Изчезна ли магията на днешното радио?

Обичам да слушам радио, въпреки, че от няколко години българските радиостанции така са се променили, че повечето от тях много си приличат. Точно поради тази причина за известно време бях отвикнал да слушам каквото и да било радио, защото нямаше интересни предавания, пък и любимите ми водещи ги нямаше. Повечето от съвременните радиа си приличат в музикалните формати – излъчват нон-стоп хитове, в рамките на един час блъскат по 15 песни, а водещите така са се компютърализирали, че едва ли не се надпреварват кои повече неща може да каже по време на интродукцията на парчето и гледат до секунда да спрат да говорят точно преди изпълнителя да започне да пее. Тези трикове и похвати са професионални за радио водещите в радиостанциите, излъчващи хитове, но когато този стил на бързото и кратко говорене се наложи в повечето от тези електронни медии, магията на радиото изчезва.

Каква е за мен магията на радиото. Първо обичам радиото да ми говори. Само музика може да върви в определени моменти, когато човек е уморен и не иска да се натоварва от бърборенето на водещите, но по голямата част от потребността човек да слуша радио не е музиката, а глада за информация и възможността човек да слуша преживяванията, мненията и мислите на друг човек. Слушателят може да си намери в днешно време всякаква музика. Има много начини да си пуска новите и актуални парчета. Около нас сме в океан от информация, но по-удобно и достъпно ни е някой друг да селектира тази информация и да ни я поднесе наготово, като добави и своето виждане за нещата, а също така и да покани други събеседници да коментират събитията и проблемите. Приятните и симпатични водещи, заредени с позитивизъм са една от основните причини допринасящи за магията на радиото.

Втората причина е обратната връзка – включването на живо на слушателите. Преди години имаше много такива програми в частните радиа, сега обаче разговора със слушателите на предавания се изчерпва само до поръчване на песен с поздрав, или до участие в радио игри. Много обичах да слушам нощните блокове на някои от софийските, частни радиа. Такива имаше в „Дарик радио”, радио „Експрес”, радио „Нет” и още няколко отделни тематични предавания в други радиостанции („FM+“, „Тангра“).

В нощните блокове, водещите или слушателите избираха определена тема, която да се разисква през нощта. В ефира гостуваха известни или по малко известни (дори хора от народа) събеседници. И така няколко часа в комбинация с приятна музика, всеки един слушател можеше да си прекара страхотно, слушайки мненията на и други будни слушатели, коментарите и отговорите на въпросите от водещите и гостите им. Този род нощни предавания бяха аналог на предаванията по програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев” на БНР, но се правеха в по-младежка и разчупена форма. И постепенно едно по едно изчезнаха, а по-късно и част от самите медии в които се излъчваха тези програми, също преустановиха излъчване. Не знам относно спирането на тези блокове, цензура от управляващите ли беше, или наистина рейтинга на тези предавания е бил нисък за да има подобен род говорилни в малките часове на денонощието. Второто не ми се вярва, имайки предвид колко хора не спяха и чакаха да се изкажат в тези предавания, да се оплачат от българските политици или да споделят личните си проблеми.

Сега в някои от регионалните радиа, сигурно има ентусиасти, които да правят нощни блокове, макар и да не са толкова популярни или излъчвани в другите градове. Когато не ми се спи, понякога хвърлям по едно ухо и на блоковете на БНР, но очарованието, като на тези от частните медии го няма. Няма я свободата на изказване, няма ги и интересните гости. Преди няколко вечери гледах част от радио-тв програмата „Полет над нощта”, която празнуваше 6 години и видях кадри от изминали броеве с гостували събеседници. В студиото по повод годишнината беше и стария водещ на предаването Георги Любенов, които каза, че с „Полет над нощта” за тези шест години е отраснало едно поколение на което предаването със сигурност по някакъв начин му е повлияло. И наистина според мен е така. За съжаление обаче няма толкова дълго задържал се нощен радио блок, който да се похвали с едно подобно израснало с него поколение. Освен блока на националното радио, с които не едно, а десет поколения са израснали с него.

И третата причина за магията на радиото е хубавата и разнообразна музика, поднесена с вкус. Музика, подходяща за съответно предаване и за определен часови пояс. Хубаво днес е, че има повече тематични радиостанции, които са профилирани с определен стил музика – рок, джаз, хип хоп, ретро, класическа, електронна и само българска музика. Така всеки може да намери своята станция и не е необходимо да върти на посоки копчето за да търси любимата си музика. Въпреки, че говоренето в радиата намаля за сметка на музиката, качеството на програмите се повиши и достигна до качеството на радио програмите в Западна Европа. Една част от глупавите и зле направени, програмни схеми в по малките радиостанции изчезнаха, изчезнаха и непрофесионалните радиоводещи, които задръстваха ефира с глупостите и простотията си.

И все пак ми е интересно, какво е за хората днешното радио? Намират ли някаква магия в него и намирали ли са я преди. Дали радиото не им е просто навик, начин с които да се разсейват, като слушат музика и се информират, докато шофират за това дали има задръствания и каква е температурата в техния град. Будят ли се задължително в компанията на двойки или тройки на развиделяване, имат ли си любим радио глас, както и любимо радио предаване.

Advertisements

8 Responses to “Изчезна ли магията на днешното радио?”


  1. 1 voxy март 5, 2008 в 2:24 am

    много готин пост, магията наистина май е няма… нощният блок на Дарик особено този с Мартин Карбовски в понеделник беше култов, в Експрес освен Боби Лазаров имаше още доста готини хора включително Ясен Петров, и тъй като скоро май ще станат вече 10 години доста носталгично действа, може да се каже че и тук изчезна романтизма, дойде комерса.. хитове до скъсване ма не само по Сити, които така или иначе си ги имаме в уинампа

    Like

  2. 2 Longanlon март 5, 2008 в 9:29 am

    Много рядко съм слушал радио – винаги ми се е струвало мега-безсмислено и безинтересно занимание.

    Така или иначе мога да си пускам каквато музика искам, а опцията „абе да бучи нещо там, нали сега тва е модерно“ не важи за мен – слушам каквото ми харесва, а не каквото ми пуснат.

    Още по-зле е с водещите – не виждам никаква рационална причина да си причинявам (при това по няколко часа) глупостите на някакви ограничени малоумници, че, отгоре на всичко, да го обръщам и на „риалити“ с живи включвания на слушатели…

    Предаванията, които заслужават да се слушат са единици – Тройка на разсъмване ме е забавлявала в колата, когато ми се е налагало да пътувам сутрин, а едно време слушах Мартин Карбовски. Толкоз.

    Like

  3. 3 pointlesspring март 5, 2008 в 1:01 pm

    „До границите на виреене“ с Ясен Петров по Експрес – това беше нощният блок, с който израстнахме аз и приятелите ми. Авангарден и култов в най-хубавия смисъл, с уникална музика и най-ерудирания водещ… Тогава радиото ни беше основен източник на информация за музиката…

    Днешните радиостанции, с псевдо хитовете си, не ме привличат ни най-малко. Даже се учудвам, че не изчезват дори със скоростта на светлината, откако се появи Screamer Radio?!?!

    Нещо странно/смешно обаче – на дълъг път в колата идва неизменният момент, когато всички любими дискове ужасно са ни омръзнали. Тогава започваме да въртим копчето и тъй като отдавна сме излезли от обсега на по-цивилизованите радиостанции, много често оставаме на…добрия стар Хоризонт – единственото 100%-ово покритие, без „хитове“ и чалга. Хахаха!

    Like

  4. 4 albinos март 5, 2008 в 1:28 pm

    voxy и аз същите предавания и същите водещи съм слушал и следял редовно споделям мнението ти, че „доста носталгично действа, може да се каже че и тук изчезна романтизма“

    Longalon подозирах те, че слушаш тройка на разсъмване 🙂

    pointlesspring и аз така – “До границите на виреене” с Ясен Петров по Експрес – това беше нощният блок, с който израстнахме аз и приятелите ми. Авангарден и култов в най-хубавия смисъл, с уникална музика и най-ерудирания водещ…“

    Радвам се, че още един човек, който е слушал тези предавания ми пише. За добрия стар „Хоризонт“ аз също съм на твоето мнение, когато сме в планината и няма никакъв обхват за някакви смислени радиа, да слушам тази програма ми стана навик 🙂

    Like

  5. 5 pointlesspring март 5, 2008 в 2:18 pm

    Между другото, в един прекрасен съботен следобед, миналото лято, точно по стария „Хоризонт“ слушах за филма, който чакам с огромно нетърпение на Филм Феста – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

    Имаше интервю с режисьора и автора на книгата, а странното заглавие и разговорът ми направиха толкова силно впечатление, че изслушах цялото предаване – в продължение на повече от час, без да разбера. 🙂

    Like

  6. 6 albinos март 5, 2008 в 2:46 pm

    Може и да ни обвинят, че сме пенсионери, но да споделя, че и в “ Христо Ботев“, съм попадал на интересни разговори за културата и изкуството в неделни следобеди. Какво да се прави имам глад за говор по радиото, не чак толкова за музика 🙂

    Like

  7. 7 pointlesspring март 5, 2008 в 3:24 pm

    Плюс това водещите там са с обработени гласове и дикция, не като по частните радиа, където се срещат какви ли не, включително с акцент, говорни дефекти и т.н. Хахаха, пенсионери един ден всички ще станем, така че…!!!! 🙂 🙂 🙂 🙂

    Like

  8. 8 pierrot март 5, 2008 в 8:55 pm

    Аз от известно време – няколко месеца, градско каране само радио слушам. И за мен магията не е изчезвала никога, въпреки, че всеки влага различен смисъл в това…
    Имам и интересни наблюдение точно върху нощните блокове – този на НЕТ отблизо ( един метър примерно от Румен ) и…там е друг живот просто. Атмосферата е яко ъндърграунд и предразполага към много лични изцепки и откровения. А за водещите – има ги добрите такива. Тези, които те държат с кеф – не само Мартин ( по Дарик са няколко ), по Гонг, по Витоша …
    Радиото няма да умре.

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
март 2008
П В С Ч П С Н
« Февр   Апр »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,338,357 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: