Колумбия – меката на кокаина по пътя на реформата

От седемдесетте години на двадесети век насам, Колумбия се прослави с големия наркотрафик в Южна, Централна и Северна Америка. На нейната територия действат едни от най-опасните наркобосове, които не се спират пред нищо, за да запазят незаконния си бизнес. Високата корупция в страната и неспазването на законите води до образуване на немалки частни армии, убиващи по тяхна поръчка политици, общински служители и дори кандидат-президенти. Спонсорира се изграждането на високо-технологичната подводница, поемащи товар от около 200 тона кокаин, която откриват служителите на Колумбийската полиция.

Колумбия е разделена на бедни и богати. През 1957 се основава Национален фронт, при който консервативната и либералната партия управляват съвместно. Този модел обаче не успява да разреши социалните проблеми, а и политически постепенно губи доверие поради значителната корупция. Възникват няколко партизански движения с комунистически и националсоциалистически характер, които на моменти губят възможността си за съпротива, но и до днес владеят отделни предимно изолирани райони. Освен тях се появява и паравоенна организация, която им се противопоставя. Опитите за примирие с партизаните имат само временен успех. Вътрешните противоречия между различните групи се подхранват и от търговия с наркотици.Четиридесет години левицата извършва похищения за да завземе властта. Като ответен удар земевладелците и наркобосовете създават десни фракции. Сега и двете страни финансират каузите си чрез продажба на дрога. Кокаинът се произвежда в превзетите от бунтовниците територии. Американското правителство отпуска всяка година бюджет за пръскане на хербициди върху засадените с кока територии. Кокаиновите ниви се засичат от сателит. Местните изсичат хиляди акра гори, за да ги засадят с растението от което се прави наркотика.

В много градове и села бунтовниците са убили или прогонили полицията. В Колумбия има над 1000 общини. В повечето от тях до 2002 година не е имало полиция от десетилетие, а в някои – никога.

Стратегическото разположение на Колумбия я прави логичен център за трафика на наркотици. Тъй като тя граничи с брегове на Тихия океан и Карибско море,
разполага с богато разнообразие от въздушни и морски контрабандни маршрути.
Търговията се осъществява чрез превозвачи, наети от трафикантите, които пренасят суровия продукт от Перу и Боливия по суша, вода и въздух до големи скрити лаборатории, далече от районите за отглеждане на кока, където тя се преработва в кокаин хидрохлорид (НСl) – белия кристален прах, който обикновено се продава на потребителите и се експортира в САЩ и Европа. Колумбийските групировки за трафик на наркотици имат отлично изградени структури в САЩ. Пак там, статистиката говори, че 90% от наркотиците идват от Колумбия. Те са организирани в “клетки”, които действат на определена географска територия. Тъй като тези клетки са базирани на основата на семейни връзки, външните хора, опитващи се да проникнат в нея поемат голям риск за живота си. Някои клетки се специализират в определена област на търговията с наркотици, като например транспортиране, складиране, продажба на едро и пране на пари. Всяка структура, която може да се състои от десет или повече работника действа с нищожна информация за другите организации. По този начин ако една от клетките бъде разкрита дейността на останалите няма да бъде застрашена.

Доминацията в търговията с психотропни вещества е в ръцете на организираните криминални групировки с главен център картела Меделин, Колумбия. Той се ръководи от жестоки наркобарони като братята Очоа, Хосе Родригез Гача, Карлос Ледер, Пабло Ескобар. Те разпрострират мрежите си за търговията с наркотици и в Колумбия и в САЩ с пословична строгост и прецизност. Както е общоприетата практика, криминалните лидери си осигуряват безопасно поле за действие чрез подкупи, заплахи и дори убийства.
В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век полицейските сили на
Колумбийската Национална Полиция подемат истинска правителствена война срещу наркомафиотите, успяват да проведат успешна акция и да изправят пред съда, един по един, босовете на най – жестоката организирана криминална групировка в историята. През декември 1990 г. се предава Фабио Очоа, след два месеца брат му Хуан Давид, а през лятото доброволно се предава и Пабло Ескобар с няколко от най-приближените му. След няколко месеца, наркобароните организират бягството на Ескобар от затвора. Скандалът, който избухва изважда на бял свят факти, които поставят под съмнение възможностите и желанието на властта да се справи с наркобароните: оказва се, че затворниците носят оръжие, свободно се предвижват в поделенията на затвора и не е проблем да се осигури бягството на всеки един от тях.

След смъртта на Пабло Ескобар през декември 1993 г. картелът Меделин остава без стабилен организационен център. До средата на 90-те години наркотрафикантските организации от Колумбия, известни като мафията Кали, господстват на международния пазар за кокаин. Картелът е сдружение на пет независими трафикантски организации и се счита за главен доставчик на кокаин за САЩ и Европа, и за най – мощната трафиканска организация в света през този период.

Въпреки, че някои криминални фигури продължават да играят важна роля на световния пазар, събитията през втората половина на десетилетието ускоряват западането на картела. Залавянето на братята Родригез – Орехуела през 1995 г, обезглавява картела за дълго време. Смъртта на друг водач – Хосе Сантакруз Лонодоно през март 1996 г. допълнително разклаща структурите. Накрая предаването на “Пачо” Ерера през септември 1996 г. дестабилизира за дълго организацията

С отсъствието на тези мощни наркобарони търговията с наркотици става по–слабо централизирана. Властта бързо преминава в ръцете на опитни трафиканти, които изплуват от сянката на големите босове от Кали. През втората половина на 90-те години тяхната роля в трафика с наркотици се увеличава неимоверно много. Властта, която имат, започва да съперничи с местните държавни организации. Тези нови наркобарони развиват дейността си главно от два колумбийски региона. Единият е южният – Valle del Cauca, чиято столица е град Кали, разположен на югоизточния бряг на Колумбия. Вторият район е северният Карибски бряг. Въпреки че трафикантите в тези региони действат независимо от картела Кали, те все пак остават много мощни и работейки със своите партньори в Мексико, контролират по–голямата част от продукцията и търговията на кокаин.

Основното предизвикателство, поето от правителството на колумбийския президент Алваро Урибе през 2002 година, бе да възстанови контрола върху районите където няма полиция и да наложи там постоянно присъствие на държавата. Това начинание изискваше огромни усилия от страна на армията, но сега резултатът е очевиден.Например през 2002 г. в 158 колумбийски общини нямаше структура на националните сили за сигурност. Днес те имат постоянни щабове във всичките 1 099 общини в страната и това улеснява работата на местните власти. В периода 2002-2006 престъпността в страната значително спадна – отвличанията за откуп намаляха от 1709 до 282, нападенията над градчета от нелегални въоръжени групи от 32 през 2002 г. се свиха до 4 през 2006 г., а терористичните атентати от 1645 през 2002 г. паднаха до 645 през 2006 г.

Следващата стъпка за правителството на Урибе е да наложи политиката за укрепване на демократичната сигурност. Основната цел за периода 2006 – 2010 г.е да се премине от засилването на контрола над територията към укрепване на социалния контрол. С други думи колумбийската полиция и армия трябва да гарантират свободното функциониране на всички демократични институции.

Advertisements

2 Responses to “Колумбия – меката на кокаина по пътя на реформата”


  1. 1 Petko октомври 23, 2008 в 9:11 pm

    Ето малко повече информация по темата за Пабло Ескобар и неговият живот от мястото на събитията – Меделин, Колумбия – http://blog.popadiyski.com/2008/06/blog-post_23.html

    Like

  2. 2 Petko октомври 23, 2008 в 9:13 pm

    Ето малко повече информация по темата за Пабло Ескобар и неговият живот от мястото на събитията – Меделин, Колумбия – http://blog.popadiyski.com/2008/06/blog-post_23.html

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
февруари 2008
П В С Ч П С Н
« Ян   Март »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,357,313 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: