Acid World

Германия и Великобритания замърсяват въздуха най-много от всички в Европа. Двете държави са първи сред „30-те най-мръсни“ в класацията на електрическите централи, които вредят на континента, съобщава руската агенция „Новости“.

Списъкът се изготвя ежегодно от Световния фонд за дивата природа (WWF). По данни от доклада на експертите за 2007 г. в Германия и Великобритания се намират по 10 екологически мръсни ТЕЦ.

Централи, работещи с лигнитни въглища, които са сред най-големите замърсители, има също в Гърция, Чехия, Полша и Испания, обобщава БГНЕС.

Нека да видим как стои въпроса с замърсяването по света. Един от най-големите екологични проблеми в световен мащаб е киселинният дъжд.Киселинният дъжд (или отлагането на киселини) е друг страничен ефект от изгарянето на твърди гориваи остатъчните емисии от замърсители. В процеса на изгаряне на твърди горива се отделят някои газове -по-точно серен диоксид (SO2) и азотни оксиди (NOx). Въпреки че съществуват естествени източници на серни и азотни оксиди, повече от 90% от серните и повече от 95% от азотните емисии, появяващи с в Северна Америка и Европа са с човешки произход. След като са освободени в атмосферата те могат да се превърнат в по химичен път във вторични замърсители, като азотна киселина и сярна киселина – и двете се разтварят лесно във вода. Резултатът е: всеки дъжд, който вали в тези области, е леко киселинен.

Дъждовните капки лесно с пренасят от вятъра, връщайки се на земята под формата на киселинен , сняг или мъгла.Киселинният дъжд може да вреди на растителния свят, в някои случаи сериозно да наруши растежа на цели гори, може да ерозира сгради и да корозира метали. Основният компонент, причиняващ корозия, е киселинният дъжд. Само вредите върху метални сгради годишно са оценени на 2 билиона долара.Най-голямата част от емисиите на сяра идват от тези сектори, които използват най-много енергия и горива с най-високо съдържание на сяра, като твърди горива и течен нефт с високо съдържание на сяра.

Твърдите горива са най-замърсяващите от изкопаемите горива навсякъде по света. Те са от твърди въглища до меки кафяви и лигнитни въглища, които имат висока степен на запалимост, както и високо съдържание на замърсители, като сяра, тежки метали, влажност и съдържание на прах.Един от най-сериозните проблеми, свързани с киселинния дъжд е, че той лесно се пренася от областите, които са масовите му производители, до области, които не са толкова засегнати. Като пример може да се даде Швеция, която понася киселинен дъжд заради огромните емисии сяра от електроцентралите в източна Европа, които имат ниски стандарти за емисии и поради вятъра, който пренася частиците до тяхната държава.

Киселинният дъжд може да се отрази пагубно не само на горите, но и на езера и реки. Много от дърветата изгубват листата си и върховете им изтъняват.Киселинният дъжд се абсорбира от почвата, като прави невъзможно оцеляването на тези дървета, също така ги прави по-податливи на вируси, плесени и инсектициди вредители. Киселинният дъжд също така може да разрушава сгради – материали като камък, оцветено стъкло, рисунки и други предмети могат да бъдат увредени и дори разрушени. Сярата бавно разяжда материала, докато всъщност не остане нищо.

В някои части на света много известни антични сгради са били сериозно увредени от киселинен дъжд, като например катедралата Сейнт Пол в Лондон, чиито каменни скулптори са напълно разядени.Киселинният дъжд има и неблагоприятни ефекти на флората и фауната в езерата, където попада, като някои организми дори не успяват да оцелеят при такива условия. За пример могат да послужат хиляди езера на Скандинавския полуостров, в които не е останал абсолютно никакъв живот в следствие на киселинни дъждове, бил той животински или растителен.

От 30-те години насам в някои шведски езера киселинното ниво на водата се е покачило с до 1 000 пъти! Колкото се отнася до хората, учените са доказали, че има връзка между отлагането на киселини и дихателните проблеми на по-чувствителната част от населението – деца и астматици. Киселинните дъждове също така правят някои елементи – алуминй, мед, живак – по-лесно разтворими. Отлагането на киселини може да допринесе за увеличаването на нивата на тези токсични метали в питейната вода. Високите концентрации на алуминий в почвата пречат на растенията да усвояват и използват хранителните вещества в почвата.

Страните в които киселинния дъжд е сериозна заплаха за живота на човека са много.

Най-мръсният град в света е Мексико сити. В града почти не виреят дървета, а през работните дни над града пада тежък смог, който пречи да се вижда по-далече от 100 метра. До центъра на столицата се намира голям площад, а наблизо – квартал с прашни улици, покрити с дупки. Това е един тъжен свят, потънал в сянка, далеч от нещата, които правят живота привлекателен. Къщи с по десет стаи оформят големи квадрати с вътрешни дворове. Във всяка стая живее по едно семейство, а всяко семейство е най-малко петчленно. Единствените тоалетни – по 2 на 100 души – се намират във вътрешния двор. Миризмата на мръсотия и канал предизвикват стомашно повдигане у всеки минувач. Някои обаче смятат, че живеещите там са щастливци.

В бордеите от предградията на града десетки хиляди човешки същества живеят в колиби, направени от картон. Само някои от тях имат алуминиеви покриви. Няма течаща вода и хигиена. Боклуци и човешки нечистотии са струпани на камари. Плъховете се разхождат свободно като домашни животни.
Експертите смятат, че жизненият стандарт на бедняците в Мексико сити е указание за нещата, които голяма част от населението на планетата може да очаква в десетилетията преди онова, което се нарича “Точка на изчезване на цивилизацията”.

Бразилия – там проблемът е също много сериозен. Почвата около индустриалния Сао Паулу е с толкова повишена киселинност, че на места дърветата умират, а в местните реки тече червеникава вода, в която не живее риба. Здравето на хората в района е много влошено.

Китай произвежда най-много серен диоксид от всички страни в света. Китайците пречистват твърде малко от въглищата си и въздухът е отровен във всеки по-голям град. Първият киселинен дъжд в Шан-Хай е бил през 1981г.

Индия – индийците потребяват огромни количества въглища и отделеният серен диоксид през последните 20 г. се е утроил. Всеки по-голям град в Индия е замърсен, а реколтата намалява по малко всеки сезон, заради високото киселинно съдържание в почвата.

Япония – някога японците са били най-големите замърсители в света, но строгите закони и предохранителни мерки са направили въздуха над Острова на Изгряващото слънце съвсем чист. Замърсителите там долитат с облаците от Китай.

Канада – произвежда само половината от киселинните си дъждове, другите долитат с вятъра от САЩ. Един единствен завод в Онтарио произвежда всички киселинни замърсители в Канада. За 25 г. канадците са успели да намалят производството на киселинни замърсители повече от 40%.

САЩ – след Русия произвеждат най-много серен диоксид. Освен, че тровят половин Канада, те унищожават методично и поледователно своята природа. Канадците са правили многократни оплаквания от причинените от американските заводи киселинни дъждове, които унищожават кленовите им дървета. Според някои скорошни разкрития американските дипломати преминават през специален курс на обучение за спорове на екологични теми с канадците. Осемдесет и два процента от дърветата в Квебек показват признаци на замърсяване. На кленовото дърво му трябват пет години, за да умре.

Русия – дори и след разпадането на СССР, Русия си остава един от най-големите производители на серен диоксид. Отделените отрови и падналите киселинни дъждове оказват влияние дори в Сибир и Северния полюс.

На Северния полюс също има много високо ниво на замърсяване. Киселините долитат с облаци прах от Русия, Европа, Северна Америка като се запазват отлично в ледовете и тровят постепенно живите същества във и извън водата.

В Южна Африка богатите на сяра въглища са основен източник на енергия. При това 80% от въглищата се изгарят на едно място – електроцентрала на 200 км от Йоханесбург. Старите сгради в града вече са прогорени от киселините.

Европа:

Чехия – десетки квадратни километри в централна Чехия са превърнати в мъртви зони от киселините. Процентът на болните с проблеми на дихателните пътища, особено децата, е много по-висок, отколкото в другите части на страната. На някои места водата е забранена за пиене.

В Норвегия основният проблем е снегът, който е чудесен приемник на киселини. Норвежкото правителство обаче твърде дълго не е вярвало на експертите, което има тежки последствия върху околната среда.

Швеция – шведите са първите в света, които са направили проучвания за киселинния дъжд. При тях всичкото замърсяване идва от други страни и имат повече от 18 000 отровени и унищожени езера, а на места водата е негодна за пиене.

Швейцария –получава най-много замърсен въздух от цяла Европа. Южните масиви по Алпите вече са започнали да загиват.

Обединеното кралство (Англия) – произвежда най-много замърсители в Европа, но не се трогва от обвиненията на Европейския съюз, че замърсява цяла Европа и твърди, че киселинният дъжд не е изследван достатъчно и обвиненията са безпочвени.

Франция – сухи киселинни залежи унищожават дърветата в западна и източна Франция, която се е съгласила да съкрати своето производство на серен диоксид наполовина. За целта обаче френското правителство е решило да разшири атомната си индустрия, което среща решителен отпор в западно-европейските природозащитници.

Полша е една от страните с най-замърсен въздух, защото местните въглища са много богати на сяра. По този повод в Краков се е образувал един много “странен проблем” – не могат да си позлатят кубетата на църквите.

Заедно със смога, изтъняването на озоновия слой, парниковия ефект и изсичането на горите, киселинният дъжд е един от бичовете на модерния свят.

Това са фактите. Хубаво е да се знаят и помнят, защото близкото бъдеще на планетата е силно застрашено и ако не се вземат мерки ни очаква екологичен апокалипсис. Разрешението на проблема с киселинните дъждове е да се поставят филтри в заводите и електростанциите, изпускащи сяра и превръщащи водата в киселина, но това е много скъпо за заводите и затова не се прави. А цената на загиващата природа никой не я взема на сериозно и когато стане прекалено висока, тя ще се изплаща с много човешки животи.

Advertisements

2 Responses to “Acid World”


  1. 1 go6ooo февруари 17, 2008 в 4:29 pm

    tupi4ko samo snimkite pomagat

    Like

  2. 2 Михи февруари 18, 2008 в 6:39 pm

    Моят коментор към тази статия……….. Просто искам да кажа, че наистина хората трябва да опазват околната среда. Просто не знам как да го кажа, ВИЕ ГО ЗНАЕТЕ!

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
ноември 2007
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,311,677 hits

Flickr Photos

Crepusculum excelsis

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: