Американското здравеопазване вчера и днес

Гледах го пак, за втори път много добре направения филм на режисьора Майкъл Мур – Sicko, които е номиниран в категорията за най-добър документален филм на тази годишните награди „Оскар“, които ще се раздават за 80-ти път. На филма му пожелавам успех, защото определено е силен в изобличаването с факти на американското здравеопазване отвътре и погледа към чуждите здравни реформи.

Миналата година за пръв път в историята се оказа, че европейците в повечето страни на Стария континент станаха по-високи, поради факта, че имат по-добро здравеопазване от американците, предаде ДПА. Открай време тъпчещите се с царевица американци са били по-високи, по-силни и по-здрави от братовчедите си в Европа, които са засегнати от чумата, холерата, рахита и последиците от пренаселването.От края на Втората световна война обаче десетилетията на мир и благоденствие създадоха поколения от по-здрави европейци, докато американците не са пораснали съществено за близо половин век. Средностатистическият американец сега е между 2 и 6 см по-нисък от средния европеец. В Източна Европа пък, след рухването на комунизма, милиони хора подобриха начина си на хранене. Изследване на учени от Мюнхенския университет  показва, че европейците растат по-бързо не само поради по-здравословното си хранене, но и поради това, че европейските системи на здравеопазване изпреварват американските. В Европа здравеопазването обхваща всички жители и дори деца, зависещи от социално подпомагане, имат достъп до нормални здравни грижи, докато в САЩ милиони американци (15% от населението) нямат здравни осигуровки и това допринася за зараждането на поколение от болнави американци.

Какво ни казваше филма Sicko: От 250 милиона американци които редовно се осигуряват, 50 милиона нямат здравни осигуровки. Във фирмите за здравна застраховка има голяма корупция, а на здравно осигурения човек се търсят в миналото и настоящето скрити и необявени заболявания, които са отшумяли за да могат да му провалят сегашното лечение и направо да му го откажат. Сико е пълен с потресаващи и ужасяващи случаи в които на хората се отказва лечение, понеже има огромен списък с болести в които здравната осигуровка не е включена и не поема грижата за лечение, сред които са: рак, инфаркт, диабет, бъбречни заболявания и още цял куп с подобни животозастрашаващи заболявания. Така много хора умират поради отказ от спешна медицинска помощ или незабавно лечение.

Целият този проблем идва още от 70-те години когато президентът Никсън решава да премахне общественото здравно осигуряване, което се финансира от бюджета. Причината е, че то се свързва единствено със социалистическите общества и е считано за заплаха за нормалното развитие на свободното капиталистическо американско общество. В резултат на това са създадени огромни частни дружества, които поемат функцията на здравно осигуряване на гражданите. Тези дружества стават най богатите в Америка и правят собствениците им мулти милионери. Безплатното здравеопазване се премахва, а за да бъде лекуван човек трябва да отговаря на много безумни изисквания за да му се изплати осигуровката. За да направи сравнение на американското здравеопазване (което по качество е на 37 място преди Словения) с няколко чужди, Майкъл Мур пътува в няколко държави и включва във филма си впечатления и кадри с медици и пациенти от тези страни. Канада е първата държава която посещава и остава изумен, че тук болните получават много голямо внимание и грижа, отколкото в Щатите и то безплатно. Много американци забягват в Канада да се лекуват, а някои дори правят фиктивни бракове за да ползват безплатното и качествено лечение. Втората държава която посещава е Англия – там обстановката е същата – пациентите само заплащат за болкоуспокоителните, останалото се поема от държавата. На острова в болниците дори не изписват хората преди да се уверят че има къде да отидат и че наистина са физически и психически добре.

Един от големите американски абсурди е, че доброволците, пожарникарите и въобще хората които са спасявали човешки животи след атентатите на 11 септември 2001 година, сред останките от кулите близнаци в Ню Йорк, също не получават безплатно лечение и са оставени на произвола на съдбата. А тези заболявания са ги придобили след акциите по спасяването. Заедно с Майкъл Мур те заминават с лодка до военноморската база Гуантанамо в Куба, понеже научават, че медицинското обслужване на военните престъпници в затвора е безплатно и е на много високо ниво, обаче оттам ги изгонват и те попадат в сърцето на Куба. И пак там в комунистическата държава получават точно диагностициране на заболяванията си и безплатното им лечение. Последната държава която посещава режисьора на филма е Франция и там се оказва, че нещата стоят, както в Канада, Куба и Великобритания – пациентите не плащат за нищо, даже се учудват на въпроса: колко платихте за да ви лекуват.

Хилъри Клинтън в миналогодишната си президентска кандидатура извади като приоритет подобряването на общественото здравеопазване. Тя планира намаляване на здравните вноски и обяви, че мерки с които здравната система ще покрие максимално широк кръг американци. Според сенатор Клинтън следващият президент на САЩ ще има втора възможност да преодолее проблемите на системата. През двата си мандата като президент от 1991 г. до 1999 г., нейният съпруг Бил Клинтън се опита да направи здравни реформи, но не успя. Имаше груби критиките към основната идея на реформата – да въведе универсално покритие на здравното осигуряване и да осигури медицински грижи за всеки. Срещу плана се обявяват от всички страни на политическото пространство, включително и от Демократическата партия. Някои го определят като социалистически план за социално здравеопазване. От Американската медицинска асоциация заявяват, че с промените лекарите ще изгубят свободата си. Сега г-жа Клинтън усеща, че като лансира нов план за такива може да спечели широка обществена подкрепа. Последните социологически проучвания показват, че американците искат сигурна и ефективна здравна система.Въпреки това те трудно се доверяват на всякакви предложения за промени в здравната система. Причина за това е провалът на администрацията на Бил Клинтън. Това е причината, политическите анализатори да смятат, че амбицията на Хилъри Клинтън за нова здравна реформа е нож с две остриета.

Advertisements

15 Responses to “Американското здравеопазване вчера и днес”


  1. 1 GaN февруари 11, 2008 в 12:22 am

    И аз съм го гледал 3 или 4 пъти не помня точно колко. Наистина голям филм, който показва много гадни страни на американското здравеопазване! Радвам се, че си писал за него, дано повече хора го гледат!

    Дано при нас не го направят като в Щатите, щото ще го загазим здраво 🙂

    Like

  2. 2 Longanlon февруари 11, 2008 в 9:18 am

    Човече, ако този манипулативен и направен за фенове на в. Нощен труд филм казваш „силен“, просто не знам какво да мисля за тебе.

    Like

  3. 3 albinos февруари 11, 2008 в 10:10 am

    @ Longalon
    Защо да е манипулативен? Дай малко повече светлина по въпроса… Каква е целта на режисьора, ако не да покаже кирливите ризи на тази уж демократична страна с висок стандарт на живот. Имам познати в САЩ, които също не са очаровани от американската здравна политика и американския модел на живот, поради факта, че много човешки свободи са ограничени…

    Like

  4. 4 a-tipova февруари 11, 2008 в 10:55 am

    имам много приятели в щатите, които казват абсолютно същото – докато си полезен на системата тя те третира добре. ако имаш проблем обаче, в американското общество, си сам срещу всички. аз мисля, че това не е тайна за никого..

    относно манипулативността на филма – той е направен да е ефектен, шокиращ и интересен на масите, но като мислещ индивид мисля, че може да се отсее сеното от плявата. освен това не е възможно филма да е обективен, след като е правен от субект – естествено че ще предава неговата гледна точка. просто това не би трябвало да е очакване; отиваш с нагласата, че ще видиш нечия гледна точка, а ако имаш нужда от още инфо си има интернет за тази цел.

    Like

  5. 5 albinos февруари 11, 2008 в 11:27 am

    @ a-tipova

    Да и аз съм на твоето мнение, определено сензационните продукти – книги, документални филми, разкриващи сериозни проблеми са подплатени с известна доза подсилващи ефекти. Важно е човек да хване жилката на проблема и да обогати информацията си и от други източници.

    Like

  6. 6 Longanlon февруари 11, 2008 в 11:49 am

    Ами albinos, щом не ти е направил впечатление стила на филма, начина на изразяване и поднасяне на информацията… Да речем че разликата в като между в. Труд и в. Капитал – съществена, но как да я обясниш на читател на първия?

    Филмът е направен така, че да впечатлява тези, които не се замислят много за причините и ефектите – тези, които имат души на революционери, но не си падат по мисленето. И изреченията в него са простички, наблягат на внушението. Правят се изводи неподкрепени от данни и разсъждения. Залага се не на общ анализ на ситуацията, а на емоционално заредени разкази на конкретни случаи.

    Всъщност в България този филм щеше да е продукция на партия Атака: популистки, заклеймяващ и преувеличаващ обществени проблеми, но не даващ никакви по-добри решения. Насаждащ чувство за паника, неудовлетвореност и угнетеност у бедните, необразовани хорица, които винят Държавата и Системата за собствените си неудачи.

    Like

  7. 7 GaN февруари 11, 2008 в 12:06 pm

    Е, мисля, че нормално мислещ човек може да отдели внушенията от фактите и реалността. То вече във всяко предаване, филм, реалити и т.н. има някакво внушение, но един „нормално мислещ човек“ (каквото и да значи това) мисля, че може да ги усети.

    А колкото до партия Атака, помните ли филма на СКАТ, дето беше в Гугъл Видео за селата като Якоруда където българи се мислят за турци, само щото са мюсюлмани? 🙂 Манипулация а? 🙂

    Like

  8. 8 albinos февруари 11, 2008 в 12:35 pm

    Longalon донякъде си прав, стилът на филма може да е ужасен, сценарият нескопосан, езика на които се говори е простичък, но това което прави филма е да накара хората да се замислят за проблемите на не розовата Америка. Аз не чета в-к Труд, избягвам да чета българска преса, но от известно време насам заинтригуван от идеята и замисъла на филма, търся и от други източници информация, за да видя колко и каква е истината за качеството на американското здравеопазване. Е оказа се, че не е толкова добро колкото сме си го мислели. Защото ролята на един документален филм, освен да информира (дали обективно или не), по важната му функция е да накара хората да размърдат сивото си вещество и да търсят повече информация по тематиката, която филма засяга . А не да поглъщат 100% от всичко което авторите им поднасят. Известна доза скептицизъм по отношение на такива неща е полезна, но не и когато е в повече.

    Like

  9. 9 Longanlon февруари 11, 2008 в 12:59 pm

    Разбира се, че здравната система на САЩ не е перфектна – тя дори има много кусури. Но предоставя най-доброто здравеопазване в света. Тия данни за ръста на американците не знам от къде си ги взел, ама на мене ми намирисват на фекалии.

    Въпросът е, че филмът не е направен така, че да изобличи тези недостатъци и да предложи решения – както казах, той действа на принципа на АТАКА: изопачава и измества проблемите, налагайки социалистическото виждане, че държавата трябва да се ГРИЖИ.

    Like

  10. 10 a-tipova февруари 11, 2008 в 1:40 pm

    @ longalon
    А ти мнението, че американското здравеопазване ‘предоставя най-доброто здравеопазване в света’ как си го формирал? Защото честно казано това ми намирисва на фекалии и пропаганда.

    Трябва, преди да спорим да разясним и критериите, по които съдим здравеопазването, но това, което аз знам за американското: то е наистина трудно достъпно, скъпо и безскупулно. Ако нямаш застраховка наистина те пращат да умираш на стълбите (случай с мой приятел с бъбречна криза и забравени в паниката документи. Е, той не умрял но ‘хапал килима’ (негов израз) 40мин пред кабинета от болки докато жена му донесе документите). Това по мое мнение не минава за добро по никои стандарти.

    А ми се е случвало да се разболея от шарка в англия, където бях за месец и да плати 60лв. (20 паунда) и всичко друго да е безплатно. А и съм добре запозната как работи NHS (с която англичаните не се гордеят ама никак) и са перфектни в много отношения. А не плащаш пени.

    Това са факти от първа ръка. Не филми. М?

    Like

  11. 11 a-tipova февруари 11, 2008 в 1:43 pm

    А да, и аз съм на мнение че държавата трябва да се ГРИЖИ за населението си. Да предодвратява замърсяване, да не насърчава алкохолизъм и пушене и т.н. И да подпомага социално слабите.

    Иначе какво общество, какви 5 лв.?

    Like

  12. 12 Longanlon февруари 11, 2008 в 1:46 pm

    Мнението ми се формира от факта, че в челната десятка на най-добрите медицински университета в света има 8 американски.

    Like

  13. 13 albinos февруари 11, 2008 в 2:55 pm

    Longanlon има един документален филм, не знам дали си го гледал казва се „Super Size Me“ (2004). Ако си го гледал мислиш ли, че е манипулативен и мислиш ли, че начина на изразяване и поднасяне на информацията са на ниско и елементарно ниво като във в-к „Труд“ например?

    Like

  14. 14 a-tipova февруари 11, 2008 в 7:23 pm

    @ longalon
    хм, да интересно инфо за университетите, не знаех. Нали знаеш обаче: ‘На теория няма разлика между теорията и практиката. На практика обаче има.’ 🙂

    Like

  15. 15 trol4e февруари 12, 2008 в 8:20 am

    Гледах филма скоро.Гледала съм също споменатия от алинос “Super Size Me” . Малко пресилени са нещата, но по принцип са верни . Изводите ми са от познати и приятели, които пътуват и живеят по света и са го изпитали на гърба си . Сигурно 8 американаски медицински университета да са в класацията. Това говори, че става въпрос за много пари вложени в обучение и материална база, но това не оборва тезата, че системата на здравеопазването е добра. Лекарите може да са перфектни, но системата ги заставя да спазвата ‘правилата’ на здравно-осигурителните компании. А класациите не винаги за показателни.

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
февруари 2008
M T W T F S S
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,311,677 hits

Flickr Photos

Crepusculum excelsis

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: