Архив за 11.03.2008

Имаме ли истински интелектуалци и кои са те?

intellectual_competition.jpg

Смешно ми беше преди време да прочета във вестниците изречения от сорта на „това писмо е от група интелектуалци“ или „ние сме група интелектуалци и ви молим….“ Смешно ми е, защото някаква група хора, вероятно сама си сложила названието или въобще не е ясно дали наистина е получила тази титла (от кого и за какво) се нарича интелектуалец/и. Още повече ми беше неясно честото използване на тази дума за хора, които са далеч от дейности свързани с пълноценното използване интелекта.

Сетих се, че тази дума скоро не се е употребявала в медиите. А всъщност май с право не се употребява, поради факта, че такава категория хора, май нямаме. Като каже някой интелектуалец и в съзнанието първо ми изниква идеята, че това със сигурност е човек на изкуството – поет, художник, музикант или кинодеец и чак най-накрая се сещам за хората работещи в науката. По правило хората на изкуството имат заслугите към обществото с нещо, но дали не е прекалено преекспонирано да се дава призванието интелектуалец на хора, които имат преди всичко талант и заложби. То тези две качества са по скоро полезни на самите тях, отколкото на цялото общество. Защото техните продукти като книгата и картината, например ще им се продават добре. Тяхното послание ще го уловят една част от хората разбиращи от изкуство, но за останалата, по голяма част от хората това нещо ще им се стори незначително. Ето защо човек на изкуството бил той скулптор, художник, актьор, композитор и дори един писател трудно биха могли да бъдат определени като интелектуалци. Защото те работят с определени символи и образи, които въздействат върху човешката емоционалност, а не развиват идеи и значимо важни открития с които да боравят за разрешаването на даден проблем. По скоро плодът на интелектуалците е употребяван по различен начин от хората на изкуството.

Например интелектуалец не е ли хубаво да бъде, човек донесъл голямо благо на народа и продължаващ да го дава под една или друга форма. За пример първо се сещам за една от най-критикуваните професии и преди и сега в България – професията политик. Тя перфектно може да съвпадне с идеята за призванието, само, че тази професия се видя, че в нашите условия не дава и не иска да даде благо на народа си, каквото ще да става.

Защо днес нямаме истински интелектуалци. Хайде в миналото знаем защо е имало дефицит на интелигентни и духовно извисени хора, но сега какво е оправданието за тяхната липса. Дали защото медиите са затворени за тях или те са затворени за медиите.

Сега за пример и подражание ни се поднасят популярни личности, донесли принос в определена сфера, обаче те нямат нищо общо с духовността и знанието (като някои спортисти, бизнесмени и шоу артисти). Медиите ни пробутват всякакви псевдоинтелектуалци, защото в тях работят много необразовани кадри, които нямат разширен кръгозор и богата култура. Обикновено такива хора са попаднали в дадена медия, по метода на шуробажанацината. Те нямат своя обективна оценка на нещата, защото правилата се диктуват от хората, които стоят зад тях. При държавните медии това е така защото те са разпространявани от един наследен от държавата капитал, освен това старото поколение работещо в тях е до живот вкоренено и след време техните постове са онаследявани от техните роднини.
Могат и журналисти да бъдат интелектуалци, стига да притежават необходимите качества за това и да не са зависими и пристрастни към определени идеи и личности. Като стил на изразяване и мислене, например ми допадат журналистите Кристина Патрашкова и Ива Николова (в-к „Политика“). Не казвам, че те могат да се нарекат интелектуалци, но съм забелязал, че умеят да задават адекватни и правилни въпроси и изразяват обективно мнение по дадени проблеми. Уважаваният от мен българският експерт по медии и журналистика Георги Лозанов преди няколко години в електронна медия, че думата „интелектуалец“ в България е безсмислено да се употребява в множествено число.

В смисъла на призванието интелектуалец аз разбирам хора, които да поучават и образоват обществото, нещо като духовни водачи, които да водят нацията към правилно, трезво мислене, да задават адекватни въпроси, да предлагат алтернативни варианти и различни гледни точки, да вкарват нови и разнообразни идеи, които на пръв поглед могат и да нямат нищо общо с нашата всекидневна действителност.

Advertisements

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
март 2008
П В С Ч П С Н
« февр.   апр. »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1 427 373 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
Advertisements

%d bloggers like this: