Произход на личните имена на българите

Понеже от предния ми пост стана дума за най-популярните български имена, сега предлагам да видим произхода и значението им, както на най-употребяваните така и на по малко известните на днешно време.

Личните имена на българите са възниквали или са възприемани през различни епохи. Най-стари са имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у другите славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул.

С настаняването на Балканския п-в българските славяни вероятно са възприели и тракийски имена. Днес са оцелели само имена от латински корени. Едни са останали от старото романизирано население, а други са по-късни заемки от румънски. Старите имена от тракийски и латински корени можем да приемем за втори пласт.
С идването на Аспаруховите българи е навлязъл и трети пласт лични имена. Сведенията за оригиналния вид и скритото значение на тези прабългарски имена са доста оскъдни. Някои днешни български имена като Жоте, Пижо, Шоле и др. може би крият изменен първобългарски, кумански или печенежки корен. Първобългарски са и имената на нашите ханове и боляри отпреди покръстването и след него. По време на дългото гръцко и турско робство почти всички те са изчезнали от народната традиция, а в по-ново време някои от тях са възобновени по книжовен път.

С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.
Еврейските имена са заети от Библията. Те отразяват един дълбоко религиозен мироглед, вяра и стремеж за общение с Бог.
Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Понеже около 2/3 от календарните светци и мъченици имат гръцки имена, техният брой у нас надминава 200, а с производните и видоизменени форми — няколко пъти повече.

Латинските имена се срещат главно при католиците. У нас те са малко, и то преминали през гръцки.
Всички тези имена съставят четвъртия пласт в българската антропонимия.
Въпреки вековното турско робство поради разликата в религията турски лични имена не са възприети сред българите. Мохамедански имена се срещат само у помашкото население. Вън от тях обаче се срещат неголям брой имена, в които се крие турски корен, но те са образувани на българска почва от познати турски думи. Такива са: Демир, Курти, Севда, Султана, Сърма и др. Тези турски имена и прякори съставят пети пласт.

От Възраждането насам у нас се появяват все повече имена, които отразяват политически, литературни и други влияния. Например към края на турското робство се появило личното име Венелин, което всъщност е фамилно име на руския писател историк Юрий Венелин. Малко по-късно, а и след Освобождението зачестява името Александър, заради руския император Александър ІІ, и Владимир – неговия син.

Когато Фердинанд станал княз на българите през 1887 г. името му било непознато у нас. Сега обаче все още се срещат Фердинандовци и те са хора на преклонна възраст или покойници.
След Октомврийската революция у нас се появили лични имена Ленин, Будьони или техни производни — Владилен, Володя, по-късно Сталин, Сталинка, в годините на социализма – Петилетка.

Увлечението по имена на политически лица и събития понякога носи неприятни изненади, особено когато историята още не е казала последната си дума.
Друг източник на имена е литературата. Още през втората половина на 19 век у нас се появява името Геновева, по-късно — Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Емил, Пушкин, Олег, Чайка.
Ако приемем политическите и литературните имена за шести пласт, последния седмия, ще съставят имената от думи, които означават предмет – Телефонка, Салфетка, Грамофонка.

В по-ново време и киното стана извор на лични имена. Според последните сведения на голяма популярност продължават да се радват имената от сапунените телевизионни сериали, особено в определени райони на България. Заедно с тях навлизат чуждоезикови лични имена, свързани със смесени бракове, емиграция или желание за емиграция, но това е тема за други изследвания. По семантика българските имена могат да се разделят на две големи групи, не винаги с ясна граница между тях — пожелателни и защитни.

Пожелателни имена

В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето.
Живот и здраве: Живко, Здравко
Род и семейство: Братан, Байно, Везенко, Татун, Новко, Заварин
Успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен
Сила и храброст: Войно, Бойко, Страхил, Силян, Груди
Качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен
Физическа красота: Хубен, Лепа, Гиздьо, Ваклин, Къдра, Руси, Румяна, Бела, Младен
Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща:

Цветя
: Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветан

Билки и треви
: Билян(а), Детелин(а)

Дървета и плодове
: Елица, Калин(а), Явор, Ясен

Птици
: Гълъб, Пауна, Славея, Сокол

Небесни светила
: Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница Защитни имена Както и пожелателните, те са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото.

Защитни имена

Както и пожелателните, те са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт. Защитните имена са няколко вида: а) От глаголен корен „стоя, трая“: Стойко, Стоян, Стоимен, Трайчо, Траян

б) От дума, която означава здрав, твърд, не особено ценен предмет: Камен, Кремена, Желязко
в) От названието на обикновен домашен предмет, част на къщата, ралото: Праго, Собел, Рукан…

г) „Грозни“ имена, т.е. които предпазват от зли очи: Грозьо, Черньо

д) Имена свързвани с подхвърлянето на дете. Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва. Ако на родителите умирали децата или се родяло хилаво дете, за което се страхували дали ще оживее, „подхвърляли“ го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали кой пръв ще го намери. Който го найде или обрете, той става кръстник на детето и му дава било собственото си име, било Найден, Обретен. Ако вместо човек най-напред дойде животно, загрижените родители казвали, че такъв му бил късметът на детето им, и можело да го нарекат дори Кравко, Кучкан, Песан. И вярвали, че с това са избягнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост.

е) Търсене на име. Проклятието над родителите да не траят децата им можело да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки християнски имена или просто от израза „Търся име“ вземат първата дума и образуват Търся, Търсена.

ж) Защита от други беди. Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство Когато се раждат все момичета (а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.

Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената: Огньо, Огнян, а може би и Куцар.

Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името. Така от гръцкото Тихон – „щастливец“ са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо и ние смятаме, че крият значение „тих“.
Имената на календарните светци – еврейски, гръцки и латински, натрапени от византийските църковни власти, както в миналото, така и днес, са чужди на езика ни. Затова българинът открай време се е стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод или съкращаване.

Понеже и в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали. Например, ако дядото се казвал Тодор или Доротей, което ще рече „дар от Бога, Божи дар“, кръщавали внука Божидар. Това явление се е засилило особено много през Възраждането.

Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки: Благородна — Евгения, Боголюб — Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Спас — Сотир, Сребро — Аргир.

Срещу редица други имена от български корен има близки, дори еднакви по значение гръцки или латински, но в повечето случаи българските са възникнали самостоятелно и семантичната близост е случайна. Такива са: Богдан — Теодосий, Божана — Теофана, Веселин — Иларион, Воин, Войно — Страти, Господин — Кирил, Желязко — Сидер, Живка, Жива — Зоя, Камен — Петър, Люба — Агапия, Мира — Ирина, Руса, Руска — Ксанта, Светла — Фота, Сретен — Тихон, Черньо — Мавро и много други.

Как българите избирали имена на децата си?

Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна. За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.
Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина.

От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му давали името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христьо, понеже се родил навръх Коледа, а следният брат подновил бащиния си баща — Петко.

Ако дядото и бабата вече са умрели, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор. Това ставало и когато младите не се погаждат със старите и решително не им харесват имената.
Ако родителите имали някой богат или влиятелен роднина, дори само познайник, предпочитали него пред много по-близки, но бедни сродници.

На някои места избягват да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятали задължени да подновят името на умряло братче или сестриче, на умрял неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война.
Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща.

Когато дедето се роди на голям църковен или народен празник, по някои места дори съчиняват име, което да напомня празника.
С имената на децата си родителите понякога ознаменували случки и спомени от своя живот: например запознали се на връх Вежен — син Вежен, сгодили се на връх Вихрен — син Вихрен и др.

Ето и подробния списък с тълкуване на голяма част от българските лични имена, използвани от народа векове наред.

А

Албен // Албена . Албена е героиня от едноименните разказ и драма на Й.Йовков. По признание на писателя името е образувано от Абленка (Аблена – свързва се с диалектната дума аблен “планински божур” или дърво яблен “ябълка”). Пожелателно име за здраве и физическа красота.

Алена . Свързва се със значението на прилагателното ален “червен”. Пожелателно име за здраве и красота.
Александър, Алекс // Александра, Александрина
Ангел // Ангелина, Ана, Анна, Ани
Асен // Асена, Асенка. Вероятно мъжкото лично име Асен е от тюркски произход с предполагаемо значение “хубав”. Кратко, звучно българско име, с което са известни няколко български владетели от Втората българска държава: Асен I, Иван Асен II, Михаил Асен, Константин Асен.
Аспарух // Аспаруха . Аспарух е името на основателя на славянобългарската държава, първия български владетел. Образувано е от две самостоятелни думи Аспар и рух и означава “Белият конник”
Ахинора. Литературно име, с което писателят Н. Райнов назовава в свой разказ героинята си, жена на хан Аспарух.

Б


Балкана . Пожелателно име за дълголетие и здраве, образувано е от названието на географски обект: Стара планина – Балкан – още по-старо Каменина.
Белислав, Белослав // Бела, Беляна, Белимира, Белослава. В основата им лежи коренът -бел-/-бял- със значение “бял, хубав”.
Билян // Биляна . Значението на имената се свързва с диалектната дума биле “лековита трева”.
Бисер // Бисера, Бисерка. Пожелателни имена за физическа красота, образувани от нарицателното бисер “перла, маргарит”.
Бистра. Произлиза от бистър “прозрачен, чист, светъл”.
Благой, Благовест, Благомил, Благомир, Благослав // Блага, Благовеста, Благомира, Благородна (Евгения), Благослава . Образувани са от прилагателното благ “добър, кротък, мил, нежен.
Богдан, Богомил, Богослав // Богдана, Богомила, Богослава. Образувани от съществителното нарицателно бог.
Божидар (Теодосий) // Божана, Божина, Божидара . Образувани са от корен бож-, фонетична разновидност на бог-.
Бойко, Боян // Бойка, Бояна . Пожелателни имена носителите им да израстнат здрави и силни.
Боримир, Борислав, Борис // Боряна, Борислава
Бранимир, Бранислав // Бранимира, Бранислава . Значението на имената се свързва с глагола браня “пазя, съхранявам”.



В


Валентин // Валентина
Велин, Величко, Велислав, Велко // Велина, Велия, Велислава . Пожелателни имена, свързани с прилагателното велик.
Венелин // Венелина
Венцислав // Венцислава . Пожелателни имена, образувани от венец “сплетени в кръг цветя или клонки”.
Вера, Вяра, Верислава . Образувани от съществителното вяра и прилагателното верен.
Веселин, Веско // Весела, Веселина, Веселка . Съдържат пожеланието носителят им да бъде весел.
Вихрен // Вихра . Образувани са от съществителното вихър “бурен, силен вятър”.
Владимир, Владо, Владислав // Влада, Владена, Владимира, Владислава . Означават “да владее, да властва”.
Върбан // Върбана, Върбина .

Г


Гален, Галин // Галена, Галина, Галя. Възможностите им за тълкуване са няколко: от глагола галя “милвам”, преносно “глезя” и причастието гален “милван, глезен”.
Георги
Герган // Гергана Пожелателни имена за физическа красота, образувани от наименованието на широко разпространеното у нас градинско цвете гергана.
Горан // Горана . Обикновено се свързват с гора “обрасла с дървета площ”. Така по смисъл съответстват на Силвия, Силвестър, Силва, Силви.


Д


Данаил // Данаила . Означават “божи съдник”.
Дарин, Дарослав // Дарина, Дарослава. Съдържат пожеланието носителите им да притежават някаква дарба, да бъдат даровити. Възможно е да са израз на родителската радост, че им е “дарено” дете.
Даян, Диан // Даяна, Диана
Деян // Деяна . Образувани са от старобългарски глагол със значение “работя, действам, правя”.
Делян // Деляна . Пожелателни имена. От старобългарски – “правя, работя”.
Деница . По името на звезда, наречена още Вечерница и Зорница.
Десимир, Десислав // Десимира, Десислава . Пожелателни имена – “намирам, срещам”.
Детелин // Детелина
Добри, Добрил, Добрислав, Добромир, Доброслав // Добрина, Добромила, Добромира, Доброслава. Образувани са с една от петте най-разпространени личноименни основи, свързана с прилагателното добър.



Е


Ева
Евгени
// Евгения. Означават “блгороден/на”.
Евдокия
Евелин, Евелина
Екатерина
Елеонора, Елена
. От гр. “слънчева светлина”
Елица, Елка . Пожелателни имена за физическа красота и здраве. По дървото ела.
Емил, Емо // Емилия, Емили


Ж


Жан // Жана
Живко // Живка . Свързват се с глагола живея и производните от него жив и живот.

З


Здравко // Здравка . Образуването им може да се свърже с дуните здрав, здраве.
Злати, Златко, Златимир, Златислав // Златина, Златимира, Златислава. От злато “благороден метал”.
Зорница от името на звездата Зорница. Пожелателно име за физическа красота.

И


Ивайло // Ивайла
Иван // Ивана, Иванка
Иво
// Ива, Ивона, Ивелина
Иглика
Ина, Инна
Ирена, Ирен, Ирина

Искрен // Искра . Пожелателни имена за душевна чистота и благородство.


Й


Йоан, Йово, Йордан, Йото // Йоана, Йована, Йордана

К


Калин // Калина . Възникнали са по името на дървото калина, заради красивите му цветове и яркочервени плодове.
Калоян // Калояна . Означава буквално “хубавият (добрият) Йоан”.
Камен // Камена . Пожелателни имена за здраве и физическа сила. Съответства на гр. Петър.
Капка. Пожелателно име за физическа красота.
Катерина, Катя.
Кирил // Кирила, Кирилка
Красен, Красимир // Красена, Красимира. Пожелателни имена за физическа красота.
Кремена . Пожелателно име за сила и здраве.
Крум.
Кристин, Кристиян
// Кристина, Кристияна




Л


Лидия
Лилян
// Лиляна, Лили. Образувани по името на декоративния храст люляк, диалектно лиляк. Пожелателни имена за физическа красота.
Лилия. Пожелателно, образувано от името на цветето лилия, т.е. Да бъде хубава, нежна като лилия.
Лозан // Лозана . Пожелателни имена за плодовитост и дълголетие, образувани от лоза, растение, отглеждано по нашите земи още по времето на траките.
Лъчезар // Лъчезара . Значението им се извежда от прилагателното лъчезарен.
Любов.
Любомил, Любомир, Любослав // Люба, Любов, Любомира, Любослава . Пожелателни имена, образувани от глагола любя “обичам”.
Людмил // Людмила. От старинното люде “хора”. Пожелателни имена носителите им да общуват много хора, да са обичани от тях, или самите те да мислят за хората, да ги радват и прославят.


М


Малина. Пожелателно име за физическа красота, образувано от съществителното малина (плод малина).
Маргарит // Марга, Маргарита, Маргарет, Маргита . Могат да се свържат със цветето маргарита или се извежда от гръцки – “скъпоценен камък”, “бисер”.
Марин, Марти, Мартин // Марина, Марта, Мартина. Свързват се с третия месец на годината март. Съдържат пожелание за здраве и физическа красота.
Магдалена
Меглен (Миглен) // Меглена (Миглена).
Милан, Милен, Милко, Милослав // Мила, Милена, Милина, Милица, Милка, Миляна, Милослава, Мими. Пожелателни имена, образувани от прилагателното мил или от глагола милея.
Миро, Миролюб, Мирослав // Мира, Мирела, Мирена, Миролюба.
Младен // Младена
Момчил // Момчила
Михаил // Михаела


Н


Надя, Надежда . Дават се на дългоочаквани деца или като пожелателни имена – “да се надяват, да очакват нещо хубаво”.
Найден, Найо. Заклинателни имена, образувани от причастието найден “намерен”. Предназначени да запазят живота на носителите си.
Невен, Невян // Невелина, Невена, Невяна. Образувани от името на цветето невен, а то е със значение “не вене, не вехне”.
Недялко // Неда, Недка, Недялка .
Незабравка
Никола, Николай // Николина, Никол, Нина
Ния


О


Огнян // Огняна . Образувани са от съществителното огън. В едни случаи са защитни имена – да предпазят носителя си от мълния, от огън, а в други имат пожелателен характер – да бъдат буйни, с огнен тенперамент.
Орлин // Орлина . Пожелателни имена, образувани от съществителното орел (птица)

П


Павел // Павлина
Пепи, Петър, Петьо // Пенка, Пепа, Петя, Полина, Поля
Пламен // Пламенка, Пламена . Образувани са от съществителното пламък. Съдържат пожеланието носителите им да растат буйни и пламенни.
Пресиан, Пресиян
Преслав // Преслава. Пожелателни имена носителят им да се радва на голяма, велика слава, да бъде преславен.


Р

Ради, Радил, Радин, Радо, Радимир, Радислав, Радмил, Радосвет, Радослав // Рада, Радка, Радмила, Радомила, Радомира, Радосвета, Радослава. Посочените имена имат обобщено значение “радостен, весел, приветлив” като желана черата от характера на бъдещия член на семейството.
Радостин // Радост, Радостина. Съдържат пожеланието на родителите новороденото дете да бъде радост на семейството си и на околните.
Райко, Райчо, Раян // Райка, Райна, Рая. Имената могат да се свържат със съществителното рай “богатство, щастие, благоденствие”.
Ралица. На името на цветето ралица, свързва се с представата за физическа красота и нравствена добродетел.
Роза, Розалина, Розана, Розалия. Пожелателни имена за физическа красота, образувани от името на цветето роза.
Росен // Роса, Росана, Роселина, Росена, Росица. Пожелателни имена, образувани от съществителното роса “ситни капчици, които се появяват по тревите и листата поради нощния хлад”. Съдържат пожеланието за физическа красота и нравствена чистота – делата и помислите им да бъдат чисти като росата.
Румен, Румян // Румена, Румяна. Пожелателни имена за здраве и физическа красота, образувани от прилагателното румен “червен”, преносно “красив”.


 

С

 

Самуил, Симо // Симона По името на български владетел от Първата българска дървета. Името е библейско, заето от еврейски през гръцки и е със значение “измолен от бога”.
Сашо // Саша
Светозар, Светослав, Светлан, Светлин, Светлозар // Светла, Светлана, Светлозара, Светломира . Пожелателни имена, образувани от съществителното светлина, с обобщено значение “светъл, бляскав, сияен” или от свет/свят, със значение “вселена”.
Свилен // Свилена . Пожелателни имена, образувани от съществителното свила “коприна” или от прилагателното свилен “копринен”, преносно мек, нежен, приятен”.
Слав, Слави // Слава, Славена. Съдържат обобщено пожелание носителят им да се прослави, да стане известен с делата си пред хората.
Снежа, Снежана, Снежанка, Снежина. Пожелателни имена за физическа красота, образувани от за физическа красота, образувани от съществителното сняг.
Спас, Спасимир // Спасена, Спаска . Пожелателни имена, образувани от стеробългарски “спасител” или от глагола “спася”.
Стамен // Стамена . Пожелателни имена, образувани от запазеното в диалектите прилагателно стамен, употребявано с две значения – “устойчив, Здраво положен” или “скромен, приличен”.
Станимир, Станислав, Стоян // Станимира, Станислава, Стояна, Стоянка.
Стефан // Стефана, Стефи
Стилян // Стиляна. Стела .
Страхил // Страхила. Защитни имена, у които е заложено значението “да се страхуват, да се боят от него (нея)”.


Т


Таня, Татяна
Теменуга, Теменужка
– на цветето теменужка, с пожелание за красота и нежност.
Теодор // Теодора, Теди
Тихомир // Тиха, Тихомира. Пожелателни имена, образувани от прилагателното тих. В тях е заложен смисъл детето да расте тихо, мирно, кротко, спокойно.
Тодор // Теодора.
Томислав // Томислава .
Траян // Траяна. Традиционни имена, образувани от глагола трая.
Трифон // Трифонка .



Х


Христо, Христин, Христофор // Хриса, Хриси, Христина .

Ц


Цветан, Цветелин, Цветозар, Цветомир, Цветослав // Цвета, Цветелина, Цветозара, Цветомира. Широко разпространени пожелателни имена за физическа красота и здраве.


Ч


Чавдар // Чавдара . Означава “славовладеещ”.
Чудомир // Чудомира . Съдържат пожелание за физическа красота – детето да бъде толкова хубаво, че да му се чудят и радват всички.

Ю


Юлиян // Юлия, Юлиана, Юлияна

Я


Явор // Явора. Пожелателни имена за физическа красота, здраве и дълголетие, образувани от съществителното явор “стройно планинско дърво”, наричан още чинар.
Янислав // Яна, Яница, Янислава.
Ясен // Ясна

About these ads

20 Отговори to “Произход на личните имена на българите”


  1. 1 вечер септември 10, 2008 в 11:28 am

    Няма ги имената Димитър и Илияна.. за Младен пък няма никакво обяснение…

  2. 2 polkigo декември 15, 2008 в 11:03 am

    А какво за фамилиите? Моята например е Колев и искам да разбера за произхода и.

  3. 3 владо юли 24, 2009 в 10:19 am

    Съществува и едно друго изследване за произхода на българите, направено въз основа на теста за тъканна съвместимост:
    “HLA polymorphism in Bulgarians defined by high-resolution typing methods in comparison with other populations”
    То изчислява генетичните разстояния между българите и други народи както следва(колкото е по-малко разстоянието, толкова по-голяма е вероятността да имаме общ произход):
    Standard genetic distances between Bulgarians and other populations obtained using HLA-DRB1 allele frequencies
    Population Standard genetic distance
    Macedonians 2.60
    Greeks 3.17
    Romanians 7.58
    Croatians 8.30
    Cretans 8.64
    Slovenians 14.56
    Armenians 15.40
    Spanish 21.14
    French 23.56
    Sardinians 24.22
    Italians 24.55
    North Italians (Bergamo) 27.38
    Lebanese (KZ) 28.43
    Jewish-non-Ashkenazi 28.70
    Jewish Ashkenzai (Polish, Russians) 30.12
    Jewish Ashkenazi 31.48
    Czech 33.99
    Turkish 35.40
    Germans 38.14
    Lebanese (NS) 40.98
    Belgians 44.58
    Algerians 44.96
    Mongolians 67.21

  4. 4 Мария Мерджанова - Хронева ноември 10, 2009 в 5:06 pm

    много интересно! Моят свекър пък се казва Хрони Хронев. И никъде не мога да намеря някакво обяснение за произхода на това име! Най-вероятно е от гръцки произход. Мен лично ме изненадва това име и ми е чуждо – затова детенцето си го кръстихме с българското име ХРИСТО!!!

  5. 5 Кристияна март 1, 2010 в 4:10 pm

    А може ли някой да ми каже произхода на Фамилията Ексаров/а ?

  6. 6 polina petrova март 2, 2010 в 2:20 pm

    mnogo e interesno vsi4ko tova -opredeleno ,no mi napravi vpe4etlenie 4e to4no tova koeto tursq-go nqma.iskah da razbera kakvo ozna4ava to4no imeto na sina mi-iordan no nqmashe nikakvo obqsnenie

  7. 7 Елена март 7, 2010 в 1:16 am

    За името Хрони -
    Произлиза от Хронос – Бог на Времето, на Космоса.
    Същото име носеше и моят дядо, сега и братовчед им. За мен специално приемствеността по отношение на имената и традициите в едно семейство е с дълбок смисъл. Вярно е , че е име с гръцки произход, специално дядото на моя дядо, който също се е казвал Хрони е дошъл от Гърция. Името Христо обаче също не е българско, но пък е хубаво и произходът му го зарежда с особено силно и светло излъчване. Да ви е жив и здрав малкият Христо.

  8. 8 Елена март 7, 2010 в 1:24 am

    А името Йордан идва от името на реката в Палестина , където се е извършило светото Кръщение на Иисус Христос. Имен ден – на Богоявление – 6 януари.

  9. 9 Елена март 7, 2010 в 1:38 am

    Сега тъкмо се порових в немски сайтове и намерих още нещо за името Йордан.
    Наред с това, че произхожда от името река Йордан, то е и старонемско име. Идва от думата Йорд – Ерде – Земя и думата нанта – което значи смел.

  10. 10 IVAN KADIEV юли 30, 2010 в 12:27 pm

    AMI ZA IVAN? NI6TO NE PI6E6E ZA IVAN, A TRQBVA DA PI6A DOKLAD ZA TVA…

  11. 11 m. юли 2, 2011 в 12:18 pm

    abe mnogo stranno.. kak tochno imeto Mariq go nqma.. ta tova e edno ot nai-razprostranenite imena v bylgariq

  12. 12 kalitkoo август 4, 2011 в 12:52 am

    то мария е станало като интернационално име
    Марая , Мария , ще да означава спроред мен нещо свързано с безширният [океан или море] от латински ще да.. но това са само мои предложения , които не мога да докажа.
    Аз съм Христо Баща ми е Николай , Дядо ми е Димо или
    От линия на майка ми Детелина то това ще да е Някой грък е оправи пра-българка преди 2-3 х години :D

  13. 13 Рая октомври 12, 2011 в 9:12 am

    а името рая казаха ми че е много старо българско име

  14. 14 Християн октомври 19, 2011 в 10:30 am

    Християн също…

  15. 15 Luky октомври 23, 2011 в 1:58 pm

    Мария-името е познато от бибилията имената завършващи на Я всъщност идват от името Ях или съкратено от Йехова, личното име на Бога бащата на Исус Христос

  16. 16 Zliq януари 26, 2012 в 8:42 pm

    Нвероятна тъпотия… Автора ако обича да се застреля…

    Богдана = богом дана… Мирослава =Миру (божиему) слава… Славянски… ко да са прай…

  17. 17 Таня февруари 16, 2012 в 10:47 pm

    Липсва името Кръстю или Кръстьо.

  18. 18 Недю Цонев юли 2, 2012 в 9:53 pm

    От къде е произхода на името Недю, Недьо, Недко? Кога имат имен ден?

  19. 19 Zlati Staikova август 17, 2012 в 3:12 pm

    Златиана има ли ?

  20. 20 Veselina Laleva февруари 21, 2013 в 6:34 pm

    Недю, Недко – когато детето се е родило в неделя


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
декември 2007
П В С Ч П С Н
« ное   яну »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,012,808 hits

Flickr Photos

nmra 3215

More Photos

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: