Архив за декември, 2007

Равносметка за 2007 година

Днес е последният ден на 2007 година. Това е и денят за равносметка в които някои хора мислено се връщат и анализират изминалите 364 дни от своето битие и си вадят изводи и поуки от действията си и случките които са им се случили. Няма да пиша надълго и нашироко за всичко което преживях и ми се случи през тази отминаваща година. Ще пиша, че общо взето тази година беше много добра. Запознах се с много хора, посетих хубави места, работих интересна работа и имах голямо вдъхновение, като създадох този блог и още един. Разбира се лошите неща също имаше, но не може да има само хубави.

Сред лошите неща мога да причисля раздялата с така наречените ми най-добри приятели, с които следващата година щяхме да празнуваме 10 годишен юбилей откакто се познаваме, но така е в живота… Времето отсява хората които истински те обичат и на които можеш да разчиташ за всичко. Времето оставя до теб само истинските съмишленици и братя по душа. На така наречените ти „добри приятели“ сваля маските и в даден момент виждаш истинската им, реална същност. И разбираш какво са целели и какво са ти мислели, с действията им и думите им. Но както и да е, счупената стомна не става пак такава каквато е била преди да бъде счупена, така е и с приятелството. Научих се да понасям неочаквани удари под пояса и научих се да избягвам очаквани забивания на нож в гърба. Не, че вече нямам доверие в хората, напротив вече си изградих представа за това какво мога да очаквам от даден човек, а усещането ми за това дали човека е искрен и какво мисли се засили и вече действа.

Важното за мен което трябва да се знае е, че отдавна спрях да мразя хората, които са ме преебали. Тези хора просто ги игнорирам и избягвам, защото ми носят душевен дискомфорт, а и вече са ми ненужни, понеже на няколко пъти  доверието в тях ми е падало изцяло. Важното е човек да не таи омраза в сърцето си, защото тя го гризе отвътре и му носи болести, любовта е най-простият и широко разпространен универсален лек, които прави с хората вълшебства. Стига те да го пожелаят…

И накрая искам да благодаря на всички читатели на този блог, попаднали случайно или не. Без вашата активност този блог нямаше да е същият, какъвто е сега. Пожелавам ви една нова много успешна, плодотворна нова година, изпълнена с здраве, мир и любов. Нека отворим сърцата си за нови предизвикателства, нека правим добрини и нека в нас пламъка на човещината не угасва.

Advertisements

Секс без обвързване или любов за 3 години

Едно време момичетата се страхуваха, ако момчетата ги използват само за секс или за секс за една нощ, сега е точно обратното. Забелязвам, че все повече жени търсят любовници единствено за плътски наслади без емоционални обвързвания и то доста напредват в това отношение. Наскоро попаднах в такава тема в един форум, постът беше следния:

Здравейте,

Имам си проблем с приятелката ми. Нея я е страх от обвързване. Това си е доста нормално мисля. Понеже и мен ме хваща шубето понякога като си помисля какво е да живееш с един човек цял живот.
Но работата не е там всъщност. Нея я е панически страх от това, че прекарваме много време заедно, че аз вличч на живота и. Страх я е да не загуби приятелите си понеже си има приятел. Също така има и някакво неопределено чувство, че не е опитала достатъчно за да е сигурна какво иска.
На мен ми е много трудно понеже я обичам страшно много и не искам да я загубя. А и на нея и е трудно. Как може да се преодолее едно такова чувство за страх и изобщо може ли? Какво бих могъл да направя аз?

В друг форум пък имаше изповед на 25 годишна жена, която категорично заявява, че не иска обвързване и й е омръзнало от връзки:

Така от къде да започна не знам.Аз съм на 25 год.колкото и нескромнно да звучи, много съм сладка, абе всичко ми е супер наред , с едно малко изключение.Имам огромен страх от обвързване, дори в момента съм с двама мъже,с 1-я сме може би най-близките хора на тая планета, с втория секса е просто невероятен.Обаче и двамата усещам, че вече тотално са хлътнали, въпреки че сме си изяснили отношенията, т.е това че аз не искам нещо по-сериозно.И от тука идва целия проблем, нямам нищо против семейство, деца и прочие, но явно и аз като много хора чакам ЧОВЕКА.И честно казано вече ми омръзна от връзки които на финала приключвам с разочарование.Ами това е, нищо фрапиращо, но сега ми е малко по-леко.

Това дали е така, защото има все повече мъже готови да узаконят брака с половинките си и да ги „вържат“ към семейното огнище или жените станаха по еманципирани и независими и трудно биха приели да загубят свободата си. Мит ли вече стана, че мъжете ги е страх от обвързване и сега жените много по лесно минават от връзка на връзка и то най вече сексуална. Безспорен е за мен факта, че ние преживяваме по трудно раздялата и много вземаме навътре нещата, въпреки, че някои ще каже да, ама мъжете сте по склонни на изневяра. Да това е донякъде така, но пак според зависи.

Преди няколко години френският автор Фредерик Бегбеде публикува книгата „Любовта трае три години”. Така неговата теория ми разби на пух и прах мисълта, че човек може да е моногамен за дълъг период от време. Какво се случва през тези три години:

През първата година се чувствате превъзбудени, окрилени и сякаш поглеждате на света с други очи. За вас животът има едно лице – това на любимия човек. Прекарвате безсънни нощи, за да се наслаждавате един на друг.

През втората година се чувствате стабилни, уверени, че до вас стои човекът, с който искате да прекарате остатъка от дните си. Говорите по-малко, но това не ви притеснява, защото вече се разбирате само с поглед. Дори сексът е по-хубав от всякога. Абсолютното съвършенство!

На третата година обаче не говорите, защото няма какво да си кажете.
Излизате по-често, за да не прекарвате цялото си време заедно. Предпочитате да заспите, отколкото да правите секс. Навлизат скуката, самотата и въпросът – това ли ме чака до края на живота?

На следващата година… На следващата година всичко започва от начало. Но вече с друг човек!

Според тази покъртителна теория всички връзки са обречени на провал. Обречени сме да достигнем до необратимия момент един ден любовта ни да се изчерпи и да не я изпитаме никога повече към човека, който до преди няколко месеца е означавал всичко за нас. И никога не можем да се предпазим, защото когато сме влюбени, си мислим, че сме изключение от правилото.

Още по-застрашително звучат думите на невролозите, които твърдят, че любовта е заложена в мозъка ни и ние се влюбваме с единствената цел да създадем потомство. След три години се очаква, че двойката е създала дете, то малко е поотрастнало и двамата партньори нямат реална генетична нужда един от друг. Да не забравяме и факта, че когато сме влюбени отделяме ендрофин, окситоцин и други разни хормони, които ако са ни в повечко, може да останем по-дълго време с партньора. Ако не, сме обречени на тригодишни връзки цял живот.

И накрая за да видим изповедта на една серийно моногамна жена, която може да съумее да надхвърли трите години любов със съпруга си и да е влюбена в него почти цял живот. Как е възможно това? Ами така:

Аз съм моногамна. Серийно моногамна. Не съм само с един мъж през цялото време, но когато съм с един мъж, не си мисля за друг и не желая друг. Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.

Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. „Ела да те прослушам в офиса ми“. Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.

Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: „Долу в барчето под вас съм“. Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: „Ами качвай се де“. Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.

Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. „Мила, толкова малко време оставаме сами“. Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.

Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: „Все едно не си изцяло моя“. А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. „Обичам те“, повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.

Феномен ли е „Дежа вю“ или заболяване?

Мислех, че ми е познато чувството на „дежа вю“, докато не се върнах тук, във Фалуджа през февруари. В мига, в който излязох от хеликоптера, тъкмо при изгрев слънце и видях лагера, същият какъвто го бях оставил преди десет месеца – това беше истинско „дежа вю“. Стана ми страшно. Сякаш никога не бях напускал. Същата канцелария, същото разнебитено бюро, същият стол, същият компютър, същата стая, същата скърцаща закачалка… всичко беше същото. И същото щеше да си остане и през следващата година. Сякаш влизах в паралелен свят. Домът ми не беше на 10 000 мили оттук. Той беше в друго измерение. Това са думите от писмо на един морски пехотинец служещ в Ирак изпитал най ужасяващото си дежа вю в живота си, според неговите думи.

Дежа вю в превод от френски означава вече видяно. Това понятие се използва за онова странно усещане, което понякога имаме, дадена ситуация в която сме изпаднали или наблюдаваме, вече сме я виждали преди. Точно същата, по същ начин протича. Като че ли времето за миг се връща и ние преживяваме дадената случка отново. ;Моменти на дежа вю съм преживявал и аз. За първи път това чувство е описано от френския психолог Емил Бойрак в неговата книга „Бъдещето на психоложките науки“. В нея той описа феномена дежа вю като „Припомняне на бъдещето“.


Според проучвания повече от 70% от участващите в проучването са изживявали дежа вю поне веднъж в живота си. Тъй като е много трудно феноменът да бъде изживян на сила е много трудно той да бъде включен в емпиричните изследвания. Наскоро учени са установили, че има възможност дежа вю да бъде пресъздаден чрез хипноза.

Видове Дежа Вю

Карлос Дасилва Хънкхаусър твърди, че има три типа дежа вю. Дежа Веци, най-често превеждано като „вече изживяно“. Чарлз Дикенс описва Дежа Веци така:

Всички ние се изпитвали чувството, което ни спохожда, когато ни се струва, че това, което казваме и правим вече е било казано и е било направено в миналото, в отминало, неопределено време, когато сме били заобиколени от същите лица, обекти и обстоятелства, когато знаем какво точно ще бъде казано, като че ли изведнъж се сещаме.

Когато повечето хора говорят за дежа вю те всъщност описват дежа веци. Проучвания показват, че около 70% от хората изпитват това чувство, най-често между 15 и 25 години, когато мозъкът е все още податлив на промените в околната среда. Изживяването най-често е свързано с нещо много обикновено и ежедневно, но това изживяване е толкова въздействащо, че може да бъде запомнено за няколко години напред.

Дежа веци се свърза с изживяване, което включва много повече от само гледката, поради което този вид дежа вю е много трудно да бъде определен. Феноменът обгръща много голям обем от детайли, които спомагат чувството да ни се струва странно, особено след като знаем какво ще се случи или ще бъде казано.

В последно време дежа веци се възприема и като нарушение на паметта.

Дежа Сенти или „вече почувствано“ по-често се приема като мисловен процес, който много рядко остава за дълго време в паметта на човек, тъй като не може да бъде разпознат.

Д-р Джон Джаксън записвал думите на своите пациенти, които страдали от психомоторна (психо-мозък, моторна-свързана с движение) епилепсия или епилепсия на темпоралния лоб.

Дежа Висите („вече посетено“) се среща по-рядко и описва феноменът,
когато човек отива на ново място, но много добре знае на къде да върви и къде отива, като в същото време знае, че това е невъзможно.

Мечтите, прераждането и извън телесното пътуване най-често служат за обяснение на този феномен. В допълнение някои хора смятат, че четенето на брошура може да доведе до опознаване на мястото.

За да бъдат различени дежа висите и дежа веци е нужно да се определи източникът на чувството. Дежа веци се свързва с временни събития и процеси, докато дежа висите се свързва с географски и пространствени сходства.

Научни изследвания

В последните години дежа вю се включва в много сериозни психологически и невропсихологически изследвания. Най-честото обяснение е, че дежа вю не е предсказание, а по-скоро аномалия на паметта, при която се внушава, че изживяването се припомня. Материята на това обяснение се крие в това, че чувството на припомняне е много засилено, поради сходството на обстоятелствата между предишното изживяване и сегашното .

Връзки с разстройства

Клинични връзки между дежа вю и някои разстройства са били намерени. Например при хора с шизофрения и потиснатост, но най-вече при пациенти с епилепсия на темпоралния лоб. Тази връзка води до мнението на някои учени, че дежа вю всъщност е неврологична аномалия, свързана с неправилно разпределение на нервните импулси в мозъка. Тъй като много хора страдат от леки нарушения в разпределението на нервните импулси се смята, че е много вероятно дежа вю се явява като резултат от неправилно усещане на мозъка.

Фармакология

Доказано е, че някои лекарства засилват вероятността от появяване на дежа вю у пациентите. Учените Тайминен и Жааскелайнен установили случай на иначе здрав мъж, който пиел хапчета, за да успокои грипа си. След като приемал Амантадин и Фенилпропаноламин заедно случаите на дежа вю зачестили и траели през целия период на терапия с двете лекарства. Това накарало двамата учени да смятат, че някои лекарства засилват шансовете за появяване на дежа вю.

Обяснение чрез паметта

Сходството между предизвиканите от дежа вю стимулации и съществуващи, но различни спомени може да доведат до появата на феномена. Така, когато човек се сблъска със ситуация, която не може ясно да си спомни се появява феноменът дежа вю.

За да могат експериментално да възпроизведат феномена Банистър и Зангвил използвали хипноза, за да причинят постхипнотична амнезия, с което да ги накарат да си спомнят неща, които са видяли. Трима от десет участвали в експеримента получили така наречената парамнезия.

Нервни теории

В края на XIX и началото на XX векове широко се е смятало, че дежа вю се предизвиква от неправилно разпределение на нервните импулси. Грешката се е състояла в това, че мозъкът е възприемал дразненията на околната среда с няколко секунди закъснение. Най-често се смята, че забавеното възприемане от очите е довело до забавена реакция на мозъка. Въпреки това, много слепи хора изживяват дежа вю, което прави теорията неправдоподобна.

Парапсихология

Дежа вю се свързва с предварително знание, ясновидство или свръхчувствително възприемане и често се смята за екстрасенска способност. Други ненаучни обяснения включват и пророчество.

Сънища

Някои хора смятат, че дежа вю е паметта в сънищата. Въпреки, че повечето сънища не се помнят, сънуващият човек може да покаже активност в областите на мозъка, които отговарят за дълготрайната памет. Спекулира се, че сънищата четат дълготрайната памет, като заобикалят краткотрайната памет. В този случай дежа вю може да бъде спомен за забравен сън, който включва елементи от моментната будна ситуация. Това може да се свърже с феномена дежа реве или „вече сънувано“

Възкръсване

Хората, които вярват във възкръсването смятат, че дежа вю се предизвиква от фрагменти от миналото, които са изплували на повърхността на мозъка. Други смятат, че феноменът е предизвикан от астрална проекция или извънтелесни преживявания, когато човек пътува, докато тялото му спи.

Свързани феномени

Жамайс Вю („никога не видяно“) е термин в психологията, който се използва, за да опише всяка позната ситуация, която не е разпозната от наблюдателя. Често се описва като противоположния феномен на дежа вю и включва странното чувство у човек, който знаейки, че не е за първи път в подобна ситуация, чувства, че попада в дадената ситуация за първи път. Жамайс Вю най-често се свързва с някои видове амнезия и епилепсия, при които човек не разпознава иначе познати думи, хора или места

Прескюе Вю, (от френски „почти видяно“) е усещането, което човек получава, когато е на път да получи прозрение. Често усещането е много объркващо и много рядко води до досещане. Често човекът, който изпитва това чувство казва „на върха на езика ми е“. Чувството се среща у хора, които имат епилепсия или лабилност на темпоралния лоб.

Есприт де ескалиер (стъпаловиден разум) е чувството, когато човек си спомня нещо прекалено късно. Например, когато след като разговорът е приключил събеседникът се сеща за умна забележка. Друг пример е, когато човек учи усилено за изпит, но когато се явява на изпит забравя всичко, което е научил. След като изпита приключва човек си спомня всичко.

 Последните изследвания и изводи за Дежа вю

Да вярваме или не наскоро екип изследователи от Масачузетския технологически институт под ръковоството на биолога Сусуми Тонегави, нобелов лауреат за 1987 година е открил областта в главния мозък, отговорна за формирането на ефекта дежа-вю (вече видяно).

Съществуват много процеси, свързани с паметта, които може да бъдат класифицирани и съотнесени към определени области на мозъка. Основната зона на главния мозък, отговорна за реализацията на функциите на паметта, е хипокампът. Изследователите от групата на Тонегава открили, че има участък, отговорен за съхраняването и „проиграването“ на отделни епизоди, съставени от набор на различни усещания. Тази част на мозъка се явява неголяма област от хипокампа- така наречената назъбена извивка (dentate gyrus), пише bgfactor.org.

По-рано учените само се догаждаха за специфичната функция на назъбената извивка. Сега, благодарение на новия експеримент, тази идея бе потвърдена изцяло. За тая цел учените са провели опити и са получили мутантни мишки, на които, заради определен ген, някои от клетките на назъбената извивка се оказват изменени. По време на изпитанията мишките е трябвало да извършват определени действия в ситуации, предизвикващи страх. С тези задачи мишките се справяли успешно, проблемни обаче се оказали случаите, в които мишките е трябвало да извършват действия, когато събитията са протичали в сходни условия.

Мишките-мутанти не били в състояние да открият разликата между такива контексти, затова Тонегава стига до извода, че назъбената извивка осигурява както спомените за определени условия, така и умението да отличиш едни условия от други.Както твърде ученият, дисфункция от този род води, в частност, до „дежа-вю“. Според него, този феномен се случва в резултат от „борбата“, която настава когато е необходимо да се различат две извънредно сходни ситуации, съобщава сп. „Мембрана“.

Тонегава забелязал, освен това, че с възрастта феноменът „дежа-вю“ се среща по-често при хората и това е свързано със стареенето и гибелта на клетките на назъбената извивка. Като човек вече на възраст (той сега е на 67 години), невробиологът признава, че и с него се случва нещо подобно. „Много пътувам и когато се оказвам на съвършено нови летища, една част от мозъка ми казва, че вече съм бил тук. Впрочем, останалата част знае по-добре кое как е…“ – така Тонегава илюстрира своето откритие.

Весела Коледа!

MyHotComments.com

Весела Коледа! Бъдете засмени, много здрави и нека късмета, любовта и щастието да бъдат с вас!

Кой колко харчи за коледни подаръци

Британците

Британците харчат 2,3 млрд. британски лири годишно за нежелани коледни подаръци, като близо една трета от тези стоки се пускат за продажба в интернет след празничния сезон. Това показват резултатите от изследване за фондация World Vision (Уърлд вижън), цитирана днес от Ройтерс. Над три четвърти от общо 1400-те анкетирани са посочили, че харчат до 50 бр. лири за нежелани подаръци всяка Коледа. От получаваните всяка година стотици хиляди ненужни подаръци 39 процента събират прах в шкафовете, а 28 процента впоследствие се пускат за продажба в интернет , пише БТА. Всяка година една четвърт от населението купува за приятели и роднини подаръци на обща стойност до 300 британски лири, сочи изследването.

Близо 60 процента от хората, харчещи пари за нежелани коледни подаръци обаче твърдят, че по-скоро биха дали тези пари за себе си, отколкото за благотворителност. Според изследването над една четвърт от британците не могат да си спомнят нито един от подаръците, които са получили миналата година. Половината от мъжете и 43 процента от жените дори не могат да си спомнят какво точно са им подарили родителите. Фондация World Vision е провела изследването във връзка с пускането на неин каталог с подаръци, средствата от които ще отидат за бедните хора по света, отбелязва Ройтерс.

Италианците

Италианските семейства ще похарчат само по 160 евро за коледни подаръци през тази година.
Това е с 12 на сто по-малко от средствата, употребени през миналата година за празнични дарове, твърди изследване на италианската осведомителна агенция Кронос. Според проучването всичко това показва, че семействата на Апенините изпитват икономически проблеми през тази година. 13-тата заплата, която италианските служители получават по традиция преди Коледа, ще отиде най-вече за изплащане на дълговете им. 80 на сто от италианците ще я похарчат с тази цел. Обща е тенденцията италианците да се отказват все повече от ненужните или от „повърхностните“ подаръци и да предпочитат полезните дарове. Като полезни се смятат технологичните подаръци – мобилни телефони, компютри, видеоигри. В графата „полезни подаръци“ обаче попадат и пухените якета, чантите и ботушите, аксесоарите с футуристичен дизайн, часовниците и др. Според Асоциацията на потребителите цените на този вид продукти са нараснали средно с 4,3 на сто.

Руснаците харчат по 260 долара за новогодишни подаръци

Това показват данните от изследването за популярността на кредитите, отпускани за новогодишни подаръци, сред жителите на големите градове, проведено от банка ФКХ. В проучването са участвали 1200 души на възраст над 20 години, които вече имат опит при тегленето на кредити, от тях 50% са жители на Москва, останалите 50% – на други многомилионни градове. Съотношението мъже спрямо жени сред запитаните е 43% към 57%. 93% от жителите на мегаполисите смятат да подарят новогодишни подаръци, като най-популярните са козметика, парфюми и играчки. 33% от запитаните са готови да вземат кредит за покупката на новогодишен подарък. Сред мъжете положително се отнасят към идеята да купят на кредит 38%, докато жените са по-предпазливи – 27%.

Испанците

Испанските семейства са похарчили тази година за коледни подаръци средно по 520 евро, което е с 6% повече от миналата година. Това показват резултатите от анкета, извършена от компанията Deloitte, предаде РИА Новости.Испанските семейства са отделили за коледни подаръци около 30% от месечния си бюджет. Други 218 евро са били похарчени за празничната трапеза.Допитването показа, че най-желан подарък за възрастните жители на Испания тази година е пътуване в чужбина. Децата най-много искат да получат видеоигра.
Испанците са предпочели да пазаруват за Коледа в големите търговски центрове.

Американците

Цели 25 млрд. USD са изхарчили американците за покупки на коледни подаръци онлайн за периода 1 ноември – 18 декември, отчитат анализаторите от ComScore Metrics. Тази цифра е по-голяма от колкото целия миналогодишен сезон, като само за последните 2 дни – понеделник и вторник – сумите са били съответно 700 млн. и 670 млн. USD.Така ръстът на продажбите на подаръци през интернет за сезона до момента е 19%, а прогнозите на ComScore са доста розови.

Азиатците

Японците и тайландците харчат най-малко пари за коледни подаръци, показа анкета в седем азиатски страни, предаде ДПА, като се позовава на в. „Стрейтс таймс“.Само двама от всеки 10 японци и от всеки 10 тайландци са казали, че ще купят подаръци на близките и приятелите си за Коледа, сочи изследването на финансовата компания GE Money. Анкетата е обхванала 2000 души. Крайно пестеливи са и филипинците. Сравнително
най-разточителни са жителите на Сингапур. Над половината от участниците в анкетата са отговорили, че ще купят повече от шест подаръка. Жителите на Република Корея най-много обичат да получават като подарък дрехи и аксесоари, докато повечето сингапурци предпочитат пари.

А как стои въпроса с българите?

За 41% от българите сумата от 100 лв е достатъчна сума, за да задоволят желанията на близките си. Други 28% твърдят, че цената не е от значение за подаръка.

До 100 лв. ще отделят за подаръци на близките си по Коледа 41% от участвалите в анкетата на ipo.bg.  Други 23% твърдят, че са склонни да прежалят до 500 лв., за да зарадват роднини и приятели за коледните празници. Най-малко – 8% от участниците в анкетата на сайта – пък ще отделят до 1000 лв. за подаръци.

Зимно ледено време като за винце

Тема на пост като за празничните дни. На коледните и новогодишни, празнични трапези убеден съм, че тази вълшебна напитка ще присъства независимо дали ще е бяла или червена. Мисля си, че качествените българските вина са един от символите на страната ни и по нищо не отстъпват от елитните чужди вина. Още повече, че България като страна на древни култури и цивилизации е наследила богати традиции в производството на вино. Редом с розовото масло виното се е превърнало в един от символите на страната ни.

Археологически находки доказват, че още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино. Първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток в Южна България. Първоначално лозарството се развива само по долината на р.Марица и около големите черноморски пристанища, но постепенно се разпространява по цялата територия на старната. Траките, които всъщност полагат основите на българското винопроизводство, са смятани за едни от най- добрите лозари и винари в Античността. Богът на виното и плодородието е един от най- почитаните богове както от самите траки, така и от гръцката и римската митология. Според някои историци тракийското му име е Загрей, римляните го наричат Бакхус, но и до днес той е познат най- вече с елинското си название- Дионис.

Храмът на Дионис бил равен по слава на храма на Аполон в Делфи и оракулът гадаел не по-зле от елинската пророчица Пития. В родопския храм на Дионис били извършени най- малко две велики предсказания. Александър Велики разбрал, че ще завладее света, а римляните, че ще станат световна империя. Светилището се намирало в голяма зала без покрив, което се налагало от спецификата на обреда, извършван в него.Това бил така нареченият Винено- огнен обред, при който се гадаело по височината на издигналия се пламък, след като върху олтара е излято вино.
От дълги години археолозите търсят прочутото светилище с прорицалище на бог Дионис. И макар да се е наложила тезата, че то се намира в свщената планина Пангей (Родопите), съществува хипотезата, че то е било построено в Хемус (Стара планина). Основната ни информация за местонахождението му дава гръцкият историк Херодот, но тъй като той никога не е посещавал вътрешността на Тракия, географските му означения са доста неточни. В момента се популяризира хипотезата, че храмът се намира в свещения скален град Перперикон. Втози древен тракийски град археолозите откриха храм, чиито останки съответстват на описаното в изворите светилище на Дионис. Това съвпада с някои исторически източници, в които местоположението на светилището може да се локализира в граничната зона между Одриското царство и държавата на Бесите, а именно в Източните Родопи, където е открит и Перперикон. Сигурни доказателства обаче все още липсват.

Много са факторите, които стават причина за славата на българските вина от античността до наши дни. Траките полагат основите на винарството по българските земи. Когато славяните и прабългарите се настаняват на Балканския полуостров, те откриват едно добре развито лозарско стопанство. По късно църквата взима виното под своя покров, продължавайки традициите, но и усъвършенствайки ги, за да може днес българските вина да са известни по целия свят.

Според постановление на Министерски съвет № 162/13.07.1960 г. България е разделена на пет лозаро-винарски района.

Дунавска равнина
(Севернобългарски)
Черноморски
(Източнобългарски)
Тракийска низина
(Южнобългарски)
Долината на Струма
(Югозападен)

Дунавска равнина
Севернобългарският район се характеризира с умерено-континентален климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. Разпространени са сортовете „Мускат отонел“, „Гъмза“, „Каберне совиньон“, „Мерло“, „Шардоне“, „Алиготе“, „Памид“ и други. Тук се произвеждат сухи бели вина, пенливи вина по класическа технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус.

Черноморски
Тук се намират около 30% от лозята. Eсента е топла и продължителна, което е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. В този район са концентрирани около 53% от белите сортове грозде в т.ч. „Димят“, „Ризлинг“, „Юни блан“, „Мускат отонел“, „Траминер“, „Совиньон блан“, който тук дава отлично по качество грозде. В този район се произвеждат едни от най-добрите наши сухи и полусухи вина, които съчетават приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест.

Розова долина
Подбалканският район се разпростира на юг от Стара планина и има два подрайона – Източен и Западен. По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора се отглеждат основно сортовете „Червен мискет“, „Ризлинг“, „Ркацители“, „Каберне совиньон“ и „Мерло“. Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Тези от местния сорт „Червен мискет“ са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен, запомнящ се послевкус.

Тракийска низина
В Южнобългарския район климатът е умерено-континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Включва централните части на Тракийската низина и части от Сакар. В този район са концентрирани повечето от червените сортове грозде. Отглеждат се „Мавруд“, „Мерло“, „Каберне совиньон“, „Червен мискет“, „Памид“ и други. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятстват получаването на богати, плътни, запомнящи се червени вина от сортовете „Каберне совиньон“ и „Мавруд“. Добрите вина от местния сорт „Мавруд“ се ценят особено много, защото съчетават аромата и вкуса на червени дребни плодове, подправки и треви.

Долината на Струма
В този район са включени югозападните части от страната. По размери не е голям, но притежава специфични климатични особености, приближаващи го до средиземноморските области. По долината на река Струма се отглеждат местният сорт „Широка мелнишка лоза“, „Каберне Совиньон“ и „Мерло“. Получените вина се характеризират с топли южни тонове в аромата, с пълнота във вкуса и богатство на общите впечатления. Особен интерес представляват вината от сорт „Широка мелнишка лоза“, които са богати и достатъчно обемни и при стареене придобиват екзотични и много приятни нюанси във вкуса.

Червеното вино

Червеното вино е хит на сезона, освен това всеки знае, че то е и най-полезно. Антиоксидантът ресвератрол, който се съдържа в червеното вино, увеличава силата и физическата издръжливост. Освен това специалистите казват, че

Една чаша червено вино се равнява на шест чаши бяло вино по благоприятно въздействие върху организма.Екип от Института по генетика, молекулярна и клетъчна биология в Страсбург доказа, че мишките получили големи дози от веществото, могат да бягат два пъти по-далече от другите.

Вероятно ресвератролът засилва метаболизма и така мускулите работят по ефикасно, като изгарят повече енергия. Механизмът вероятно е същият и при хората.

Това може да осигури ново лечение срещу затлъстяване и диабет, както и ново средство за увеличаване на издръжливостта, но преди това са необходими допълнителни изследвания. Учените изтъкват, че трябва да бъде уточнено дали високи дози от веществото са безопасни за хората.

За да се постигне ефектът, получен с мишките, хората би трябвало да изпият стотици хапчета, равняващи се на стотици чаши вино дневно. Предишно изследване доказа, отново при опити с животни, че ресвератролът удължава живота и предпазва от затлъстяване. Освен червеното вино и гроздето, на ресвератрол са богати и фъстъците.

Интересно е заключението на учените от Маинц, че червените вина от Франция, за разлика от германските, защитават сърдечно-съдовата система на човека.

Улрих Фьостерман от Фармакологичния институт към университета в Майнц е анализирал механизмите, благодарение на които червеното вино действа благотворно на сърдечно-съдовата система. Основна роля тук играят различните растителни вещества, които се съдържат в напитката. Така наречените флавоноиди, полифеноли и фитоалексини съдействат за освобождаването на окисленията на азота /NO/ по вътрешните стени на кръвоносните съдове. NO действат разслабващо на гладката мускулатура, освен това предотвратяват възпаления и запушвания на съдовете.

По време на есенния конгрес на Германското общество на кардиолозите в Нюрнберг Улрих Фьостерман изнесе доклад, в който доказва, че тези прекрасни свойства са характерни за френското вино. То съдейства за многократното освобождаване на NO.

Що се отнася до германското вино ученият почти не е открил неговия терапевтичен ефект. По време на експериментите благотворната реакция на NO не е била открита, ако не смятаме наподобяващ страничен ефект, причинен от чистия алкохол.

Ябълково вино или Сайдер

Ябълковото вино е алкохолна напитка, направена от ферментирал ябълков сок. В миналото е било известно като сайдер.
Специалисти от университета на Глазгоу твърдят, че около половин литър ябълково вино на ден е полезен за здравето, пише в. „Сън“. Серена Маркс и колегите й установили, че напитката е богата на феноли – химикали, които предпазват организма от ракови заболявания, сърдечни болести и инсулти.

Изследователите от Глазгоу ще тестват ефекта от ябълковото вино върху 12 доброволци, за да проверят как съдържащите се в него феноли се поемат от кръвта.

Десертните ябълки са богати на феноли, а тези, от които се прави сайдер, съдържат още по-голямо количество от полезните химикали, обяснява Серена Маркс.

Как да поръчваме/купуваме добро вино

По принцип, първо се гледа цвета и чистотата (прозрачността) на виното. Чистотата е индикация, че винарят си е свършил добре работата. Ако течността е мътна, тъмна, или пък в нея плуват малки парченца, това означава, че производственият цикъл е бил претупан, а условията, в които виното е отлежавало, съвсем не са били идеални. Всичко това говори за лошо вино, или в най-добрия случай за нещо, което може да ви напие бързо. В днешно време обаче всичко това може и да означава, че винарят е направил всичко както трябва и че познава добре техниката за филтриране на алкохола.

Ако цветът е много блед, това може да значи две неща: че виното е много леко и деликатно, или че има само една силна съставка. Колкото по-богат е цветът, толкова по-силно е самото вино. Това правило обаче не е абсолютно. За портвайна, например, няма значение, дали е светъл или тъмен на цвят, алкохолът ще е еднакво силен. Ако пък пиете шардоне, то може да е много тъмно на цвят, но дори и да си пийнете повечко, това няма да е проблем.
След като сте преценили чистотата и цвета на виното, пробвайте, как то ухае. Духнете лекичко в чашата, за да се получи полъх, сякаш от отварянето на бутилка. Какво подуши носът ви? Понякога в началото това е една определена, силна миризма, но след няколко мига, се долавят други, по-различни нотки, които изплуват постепенно.

Следващото нещо е да разклатите чашата. Помиришете виното, докато го правите. Как се промени усещането? Усетиха ли се нови аромати? Ако не, знайте че виното в чашата не е от най-добрите. Усещането трябва да сложно, комплексно, като малка “симфония”.

Вярно е, че усещането е пълно, но все пак би трябвало да се открият отделните аромати. Усещате ли мириса на плод? Ако да – на какъв плод. Бихте могли да усетите различни аромати – на ябълки, грозде, боровинки, ягоди, къпини, сливи, круши, лимони, грейпфрут и други. Други аромати, които можете да доловите, са на минерали, на шоколад, на тютюн, на сладко, на цветя, на подправки. Когато усетите тези благоухания, опитайте се да ги дефинирате по-точно, например – аромат на зелена ябълка, на натурален шоколад, на канела, на черен пипер, на босилек и т.н.

Следващото нещо е да отпиете от виното. Човешкият език е невероятен орган – изключително чувствителен и сложен. Опитайте се да определите, как езикът ви реагира на течността – върхът му, широката му част, двете му страни.

Повторете същия процес ще веднъж.

Преценете отделно вкуса и вида на виното. Добре ли се съчетават те?

Погледнете на глътката вино, като на цялостно ястие. Дали отделните му съставки си пасват, какъв е общият вкус, който оставят?

Какво е крайното усещане от виното? Горчив или сладък вкус оставя в устата ви. Този вкус задържа ли се, или изчезна за миг? Как се промени усещането минута, след като отпихте виното, а след три минути?
В истински доброто вино, всичко трябва да е в съвършено цяло. Мирисът, вкусът, дори цветът са от значение, дали ще усетите истински празник от една чаша вино.

Да поръчаме бутилка вино – при това правилното вино – може да бъде предизвикателство, ако не познаваме основните факти.
Освен това, с което почти всички са наясно, а именно, че червеното върви повече с месо, а бялото – с риба, повечето хора нямат понятие на какво да обръщат внимание, когато трябва да се избере най-доброто вино за вечерята и често поръчват най-скъпото, водени от грешната представа, че цената е най-добрия индикатор за качество.

Златното правило:
Използвайте акронима БПИК, когато купувате или тествате вино. Това означава:
Баланс: реколта, киселинност, дали е отлежавало в дъбови бъчви или не, танин (в червените), процент на алкохола и отлежалост.
Продължителност: колко дълго вкуса се запазва в устата ви.
Интензивност: колко силен е вкуса.
Комплексност: ако виното има няколко вкусови “пласта”, включително и послевкус.
Ето и няколко практически съвета, които биха ви улеснили, ако купувате вино за в къщи и когато го сервирате:
1. Проверете етикета, за да видите как е произведено виното (дали гроздето е брано на ръка, дали е отлежавало в дъбови бъчви и т.н.), произхода на виното и реколтата.

2. Цената на виното зависи от търсенето, въпреки че само цената не е показател за качеството. Балансът и продължителността на вкуса са ключовите фактори, така че ако има възможност – поискайте да пробвате. Правилото е: колкото по-дълго се запази вкусът в устата ви, толкова по-добро качество е виното.

3. Когато купувате вино, винаги избирайте коркова тапа или капачка на винт. Някои много добри вина вече се продават с винтова капачка. Преимуществото е, че няма опасност виното ви да е с вкус на тапа. Единственото, което още не е проверено при вината, затворени в бутилки с капачка на винт е колко добре ще отлежава. Никога не вземайте бутилка със синтетичен корк. Те не прилепват добре, което означава, че се просмуква кислород, а това има лош ефект върху виното.

4. Питайте консултантите в магазина (в случай, че пазарувате в голям или специализиран магазин, а не в кварталния гараж) за мнението им – може пък да ви изненадат приятно с компетентна информация.

5. Винаги сервирайте виното с подходящата температура. Между 16 и 18 градуса е идеалната температура, а ако не можете да я “уцелите” знайте, че както за бялото, така и за червеното вино е по-добре да са твърде студени, отколкото твърде топли.

6. Не забравяйте да сипете червеното вино в кана, преди да сервирате. Ако искате да подчертаете какво вино сервирате, специалистите препоръчват първо да го изсипете в кана и след това да го върнете в бутилката с фуния.

7. Когато планирате парти, се заредете добре. Смятайте приблизително по бутилка на човек.

Сирената – идеалното мезе за вино

За много хора сиренето и виното вървят ръка за ръка, както солта и пипера, рибата и пържените картофки, шопската салата и ракията. Трудното идва, когато трябва да се подбере конкретно вино за конкретно сирене, защото както при правилна комбинация тези продукти взаимно се подчертават, така при необмислено съчетаване се губи усещането за истинския им вкус. Още по-сложно става, когато имаме дъска със сирена. При комбинирането на вино с храна са важни интуицията, доброто чувство за съчетаване на вкусовите нюанси и любопитството, а не цената или репутацията на едно вино или сирене.

Съществуват някои общи принципи, които могат да помогнат за ориентиране в безкрайния свят на вината и сирената:

– Белите вина се съчетават със сирене по-добре от червените. Това важи най-вече за сирена със силно изразен вкус и аромат, тъй като те развалят букета на червените.
– По-пикантното сирене изисква по-силно вино.
– Сирената не понасят привкуса на дърво, затова е по-добре да се избягва вино, отлежавало дълго време в дървени бъчви.
– С неутралните и сирената със сладникав вкус не се сервират свежи вина, които заради високото си киселинно съдържание, правят сиренето да изглежда по-кисело.
– Изборът на вино зависи и от зрелостта на сиренето, т.е. колкото е по-зряло едно сирене, толкова по-отлежало вино му подхожда.
– Сиренето и виното, произведени в един регион се допълват най-добре.
– Червените вина се предлагат към меки и деликатни сирена, а сухите бели с пикантни сирена.

А ето и някои класически съчетания:

Пресните сирена (Рикота, Фета, Моцарела, Шевр и др.) са меки, с висок процент водно съдържание, с по-обикновен, млечен вкус и повече или по-малко кисели. Към тях се подбират млади свежи вина с билкови или минерални нотки, например Совиньон Блан, Сух Ризлинг или младо пенливо вино. Балканският вариант е Рецина гръцка напитка, подобна на виното).

Сирената с бяла плесен (Бри, Камамбер) когато са млади, са по-кисели и се съчетават със сайдер или млади шампанизирани вина с жив кисел вкус. Когато узреят, сърцевината им е мека и златиста, със сметанов привкус, а към периферията са по- стегнати и пикантни, затова е необходимо вино с характер и букет от аромати. Класическият избор е Шардоне, отлежало в дъбова бъчва; може да се опита и Пино Ноар със средно тяло.

Меките сирена с отмита плесен (Мюнстер, Епуас, Ерв, Ливаро, Лимбург и др.) са с ярко изразен аромат и вкус от по-фин до по-рязък. Те се съчетават добре със силни вина с ясно изразен аромат на подправки. Добро попадение са Пино Ноар и Ризлинг от късна реколта.

Сините сирена са солени, с остър и силен аромат и мек кадифен вкус. С тях чудесно се съчетават сладки вина. Порто, Мадейра, Амонтилядо и Олоросо подчертават по-тежките сини сирена (Стилтън), но доминират над по-меките (Горгонзола), с които е добре да се пие Гевюрцтраминер, десертен Сотерн, австралийски Шираз или калифорнийски Зинфандел.

Полутвърдите сирена (Едам, Грюер, Харварти) попадат в групата на сирената, които се съчетават предимно с червени вина. Колкото по-зряло е сиренето, толкова по-силно трябва да е виното. Най-добрият избор е Шираз или Каберне Совиньон. Тези сирена придават на вина, отлежали в бъчви от френски дъб, по-пикантен завършек.
Твърдите сирена като Пармиджано, Пекорино, Чедар имат пикантен вкус с лек оттенък на ядки. Този вкус е добре да се подкрепи с Токайско вино или Мускат, които също имат изразен вкус на ядки, и могат да го засилят. Добре е вината да са отлежали т.е. да съответстват на характера на сиренето.

За да се направи правилен избор, трябва не само да се познават сирената, но и да се разбира от вино. Въпреки тези постулати, най-важното е: каквато и комбинация да изберете, ако ви се услади, не я зачерквайте само защото не пасва на горните правила.

Газираното вино или наречено още Шампанско

Шампанското се поднася с температура 6-8°С. Ако има възможност, се охлажда в специален съд, напълнен с вода и лед. Бутилката може да се отваря на масата или като се държи в ръце, макар че най-удобно е това да се прави в самия съд. Отначало се сваля станиола, след което се развива телената оплетка, така нареченото мюзле и едва тогава трябва да се извади тапата или може да се счупи телта, без да сваля станиола.

Все пак трябва да се спазват някои правила:

1. Не си струва преди отварянето бутилката да се обръща и тръска с цел да се изравни температурата на виното: част от него после може да се окаже върху покривката или върху костюмите.

2. За да не се излее шампанското от бутилката, по-добре е тя да се държи под ъгъл около 45°.

3. Не бива да се обръща бутилката срещу хората или към собствените си очи: тапата излита със скорост 13 м/сек. и може да стане причина за сериозни травми.

4. Тапата се придържа с лявата ръка, а с дясната се върти бутилката.

5. По-добре е, ако бутилката не се отваря със силен гърмеж.

В какви чаши се поднася шампанското?

Шампанското се налива в неголеми (около 150 мл) чаши, които могат да бъдат високи и тесни (във Франция ги наричат flute), или ниски и широки (coupe). Първите са за предпочитане, тъй като удължават процеса на отделяне на газа. Чашите се пълнят на два пъти до 3/4 от обема им.

С какво се поднася шампанското?

Шампанското е универсално, то допуска най-разнообразни гастрономически съчетания Смята се за класическо съчетанието на шампанско с хайвер, дивеч, ягоди, праскови, круши. Може да се предложи и с морски деликатеси, риба, птици и бяло месо.
Не би следвало да се поднася с шоколад ишоколадови бонбони, както се прави понякога.

 

Любопитни факти за шампанското

Шампан e най-северният район на винопроизводството във Франция, намира на 150 км североизточно от Париж. Тук са започнали да отглеждат грозде още в ІІІ век, но истинското развитие на лозарството започнало хиляда години по-късно.

Да се нарича шампанско друго, освен произведеното в Шампан вино, е неправилно. Що касае родния ни език обаче, думата вече широко е навлязла в ежедневна употреба и наричаме шумящото вино шампанско.

Площта, заета с лози в Шампан, е 27,5 хектара. Всеки хектар дава средно 8 хиляди бутилки шампанско годишно.

На мястото на тази провинция имало вътрешно море, част от парижкия басейн. За тези места е характерен тънкият горен слой почва, който покрива мощен пласт варовик с дебелина около 200 м, който отлично регулира влажността на почвата и температурата – денем поема излишъка от слънчевата топлина, а нощем, когато става студено, я отдава. Съчетанието на тези фактори придава неповторима индивидуалност на виното, произвеждано в тези райони.

Първото споменаване за газирано вино датира 1544 г. “Blanquette de Limoux” – е пенливо вино, получено в резултат на ферментацията на гроздова мъст. То се произвежда и до днес и се нарича “селско” вино.

Пиер Периньон се родил през 1638 г. в Сан-Мену и след завършването на иезуитския колеж през 1668 г. бил назначен за управител и главен винопроизводител на абатство Отвилер, където работи до смъртта си през 1715 г. Той пръв започнал да купажира (да смесва) вина, получени от различни сортове грозде, събрано от различни места, в различно време и организирал производството на бяло вино от черни сортове грозде. В основата на съвременната рецепта за производство на повечето пенливи вина е неговият метод. Така се и нарича виното на Периньон – “Vins de Perignon”.

Дом Периньон (дом е монашеска титла) е пазил в тайна разработените от него начини за производство на пенливи вина и не е оставил след себе си писмени трудове.
През 1718 г. каноникът на Доймския събор абат Родино публикувал книга, в която за първи път била описана технологията за създаване на пенливите вина на Шампан.

Някои хора след чаша шампанско изпитват необясним дискомфорт – най-често пулсиращо главоболие в слепоочията и в областта на челото. По всяка вероятност това се дължи на непоносимост към натриевия глутамат, който понякога се добавя в шампанизираните вина за подобряване на вкуса.

Макар да не е прието шампанското да се причислява към лечебните вина, последните изследвания показват, че например сухото шампанско brut подобрява храносмилането, а обикновеното полусухо шампанско спомага за детоксикацията на организма.

Истинското шампанското никога не е червено. То може да бъде бяло или розово, и все пак розовото шампанско представлява само 1% от производството. Върху етикета на розовото шампанско има надпис rose; като правило то е по-силно, по-добре структурирано, при това и по финес не винаги отстъпва на бялото.

В България популярна е шампанското “Искра“.

Шампанско “Магура” – Интересно е и производтсвото на шампанско в пещерата Магура, която по климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампа във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина – постоянна температура (12° С), влажност и прочие. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.

Шампанското се разлива в бутилки с различен обем, всяка от които си има собствено наименование, доста изненадващо, но в повечето случаи е взаимствано от Библията: от бутилка четвъртинка до “Навуходоносор”. Най-предпочитаната от гледна точка на качеството и като съотношение на цена и обем е обикновената бутилка (750 мл) и магнум (1,5 л). На празничната маса добре изглеждат и бутилката от 3 или 6 л.

Какво пише на етикета на бутилка шампанско?
ето какво обикновено можете да прочетете на етикета на бутилка френско шампанско:

Blanc de blanc – шампанско, получено изцяло от грозде на сорта “Шардоне”

Blanc de noirs – шампанско, произведено само от грозде с тъмен цвят на ципата

Cuvee – купаж. Шампанското принципно е купаж.

Non-vintage – Шампанско, съдържащо вина от повече от една реколта (година)

Reserve – често използван, но без особено значение термин

Vintage – Вината, от които е направено шампанското, са от една реколта (година)

Според съдържанието на захар
Според съдържанието на захар шампанското се подразделя на 6 категории, при това върху етикета трябва задължително да има съответния надпис. Това може да бъде:

• Extra Brut, Brut Sauvage, Ultra Brut, Brut Integral, Brut Zero (по-малко от 0,6% или до 6 г/л);
• Brut (по-малко от 1,5% или 15 г/л);
• Extra Dry или Extra Sec (1,2-2% или 12-20 г/л);
• Sec (1,7-3,5% или 17-35 г/л);
• Demi-Sec (3,3-5% или 33-55 г/л)
• Doux, или sweet (над 5% или над 50 г/л).

Впрочем, Doux, т.е. сладкото шампанско днес практически не се произвежда, а demi-sec се произвежда във все по-малки количества. Трябва да се отбележи, че и в Sec доста чувствително се усеща наличието на захар и не трябва да се забравя, че захар обикновено се добавя в последния стадий на технологическия цикъл преди всичко, за да се замаскират недостатъците на виното. Затова познавачите предпочитат Extra-brut и Brut, в които не се добавя захар след вторичната ферментация.

 

Сортовете грозде от които се произвежда шампанско

Като правило, най-фино шампанско се произвежда от сорта Шардоне, при това в този случай върху етикета се отбелязва Blanc de Blancs (буквално “бяло от бели”).
Черните сортове – Пино-Ноар и Пино-Мение – дават по-силно вино; ако шампанското се произвежда от такива сортове грозде, то се нарича Blanc de Noirs (”бяло от черни”). Отсъствието на такъв надпис означава, че при производството на шампанското са били използвани както бели, така и поне един сорт черно грозде.

Днес специалистите смятат за най-добри вината от 1982, 1985, 1988, 1989, 1990, 1995 години, и не толкова добри от 1992 и 1993 година. Но дори и в най-неблагоприятни години някои винарски изби успяват да направят великолепно вино.

Най-популярните днес марки френско шампанско са:
Bollinger, Charles Heidsieck, Krug, Moet et Chandon, G.H. Mumm, Joseph Perrier, Ruinart, Taittinger, Veuve Cliquot-Ponsardin.

От френските вина шампанското е може би единственото, което си струва вниманието, дори ако не е посочена годината на производство.

 

Френското шампанско

Когато човек за първи път опита истинско френско шампанско, той разбира защо това питие е толкова прославено и защо почти винаги е съпътствано от хайвера. Вкусът и на двете избухва още при мириса и веднага след това се търкулва в небцето. А това е мястото, в което, ако разчетем смисъла на тази дума, се събират небесата на вкуса. Шампанското е питие с мисия: то приповдига и най-заспалата атмосфера и я украсява с великолепие, блясък и разкош. Неговата бутилка, и по-точно единадесет различни вида бутилки, не просто се отварят, а според идиома “гръмват”.

Бутилката и чаша шампанско предполагат специален декор. Тяхното присъствие поражда ситуации, които си приличат единствено с това, че нямат нищо общо с ежедневието. Или поне не с това на Джеймс Бонд. То е свързано колкото с еуфорията и разгорещеността на празничното, толкова и с прохладата и тихите сенки на интимното. Но и в двата случая става дума за едно: тази напитка вещае пикантни приключения.

Зад появата само на един определителен член е натрупана много история: тя е историята за това как la Champagne, земята, във и за която се е проляла много кръв, дава на света le Champagne.

Историята му започва на полето, където римляните разгромили непобедимия Атила и продължават с битките на Жана д’Арк.
В началото обаче нямало такова нещо като шампанско. Съществувала древната област Шампан, триъгълник, който се простирал на изток от Париж. Тя била известна повече с производството на качествена вълна. Важно е да се отбележи, че почвата се състояла от варовик. Селяните, когато имали земя в излишък, понякога засаждали лозя, за да припечелят нещо. Но виното, което правели, било толкова непризнато, че си нямало и име. Наричали го просто vins Franзais. Понякога носело и името на града или областта, от която идвало: vins de la montagne или vins de la riviиre, но никога champagne. Било бледочервено до бледожълто, най-вече розовеело и хората сравнявали цвета му с окото на яребица. И най-важното – никакви мехурчета! Или поне ако се появели, смятало се, че виното просто не е станало.

Никой не предполагал, че много векове по-късно хората, в случая журналистът Майк Стайнбергер, ще пишат и говорят такива неща: “Всеки опит да се направи шампанско извън френската област Шампан прилича на обет за въздържание на фона на порнографски филм. Това са детинщини. Областта Шампан притежава качества, които не могат да бъдат превъзмогнати нито с пари, нито с амбиция, нито с талант. Съчетанието между варовикова почва и капризен северноевропейски климат дават вина, които не могат да се повторят никъде другаде по света.”

Но ситуацията се променила през XI век, когато Урбан II станал папа. Предците му идвали от тази област и неговият регионален патриотизъм се съсредоточил именно във виното. При всеки подходящ случай той го рекламирал. Казвал, че виното на Шампан е за предпочитане пред всички останали. По негово време започнали и първите кръстоносни походи и областта се оказала на кръстопът – единият път вървял от изток на запад, другият се простирал от Северно до Средиземно море. Търговията процъфтявала с всичко – холандски дантели, белгийски одеяла, италиански бижута и руски кожи – но не и с вино… Приблизително по това време, било към 1200 г., на шампанските производители на вълна им хрумнала чудесна идея да съживят бизнеса си – за всяка покупка на вълна обещавали безплатно вино.

Средновековната промоция

купуваш едно, получаваш две, надминала, или по-скоро изненадала всички очаквания. Резултатът бил, че изведнъж започнали да валят поръчки, но не за вълна, а за вино. Така то се превърнало в хитов продукт.

Оттук започнали и другите истории: за Петър I, който нощем отказвал да си легне без четири бутилки от течността с мехурчета, за железните маски, които в един момент производителите си слагали, за да избегнат наранявания при експлозията на вината, или че по време на неофициалния американски бойкот върху френските стоки шампанското не само било изключение, но и продажбите му нараснали. Преди тях обаче е редно да споменем двама души: иронията е, че те се родили и се споминали в една и съща година, и в същото време са водили толкова различен живот. Единият тънел в разкош, другият – в бедност. Единият носел перука с напудрени къдри, другият си бръснел главата. Единият ходел с атлазени обувки с ток, другият – с прости сандали. Първият изчерпал докрай представата за лукс, вторият проповядвал пълна аскеза. И все пак имали нещо общо: любовта към шампанското. Дом Периньон според най-разпространената легенда е създателят, а Луи XIV – консуматорът.

Тези две личности описали и затворили кръга на образа на шампанското и затова имат изначалната и най-голяма заслуга за неговата славна аура.

Дом Периньон бил бенедиктинският монах, живял през XVII и XVIII век. Той не само кодифицирал мехурчетата във виното, но въвел и корковата тапа. Той развил и изкуството на смесването на вината от различни лозя. Луи XIV приел напитката в двора и така тя влиза като тържествен аксесоар във всяко кралско обиталище, и по-късно – в кръговете на всяко отбрано общество.

Колкото до мехурчетата, монахът може би разбрал, че заради студения климат в тази област шампанското вино претърпява процеса на ферментация на два пъти – преди зимата и после през пролетта. Двойната ферментация позволява на въглеродния двуокис да създаде мехурчетата, заради които днес се дават луди пари. И заради които се водят подобни диалози:

Направило ми е впечатление, че в дома на женените особи качеството на шампанското не е на нужната висота

Мили Боже! Нима бракът е толкова деморализиращ? (Колко е важно да бъдеш сериозен, Оскар Уайлд)

 

Някои факти и съвети:

Най-добрата температура за сервиране на шампанско е 7 градуса. Ако не можете да я осигурите, преди поднасяне сложете бутилката в лед. Ако работата е много спешна и не търпи отлагане, към леда прибавете няколко щедри щипки сол, за да ускорите процеса на охлаждане.

Чашите: класиките са две: едната форма е тази, за която се казва, че е точният отпечатък на гърдите на Мария-Антоанета. Или на тези на София Лорен. Това, (колко разочароващо) далеч не е доказано. На всичкото отгоре в момента тези чаши минават за демоде.

Идеята за формата на чаша, чиято форма може да се поеме в шепа, идва от това мехурчетата да могат да изживеят живота си нашироко. Да плуват и да се пукат надлъж и нашир. После идва точно обратната концепция: те трябва да бъдат прихванати натясно, така ще са по-видими, по-концентрирани и по-елегантни по пътя си към ръба на чашата. Преди няколко години получих възмутен отговор от един достолепен французин, потомък на аристократи: “Какво значение има формата, важно е чашата да е чиста!” Единственото, което може да се прибави тук, е, че е добре тя да бъде от кристално стъкло. Това ще ви осигури поне няколко мехурчета повече. Това вече е доказано.

Бутилките: те се въртят около числото 11. Зад това число се крие чиста икономика и напълно практично обяснение. След отварянето й бутилката трябва да се изпие веднага и изцяло. Да се остави за после е невъзможност и светотатство. В зависимост от това колко души сте трябва да прецените и каква бутилка да изберете. Стандартната бутилка е от 750 мл. Бутилката Мagnum е от литър и половина. Останалите носят библейски имена.

Йеровоам се равнява на 4 бутилки, Матусал – на 8, Балтазар – на 16, Соломон е от 25 литра, Мелхиседек – 30 литра. Важното е, че по-големи бутилки от Йеровоам се срещат рядко.

Марката Bollinger е основана през 1829. Мадам Болинджър е известна с това, че обикаляла из лозята и винарните неуморно със своя велосипед. След като литературният герой за първи път се среща с Bollinger в “Диамантите са вечни”, това е официалната марка на “Шампанското на Джеймс Бонд”.

Другите вина и рецепти за тях

Вино от касис

  • 1.5 кг касис
  • 1.5 л вода
  • 1 кг захар

Касисът е изключително полезен плод. Един от начините да се възползвате от неговите свойства през зимата е като си направите вино от касис в домашни условия. Ето как може да стане това.

Без да се оронва, касисът се прекарва през дървена валцова преса, направена от два движещи се един срещу друг дървени валяка.

Смачкания плод се поставя в големи буркани или дамаджани. Залива се с вода, в която е разтворена захар (за съотношението виж продуктите). По време на ферментацията се следи сместта да не прекипи.

След около 10 дни плодовата каша се прецежда и сокът се налива в чисти дамаджани. Седмица по-късно, когато ферментацията премине, виното се отделя от утайката с маркуч и се налива в чиста дамаджана. Към джибрите може да се прибави същото количество захарен сироп и да се получи “второ вино”. От касиса сполучливо се добива и “трето вино”. След като престои месец и половина в джибрите, виното се отделя от утайката и се налива в бутилки, които се запечатват и се съхраняват на хладно.

При посоченото съотношение между плода, водата и захарта се получава винои с 12-14 градуса алкохол.

Шипково вино

Приготвяте по следния начин: Смесвате се 400 г люспи от шипка с 500 г захар, 7 л вода и 10 г мая. След започване на ферментацията течността се прецежда и бутилира.

Общоукрепващ ефект има следната рецепта: 1 супена лъжица сухи тънки резенчета от шипка се залива с 1 супена лъжица кисело мляко. Консумира се веднага.

Много тонизираща е настойката от шипки: 100 г цели плодове или люспи се заливат с 1 л хладка вода. Съдът се покрива и се държи на хладно. От време на време се разбърква. Пие се вместо вода.

Греяното вино или Глинтвайн

Подхожда за дългите зимни вечери. Наричат го още глинтвайн (от нем. gluhende Wein — горещо, пламтящо вино). Приготвя се обикновено от червено вино с добавяне на захар и подправки, канела, и карамфил. Понякога се добавят ром, коняк, ликьори, лимон, ябълки, но в такова количество, че добавките да не променят вкуса, а само да му придадат по-приятен и благороден аромат.
Греяното вино е подходяща напитка за болните в периода на възстановяване след инфекционни заболявания, при физическо и психическо изтощение.
Хубаво е греяното вино, защото освен тялото, сгрява и душата. Ето няколко най-популярни рецепти за това чудесно питие.

Класическа рецепта

1 бутилка трапезно червено вино,
5-6 карамфилчета,
мускатно орехче — количеството му е според вкуса,
60-70 г вода, 1 суп. лъж. захар.

Карамфилчетата, настърганото мускатно орехче се заливат с водата в джезве и се варят 1 мин., след което сместа престоява около 10 мин. Виното се излива в тенджерка и се поставя на огъня. Когато стане топло, в него се изсипва настойката от джезвето и се добавя 1 лъж захар. В никакъв случай виното не се оставя да кипне, а просто трябва да се свали от огъня достатъчно горещо. Може да се разлее веднага в чашките или да се излее в керамичен чайник.

Ябълково греяно вино

1 л червено вино,
чаша и половина захар, 2 ябълки,
15-20 зърна черен пипер,
канела на пръчки,
4-5 зърна карамфил, лимон.

Във виното се добавя захарта, нарязаните на кубчета ябълки и подправките и се довежда да кипене. Сваля се от огъня и се оставя за 10-15 мин. да поеме аромата. Прецежда се и се разлива още горещо. Във всяка чаша се поставя резенче лимон и по желание няколко кубчета ябълка.

Ароматно вино

1 бутилка червено вино,
1 чаша вода,
1 чаша мед,
1 чаша ром,
1 чаша захар,
карамфил, кардамон, канела, мускатно орехче по вкус.

В тенджерка се излива виното. Добавят се вода, мед, ром, захар и подправките. Всичко се кипва и прецедено се разлива горещо по чашите.

Зимна рецепта

1 бутилка червено вино,
1 л силен черен чай,
канела и карамфил по вкус.

В емайлиран съд се излива виното, а после и чая и се довежда до кипене, добавят се подправките и се оставя да поеме аромата им 2-3 минути.

Глинтвайн по немски

1 бутилка червено вино,
100 г захар,
5 г канела,
10 г карамфил,
100 г коняк,
лимон по вкус.

Поставя се на огъня виното, смесено с водата, захарта, канелата и карамфила и се нагрява до кипване. Оставя се да се отстои 10-15 мин., прецежда се, добавя се коняка и се разлива в предварително затоплени чаши. Във всяка чаша се поставя резенче лимон. Поднася се горещо (75-80° С).

Добрата стара рецепта

1 бутилка червено вино,
1, 5 чаши вода,
1,5 чаши ром,
0,5 чаша мед,
0,5 чаша захар,
8 карамфилчета,
по вкус – кардамон, канела, мускатно орехче, ванилия.

В емайлирана тенджерка се излива по 1,5 чаши вода и ром, добавя се по полоин чаша течен мед и захар (ако медът е кристализирал, може да се разтопи на водна баня). Добавят се подправките. Кипва се и се разлива горещо по чашите през цедка.

Каролина (оригинална естонска рецепта)

400 мл червено сухо вино,
75 мл коняк,
50 мл водка,
50 г захар,
настъргано мускатно орехче,
карамфил,
3 щипки канела,
2 зърна бахар.

Виното се излива в емайлиран съд, добавят се захарта, подправките, грее се, без да се стига до кипене. Разбърква се с дървена лъжица. Преди да се свали от огъня се доливат спиртните инградиенти (коняка и родката), отново се грее, без ад се кипва, излива се в термос и се оставя минимум за 1 час.

Приятно пийване и добър апетит!

Време като за тъмна бира

 

Много обичам зимата да пия тъмна бира. Бих пил тъмна бира и през лятото, но тогава не се предлага по магазините защото се водела за зимно пиво, понеже е тежка. Тъмната бира е по-вкусна от светлата и има хубав аромат. Тя върви с салатка, с ястия от месо и естествено с пържени картофки, лучени кръгчета и други пържени и хрупкави мезета. С чаша тъмна бира в ръка или не вижте откъде е произлязло пивото и как са консумирали древните хора пенливата благотворна течност.

Произход и история на бирата

Между 10000 и 15000 години шумерите прекъснали нормандското си ловуване и се събрали и заселили във ферми. Зърното била първата домашна култура, с която започнал фермерския процес.
Най-старият запис за варене на бира са на около 6000 години и се отнасят до шумерите. Шумерия се намира между реките Тигър и Ефрат и включвала Месопотамия и древните градове Вавилон и Ур. Разказват, че шумерите открили ферментацията като процес по случайност. До ден днешен никой не знае как точно се е появила, но е възможно къс хляб или зърно да са се намокрили и след кратко време да са започнали да ферментират. Печат на около 4000 години е шумерския химн за Никаси, богинята на пивоварството. Той също така е и рецепта за правене на бира.

Описанието за правене на бира на тези древни гравюри на шумерски са най-ранният източник за това какво е смятано за ечемик, следвано от пиктограма на печен хляб, смачкан във вода на каша и след това направен на напитка, която карала хората са се чувстват „развеселени, прекрасно и безкрайно щастливи”. Може би печеният хляб да е бил подходящ начин за съхранение и транспортиране на суровината за правене на бира. Шумерите успели да повторят този процес и са смятани за първата цивилизована култура, която произвеждала бира. Те открили „божествена напитка”, която определено била смятана дар от бога.
Вавилонците управлявали Месопотамия след като Шумерската империя била разрушена през второто хилядолетие преди Христа. Тяхната култура е наследена от шумерите и затова те също били майстори на правенето на бирата. Днес е известно, че във Вавилон са знаели как да варят 20 различни вида бира.
В древните времена бирата била мътна и нефилтрирана. Използвана била сламка за пиене, за да се избегне утайката, която е много горчива. Бирата от Вавилон била експортирана и разпространявана и в Египет. Хамурапи, известен вавилонски цар, издал най-стария сборник със закони. Един от тези закони установил дневна дажба за бира. Тази зависела от социалния статус на индивида, нормалният работник получавал 2 литра, гражданските служители – 3 литра, административните служители и по-високите длъжности – по 5 литра на ден. В тези древни времена, тя обикновено не се продавала, била използвана за бартер. Египтяните продължават традицията на пивоварството. Те използвали и непечено тесто за направата на бира и добявали фурми, за да подобрят вкуса.
Въпреки че ферментирането на напитките произхожда от Месопотамия, в различни форми това било правено по света под един или друг вид. Например, Чанг е тибетска бира и Чича е царевична бира, а кумис е напитка, направена от ферментирало камилско мляко. Думата „бира” произлиза от латинската „bibere”, означаваща „да пия”, а испанската дума „cerveza” произлиза от гръцката богиня на земеделието Церера.

След Египет, Гърция и Рим продължили успешното пивоварене. Плиниус пише, че популярността на бирата в Средиземноморските региони била преди тази на виното. В Рим, виното било амброзия от бог Бакхус. Бирата се варяла във външните райони на Римската империя, където виното било трудно достъпно. Римляните смятали бирата за варварска напитка. Най-старото доказателства, че бирата е била варена на германска почва, е от около 800ната година преди Христа, когато амфора за бира била намерена близо до град Кулмбах. Бирата от този период не можело да бъде съхранява, била мътна, почти без пяна. Ранните цивилизации смятали промяната в настроението, дължащо се на бирата, за свръхестествено, а интоксикацията била смятана божествено дело. Смятало се, че в бирата има дух и когато тя била изпивана, духа на пиещия ставал подвластен на напитката. Древните германци смятали бирата не само за саможертва на боговете, но и те както египтяните я варяли за собствено удоволствие.

Истинският разцвет на бирата започва с настъпването на християнството. Това се дължи на влиянието на манастирите, които са варели и подобрявали качеството на бирата. Монасите са построили първите пивоварни като пионери в хотелския бизнес осигурявайки подслон, храна и напитки на богомолците и другите пътешественици.
Трима християнски светии са изброени като покровители на бирата: Свети Августин, Свети Лука и Свети Никола – известен като Дядо Коледа.
Крал Артур е черпил Рицарите на Кръглата Маса с бира наречена брагет.
Дори и в Средновековието основно жените са продължавали да варят бира. Тъй като основно те са готвели тяхно е било задължението да варят бира, която е била смятана за “храна-напитка”. След като манастирите са установили най-добрите методи за варене на бира, жените домакини са продължавали да я приготвят по техните методи.
В Англия по това време карирания флаг е показвал къде се продава бира. По това време много малко хора освен духовенството са могли да пишат и четат, и писмен знак е нямало да бъде от полза.
Когато епископът на Кентърбъри Томас Бекет е заминал за Франция през 1158г. да иска ръката на френската принцеса за съпруга на Хенри, той е занесъл няколко бурета английски ейл като дар.
Безплатна бира е била сервирана на уморени богомолци и пътешественици в Уинчестър Англия. За това свидетелстват записките на американския есеист Емерсон.

Днес “ейл” и “бира” се използват като взаимно заменяеми термини. Обаче ейл, който се с състоял от малц (направен от ечемик), вода и мая е бил изместен в началото на 15в. от бирата. Тя е била донесена от Фландрия. Бирата е била горчива заради хмела, който са слагали в нея, но който е играл и ролята на консервант.
До края на века бирата почти изцяло е изместила стария, сладък, английски ейл, и са започнали да я изнасят в Европа. Данни от 15в. сочат, че почти половината от каргото на корабите пресичащи Северно и Балтийско море се е състояло от бурета бира.
До средата на 16в.производството на бира е било основно семеен бизнес с малко търговско приложение, но несъмнено важна част от ежедневната диета.
Придворните дами при Хенри VII са получавали галон бира само за закуска.
Когато кралица Елизабет е пътувала из страната е изпращала куриери да проверяват качеството на местната ейл. И ако не е отговаряла на изискванията са й доставяли ейл от Лондон.
Бащата на Шекспир е бил дегустатор на ейл. Дегустаторите са пробвали ейл като са отсипвали малко количество на пейка и са сядали върху нея докато изпият остатъка. Ако в него има захар или други примеси кожените им бричове са залепвали за пейката след половин час.
На деканът на колежа Св. Пол се преписва заслугата за изобретяването на бутилирания ейл. Отивайки на риболов той си сипал ейл в бутилка и я забравил в тревата. Като се върнал следващия път видял, че тапата е изхвръкнала, но вкуса и качеството са все още добри.
Европейската бира е била пренесена в Америка от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502г. той открива, че местното население в Централна Америка правят първокачествена напитка от царевица. Те спират при Плимут Рок вместо да продължат по-на юг както са планирали, основно защото им свършват запасите от бира .
В края на 17в. седмичната дажба на учениците от всички възрасти е била две бутилки бира на ден. Бирата е била далеч по-сигурна и вкусна отколкото водата, която много често е била взимана от замърсени реки. Бира се е пиело и на работните места. Когато Бенжамин Франклин посещава Лондон през 1757г. той отбелязва, че дневната консумация на бира в една печатница е една бира (570гр) преди закуска, една между закуската и вечерята, една на вечеря в 6ч. и една след края на работния ден.


Как се прави бирата?

Процесът на биропроизводството започва с варенето.
В пивоварната малца се почиства, претегля и се смила за да стане на “грис” . Грисът се смесва с гореща вода в контейнера и се оставя да престои при температура която позволява на скорбялата от малца да се превърне във ферментиращи захари. След това сместа се прехвърля в друг контейнер където течността се отделя от утайката от зърното. Тази сладка смес се нарича верт.
Вертта се слага в друг съд наречен “чайник” в който се добавят течни захари и сместа се вари. По време на варенето протеините във верта се съединяват за да образуват “труб”. Трубът се отделя при слагането на верта в центруфуга.
В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното – сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека
Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното – от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго – до 30 дни, а ако се използват стабилизатори – 3 и повече месеца.
След изваждането на труба, вертта се охлажда и се прехвърля във ферментатора – голям затворен съд. Тогава се прибавя маята, която превръща захарите в алкохол и въглероден двуокисов газ. По време на ферментацията клетките в маята се мултиплицират многократно. Въглеродният двуокис който се отделя се събира за по-късна употреба. Ферментацията продължава докато останат само не ферментиращи захари, тогава ферментерът се охлажда до 4 градуса за да се спре ферментацията. Маята се утаява на дъното на съда и от тук се отделя за по-нататъшна употреба, или се продава за да бъде използвана в някои хранителни продукти.
След като маята се отдели, бирата се прехвърля от ферментиращия съд в съда за съхранение. По време на прехвърлянето бирата се охлажда до минус 1 градус. Хмеловият екстракт, който придава на бирата характерния й горчив вкус, се добавя на този етап. Това от своя страна позволява по-голям контрол върху вкуса и аромата. Бирата се съхранява при тази температура и всеки материал който може да навреди на външния вид, аромат и трайност изчезва.
След изтичането на определеното за съхранение време, въглеродния двуокис, който се е отделил при ферментацията се добавя за да придаде на бирата характерната пяна и искрящ вкус. След това бирата минава през инсталация за филтриране за да се отдели излишната мая и протеини.
Това е процес на затопляне и бързо охлаждане, който удължава трайността и унищожава всякакви бактерии и други организми в бирата. Бутилираната в шишета и метални кутии бира се пастьоризира в тях, докато наливната бира се пастьоризира в специален затоплящ съд.
Филтрираната и газирана бира се опакова в стъклени шишета, метални кутии, неръждаеми бурета и каси готова да бъде доставена по цял свят.

Видове бира

В света се произвеждат около 9 милиона марки пиво. В зависимост от основните му показатели, интензивност на цвета, вкус и аромат, пивото се дели на тъмно и светло. В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното – сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека.
Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното – от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго – до 30 дни, а ако се използват стабилизатори – 3 и повече месеца.
Концентрацията на сухо вещество се посочва в проценти или в градуси на Балинг. Тази единица е предложена от чешкият химик проф. Карел Наполеон Балинг (1805 – 1868). Градус на Балинг е тегловен процент на екстракта, измерен в грамове, съдържащ се в 100г разтвор. Бира с малко съдържание на алкохол има плътност до 5%, със средно – до 12 %, силната бира е с плътност над 14 %.
Безспорно бирата е най-вкусна, когато се сервира охладена. Оптималната температура е 6-8°С, във всеки случай не трябва да е по-топла от 10° и по-студена от 5°.
Не се препоръчва да се охлажда рязко, например във фризер или да се загрява – и в единия, и в другия случай тя губи от аромата и вкусовите си качества. Няма нужда да казвам, че бутилките с бира се отварят непосредствено преди употреба.
Плътността, което всъщност е концентрацията на сухи вещества в малца, доста често погрешно се смята, че посочва алкохолното съдържание на бирата. Всъщност този показател определя колко разтворени твърди вещества от изходната смес (малц, хмел и др.) са преминали в бирата. Обикновено това са 10-12%.
Внимание любители на пивото: не игнорирайте този надпис, защото съдържанието на алкохол се намира в пряка зависимост от плътността на бирата. Както силно вино не може да се получи от кисело грозде, така и силна бира не става от изходна суровина с ниска плътност.
Традиционната бира с 5 vol.% алкохол се получава при плътност не по-малка от 12 %. Ако купувате бира с ниска плътност и високо съдържание на алкохол, по всяка вероятност това е пиво, в което е добавено спирт. И тогава не се учудвайте, че след приятната вечер ви боли глава.
За бира с 5.6 % алкохолно съдържание плътността трябва да бъде 14-15%. Например немската бира „Eku-28“ е с алкохолно съдържание 11% алк. Плътността й обаче е цели 28%! Това си е наистина течен хляб.
Алкохолно съдържание подсказва колко силно е пивото или процентното съдържание на алкохол в него.
То може да се разбере по посочения обемен процент алкохол. Например, ако е отбелязано 5% на една половинлитрова бутилка, това означава, че тя съдържа 25мл чист спирт, което отговаря на 60мл водка. Но варенето на пиво си е изкуство и резултатът не може да бъде предсказан с голяма точност. Градусите могат да бъдат измерени чак след като пивото е готово. Затова повечето производители пишат върху етикета на своята бира: „Съдържание на алкохол не по-малко от…“ Въпрос на чест е пивоварите да отбелязват върху опаковката заедно с датата на производство и точното съдържание на алкохол именно в тази прясно сварена партида пиво. Например върху дъното на „Ranch Pilsner Beer“ има лазерен надпис: „4,6 vol”.
Върху някои етикети може да се срещне посочено и съдържание на алкохол в проценти от теглото, които могат да се превърнат в обемни като показателят се умножи на 1,26.
Върху бирения етикет понякога присъства информация и за количеството калории, съдържащи се в питието, страната производител, нормативния документ, въз основа, на който се произвежда бирата, количеството в литри.
Калоричността е още една цифра върху етикета, към която в чужбина се отнасят с внимание, у нас обаче пренебрегват. Привържениците на диетите и тънката талия предпочитат лек тип пиво, тъй като „биреното коремче“ е реален факт за повечето от любителите на бирата, колкото и да се говори, че то е резултат по-скоро на мезетата към бирата, а не толкова от самата бира. Калоричността на бирата е около 40-50 килокалории на 100г. Приблизително толкова са калориите в 100 г пълномаслено мляко.

Срокът на съхранение, посочен в етикета на бирата, зависи от начина на консервация на пивото. Най-разпространеният консервант е аскорбиновата киселина, за което честно си признават повечето производители в чужбина. Според немския закон за чистотата на пивото още от 1516 година е забранено използването на чужди примеси в пивоварството и немското пиво се пастьоризира.

Интересни факти за бирата

Знаете ли, че

…най-старата пивоварна е немската „Вейхенштефан“ във Фрейзинг близо до Мюнхен. Тя е основана през 1040 г.

…при доброто пиво пяната трябва да се запазва не по-малко от 3 минути. Тя трябва да бъде плътна, бяла и да се състои от много дребни мехурчета.

…че най-големият пивоварен завод е американският „Адолф Курс “ в Колорадо. Тук годишно се произвеждат над 2,5 милиарда литри пиво.

…че най-малката пивоварна може да се смята експонатът от музея в Пилзен. Действащото копие на пивоварната било изработено от чешки майстор за брюкселската международна изложба през 1958 года. На едно варене тя прави 30 л.

…че най-голямата колекция на бирени етикети (350 хил. екземпляра) принадлежи на норвежеца Ян Солберг.

…че утайката говори за това, че пивото е живо и естествено. Това се отнася не само до пшеничените сортове. Така например, класическото ечемичено пиво на белгийските монаси „Шимей“ също се разлива по старинна технология, без да се филтрира.

…че най-голямата халба за бира с капак е произведена от фирмата „Селангор Пют“ в Малайзия през 1985 година. Нейната височина е 198,7 см, а вместимостта й – 2796 литра.

…че най-малката бирена бутилка в света се изработва в швейцарското селце Ваденсвил близо до Цюрих. Тя събира 40 милилитра пиво и струва 9 франка.

…че в Русия са варили много силно пиво. Чужденците отбелязвали, че не си пил руско пиво, ако не си се напил. Иван Грозни моноползирал пивоваренето, забранявайки домашното му приготвяне. Едва след 200 години разрешили на селяните по време на големи празници – четири пъти в годината да варят пиво за собствени нужди.

…че древните римляни смятали пивото за дар от богинята на плодородието Церера и го славели в химни и оди.

…че древните народи на Месопотамия още през Х век пр.Хр. са знаели 70 различни рецепти за приготвяне на напитка от ечемик. Във Вавилон действал закон на царя Хурапи, пазещ качеството на пивото. Смъртно наказание заплашвало всеки пивовар, който разреждал пивото с вода – топяли го в бъчва с хмелна смес собствено производство.

…че първи се заели да отглеждат хмел баварците. Оттогава и започва великата слава на баварското пиво. А до IX век в пивото слагали всякакви глупости: калуна, листа от лаврово дърво, ракитник, пелин и бръшлян.

…че приказният крал Гамбринус, който според немската легенда е изобретил пивото, имал реален прототип. Това бил херцог Ян Примус, страстен любител на пивото.

…че съставът на „правилната“ рецепта за пиво бил установен със „Закона за чистотата на пивото“, приет през 1516 година от баварския херцог Уилям.

Бирени рекорди

Най-силното пиво Famous Falling over Water, сварено от пивоварния завод Рос в Бристол, Великобритания, съдържало 17,3%vol. спирт.

Първият рекорд принадлежи на пивото Roger and Out, сварено на завода в Шефилд, Великобритания, по рецептата, предложена от У. Р. Новил и Ж. Б. Спенсър, съдържащо 16,9% vol.

Пивото Замихлаус Дарк 198 на завода „Хюрлиман“ в Цюрих, Швейцария, е най-силното пиво Lager, със съдържание на спирт 14.93% vol.

Най-слабото пиво било произведено през 1918 г. в Германия от компанията Сунер и първоначално имало плътност 1000,96 (1000 – е плътността на дистилираната вода). Потенциалното съдържание на спирт в него е 0,1% vol., което съставлява около 1/5 от спирта, съдържащ се в типично безалкохолни марки пиво към днешния ден.

Най-тъмното пиво е Farson’s Lacto Milk Stout (Малта) с цветност 450 ebs (57+SRM). За сравнение: Guinness Draught има цветност 130 ebs, Mackeson’s – 225 ebs в Англия и 300 ebc за експортнта продукция.

Най-горчивото пиво се определя по съдържанието на IBU. Към него се отнасят Thomas Hardy’s Ale и Buffalo Bill’s Alimony Ale, които се смятат за най-горчивите сортове в Америка. И двата съдържат 100 IBU.

Най-скъпото пиво е това на Samuel Adams – Triple Bock. Каса с 24 бутилки по 6 унции (4.259 л.) струва 100 $ или 23.48$ за литър. Най-ниската цена на това пиво е 65$ за каса или 15.26 $ за литър.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
декември 2007
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,364,854 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!