Имаме ли истински интелектуалци и кои са те?

intellectual_competition.jpg

Смешно ми беше преди време да прочета във вестниците изречения от сорта на „това писмо е от група интелектуалци“ или „ние сме група интелектуалци и ви молим….“ Смешно ми е, защото някаква група хора, вероятно сама си сложила названието или въобще не е ясно дали наистина е получила тази титла (от кого и за какво) се нарича интелектуалец/и. Още повече ми беше неясно честото използване на тази дума за хора, които са далеч от дейности свързани с пълноценното използване интелекта.

Сетих се, че тази дума скоро не се е употребявала в медиите. А всъщност май с право не се употребява, поради факта, че такава категория хора, май нямаме. Като каже някой интелектуалец и в съзнанието първо ми изниква идеята, че това със сигурност е човек на изкуството – поет, художник, музикант или кинодеец и чак най-накрая се сещам за хората работещи в науката. По правило хората на изкуството имат заслугите към обществото с нещо, но дали не е прекалено преекспонирано да се дава призванието интелектуалец на хора, които имат преди всичко талант и заложби. То тези две качества са по скоро полезни на самите тях, отколкото на цялото общество. Защото техните продукти като книгата и картината, например ще им се продават добре. Тяхното послание ще го уловят една част от хората разбиращи от изкуство, но за останалата, по голяма част от хората това нещо ще им се стори незначително. Ето защо човек на изкуството бил той скулптор, художник, актьор, композитор и дори един писател трудно биха могли да бъдат определени като интелектуалци. Защото те работят с определени символи и образи, които въздействат върху човешката емоционалност, а не развиват идеи и значимо важни открития с които да боравят за разрешаването на даден проблем. По скоро плодът на интелектуалците е употребяван по различен начин от хората на изкуството.

Например интелектуалец не е ли хубаво да бъде, човек донесъл голямо благо на народа и продължаващ да го дава под една или друга форма. За пример първо се сещам за една от най-критикуваните професии и преди и сега в България – професията политик. Тя перфектно може да съвпадне с идеята за призванието, само, че тази професия се видя, че в нашите условия не дава и не иска да даде благо на народа си, каквото ще да става.

Защо днес нямаме истински интелектуалци. Хайде в миналото знаем защо е имало дефицит на интелигентни и духовно извисени хора, но сега какво е оправданието за тяхната липса. Дали защото медиите са затворени за тях или те са затворени за медиите.

Сега за пример и подражание ни се поднасят популярни личности, донесли принос в определена сфера, обаче те нямат нищо общо с духовността и знанието (като някои спортисти, бизнесмени и шоу артисти). Медиите ни пробутват всякакви псевдоинтелектуалци, защото в тях работят много необразовани кадри, които нямат разширен кръгозор и богата култура. Обикновено такива хора са попаднали в дадена медия, по метода на шуробажанацината. Те нямат своя обективна оценка на нещата, защото правилата се диктуват от хората, които стоят зад тях. При държавните медии това е така защото те са разпространявани от един наследен от държавата капитал, освен това старото поколение работещо в тях е до живот вкоренено и след време техните постове са онаследявани от техните роднини.
Могат и журналисти да бъдат интелектуалци, стига да притежават необходимите качества за това и да не са зависими и пристрастни към определени идеи и личности. Като стил на изразяване и мислене, например ми допадат журналистите Кристина Патрашкова и Ива Николова (в-к „Политика“). Не казвам, че те могат да се нарекат интелектуалци, но съм забелязал, че умеят да задават адекватни и правилни въпроси и изразяват обективно мнение по дадени проблеми. Уважаваният от мен българският експерт по медии и журналистика Георги Лозанов преди няколко години в електронна медия, че думата „интелектуалец“ в България е безсмислено да се употребява в множествено число.

В смисъла на призванието интелектуалец аз разбирам хора, които да поучават и образоват обществото, нещо като духовни водачи, които да водят нацията към правилно, трезво мислене, да задават адекватни въпроси, да предлагат алтернативни варианти и различни гледни точки, да вкарват нови и разнообразни идеи, които на пръв поглед могат и да нямат нищо общо с нашата всекидневна действителност.

10 Responses to “Имаме ли истински интелектуалци и кои са те?”


  1. 1 GaN март 11, 2008 в 12:49 pm

    Абсолютно съм съгласен с начина, по който виждаш интелектуалците. Според мен много хубаво си описал какво би следвало да представлява един такъв субект. Но наистина въпроса е: „Има ли интелектуалци в България“ и ако няма защо?

    Like

  2. 2 lyd март 11, 2008 в 12:52 pm

    Мисля, че има такива хора, но те не смеят да се нарекат сами интелектуалци или не се сещат. Като чета определението ти, мисля, че мога да идентифицирам себе си и част от учениците си като такива. Само дето не знам какво е „правилно, трезв о мислене“ и дали водим нацията към него 😀

    Ето и нещо мое по темата:

    http://lydblog.wordpress.com/2008/02/01/tregeri/

    Like

  3. 3 GaN март 11, 2008 в 1:10 pm

    Батко ми, извинявай, че тука пиша (изтрий после този коментар), стоя на линия в блога – свържи се с мен, че има проблем с e-mail-a ти. Ако можеш разбира се.

    Like

  4. 4 albinos март 11, 2008 в 1:24 pm

    Lyd определено имам предвид, че интелектуалец може да бъде и учител. Тази професия напълно отговаря на критериите за това призвание, само, че се изисква по-голяма мащабност за делата на тази категория хора.

    Like

  5. 5 Веселин март 11, 2008 в 1:49 pm

    В България има само няколко интелектуалци и това са главно Вежди Рашидов, Недялко Йорданов и Андрей Райчев.

    За да си интелектуалец, задължително трябва да си признат от телевизиите, да си канен по всички светски събития на мутрите и да си подписал подписката за издигане кандидатурата на президента.

    Желателно, но не задължително условие е, да си интелигентен и да имаш 8-и клас завършен.

    Like

  6. 6 Демиург март 11, 2008 в 2:34 pm

    Не съм съвсем съгласен относно хората на изкуството. Интелектуалец е не просто човек, изхранващ се с интелектуален труд, а човек, който размишлява върху проблемите на обществото и взима отношение по тях. От тази гледна точка, би следвало да считаме добрите журналисти за най-големи интелектуалци, което не е непременно вярно. От всички интелектуалци, журналистът има възможно най-широк достъп до публиката, защото използва стандартни комуникационни средства според медиите (писмен текст-изложение, в даден стил).
    От друга страна, един истински творец, служещ си с оригинални лични изразни средства, макар и при по-ограничен достъп до публиката, е не по-малко интелектуалец. Често творческите находки са плод на дълъг процес от търсения и размишления. Техният смисъл се състои в тяхната оригиналност, която сама по себе си е вече принос към обществения дебат.
    Ще отида дори по-далеч: творците са сред най-големите интелектуалци, защото са на върха на интектуалната пирамида. Тук журналистите имат важна роля, а именно, да тълкуват, интерпретират и предадат първоначалната информация във вид разбираем за по-широката публика (тази, която не разбира оригиналният език, другите нямат нужда). Творци и журналисти имат допълващи се функции.

    Like

  7. 7 albinos март 11, 2008 в 3:43 pm

    Демиург смяташ ли, че хората на изкуството биха се справили добре, ако участват в политиката и могат ли да взимат важни решения за управлението на страната. Защото мисля, че един продукт на изкуството не би повлиял на мисленето на голяма част от хората. Например една склуптура по скоро би иронизирала времето и порядките в които живеем и посланието което би пратила, ще го уловят определен кръг от хора. Според мен един интелектуалец трябва да говори с разбираем за народа език и в същото време да участва активно в социални дейности и в управлението. Не, че нещо съм против хората на изкуството (аз съм се познавал и работил с някои от тях, имал съм и приятели от тези кръгове), но мисля, че те са повече емоционални и като, че ли нямат качествата да бъдат лидери и да действат по-смело и настъпателно.

    Like

  8. 8 Демиург март 11, 2008 в 4:41 pm

    Албинос, прав си за емоционалността и съм съгласен с теб, че повечето творци биха били лоши управници (макар че на нивото, на което сме, надали, но това е друга тема).
    Но не приемам границите, които определяш. Творецът не е по-малко интелектуалец, защото не се занимава с обществено полезна дейност или защото не всички го разбират (за това има журналисти, както казах по-горе).
    Ще дам пример : за мен лично Радой Ралин беше (може би) най-големия истински интелектуалец в новата българска история. Той беше напълно наясно със състоянието и проблемите на обществото, и ги изобличавеше. Обаче той си беше избрал ролята, която му прилягаше : на дразнител. Неговият интелектуализъм се изразяваше чрез провокация. Как точно ? Пишеше стихчета, от време на време се показваше по телевизията и пускаше многосмислени афоризми. А беше само поет. Колко хора сред масите го разбираха? Според мен , не много. Намали ли това с нещо неговия обществен статут? Не.

    Like

  9. 9 razmisli март 11, 2008 в 7:07 pm

    Интелектуалците са духовни водачи, определено. Съгласна съм с дефиницията ти, с едно голямо изключение. Не водят към „правилно, трезво мислене“ – в никакъв случай… Защото после трябва да се запитаме какво значи правилно мислене. А трезво, ако имаш предвид това, което не прави вълнички, което не създава неравновесие, което следва стандарта е винаги било територия на дребната буржоазия. (Казано на български, еснафите.)

    Тези, които създават изкуство определено създават идеи – тук няма спор, само че ти уточняваш, че техните идеи чрез изкуство не стигат до хората. Зависи. Не е казано, че един творец може да бъде водач само чрез политика, защото тя е просто един от начините да бъде духовен водач. Но има много примери на творци и на изкуство, което буди и провокира – духовно, социално, всякак 🙂

    Like

  10. 10 lyd март 11, 2008 в 9:54 pm

    накратко: можеш да намалиш подробностите и да оставиш по-широка дефиниция 🙂

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
март 2008
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,295,567 hits

Top Clicks

Flickr Photos

Clouds and sky

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: