отличават от мастните клетки, оплетени често с разклонения на трахеи и нерви. Зад светещите клетки има рефлекторни клетки, които съдържат в себе си кристали на пикочна киселина. Тялото на светулката съдържа специален химичен елемент наречен луциферин и ензим на име луцифераз. Когато трябва да бъде произведена светлина, тези два елемента се съединяват и при това съединение се отделя енергия под формата на светлина.

Самият процес на светене е химичен, окислителен процес, който се регулира от мозъчния ганглий в главата.

Светулките общуват ли си с светлината?

За да намерим отговора на този въпрос трябва да разгледаме отблизо един рояк от светулки. Погледнати в тъмното те карат човек да се чувства сякаш върви под звездите. Това, което виждате обаче не са звезди, а стотици хиляди светулки. Тези светлинки са от изключително значение за светулките: средство за общуване.

През цялата история човек е използвал различни средства за осъществяване на общуване. Едно от тях е морзовата азбука, която се състои от къси и дълги сигнали и се използва при телеграмите. Светулките, подобно на морзовата азбука, използват светлинни сигнали, за да комуникират помежду си.

Мъжката светулка светва и изгасва своята светлина, за да изпрати съобщение до женската. Това съобщение съдържа специфичен код. Женската светулка използва същия този код, за да изпрати съобщението обратно на мъжката светулка. В резултат на тези взаимни съобщения мъжката и женската светулка се събират.

От момента на своето раждане всяка една светулка знае как да изпраща съобщения по този начин и как да разбира съобщенията, изпратени от другите светулки.

При някои видове женските са лишени изцяло или отчасти от крила и не могат да летят. Те пълзят по земята и светейки, привличат мъжките към себе си.