Архив за 21.01.2008

Уикенд с филмите на Луис Бунюел

Вермут „колкото слънчев лъч“, капка ангостура, лед и всичко това в пренощували във фризера чаши.

Още през студентските години бях чул за описаната от Бунюел рецепта за неговия любим коктейл в неговата автобиографичната книга „Моя последен дъх“. Ето какво казва той за напитките: любителите на джин с тоник си падат по флирта. Мартинито около обед носи неизмерима наслада, а уискито потиска мечтите и те прави тъжен. Комбинацията Мартини с джин/водка, испанския режисьор я използва в неговите филми, при това не един и два пъти.

Тази събота и неделя си направих тематичен филмов уикенд с четири филма на Луис Бунюел. Преди тях, миналия месец бях гледал още един негов, които ме беше впечатлил и това ме накара да потърся други негови филми. Цялата негова филмография се причислява към течението, което не е добре познато у нас – кинематографичния сюреализъм.Творчеството на Бунюел не попада в никакви рамки, а упорството му да има собствен поглед върху нещата го е направило толкова велик режисьор. Той създава сюрреалистичния филм, шокира общественото мнение със социалните си критики и си изгражда репутация чрез своите саркастични портрети на европейската буржоазия. Филмите които изгледах са:

VIRIDIANA (1961)

В този филм Бунюел си разчиства сметките с наложеното му подтисничеството в юношеството и засяга любимите си теми: сексуалния фетишизъм, инцеста, лицемерието на църквата, глупостта и самодоволството на буржоазията, оскотелия народ. Виридиана (в ролята Силвия Пинал) бивша послушница в манастир, решава сама да твори добро в света. Според концепцията на Бунюел, тази героиня е една от трансформациите на Дон Кихот. Тя се грижи за нисшите, превързва раните на прокажени, подпомага ги материално, храни ги и дори ги прибира в своя дом. Ключов епизод във филма и своеобразна поука е оргията на бедняците: безобразни, уродливи фигури застинали в позата на апостолите от картината Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Във финалната картина на филма двама мъже, се опитват да изнасилят Виридиана, тяхната благодетелка. Накрая на филма главната героиня се променя и един от символите на вярата, които е пазела бива хвърлен в огъня и изгорен.

EL ANGEL EXTERMINADOR (1962)

„Ангелът-унищожител“ буквално разгражда пред погледа съвременното общество до сякаш основополагащите го инстинкти на варварството, експлицира ирационалната сила на страховете, сякаш вградени в човешката природа.„Ангелът унищожител“ предизвиква възторг и според в. Юманите е най-завършеното произведение на гениалния испанец. Преди парижката премиера Луис Бунюел предупреждава зрителите: „Ако филмът, който ще видите сега, ви изглежда загадъчен или неприличен, животът също е такъв.“

Филма разказва следната история: В къщата на сеньор Едмундо Нобиле прислугата е необяснимо нервна и бърза да си отиде, въпреки протестите на стопанина на дома Хулио, който трябва да подготви вечеря за 20 души. Гостите пристигат. След вечеря се преместват в салона. Късно през нощта домакините очакват гостите им да се разотидат, но вместо това всички остават да преспят. На сутринта, когато искат да влязат в столовата, нещо им пречи. Хулио им донася закуската, но и той вече не може да излезе. Всички се променят…

LE JOURNAL D’UNE FEMME DE CHAMBRE (1964)

Камериерката Селестин си намира нова работа в провинцията. Хората, за които работи, се оказват доста странни хора. Жената е фригидна, мъжът й вечно е на лов (за животни и жени), а баща й е фетишист.Мъжът, който се грижи за фермата, Жозеф, проявява интерес към нея, както и към фашисткана идеология.Селестин се установавя и започва да общува със съседа, бивш офицер, който обича да си вре носа в чуждите дела. След смъртта на стареца в семейството, селестин напуска работа, но заради изнасилването и убийството на малко момиченце, решава да остане, защото смята, че Жозеф е извършителят на престъплението.

BELLE DE JOUR (1967)

В „Дневна красавица“ видях наистина колко е красива била на младини Катрин Деньов. Ролята която играе френската актриса е на жена от висшето общество, образцова съпруга в очите на обществото, през деня ходи да работи в публичен дом, вечер влиза в ролята си на семейна жена.

That Obscure Object of Desire (1977)

„Този така неясен обект на желанието“ също е много силен филм, интересното е, че главната героиня се играе от две съвсем различни по излъчване актриси. Едната е с недостъпна строга северняшка хубост, а другата е с топло средиземноморско излъчване. Невероятно са представени ирационалността на желанието и това, че то сякаш създава обекта, а не обектът – него. Обичайната истина, че колкото повече е отказван обекта, толкова повече се разпалва желанието, присъства във филма по един направо травмиращ начин.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
януари 2008
M T W T F S S
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,311,290 hits

Flickr Photos

How Close am I

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: