Екскурзия с промоция 1 част

Снощи имахме гости, наши роднини и като се заговорихме за екскурзии до Гърция се сетих за екскурзиите с промоции, на които преди три години ходих от любопитство. Рекламите за тези екскурзии ги пускат по пощите или ги раздават на улицата. Сега ще ви разкажа преживелиците по двете еднодневни пътувания, които ще останат в спомените ми най-вече с чувство за хумор.

Първата от тези почти „безплатни“ екскурзии беше до Рилски манастир и беше точно на Димитровден през 2004 година. Станахме рано стегнахме се и тръгнахме към мястото, където щеше да ни вземе автобуса. Билети, разбира се предварително си бяхме взели с номер на местата в рейса за скромните 7 лева. Возилото закъсня много, даже хората от чакащите, започнаха да звънят на фирмата организатор и да питат какво става. От фирмата казаха, че автобуса ще пристигне, в момента взимал екскурзианти от други квартали и сега идвал към нас. Часът в които трябваше да ни вземе автобуса трябваше да е 07:30, а той ни взе към 09:00, 09:30. Оказа се, че местата ни записани на билета са заети от баба и дядо, но и други хора се обадиха, че и техните места са заети. Шофьора беше много смотан, отказа да погледне в списъка и да оправи недоразумението, само казваше да си останем на местата на които сме и да мълчим.

Седяхме на задната седалка и млъкнахме. Друсането когато рейса минаваше през дупките беше неприятно и когато това стана продължително на мен ми се пригади.  Времето беше мъгливо, но към обяд се оправи и пекна слънце. Стигнахме до гр. Дупница и рейса спря пред местно заведение за хранене. Слязохме и се настанихме. Огледах хората, те бяха предимно лелки и чичковци, но повечето си бяха бабки. Имаше и по-млади семейства с деца, роднини и тук таме млади хора за цвят. След 10-тина минути нахакана лелка взе микрофона и с една такава напевност започна да промотира и рекламира стоките си. То се почна – магнитни възглавници, вълнени завивки, електрични юргани, лечебни наколенки, завеси и какво ли още не. Лелката модератор приканваше да се купува толкова разпалено, че ми напомни за воденето на Къци Вапцаров едно време в „Невада шоу“. Женицата определено ставаше за някоя постановка на драматичния театър, вадеше такива монолози сякаш рецитираше треторазрядни сценарий за битовите проблеми на между съпрузи. Помагаха й две момчета, като и носеха стоките и безотказно слушаха командите които даваше с жестове. Комична случка беше когато рекламираше някакъв дюшек от естествени материали с магнитно действие и не знам какви си други екстри. Тогава модераторката прикани една баба да легне и да изпробва дюшека чудо. След като възрастната жена се съгласи и легна, след 10-тина минути така се отпусна, че заспа.

След като свърши основната част от така наречената екскурзия ни сервираха безплатен обяд – по две кебапчета (които си бяха соеви, а не от чисто месо), малко зелева салата и питки. За десерт имаше суха паста. Не бях отишъл за храната, по скоро имах желание да посетя Рилския манастир и тази възможност я видях в тази промоционална екскурзия. Преди да се качат хората в рейса, реших да си седнем кротко на нашите места, които са ни отбелязани в билета и ако дойдат бабата и дядото да се разправят с мене. Така и направихме. След като ни видяха, че сме ги изпреварили за двете „хубави“ седалки старците почнаха да викат, че не било коректно и веднага да сме ставали от „техните“ места. Показах им билетите да видят, че местата са наши, а те пак тяхното си.

Шофьора отказа да тръгва докато не се разреши драмата. В подкрепа на нас слава богу се включиха и други пътници и се наложи старците да се качат на другия рейс зад нас, защото там им били местата в действителност. От другия автобус ги върнаха като са им казали, че свободни места няма и така от продължителното задържане на двете возила и гневните екскурзианти, бабата и дядото се наложиха да седнат на задните седалки – там където бяхме ние. При това се заканиха, че като станем за обиколката на Рилския манастир те веднага щели да седнат на  местата ни, дори нямало да слизат от автобуса. Мислех си за ситуацията и си им казахме мнението. Казахме им как може толкова злобен народ да има – на християнски празник, при посещение на свети храм такива мизерии да правят, че да развалят настроението на човек. При това с уважението ми, възрастни хора като тях да се държат като малки деца в детска градина, когато се карат за играчки, е повече от недопустимо. Още повече, че те не са прави в ситуацията.
Старците някак си замлъкнаха и се успокоиха. Слязохме и разгледахме Рилския манастир. Беше много красива природата около него, нали беше есен и палитрата от топли багри беше пленяваща. Съжалих, че не си взех апарата. По късно се качихме с автобуса до гроба на Св. Иван Рилски. Изкачихме се до пещерата, но нещо нямах желанието да вляза в нея, само написах желания и ги вкарах в скалите (нали има такова поверие). На тръгване две жени липсваха на местата си в автобуса, а той вече беше тръгнал и това пак предизвика напрежение. Една жена викаше шофьора да ги изчакал, а шофьора казваше, че гонил график и така стана скандал. Ситуацията се подобри, когато двете лелки изникнаха от долния хълм и започнаха да викат и ръкомахат. Оказа се, че двете приятелки им било скучно да чакат потеглянето на возилото и самоинициативно без да се обадят на шофьора, бяха решили да се спуснат надолу сами и да пресрещнат автобуса. Разбира се това костваше нервите на шофиращия и пътуващите. А пропо да не забравя да вметна, че това вече беше друг шофьор. Те се размениха със стария още в Дупница. На връщане в същия град, автобуса щеше да блъсне малко момче на колело, ненадейно изскочило от някъде си на тясната уличка. За щастие детето се отърва само с уплаха. Една жена в автобуса каза, че свети Димитър е запазил детето на празника му.

Връщането в София беше комично. На отиване във возилото се въртеше един и същи диск с чалга. Албума беше на някоя от фолк фуриите и ми бъркаше в здравето. На връщане същия диск се пусна за четвърти път. Хората отзад започнаха да викат, че им е писнало от тази музика и шофьора да я спира. Шофьора се направи на ударен и не я спря. По едно време една жена отиде до него и му направи забележка. Той й отговорил, че уредбата е развалена и не могла да се спре. Възмущението на пътниците се засили и почнаха да му подвикват, че е селяндур и, че ги тероризира с звученето на тази музика в колонките над последните седалки.

Шофьора спря за известно време музиката, но след половин час пусна цигански кючек и така разбунтува отново пътниците. Малко преди нашата спирка в София, две мацки му говореха, че е терорист и, че повече няма да се возят с автобус на тази фирма, а той се ядоса и им отвърна, че щом не им харесвало возенето да слизат веднага от рейса. И те слязоха.

Общо взето така мина еднодневната екскурзия с промоция. Голямо приключение беше. В началото беше трагично, в края комично. Втората екскурзия до Боровец пак беше шантава. Но за нея ще разкажа тези дни. Така, че очаквайте и втората част.

Advertisements

2 Responses to “Екскурзия с промоция 1 част”


  1. 1 sneak a peek at this site април 28, 2013 в 1:55 am

    Sildenafil, commonly known as farmacia on line, Lipitor and
    Lyrica. farmacia on line“ a Flop, Says FDA PanFor more on this story, please go here and here. As the blood vessels and may increase the blood-pressure-lowering effect of nitrates, drugs that are pushed down the urethra. Spit on a new book, the majority of Apple’s consumer lineup, and new keyboards are indeed coming along for the ride. Farmacia On Line generated nearly $2 billion in sales annually.

    Like

  2. 2 how you can help май 15, 2013 в 2:38 pm

    Limit the use of farmacia on line that I have an opportunity to run this picture?

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
декември 2007
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,325,641 hits

Flickr Photos

Berlin Sunset Osthafen

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: