Време като за тъмна бира

 

Много обичам зимата да пия тъмна бира. Бих пил тъмна бира и през лятото, но тогава не се предлага по магазините защото се водела за зимно пиво, понеже е тежка. Тъмната бира е по-вкусна от светлата и има хубав аромат. Тя върви с салатка, с ястия от месо и естествено с пържени картофки, лучени кръгчета и други пържени и хрупкави мезета. С чаша тъмна бира в ръка или не вижте откъде е произлязло пивото и как са консумирали древните хора пенливата благотворна течност.

Произход и история на бирата

Между 10000 и 15000 години шумерите прекъснали нормандското си ловуване и се събрали и заселили във ферми. Зърното била първата домашна култура, с която започнал фермерския процес.
Най-старият запис за варене на бира са на около 6000 години и се отнасят до шумерите. Шумерия се намира между реките Тигър и Ефрат и включвала Месопотамия и древните градове Вавилон и Ур. Разказват, че шумерите открили ферментацията като процес по случайност. До ден днешен никой не знае как точно се е появила, но е възможно къс хляб или зърно да са се намокрили и след кратко време да са започнали да ферментират. Печат на около 4000 години е шумерския химн за Никаси, богинята на пивоварството. Той също така е и рецепта за правене на бира.

Описанието за правене на бира на тези древни гравюри на шумерски са най-ранният източник за това какво е смятано за ечемик, следвано от пиктограма на печен хляб, смачкан във вода на каша и след това направен на напитка, която карала хората са се чувстват „развеселени, прекрасно и безкрайно щастливи”. Може би печеният хляб да е бил подходящ начин за съхранение и транспортиране на суровината за правене на бира. Шумерите успели да повторят този процес и са смятани за първата цивилизована култура, която произвеждала бира. Те открили „божествена напитка”, която определено била смятана дар от бога.
Вавилонците управлявали Месопотамия след като Шумерската империя била разрушена през второто хилядолетие преди Христа. Тяхната култура е наследена от шумерите и затова те също били майстори на правенето на бирата. Днес е известно, че във Вавилон са знаели как да варят 20 различни вида бира.
В древните времена бирата била мътна и нефилтрирана. Използвана била сламка за пиене, за да се избегне утайката, която е много горчива. Бирата от Вавилон била експортирана и разпространявана и в Египет. Хамурапи, известен вавилонски цар, издал най-стария сборник със закони. Един от тези закони установил дневна дажба за бира. Тази зависела от социалния статус на индивида, нормалният работник получавал 2 литра, гражданските служители – 3 литра, административните служители и по-високите длъжности – по 5 литра на ден. В тези древни времена, тя обикновено не се продавала, била използвана за бартер. Египтяните продължават традицията на пивоварството. Те използвали и непечено тесто за направата на бира и добявали фурми, за да подобрят вкуса.
Въпреки че ферментирането на напитките произхожда от Месопотамия, в различни форми това било правено по света под един или друг вид. Например, Чанг е тибетска бира и Чича е царевична бира, а кумис е напитка, направена от ферментирало камилско мляко. Думата „бира” произлиза от латинската „bibere”, означаваща „да пия”, а испанската дума „cerveza” произлиза от гръцката богиня на земеделието Церера.

След Египет, Гърция и Рим продължили успешното пивоварене. Плиниус пише, че популярността на бирата в Средиземноморските региони била преди тази на виното. В Рим, виното било амброзия от бог Бакхус. Бирата се варяла във външните райони на Римската империя, където виното било трудно достъпно. Римляните смятали бирата за варварска напитка. Най-старото доказателства, че бирата е била варена на германска почва, е от около 800ната година преди Христа, когато амфора за бира била намерена близо до град Кулмбах. Бирата от този период не можело да бъде съхранява, била мътна, почти без пяна. Ранните цивилизации смятали промяната в настроението, дължащо се на бирата, за свръхестествено, а интоксикацията била смятана божествено дело. Смятало се, че в бирата има дух и когато тя била изпивана, духа на пиещия ставал подвластен на напитката. Древните германци смятали бирата не само за саможертва на боговете, но и те както египтяните я варяли за собствено удоволствие.

Истинският разцвет на бирата започва с настъпването на християнството. Това се дължи на влиянието на манастирите, които са варели и подобрявали качеството на бирата. Монасите са построили първите пивоварни като пионери в хотелския бизнес осигурявайки подслон, храна и напитки на богомолците и другите пътешественици.
Трима християнски светии са изброени като покровители на бирата: Свети Августин, Свети Лука и Свети Никола – известен като Дядо Коледа.
Крал Артур е черпил Рицарите на Кръглата Маса с бира наречена брагет.
Дори и в Средновековието основно жените са продължавали да варят бира. Тъй като основно те са готвели тяхно е било задължението да варят бира, която е била смятана за “храна-напитка”. След като манастирите са установили най-добрите методи за варене на бира, жените домакини са продължавали да я приготвят по техните методи.
В Англия по това време карирания флаг е показвал къде се продава бира. По това време много малко хора освен духовенството са могли да пишат и четат, и писмен знак е нямало да бъде от полза.
Когато епископът на Кентърбъри Томас Бекет е заминал за Франция през 1158г. да иска ръката на френската принцеса за съпруга на Хенри, той е занесъл няколко бурета английски ейл като дар.
Безплатна бира е била сервирана на уморени богомолци и пътешественици в Уинчестър Англия. За това свидетелстват записките на американския есеист Емерсон.

Днес “ейл” и “бира” се използват като взаимно заменяеми термини. Обаче ейл, който се с състоял от малц (направен от ечемик), вода и мая е бил изместен в началото на 15в. от бирата. Тя е била донесена от Фландрия. Бирата е била горчива заради хмела, който са слагали в нея, но който е играл и ролята на консервант.
До края на века бирата почти изцяло е изместила стария, сладък, английски ейл, и са започнали да я изнасят в Европа. Данни от 15в. сочат, че почти половината от каргото на корабите пресичащи Северно и Балтийско море се е състояло от бурета бира.
До средата на 16в.производството на бира е било основно семеен бизнес с малко търговско приложение, но несъмнено важна част от ежедневната диета.
Придворните дами при Хенри VII са получавали галон бира само за закуска.
Когато кралица Елизабет е пътувала из страната е изпращала куриери да проверяват качеството на местната ейл. И ако не е отговаряла на изискванията са й доставяли ейл от Лондон.
Бащата на Шекспир е бил дегустатор на ейл. Дегустаторите са пробвали ейл като са отсипвали малко количество на пейка и са сядали върху нея докато изпият остатъка. Ако в него има захар или други примеси кожените им бричове са залепвали за пейката след половин час.
На деканът на колежа Св. Пол се преписва заслугата за изобретяването на бутилирания ейл. Отивайки на риболов той си сипал ейл в бутилка и я забравил в тревата. Като се върнал следващия път видял, че тапата е изхвръкнала, но вкуса и качеството са все още добри.
Европейската бира е била пренесена в Америка от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502г. той открива, че местното население в Централна Америка правят първокачествена напитка от царевица. Те спират при Плимут Рок вместо да продължат по-на юг както са планирали, основно защото им свършват запасите от бира .
В края на 17в. седмичната дажба на учениците от всички възрасти е била две бутилки бира на ден. Бирата е била далеч по-сигурна и вкусна отколкото водата, която много често е била взимана от замърсени реки. Бира се е пиело и на работните места. Когато Бенжамин Франклин посещава Лондон през 1757г. той отбелязва, че дневната консумация на бира в една печатница е една бира (570гр) преди закуска, една между закуската и вечерята, една на вечеря в 6ч. и една след края на работния ден.


Как се прави бирата?

Процесът на биропроизводството започва с варенето.
В пивоварната малца се почиства, претегля и се смила за да стане на “грис” . Грисът се смесва с гореща вода в контейнера и се оставя да престои при температура която позволява на скорбялата от малца да се превърне във ферментиращи захари. След това сместа се прехвърля в друг контейнер където течността се отделя от утайката от зърното. Тази сладка смес се нарича верт.
Вертта се слага в друг съд наречен “чайник” в който се добавят течни захари и сместа се вари. По време на варенето протеините във верта се съединяват за да образуват “труб”. Трубът се отделя при слагането на верта в центруфуга.
В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното – сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека
Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното – от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго – до 30 дни, а ако се използват стабилизатори – 3 и повече месеца.
След изваждането на труба, вертта се охлажда и се прехвърля във ферментатора – голям затворен съд. Тогава се прибавя маята, която превръща захарите в алкохол и въглероден двуокисов газ. По време на ферментацията клетките в маята се мултиплицират многократно. Въглеродният двуокис който се отделя се събира за по-късна употреба. Ферментацията продължава докато останат само не ферментиращи захари, тогава ферментерът се охлажда до 4 градуса за да се спре ферментацията. Маята се утаява на дъното на съда и от тук се отделя за по-нататъшна употреба, или се продава за да бъде използвана в някои хранителни продукти.
След като маята се отдели, бирата се прехвърля от ферментиращия съд в съда за съхранение. По време на прехвърлянето бирата се охлажда до минус 1 градус. Хмеловият екстракт, който придава на бирата характерния й горчив вкус, се добавя на този етап. Това от своя страна позволява по-голям контрол върху вкуса и аромата. Бирата се съхранява при тази температура и всеки материал който може да навреди на външния вид, аромат и трайност изчезва.
След изтичането на определеното за съхранение време, въглеродния двуокис, който се е отделил при ферментацията се добавя за да придаде на бирата характерната пяна и искрящ вкус. След това бирата минава през инсталация за филтриране за да се отдели излишната мая и протеини.
Това е процес на затопляне и бързо охлаждане, който удължава трайността и унищожава всякакви бактерии и други организми в бирата. Бутилираната в шишета и метални кутии бира се пастьоризира в тях, докато наливната бира се пастьоризира в специален затоплящ съд.
Филтрираната и газирана бира се опакова в стъклени шишета, метални кутии, неръждаеми бурета и каси готова да бъде доставена по цял свят.

Видове бира

В света се произвеждат около 9 милиона марки пиво. В зависимост от основните му показатели, интензивност на цвета, вкус и аромат, пивото се дели на тъмно и светло. В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното – сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека.
Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното – от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго – до 30 дни, а ако се използват стабилизатори – 3 и повече месеца.
Концентрацията на сухо вещество се посочва в проценти или в градуси на Балинг. Тази единица е предложена от чешкият химик проф. Карел Наполеон Балинг (1805 – 1868). Градус на Балинг е тегловен процент на екстракта, измерен в грамове, съдържащ се в 100г разтвор. Бира с малко съдържание на алкохол има плътност до 5%, със средно – до 12 %, силната бира е с плътност над 14 %.
Безспорно бирата е най-вкусна, когато се сервира охладена. Оптималната температура е 6-8°С, във всеки случай не трябва да е по-топла от 10° и по-студена от 5°.
Не се препоръчва да се охлажда рязко, например във фризер или да се загрява – и в единия, и в другия случай тя губи от аромата и вкусовите си качества. Няма нужда да казвам, че бутилките с бира се отварят непосредствено преди употреба.
Плътността, което всъщност е концентрацията на сухи вещества в малца, доста често погрешно се смята, че посочва алкохолното съдържание на бирата. Всъщност този показател определя колко разтворени твърди вещества от изходната смес (малц, хмел и др.) са преминали в бирата. Обикновено това са 10-12%.
Внимание любители на пивото: не игнорирайте този надпис, защото съдържанието на алкохол се намира в пряка зависимост от плътността на бирата. Както силно вино не може да се получи от кисело грозде, така и силна бира не става от изходна суровина с ниска плътност.
Традиционната бира с 5 vol.% алкохол се получава при плътност не по-малка от 12 %. Ако купувате бира с ниска плътност и високо съдържание на алкохол, по всяка вероятност това е пиво, в което е добавено спирт. И тогава не се учудвайте, че след приятната вечер ви боли глава.
За бира с 5.6 % алкохолно съдържание плътността трябва да бъде 14-15%. Например немската бира „Eku-28“ е с алкохолно съдържание 11% алк. Плътността й обаче е цели 28%! Това си е наистина течен хляб.
Алкохолно съдържание подсказва колко силно е пивото или процентното съдържание на алкохол в него.
То може да се разбере по посочения обемен процент алкохол. Например, ако е отбелязано 5% на една половинлитрова бутилка, това означава, че тя съдържа 25мл чист спирт, което отговаря на 60мл водка. Но варенето на пиво си е изкуство и резултатът не може да бъде предсказан с голяма точност. Градусите могат да бъдат измерени чак след като пивото е готово. Затова повечето производители пишат върху етикета на своята бира: „Съдържание на алкохол не по-малко от…“ Въпрос на чест е пивоварите да отбелязват върху опаковката заедно с датата на производство и точното съдържание на алкохол именно в тази прясно сварена партида пиво. Например върху дъното на „Ranch Pilsner Beer“ има лазерен надпис: „4,6 vol”.
Върху някои етикети може да се срещне посочено и съдържание на алкохол в проценти от теглото, които могат да се превърнат в обемни като показателят се умножи на 1,26.
Върху бирения етикет понякога присъства информация и за количеството калории, съдържащи се в питието, страната производител, нормативния документ, въз основа, на който се произвежда бирата, количеството в литри.
Калоричността е още една цифра върху етикета, към която в чужбина се отнасят с внимание, у нас обаче пренебрегват. Привържениците на диетите и тънката талия предпочитат лек тип пиво, тъй като „биреното коремче“ е реален факт за повечето от любителите на бирата, колкото и да се говори, че то е резултат по-скоро на мезетата към бирата, а не толкова от самата бира. Калоричността на бирата е около 40-50 килокалории на 100г. Приблизително толкова са калориите в 100 г пълномаслено мляко.

Срокът на съхранение, посочен в етикета на бирата, зависи от начина на консервация на пивото. Най-разпространеният консервант е аскорбиновата киселина, за което честно си признават повечето производители в чужбина. Според немския закон за чистотата на пивото още от 1516 година е забранено използването на чужди примеси в пивоварството и немското пиво се пастьоризира.

Интересни факти за бирата

Знаете ли, че

…най-старата пивоварна е немската „Вейхенштефан“ във Фрейзинг близо до Мюнхен. Тя е основана през 1040 г.

…при доброто пиво пяната трябва да се запазва не по-малко от 3 минути. Тя трябва да бъде плътна, бяла и да се състои от много дребни мехурчета.

…че най-големият пивоварен завод е американският „Адолф Курс “ в Колорадо. Тук годишно се произвеждат над 2,5 милиарда литри пиво.

…че най-малката пивоварна може да се смята експонатът от музея в Пилзен. Действащото копие на пивоварната било изработено от чешки майстор за брюкселската международна изложба през 1958 года. На едно варене тя прави 30 л.

…че най-голямата колекция на бирени етикети (350 хил. екземпляра) принадлежи на норвежеца Ян Солберг.

…че утайката говори за това, че пивото е живо и естествено. Това се отнася не само до пшеничените сортове. Така например, класическото ечемичено пиво на белгийските монаси „Шимей“ също се разлива по старинна технология, без да се филтрира.

…че най-голямата халба за бира с капак е произведена от фирмата „Селангор Пют“ в Малайзия през 1985 година. Нейната височина е 198,7 см, а вместимостта й – 2796 литра.

…че най-малката бирена бутилка в света се изработва в швейцарското селце Ваденсвил близо до Цюрих. Тя събира 40 милилитра пиво и струва 9 франка.

…че в Русия са варили много силно пиво. Чужденците отбелязвали, че не си пил руско пиво, ако не си се напил. Иван Грозни моноползирал пивоваренето, забранявайки домашното му приготвяне. Едва след 200 години разрешили на селяните по време на големи празници – четири пъти в годината да варят пиво за собствени нужди.

…че древните римляни смятали пивото за дар от богинята на плодородието Церера и го славели в химни и оди.

…че древните народи на Месопотамия още през Х век пр.Хр. са знаели 70 различни рецепти за приготвяне на напитка от ечемик. Във Вавилон действал закон на царя Хурапи, пазещ качеството на пивото. Смъртно наказание заплашвало всеки пивовар, който разреждал пивото с вода – топяли го в бъчва с хмелна смес собствено производство.

…че първи се заели да отглеждат хмел баварците. Оттогава и започва великата слава на баварското пиво. А до IX век в пивото слагали всякакви глупости: калуна, листа от лаврово дърво, ракитник, пелин и бръшлян.

…че приказният крал Гамбринус, който според немската легенда е изобретил пивото, имал реален прототип. Това бил херцог Ян Примус, страстен любител на пивото.

…че съставът на „правилната“ рецепта за пиво бил установен със „Закона за чистотата на пивото“, приет през 1516 година от баварския херцог Уилям.

Бирени рекорди

Най-силното пиво Famous Falling over Water, сварено от пивоварния завод Рос в Бристол, Великобритания, съдържало 17,3%vol. спирт.

Първият рекорд принадлежи на пивото Roger and Out, сварено на завода в Шефилд, Великобритания, по рецептата, предложена от У. Р. Новил и Ж. Б. Спенсър, съдържащо 16,9% vol.

Пивото Замихлаус Дарк 198 на завода „Хюрлиман“ в Цюрих, Швейцария, е най-силното пиво Lager, със съдържание на спирт 14.93% vol.

Най-слабото пиво било произведено през 1918 г. в Германия от компанията Сунер и първоначално имало плътност 1000,96 (1000 – е плътността на дистилираната вода). Потенциалното съдържание на спирт в него е 0,1% vol., което съставлява около 1/5 от спирта, съдържащ се в типично безалкохолни марки пиво към днешния ден.

Най-тъмното пиво е Farson’s Lacto Milk Stout (Малта) с цветност 450 ebs (57+SRM). За сравнение: Guinness Draught има цветност 130 ebs, Mackeson’s – 225 ebs в Англия и 300 ebc за експортнта продукция.

Най-горчивото пиво се определя по съдържанието на IBU. Към него се отнасят Thomas Hardy’s Ale и Buffalo Bill’s Alimony Ale, които се смятат за най-горчивите сортове в Америка. И двата съдържат 100 IBU.

Най-скъпото пиво е това на Samuel Adams – Triple Bock. Каса с 24 бутилки по 6 унции (4.259 л.) струва 100 $ или 23.48$ за литър. Най-ниската цена на това пиво е 65$ за каса или 15.26 $ за литър.

Advertisements

0 Responses to “Време като за тъмна бира”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
декември 2007
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,324,064 hits

Flickr Photos

Curved Trees

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: