Секс без обвързване или любов за 3 години

Едно време момичетата се страхуваха, ако момчетата ги използват само за секс или за секс за една нощ, сега е точно обратното. Забелязвам, че все повече жени търсят любовници единствено за плътски наслади без емоционални обвързвания и то доста напредват в това отношение. Наскоро попаднах в такава тема в един форум, постът беше следния:

Здравейте,

Имам си проблем с приятелката ми. Нея я е страх от обвързване. Това си е доста нормално мисля. Понеже и мен ме хваща шубето понякога като си помисля какво е да живееш с един човек цял живот.
Но работата не е там всъщност. Нея я е панически страх от това, че прекарваме много време заедно, че аз вличч на живота и. Страх я е да не загуби приятелите си понеже си има приятел. Също така има и някакво неопределено чувство, че не е опитала достатъчно за да е сигурна какво иска.
На мен ми е много трудно понеже я обичам страшно много и не искам да я загубя. А и на нея и е трудно. Как може да се преодолее едно такова чувство за страх и изобщо може ли? Какво бих могъл да направя аз?

В друг форум пък имаше изповед на 25 годишна жена, която категорично заявява, че не иска обвързване и й е омръзнало от връзки:

Така от къде да започна не знам.Аз съм на 25 год.колкото и нескромнно да звучи, много съм сладка, абе всичко ми е супер наред , с едно малко изключение.Имам огромен страх от обвързване, дори в момента съм с двама мъже,с 1-я сме може би най-близките хора на тая планета, с втория секса е просто невероятен.Обаче и двамата усещам, че вече тотално са хлътнали, въпреки че сме си изяснили отношенията, т.е това че аз не искам нещо по-сериозно.И от тука идва целия проблем, нямам нищо против семейство, деца и прочие, но явно и аз като много хора чакам ЧОВЕКА.И честно казано вече ми омръзна от връзки които на финала приключвам с разочарование.Ами това е, нищо фрапиращо, но сега ми е малко по-леко.

Това дали е така, защото има все повече мъже готови да узаконят брака с половинките си и да ги „вържат“ към семейното огнище или жените станаха по еманципирани и независими и трудно биха приели да загубят свободата си. Мит ли вече стана, че мъжете ги е страх от обвързване и сега жените много по лесно минават от връзка на връзка и то най вече сексуална. Безспорен е за мен факта, че ние преживяваме по трудно раздялата и много вземаме навътре нещата, въпреки, че някои ще каже да, ама мъжете сте по склонни на изневяра. Да това е донякъде така, но пак според зависи.

Преди няколко години френският автор Фредерик Бегбеде публикува книгата „Любовта трае три години”. Така неговата теория ми разби на пух и прах мисълта, че човек може да е моногамен за дълъг период от време. Какво се случва през тези три години:

През първата година се чувствате превъзбудени, окрилени и сякаш поглеждате на света с други очи. За вас животът има едно лице – това на любимия човек. Прекарвате безсънни нощи, за да се наслаждавате един на друг.

През втората година се чувствате стабилни, уверени, че до вас стои човекът, с който искате да прекарате остатъка от дните си. Говорите по-малко, но това не ви притеснява, защото вече се разбирате само с поглед. Дори сексът е по-хубав от всякога. Абсолютното съвършенство!

На третата година обаче не говорите, защото няма какво да си кажете.
Излизате по-често, за да не прекарвате цялото си време заедно. Предпочитате да заспите, отколкото да правите секс. Навлизат скуката, самотата и въпросът – това ли ме чака до края на живота?

На следващата година… На следващата година всичко започва от начало. Но вече с друг човек!

Според тази покъртителна теория всички връзки са обречени на провал. Обречени сме да достигнем до необратимия момент един ден любовта ни да се изчерпи и да не я изпитаме никога повече към човека, който до преди няколко месеца е означавал всичко за нас. И никога не можем да се предпазим, защото когато сме влюбени, си мислим, че сме изключение от правилото.

Още по-застрашително звучат думите на невролозите, които твърдят, че любовта е заложена в мозъка ни и ние се влюбваме с единствената цел да създадем потомство. След три години се очаква, че двойката е създала дете, то малко е поотрастнало и двамата партньори нямат реална генетична нужда един от друг. Да не забравяме и факта, че когато сме влюбени отделяме ендрофин, окситоцин и други разни хормони, които ако са ни в повечко, може да останем по-дълго време с партньора. Ако не, сме обречени на тригодишни връзки цял живот.

И накрая за да видим изповедта на една серийно моногамна жена, която може да съумее да надхвърли трите години любов със съпруга си и да е влюбена в него почти цял живот. Как е възможно това? Ами така:

Аз съм моногамна. Серийно моногамна. Не съм само с един мъж през цялото време, но когато съм с един мъж, не си мисля за друг и не желая друг. Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.

Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. „Ела да те прослушам в офиса ми“. Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.

Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: „Долу в барчето под вас съм“. Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: „Ами качвай се де“. Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.

Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. „Мила, толкова малко време оставаме сами“. Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.

Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: „Все едно не си изцяло моя“. А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. „Обичам те“, повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.

5 Responses to “Секс без обвързване или любов за 3 години”


  1. 1 vanilla януари 1, 2008 в 11:51 pm

    Hi! Тия невролози и на мен са ми малко страшнички на тая тема… затова съм решила активно да ги оборя чрез личния си опит; за момента се провалям само защото връзките ми са се разпадали за по-кратко време. Недостатъчна любов или просто съдба – не знам. Но това за 3те години ме дразни. Защото… зависи какво тия учени глави наричат любов.
    А моногамната мацка е страшна; как да не й се възхитиш от сърце :D:D:D!!

    Like

  2. 2 albinos януари 2, 2008 в 8:35 am

    С годините все повече се убеждавам, че истинската дългогодишна любов е художествена измислица 🙂

    Like

  3. 3 pointlesspring март 23, 2008 в 12:45 pm

    Не такааа, не такааа. Аз предпочитам да вярвам, че просто попадам все на неподходящия човек, хахаха, отколкото да се превърна в така отчаян песиимист – тогава изобщо ще спра да я търся, истинската, след като съм се примирила, че не съществува. Пък и има истински живи примери, не само в книгите, че хората се срещат, влюбват се и остават да се обичат дълги години.

    Иначе това за третата година, не знам, не знам, в моите две сериозни връзки до момента, наистина на третата година проблемите се задълбочават и на четвъртата се разделяме, хмх. Но проблемите си ги е имало от самото начало, просто аз съм била достатъчно заслепена, че да виждам само това, което ми харесва, а очевидните несъответсвия да пренебрегвам и да се надявам с времето да отшумят…

    Обаче, ти не се отчайвай, не е измислица, за който вярва!!!! Поне ми се иска да е така…

    Like

  4. 4 female март 28, 2008 в 8:38 am

    http://sex.tialoto.bg/article.php?id=6209

    Една дългогодишна любов е въпрос на уважение и положителни емоции. А най-големият й враг е рутината и безхаберието.

    Like

  5. 5 Емануела март 24, 2009 в 1:58 pm

    Незнам дали е по темата – при мен случаят е малко особен..Имам нужда от някой до себе си, който да обичам и той да ме обича..Разсъждавала съм по темата и мисля , че просто ме е страх от самотата..И то изпитвам панически страх от това, а съм на 23 год. изглеждам добре, не съм глупава и е някакъв парадокс. Непрекъснато си мисля , че един ден ще си остана сама, докато все още търся Принца. Имала съм 3 сериозни връзки , продължаващи по 2 год. и аз съм се отказвала, защото страстта е изчезвала и задължително е имало друг Обект на вниманието ми. Сега имам връзка с момче, с което сме заедно от 6 месеца, секса е страхотен, никой не ме е възбувдал така, обича ме, аз също, има сериозни намерения към мен, но просто знам че връзката ни е обречена, знам че не мога да прекарам живота си с него. И тъй като си мисля по въпроса от време на време, или се успокоявам, че просто не ми е дошло времето да се „задомя“.
    Сега се сетих нещо много особено..Искала съм да имам дете от 2-ма човека досега, но просто да са бащи на децата ми..без да съм омъжена или обвързана с тях. Как ви се струва това?

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
декември 2007
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,294,076 hits

Top Clicks

Flickr Photos

NOCTURNE

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!