Архив за 06.01.2008

Осакатените жени

God’s Sandbox2004

Гледах този филм и се замислих колко жестока е в някои отношения ислямската религия и култура. Филма разказва за историята на хипарско момиче, живеещо на брега на Червено море през далечните 70-те години на миналия век, което ненадейно се влюбва в арабски бедуин и заживява с него въпреки яростната съпротива на семейството на арабина. Прокудени от роднини те се скитат по широката пустиня и намират своя дом в една от пещерите. Голямата любов между двамата е много силна, докато скандинавското момиче не вижда със собствените си очи как семейството на любимия човек извършва обрязване на младо момиче. Малко по-късно, хваната в капан, самата героиня ще изживее това болезнено осакатяване, което е традиционно за някои мюсюлмански страни и се практикува все още.

Какво представлява женското обрязване или наречено още FGM (= Female Genital Mutilation). Женското обрязване е разпространено сред много племена предимно в Африка. В Египет, Етиопия, Судан или Джибути от това са засегнати почти 100% от жените. В други страни обрязването се извършва само в отделни племена, например в Нигерия, Мали, Буркина Фасо, Сенегал, Кения и др. Но FGM се среща и на Арабския полуостров (например Арабските Обединени Емирства, Южен Йемен) и части от Азия.

Предполага се, че в световен мащаб от женското обрязване са засегнати между 100 и 157 милиона жени. Всяка година към тях спадат още два милиона момичета. На ден около 6000 момичета биват обрязвани. Обрязването на момичетата не може да се сравни с това на момчетата, защото в този случай манипулациите върху половите органи причиняват много по-големи наранявания, като много по-често това оказва отрицателно влияние върху цялостното здравословно състояние. Затова и често то не се определя от страничния наблюдател като обрязване, а като осакатяване на гениталиите. Съществуват различни форми:

– мека суна (sunna = от арабски. „традиция“): правене на разрез, изрязване или отстраняване на предната част на клитора;

– модифицирана суна: частично или цялостно отстраняване на клитора;

– Клитордектомия/обрязване: отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни. Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор;

– Инфибулация/“фараонско“ обрязване: Отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Останалите част от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останала кожа сраства. В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв.

Обрязването се извършва с различни инструменти като бръсначи, ножици, ножове или парчета стъкло. Протича в повечето случаи без всякаква анестезия и дезинфекция, понякога се използват природни лечебни средства. Обрязването се извършва от акушерки или възрастни жени, рядко от мъжки жреци или бръснари. Възрастта на момичетата обикновено е между 4 и 8 години.

Причините: FGM е стара традиция, която произхожда от времето на монотеистичните религии. Разпространена е както сред християни, така и сред анимисти. Причините, които водят до това полово осакатяване често са комплексни. Изхожда се от следното:

– Осакатяването на гениталиите се разбира като религиозна повеля (от друга страна нито в Корана, нито в Библията се споменава, съответно легитимира женското обрязване).

– Приема се, че женският пол е омразен и нечист, обрязването и инфибулацията предпазва жената от болести, гъбички, течение и др.

– Обрязването прави момичетата пълноценни жени, защото от жената се отнема „мъжката част“.

– Обрязването намалява сексуалното влечение на жените и ги предпазва от тяхната несдържана сексуалност.

– Обрязването повишава плодовитостта и шансовете за женитба на жената.

– Мъжете изпитват по-голямо сексуално удоволствие с обрязани жени.

– Трябва да се пазят старите традиции, да се посяга на тях означава да се допуска влиянието на западния свят.

Действителният мотив за осакатяването на гениталиите често се откроява в патриархално структурираните общества. Обрязването служи за контрол на женската сексуалност и трябва да предпазва от загубата на девствеността преди брака. Последиците за здравето са огромни:

– състояние на шок в следствие на голяма загуба на кръв;

– отравяне на кръвта, тетанус;

– заразяване с детски паралич, хепатит и HIV;

– проблеми с отделянето на урина, увреждане и инфектиране на пикочните пътища и бъбреците;

– възпаления на яйчните тръби и на матката, стерилност;

– силни болки по време на месечния цикъл;

– болки по време на секс при обрязаните жени, преди всичко след сватбата, съответно след ражданията, когато при половия акт мъжът навлиза през малкия отвор;

– проблемни, опасни за живота на майката и детето раждания при обрязани жени (вагиналния отвор е прекалено малък и трябва в повечето случаи оперативно да бъде отворен предварително, за да е възможно раждането. Тъканта на белега е нееластична и предизвиква силни болки при раждането. Често това води до цезарово сечение. След раждането жената отново бива зашивана така, че да остане съвсем малък отвор);

– честите болести приковават жената на легло, тя не е в състояние да ходи на работа или да посещава училище;

– психическите последствия са реакции, които напомнят на следствията от други травми: потиснатост и изолираност, реакции на страх, депресии и смущения в поведението. Често съществува и забраната да се говори за изпитваните болки.

Какво се прави срещу женското обрязване на гениталиите? В много страни бяха приети закони срещу женското обрязване. В Египет чрез резолюция от здравният министър беше отправена препоръката, частичното отстраняване на клитора да бъде провеждано от лекари, вместо това да става в домашни условия. В Судан и Кения също съществуват законови забрани. Там обаче FGM представлява неделима част от традициите в общество. Първоначално законите имаха обратен ефект и предизвикаха засилване на практиката на тайното обрязване на гениталиите. Често кървящите момичета не биват отвеждани на лекар. По времето, когато се приемаха законите на колониалните сили, често се формираха движения срещу тях.

Въпросът за премахване на гениталното осакатяване на жени е поставен от Световната здравна организация още през 1993 г. във връзка с проведената тогава Световна конференция за здравето. ООН за първи път през юни 2000 г. открито заклеймява FGM като нарушение на правата на човека в Заключителния документ на своята специална конференция “Жени 2000”. Дотогава за гениталното осакатяване се говори само като за “вредна традиционна практика”.

През есента на 2001 г. Европейският парламент приема решение, с което категорично осъжда гениталното осакатяване като нарушение на основните права и свободи на човека и акт на насилие срещу засегнатите жени. Документът съдържа, наред с други, и изисквания за:

– Хармонизация на съществуващите и изработване на нови специални нормативни документи;
Изработване на широкообхватна стратегия от Комисията съвместно със засегнатите общности, неправителствени организации, местни инициативни групи и религиозни водачи;

– Разгръщане на национални и международни разяснителни кампании;
– Включване на FGM в категорията на наказуемите деяния в страните-членки на Общността и неговото преследване, ако е извършено извън националната територия на съответната страна-членка;
– Създаване на адекватни механизми за защита и превенция;

– Гарантиране правото на убежище в случай на застрашеност от FGM.

Специални закони против FGM има в Швеция (от 1982 г.) и Великобритания (Закон за забрана на обрязването на жени 1985 г., Закон за женското генитално осакатяване или Female Genital Mutilation Act 2003), както и в Австралия (в 6 от общо 8 щата), в Австрия, Белгия, Дания, Испания, Канада, Нова Зеландия, Норвегия, САЩ. Други страни, като Германия, Франция, Швейцария и Холандия прилагат общото наказателно

Във Франция още през 1993 г. е осъдена на 5 години затвор жена от Гамбия за генитално осакатяване на двете й дъщери. През 1995 г. на лишаване от свобода е осъден сенегалец, наредил такова осакатяване на 10-годишната си дъщеря против волята на майката. През 1999 г. в Париж обрезвачка от Мали е осъдена на 10 години затвор за 48 случая на генитално осакатяване на момичета на възраст от един месец до десет години. Ефективни присъди лишаване от свобода до 2 години за съучастничество получават 26 бащи и майки на тези деца. Главната подсъдима още през 1994 г. е била осъдена на 1 година условно за същото деяние. Във Франция досега са проведени общо над 20 наказателни производства за генитално осакатяване на жени.

Германският наказателен кодекс третира извършването и съучастието в генитално осакатяване на жени като престъпление, за което се предвижда затвор до 10 години.

От морална и професионална гледна точка по-сложно стои въпросът за реинфибулацията, както и за медикализирането на гениталното осакатяване. Все пак повечето международни организации и национални лекарски асоциации са единодушни, че професионални медицински работници не бива да извършват подобни процедури, които представляват явно нарушение на човешки права. Според СЗО медикализирането на тази процедура не води до отстраняване на злото и е неприемливо поради две основни причини: гениталното осакатяване е в разрез с основните етични норми на здравеопазването и поради това неналожено от необходимост телесно осакатяване не може да бъде извършвано от здравни работници; то би довело до своеобразно легализиране на една зловредна практика. Женското обрязване в никакъв случай не е ограничено само в примитивните племена и не е на изчезване, напротив: то се практикува и от средното съсловие в градовете и все повече се разпространява в Африка. Тенденциозно се предпочитат по-драстичните пред по-леките процедури; операциите (преди по време на прехода между юношеска възраст и пълнолетие) се прилагат на все по-млади момичета, дори на новородени, тъй като те не са в състояние да окажат съпротива.

Особеността на тази форма на насилие се състои в това, че не е насочена само срещу една отделна жена, а срещу всички жени като социална група. Насилие срещу жени е всичко онова, което им пречи да реализират своите способности и възможности за развитие поради принадлежността им към женския пол. То често се възприема от обществото като нещо естествено а жените се примиряват пред “неизбежното зло, произтичащо от женската им природа”, или го приемат като биологично установена форма на отношението между мъжа и жената.
Правителствата не реагират спрямо специфичното за половете насилие със същите наказателни мерки, както при други наказуеми деяния. Насилието спрямо жени дълго време не беше възприемано като нарушение на човешкото право, а като „вътрешна“ работа на отделните държави и често беше интерпретирано на ниво отделни държави като „частно“ дело на жертвата и извършителя. Все пак, в повечето страни са приети нормативни документи, забраняващи женското обрязване на непълнолетни или поне инфибулацията. За съжаление, сведенията за тяхното ефективно прилагане са твърде малко. На много места тези закони имат обратен ефект, като водят до засилване на нелегалната практиката. Другаде остават само на хартия поради опасения от масови вълнения или загуба на политическа подкрепа, или че може да се стигне до стълкновения между отделни етноси. Успешна програма се провежда в Кения, където церемониалното посвещаване на девойките като възрастни се извършва под формата на “обрязване чрез думи”. Тя включва образователни програми в училищата и отделните общности е насочена както към жените, така и към мъжете.

Изкореняването на тази вредна и опасна традиция е изключително трудна и дълготрайна задача. Показателен е фактът, че бежанци и имигранти от страни, където се практикува обрязване на жените, запазват тази традиция и в западните индустриални държави, където обрязванията се извършват или от живеещи там лекари от съответната народностна група, или най-често – от доведени за целта “джедда” – традиционни обрезвачки от собствената страна. Някои изпращат децата си “във ваканция” в родината. Предполага се, че във Франция ежегодно се осакатяват около 20 хиляди момичета, във Великобритания – 10 хиляди, в Италия – 6 хиляди. В Германия по данни за 2003 г. се счита, че от официално регистрираните 59 хил. африканки, произхождащи от такива страни, 29 хил. момичета и жени са вече засегнати или застрашени.

Опитът на международни и местни правозащитни организации показва, че едно от най-важните средства за противодействие е търпеливото и целенасочено разясняване на рисковете и последиците от гениталното осакатяване с активното участие на местни противници на тази практика, политически, религиозни и селски водачи, медицински и социални работници, традиционни лечители и “джедди”. Работата с последните е от особена важност, тъй като те са сред най-ревностните защитници на тази практика, която в условията на всеобща бедност им осигурява стабилни и значителни доходи.

Женското обрязване на гениталиите се превърна в тема на международните организации за защита на човешките права и здравните организации едва преди няколко години. Сега то се практикува и от бежанците и емигрантите на западните страни. Освен във Франция никъде другаде не са предприети крайни мерки срещу тази практика. Често обрязването се представя като безобидно. Изхожда се от либералната позиция, че не трябва да се извършва намеса в чуждите култури и традиции от съображения за толерантност. За страничния наблюдател е трудно да разбере, че именно тези жени, които позволяват тази вредна процедура да бъде извършвана с техните дъщери, го правят водени от желанието, да увеличат шансовете за женитба и добър живот на своите деца в рамките на тяхната култура.

Днес в много страни съществуват малки проекти и инициативи на местни женски организации, които на много нива водят до резултати в борбата срещу женското обрязване и неговите последици: чрез активна просветителска работа, медицинско обслужване, домове за момичета, образование и квалификация, както и създаването на алтернативни работни места за акушерки. Освен това се поощряват други обреди и традиции като алтернатива, за да се въздейства срещу страха от загубата на културната идентичност.

Бежанците

Според UNICEF и други агенции на ООН би следвало да се признава бежански статут на жени и девойки, избягали от своята страна, за да не бъдат подложени на генитално осакатяване. Конвенцията на ООН за бежанците, по която България е страна, определя като бежанец всяко лице, което “при основателни опасения от преследване по причина на…принадлежност към определена социална група…се намира извън страната, чийто гражданин то е и не може да се ползва от закрилата на тази страна или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения”. При опасения за преследване от страна на отделен човек или група, които не са правителствени агенти (така биха могли да се разглеждат случаите на женско генитално осакатяване) и страх от сериозно увреждане или малтретиране “преследване” има само тогава, когато съответната държава не е в състояние или не желае да защити жертвата. При наличието на такава защита молбата за убежище няма изгледи да бъде приета.

Различни социални, културни и религиозни норми на поведение и традиции може да приемат свързаното с пола увреждане за нормална практика. При тези условия може да липсва държавна защита, ако самата държава не желае или не е в състояние да я даде. В случая е без значение, дали причината за тази липса на защита е одобрение от страна на държавата на тези норми, обичаи и традиции, нейно безразличие или безсилие.

В световен мащаб единици са жените, получили бежански статут на основание, че са застрашени от генитално осакатяване, ако се завърнат в своята страна. В публикация на Амнести Интернешънъл от 1998 г. се посочват по един случай в Канада и САЩ и два в Швеция. През 1999 г. има втора одобрена молба за убежище в САЩ. Конкретни данни за Великобритания няма, но в доклади на Британското вътрешно министерство се споменава за случаи на молби за закрила, признати за основателни въз основа на Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (“Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение”). В Германия влезлият в сила от 1 януари 2005 г. нов Закон за пребиваването (заменил действалия дотогава Закон за чужденците) вече поставя застрашените от специфично за пола насилие на едно ниво със застрашените от политическо преследване.

Често обрязването се представя като безобидно. Изхожда се от либералната позиция, че не трябва да се извършва намеса в чуждите култури и традиции от съображения за толерантност. Но то действително е фундаментален проблем на човешките права със сериозни здравословни и социални последици. То представлява грубо нарушаване на правото момичета и жени на телесна неприкосновеност и практически увековечава неравенството между половете. Осъзнавайки острата необходимост от създаване на обществена чувствителност към този проблем, в редица развити страни се работи по конкретни програми за специализирано обучение на здравни и социални работници, за включването му в подходяща форма в учебните планове на училища и висши учебни заведения, за създаване на общ кодекс на поведение при сблъскване със случаи на осакатени жени и методики за адекватно противодействие и борба за изкореняване на тази практика, отчитайки деликатността на проблема от социалнопсихологическа, морална и културна гледна точка.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
януари 2008
П В С Ч П С Н
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,325,249 hits

Flickr Photos

Colors of nature

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: