Архив за 31.01.2008

Мексико – 15 000 убийства всяка година

Мексико е на едно от първите места по престъпност сред латиноамериканските страни. На всеки 24 часа се извършват над 3000 престъпления. 15 000 убийства стават всяка година. Особено висока е престъпността в столицата. Мексиканската мафия е свързана със властта и съществува във всичките й нейни етажи, благодарение на огромната корупцията и нехайството на полицията.

На първо място Мексико е голям производител и трафикант на дрога от много години. Мексикански престъпни елементи освен, че се занимават с трафик на наркотици, се занимават и с много други форми на контрабанда – трафик на хора и органи. През 70-те и 80-те години трафика на дрога се състои главно от марихуана и хероин. В края на 80-те и началото на 90-те години силния натиск на закона в Карибския регион и южна Флорида, принуждават колумбийските трафиканти на кокаин да прекарват все повече от своите пратки през Мексико. Няколко фактора правят Мексико привлекателна дестинация за трафика на наркотици: първо, границата със САЩ, дълга 2000 мили е с изключително труден терен, което я прави трудна за контролиране, второ, природата с множество планински райони, дава идеални възможности за отглеждането, преработката и производството на психотропни вещества, трето и не на последно място са наличието на мощни организирани криминални групировки, които успешно се възползват от слабостите в националните закони и съдебната система.

Близо 2/3 от кокаина в САЩ минава през американо–мексиканската граница. Обикновено големите пратки кокаин се транспортират от Колумбия чрез кораби и моторници и се разтоварват в пристанищните градовe на Мексико. Кокаинът минава през Мексико и се складира в градовете Гуадалахара и Хуарес, които са операционни бази на главните мексикански групировки. В началото те осигуряват само транспорта през границата. В края на 80-те и началото на 90-те години обаче мексиканската мафия става по–мощна и организирана: тя може да доста- ви наркотици не само през границата, но и по цялата територия на САЩ.

Други много сериозни престъпления в страната от Централна Америка са изнасилванията, склоняване към проституцията и убийствата. През 2005 година Мексико отбеляза рекорд на убийствата на жени, след вълната на убийства през 1993 година. Оттогава са били убити повече от 300 жени в покрайнините на граничния град Хуарес. Много от жертвите са бедни майки, които работели във фабрики в Хуарес, до границата с Тексас. ООН и “Amnesty International” преди още преди три години отправиха остри критики към мексиканското правителство, че не е предприело мерки срещу насилието над жените. За този проблем дори се направи филм по действителен случай – „Забравените от Хуарес“ – Bordertown (2006) с участието на кинозвездите Дженифър Лопез и Антонио Бандерас, в главните роли.

Сюжета на филма е следният: Лорен е репортерка от американския вестник „Чикаго Сентинел”, чиято поредна редакционна задача е да замине за пограничния мексикански град Хуарес и да проведе собствено разследване на серия неразкрити убийства на жени, повечето работнички в местна фабрика. В хода на разследването Лорен разбира, че жертвите вече са стотици. За да научи повече за ситуацията, тя решава да спечели доверието на фабричните работнички, което подлага на опасност собствения й живот.

По време на снимките на „Bordertown“ ме заплашваха със смърт“, съобщи режисьорът Грегъри Нава на специална пресконференция след заснемането на филма. Нава разказа още, че е бил длъжен да снима по-голямата част от филма, включително всички сцени със звездите Дженифър Лопес и Антонио Бандерас, в други погранични градове, „защото беше твърде опасно… Там (в Хуарес) има хора, които не искаха този филм да бъде завършен.“ Нава не уточни откъде са дошли заплахите. Но изпълнителният продуцент Барбара Мартинес Хитнер, която е била в Хуарес с 5-членен екип, за да заснеме някои сцени с дубльори на актьорите, посочи местната полиция. Тя разказа, че нейният асистент е бил задържан от полицията, бит и изтезаван, той се принудил да каже къде ще снима екипът. След нахлуването в хотелската й стая била разхвърлена. След това екипът е бил непрестанно следен, „докато накрая наехме въоръжена охрана по време на снимките… след което камерите ни мистериозно бяха откраднати и трябваше да приключим.“

Съвет към всички на които им предстои да посетят Мексико: да носят в себе си дребни пари в брой (например по 5, 10 или 20 долара), които в случай на обир просто да дадат. Съществува голям риск при оказана съпротива да бъдат сериозно наранени, защото обикновено нападателите не действат единично и са въоръжени. Докато извършват грабежите, повечето от нападателите са дрогирани, което прави техните престъпления още по-опасни. Друг съвет към чужденците в Мексико е да не носят златни накити или други набиващи се на очи скъпи аксесоари. Препоръчва се туристите да се движат на групи и да избягват да се разхождат сами след 20 часа вечерта.Поради възможността от кражби, целесъобразно е туристите да имат копия от личните си документи и най-вече на паспорта и страницата с визата и самолетния билет. За опасни могат да се смятат и евтините хотели (под 30 долара на вечер). Непременно трябва да се проверява дали таксито, което ще ползва туристът, е регистрирано по правилата (на предното стъкло следва да е окачено разрешително със снимката на шофьора и да има монтиран таксов апарат). Да не се спират таксита в движение, а да се търсят стоянки. Не е добре туристите да дават на шофьорите бакшиш. Има опасност отвличане и ограбване, особено ако туристите попаднат на съмнителен водач на превозното средство.

Резолюция на Европейския парламент от 11 октомври 2007 г. за убийството на жени в Мексико и Централна Америка и ролята на Европейския съюз в борбата срещу това явление

95 регистрирани и около 50 прикрити

У нас вече са регистрирани 95 вероизповедания. Преди 18 години, когато през 1990-та бе дадена зелена светлина на много от забранените в другите страни религиозни движения, в България се създадоха условия за настъпване на алтернативни религиозни общности. Според закона, съгласно чл.13, ал. 3 традиционната религия в Република България е източноправославното вероизповедание. С определянето на източноправославното вероизповедание като традиционна религия в Република България, конституционният законодател признава една даденост, доказала само нея като даденост с право на съществуване.През лятото на миналата година 456 варненци излязоха на протест в началото на юли против строящия се в квартала им молитвен дом на „Свидетели на Йехова”. Ето целият текст на Отвореното писмо до Гиньо Ганев. До колкото знам строежа е бил спрян няколко дни след протеста и в момента няма строителна дейност.

От този линк към интервюто „Сектите се стремят към пълен контрол над личността“ научавам, че в България през миналата година е имало около 50 незаконни религиозни движения, работещи под прикритието на образователни или терапевтични центрове, екологични сдружения, културни фондации.

Ето и списък с религиозните движения, известни в страната ни в момента:
– Джайнизти
– Руски секти
– Световни религии и култове
– Свидетели на Йехова
– Зеленият орден
– Култа към преподобна Стойна в Югоизточна България
– Ню Ейдж
– Интроверсията без Бога
– Неогностическа подмяна на християнството
– Африкански секти
– Секта “Shoko Asahara”
– Китайски секти
– Петдесятни секти
– Бахаи
– Крия Йога
– Нова епоха
– Трансцедентална медитация
– Мормони

Разбира се няма да забравя, че сред най-популярните от религиозните движения в България са последователите на Петър Дънов, което някои го причисляват за секта, други го смятат за напълно безобидно учение.

Най-опасна за индивида тип секта е тоталитарната. Тя се характеризира със следния механизъм за зарибяване на нови членове:

– В тоталитарната секта най-силно е заложена монологичността. В такава секта най-напред се обявяват за „дяволски“ другите източници на информация (медии, родители, приятели), като се постига еднопосочност на въздействието.

– Подкопават се съпротивителните сили на индивида. Често се използват физиологични механизми: лишаване от белтъчна храна, намаляване на часовете за сън, въздействие с халюциногенни вещества. Тези неща, както и повторението на безсмислени словосъчетания и молитви прави човека силно внушаем.

– Създава се собствена митология. Лидерите често се обявяват за нови инкарнации на бога.

– Много важен е и колективизма. Въздействието се усилва многократно в колектив, където човек автоматично започва да копира „правилното“ поведение от другите членове на сектата.

– Целево се подбира аудиторията. В сектата ще влезе само този, който не получава удовлетворение от положението си в реалната среда. Тоест хора с разкъсани социални връзки, или с още неоформени такива. Юношите често покриват и двата критерия.

– Изработва се силна контрааргументация. Лидерите на сектата предварително зареждат „паството“ си с готови аргументи срещу евентуални критики.

Как може да проучим дали дадена секта е тоталитарна. Това става с една проста схема, която и разпространена в целия свят за превантивна намеса. Въпросите на които трябва да намерим отговор при нашето проучване са:

1. Има ли йерархия в сектата? Армейският принцип трябва да ви настрои подозрително.

2. Има ли материални изисквания към членовете на сектата? Задължителното, а не доброволно, дарение е лош признак.

3. Има ли принуда в сектата? Задължителното изпълняване на заповеди и ритуали, дори когато не ви харесва, е тоталитарен признак.

4. Какви са отношенията с останалите? Демонстрацията на нетърпимост и раздразнителност показва, че избраният път е неправилен.

5. Уважават ли се в сектата правата на личността? Опасна индикация е, ако започват да искат от члена си да си смени работата, да напусне семейството или да промени семейното си положение.

6. Към какво призовават ръководителите на сектата? Чакането на края на света, или инициативите за насилствена промяна на положението трябва да ви обезпокоят навреме.

Първия път, когато разбрах какво е секта беше в детските ми години, когато оставах през ваканциите при баба ми на село. Съседите до нас, цялото семейство ходеше на сбирки на някакво религиозно движение, което беше сред мнозината нахлули след промените в началото на 90-те. Хората ги избягваха и шушукаха за тях. След няколко години цялото семейство се самоубиха.

Последният път, когато видях представители на религиозно движение беше преди 4 години в софийското метро и случката беше неприятна. На едната страна на седалките в мотрисата в която бях, бяха седнали 6-7 руси момчета, облечени в бели ризи с вратовръзки и черни панталони. Те носеха раници, вероятно пълни с агитационни материали. Когато влакчето наближаваше метростанция Сердика, единия от тях, пребледнял се изправи и започна да драйфа, седна отново на седалката и изпадна в конвулсии. По нататък не знам какво е станало, спомням си, че хората го бяха обградили и точно тогава влакчето спря и отвори врати на препълнената станция.

Преди няколко години се пишеше по вестниците, че ислямски секти, усилено развиват дейността си в южна България и под прикрит начин обучавали терористи. После тази новина отшумя. Сега пак не е ясно какво е положението със сектите и незаконните, религиозни движения в България. Защо така? Нима в страната ни,  вече няма опасност от фанатични престъпления.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
януари 2008
M T W T F S S
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,303,169 hits

Flickr Photos

Snowy Evening

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: