Молове затриващи културните ни паметници

Един от символите на стара София – хотел „България“ на бул. „Цар Освободител“ ще бъде превърнат в търговски център, съобщиха собствениците муБалкантурист хотелс енд ризортс„.Дружеството, което е част от някогашната структура на „Мултигруп“, е решило да инвестира около 80 млн. лв. за пълна реконструкция.

В един блог по повод темата за спасяването на гранд-хотел „България“, коментара на един читател беше следният:

„Русе 2007 последното кино(вече съборено), Първия колодрум в бг, и бившата военна болница и поделение в момента се превръщат в молове при положение че имаше редица граждански протести и за някои от нещата още се точат дела в съда дано поне софианци са по гласовити за оглушелия бг закон, но се съмнявам в това, за справка вижте сградата на кръговото на паметника Левски която беше запалена, доколкото знам и там ще има мол.“

За черноморието ще кажа аман от хотели, за другите градове – аман от молове. Тъжна картина. Онзи ден с един познат се заговорихме за общи неща. По едно време го попитах как е брат му и той отвърна, че брат му работел в Гранд-хотел „България“, но нямало да е за дълго, нали искали да го правят на мол. Отговорих му: „аман от молове, сякаш народа има пари да ходи и да пазарува оттам“, а той каза – „народа има пари, виж как е в мола на булевардите „Стамболийски“ и „Опълченска“, там по всяко време има хора, дори и на обяд…“

През последните години София загуби редица паметници на културата. Столицата ни загуби: Старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, част от Античния театър и много други културни паметници. Да не говорим колко стари, но уникални за времето кооперации и сгради са разрушени заради нови бизнес центрове и жилищни блокове. Разрушените сгради които можеха да се реконструират, представляваха част от облика на София. В другите европейски държави гордостта в архитектурата са им именно старите постройки в кварталите и в центъра. За това интересна забележителност за туристите представлява старата част на някои от европейските градове. Тук стара част на София няма. Старите сгради са разпокъсани в центъра, а до тях издигат нови направени от стъкло и бетон и човек ако се загледа, от естетическа гледна точка би си казал, че е станал голям кич. Подобни проекти по света като строене на молове близо до архитектурни паметници се определят като архитектурен кич. Ако в София има запазен ансамбъл от представителни исторически сгради – то това е линията по бул. “Цар Освободител”.

Гранд хотел “България” се намира на бул. “Цар Освободител” 4 и ул. “Аксаков”.Комплексът на гранд-хотел с концертна зала „България“ и вътрешната градина е изграден след конкурс от 1932 г. за доходна сграда на Чиновническото застрахователно дружество, заемаща ъгъла на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Г. Бенковски“ (днес ДЗИ Банк АД). Проектът на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов не случайно печели първа премия. Той успява да удовлетвори най-точно функционалната програма на един парцел с твърде сложна конфигурация, но съчетава най-сполучливо и майсторски новата сграда със съществуващия сецесионов шедьовър на Чиновническото застрахователно дружество по проект на корифеите на родната архитектура Георги Фингов, Никола Юруков и Димо Ничев. Куполът на това здание отдавна се е превърнал в знаков елемент от силуета на историческия център на София. Строежът на сградата е реализиран в периода 1934-37 г. От 1978 г. е паметник на културата от национално значение.

Кафенето “България” в хотела е историческо. Всички писатели и творци от 30-те години до времето на социализма се събират тук. Характерно за заведението е просторното помещение, каквито има малко в София. Атмосферата му беше ликвидирана от италиански архитект, поканен от собствениците от “Мултигруп” (през 1990-те години хотелът става собственост на “Мултигруп”) да го реконстуира.Хотела е продаден след смъртта на Илия Павлов на фирма “Би Ти Девелопмент Сървисиз” ЕАД.

Мнения и изказвания в медиите по повод строежа на новия комплекс „България“ бяха много:

Хотелът беше една от любимите придобивки на някогашния шеф на „Мултигруп“, застреляния Илия Павлов. Той и най-близките от обкръжението му дори имаха лични апартаменти там. В хотела Павлов приемаше демонстративно Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски по времето, когато държеше публично да се знае, че активно влияе в политиката.

На фона на усиленото строителство на луксозни хотели в София обаче „България“ отдавна загуби някогашния си блясък и привлекателност, а липсата на паркинг и тежкият трафик по булеварда отблъскват гостите.

Друго мнение в защита на гранд-хотела:

„Това вопиющо пренебрежение към миналото и даденостите на средата е характерно за властващата парвенющина, която обаче не се свени да лъже нагло, че ще запази естетиката на грандхотел „България“. Обясненията за реставрация са откровена лъжа“, се казва във възванието на инициативния комитет, който призовава да се спре реализацията на този „потресаващ псевдопроект“.

Според композитора Александър Йосифов скандалът с концертната зала „България“ може да бъде изразен с най-фалшивата атонална музика с един акорд, който трябва да пробие ушите на тези, които имат възможност да спрат проекта. „Зала „България“ с нейната уникална конструкция, самия орган всичко това ние ще го загубим с много лека ръка, мислейки за някакви най-обикновени печалби“, коментира Александър Йосифов.

За пет дни Съюзът на архитектите в България е събрал над 3 600 подписа срещу преустрояването на уникалната концертна зала „България“ и „Гранд хотел България“, информира БНТ. Столичните архитекти се обединиха и изразиха мненията си. Ето част от тях:

Инвеститорско бездарие, Михаил Неделчев;

Вази, балюстри, купол и шпил, Арх. Лило Попов;

Пропаст в представите, проф. Тодор Кръстев;

Без диспути!, арх. Иван Станишев;

Декларация на Съюза на архитектите в България

А това е петицията в която можете да подкрепите каузата, чрез вашата подписка за спасяване на гранд-хотел „България“ и зала „България“:

П Е Т И Ц И Я От: Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България

Има също така създаден блог за спасяването на културното наследство, които не подминава и тази тема:

http://komitata.blogspot.com/2007/11/blog-post_6243.html

Advertisements

0 Responses to “Молове затриващи културните ни паметници”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
ноември 2007
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,310,545 hits

Flickr Photos

The Great Gig in the Sky

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: