Видове тении

Като малък ме плашеха да не си играя с кучето, защото ще се заразя с кучешка тения и от това няма отърване през целия живот. Години след това от моя интерес към медицината наистина научих, че кучешката тения или ехинококозата е много опасно паразитно заболяване, което води до трайни последствия за здравето и дори прави заразения човек инвалид за цял живот. В един форум лекарка кардиолог беше написала: „Ако се заразя с тения, предпочитам да се самоубия. Нямате си напредстава как се мъчи човек през целият си живот, през колко операции минава…“

И докато за свинската тения, епидемиолози казват, че е била изолирана още през 1985 в България, кучешката тения продължава да представлява сериозна заплаха за здравето на малки и големи. За всички които обичат и отглеждат кучета(аз също имам куче) този материал по долу би бил много полезен за това какво представлява ехинококозата и какви са начините за предпазване от нея.

Кучешката тения ( Ехинококоза) е заболяване с хронично протичане, при което се уврежда най-често черният дроб, но е възможно да се засегнат също белите дробове и други органи. Причинителите са паразити, отнасящи се към т.нар. биохелминти. При своето сложно развитие, освен от краен гостоприемник ( куче, вълк, чакал, лисица и др.), те се нуждаят от междинен гостоприемник (човек, селскостопански животни – овце, кози, едър рогат добитък, свине и др.)

Причинител:

Човешката ехинококоза (hydatidosis, или hydatid disease) се причинява от ларвните форми на цестодите (лентовидни червеи) от род Echinococcus:

  • Echinococcus granulosus причинява цистозна ехинококоза (cystic echinococcosis), която е най-често срещаната форма
  • E. multilocularis причинява алвеоларна ехинококоза (alveolar echinococcosis)
  • E. vogeli причинява полицистозна ехинококоза (polycystic echinococcosis)
  • E. oligarthrus е много рядка причина за човешка ехинококоза

Зрелият Echinococcus granulosus (3 до 6 mm дълъг) пребивава в тънките черва на крайните гостоприемници, кучета или други месоядни. Полово зрелите проглотиди освобождават яйца, които преминават във фекалиите. След поглъщане от подходящ междинен гостоприемник (при естествени условия: овце, кози, свине, говеда, коне, камили), яйцата се излюпват в тънките черва и освобождават онкосфери, които проникват през чревната стена и мигрират по кръвоносната система до различни органи, най-често до черния дроб или белия дроб. В тези органи онкосферата се развива в циста, която постепенно се уголемява, произвеждайки протосколекси и дъщерни цисти, които изпълват цялата и празнина. Крайният гостоприемник се заразява чрез поглъщане на съдържащи цисти органи на заразени междинни гостоприемници.

След поглъщането протосколексите евагинират (вдлъбват се), прикрепят се към чревната мукоза (лигавица) , и се развиват в зрели форми в рамките на 32 до 80 дни. Същият жизнен цикъл се наблюдава при E. multilocularis (1.2 до 3.7 mm), със следните различия: крайните гостоприемници са лисици, а до по-малка степен кучета, котки, койоти и вълци; междинните гостоприемници са дребни гризачи; ларвният растеж (в черния дроб) остава в пролиферативен стадий, в резултат от инвазиране на околните тъкани.

При E. vogeli (до 5.6 mm дължина) крайните гостоприемници са кучета; междинните гостоприемници са гризачи; ларвните стадии (в черен, бял дроб, други органи) се развиват вътрешно и външно, като образуват множество мехурчета. E. oligarthrus (до 2.9 mm дължина) има жизнен цикъл, който включва представители от сем.Felidae като крайни гостоприемници и гризачи като междинни гостоприемници.
Хората се заразяват при поглъщане на яйца, с последващо освобождаване на онкосфери в тънките черва и развитие на цисти в различни вътрешни органи.

Географско разпределение:

E. granulosus се среща практически в цял свят, но най-често в райони за паша, където съществува вероятност кучета да погълнат органи от заразени животни. E. multilocularis се среща най-често в северното полукълбо, включително Централна Европа и северните части на Европа, Азия и Северна Америка. E. vogeli и E. oligarthrus се срещат в Централна и Южна Америка.

Клинични признаци:

Инфекцията с Echinococcus granulosus най-често не се забелязва с години, преди уголемяващите се цисти да причинят признаци на заболяване в засегнатите органи. При засягане на черния дроб може да се наблюдават коремни болки, уголемяване в областта на черния дроб, запушване на жлъчния канал. При засягане на белия дроб може да се наблюдава болка в областта на гърдите, кашлица, храчене на кръв. Разкъсване на цистите може да доведе до развитие на треска, уртикария, еозинофилия, анафилактичен шок, както и разсейване на цистите. Могат да бъдат засегнати и други вътрешни органи (мозък, кости, сърце), като в резултат се развиват съответните признаци.
Echinococcus multilocularis засяга черния дроб като бавно растящ, деструктивен тумор, с коремни болки, запушване на жлъчния канал и понякога метастатични усложнения в белите дробове и мозъка. Echinococcus vogeli засяга главно черния дроб, където се развива и оказва влияние като бавно растящ тумор; развитието на вторични цисти е обичайно усложнение.

Лабораторна диагноза:

Диагнозата на ехинококозата се основава най-често на ултразвукография, подкрепена от положителни серологични изследвания.

Лечение и профилактика:

Хирургическата интервенция е един от най-популярните методи за лечение на ехинококозата, макар отстраняването на паразитните маси да не е 100% ефективно. След операцията понякога може да се наложи медикаментозно лечение.

  • Индивидуалната профилактика е свързана главно със стриктната лична хигиена на ръцете и грижливото измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната употреба.
  • Стопански полезните кучета и тези които се отглеждат по домовете, периодично, по схема, задължително се подлагат на дехелминтизация ( обезпаразитяване).
  • Особено важен е ветеринарно-санитарният контрол при клането на животни. Ехинококозните органи на животни се унищожават задължително.

Рибната тения

Обикновено хората знаят по нещо за кучешка, свинска или говежда тения, но често дори не са чували за рибната тения (Diphilobotrium latum). Тя паразитира в тънките черва на човека, но също в кучето, котката, лисицата и други бозайници. Има сивожълт цвят. Но най-впечатляваща е дължината на този паразит – от 2 до 20 метра. Яйцата й, които са с размер 70 на 45 микрона, напускат дебелото черво на човека и по разни пътища попадат във водата (често канализацията на рибарските селища се оттича директно в най-близкия водоем), където от яйцата се развиват реснички – корацидий. Корацидиите се поглъщат от рачета или от планктоноядната риба (уклей, бабушка и т.н.), ларвите на тенията преминават в мускулатурата, където се развиват до инвазиоспособна форма (плероцеркоид). Плероцеркоида има млечнобял цвят и дължина 1-3 см. Заразените рачета служат за храна на сладководните риби – пъстърва, шаран, костур, щука, сом и др. Когато опаразитената риба бъде погълната от хищник (щука, михалца и тн) ларвите се натрупват в неговата мускулатура. В тях процеркоидът се загнездва в тъканите на рибата и се превръща в плероцеркоид, който има вретеновидна форма и е дълъг около 6 милиметра. Човек се заразява при консумиране на не добре термично обработена риба. Същото става, когато остатъците от обработената сурова риба се дават на котките или кучетата. Заразяването може да стане и в резултат на недобре измития кухненски инвентар при обработката, транжирането на суровата риба у дома или в ресторанти, особено рибни…
Попаднъл в своя гостоприемник, плероцеркоидът се превръща във възрастна и половозряла тения за период от 5 седмици до 2,5 месеца.

При човека рибната тения причинява заболяването Дифилоботриоза, което води до тежко изтощение, злокачествена анемия, а понякога и до смърт. Това изтощение се дължи на факта, че тенията се храни чрез осмоза с цялата си повърхност на своето дълго тяло, тъй като то се намира потопено в хранителните сокове в червата на гостоприемника. В червата на човек от личинките израстват червейчета с дължина 8-12 мм и повече. Паразитът може да живее в организма 10-20 години. Източник на заразяването може да станат щука, налим, костур, сьомга и др. При това заболяване апетитът отслабва, появяват се слабост, прилошаване, по-рядко – повръщане, слюнкоотделяне, оригване, киселини, къркорене в стомаха, чувства за тежест в корема, главоболие, раздразнителност, понякога сърбящ обрив.

Сериозен източник на заразата са реките и язовирите, в които се вливат фекалните води от канализациите на градовете и селата – в нашата страна те не са малко. Ловенето на риба в тези водоеми, например в Панчаревското езеро, неспазването на нужната хигиена и кулинарна обработка носят потенциалния риск от заразяване, често с летален изход.

Ето и някои от другите паразитни заболявания причинени от консумиране на сурово или недостатъчно термично обработено месо на риба.

Описторхоза. Възбудител е вид морска риба от северните морета. Размерът на глистите е 7-12 мм. С личинките на паразитите е заразена сладководна риба – платика, червеноперка и др.
Проявлението на болестта започва 2-3 седмици след консумацията на необеззаразената риба. Ако човек се разболява за първи път, усеща слабост, главоболие, температурата стига до 40 градуса, налице са прилошаване, повръщане, болки в дясното подребрие, горчив вкус в устата, непоносимост към мазна храна. При хронично протичане на болестта паразитите не “заявяват за себе си” така категорично, въпреки че продължават да си действат.

Клонорхоза. Възбудителят е вид китайска риба. Този възбудител се предава от риба, уловена в река Амур и нейните притоци, във водоемите на Китай, Корея и Виетнам. Такива са каракуда (таранка), шаран и др. Болестта се проявява с повишена температура, обриви по кожата и увеличаване на черния дроб.

Нанофиетоза. Причинява се от почти кръгли малки червейчета с размери 5 мм, които паразитират в тънките черва. Появява се много упорита и тежка диария. Източник на заразяването са някои видове пъстърва. При продължително протичане на болестта се развива анемия.

Метагонимоза. При нея червейчетата са дълги от един от два и половина милиметра и населяват червата на човека. Паразитите се предават чрез сом, червеноперка, шаран, каракуда, толстолоб и др. Болестта се проявява от 7 до 10 дни след заразяването. Налице са висока температура, обрив по кожата, диария, болки в корема, болезненост при опипване на корема по хода на дебелото черво.

Анизакиоза. При нея личинките на кръглото червейче могат да засегнат почти всички морски риби – сьомга, треска и др. Рискуват да заболеят всички онези, които обичат японските блюда, приготвени от сурова риба. При това заболяване личинките могат да предизвикат увреждане на червата. Инкубационният период е от няколко часа до 7 дни. Проявленията на болестта са прилошаване, повръщане, болки в корема, обриви, температура, диария.

Advertisements

1 Response to “Видове тении”


  1. 1 landmark theater richmond юли 23, 2014 в 1:49 pm

    What’s up, this weekend is pleasant in favor
    of me, because this point in time i am reading this enormous
    informative piece of writing here at my home.

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
декември 2007
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,338,384 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: