Архив за 25.03.2008

За придобитата и за заложената самота

loneliness1.jpg 

Времената се промениха, станаха по-динамични, изпълнени със стрес, депресии и… самота. Сега обикновенната комуникация между хората се дистанцира, охладня и повечето се провежда през технологиите, отколкото на живо – очи в очи. Все повече взаимоотношения между хората се разрушават от липсата на разбирателство, затвореност и егоизъм. Това последното го слагам, като имам предвид не, че човек не трябва да се обича, а, че човек прекалено мисли за себе си и не обръща внимание на други хора, които го обкръжават. Според мен от това губи възможност да направи ново запознанство, а защо не това запознанство да не се превърне в ново приятелство. Направете си един експеримент разходете се в един прекрасен слънчев ден по оживена улица (да речем „Витошка“ или „Граф Игнатиев“) гледайте хората в лицата. Когато те ви погледнат им се усмихнете. Какво ще стане след това ли, ами повечето от тях вероятно, дори съм убеден, че бързо ще си отместят погледа и ще продължат да вървят с каменните си изражения и вероятно ще помислят, че сте луд/а. На днешно време страхът от това да правим симпатични, мили и спонтанни жестове и признания пред другите ни води до мисълта, че ще ни сметнат за луди. Невербалното общуване, което идва когато човек е в приятно състояние в компанията на други хора закърнява, сетивността ни не се развива и усъвършенства и това е така понеже много често слагаме бариери, изграждаме стени, които да ни пазят от околния свят. Забелязал съм, че дори едно обикновенно поздравяване от учтивост и уважение може да притесни някои от по-затворените хора и те да реагират глупаво или дори да не знаят как да реагират. Същите тези хора много се замислят за това с каква цел околните контактуват с тях, питат се как ли изглеждат в очите на околните и непрекъснато анализират случки и ситуации, разговори и едни съвсем обикновенни жестове. Човешкото общуване така е изолирало в хората възможността да израязат вътрешните си емоции и да се отпуснат. Всяко живо общуване прави така, че да обменяме енергия която да е полезна за нас, а излишната на нас енергия да отдаваме на другия.  И така с взаимния обмен на положителна енергия се чувстваме заредени и освежени. Забелязали ли сте, че след разговор с приятен на вас човек се чувствате по-добре и сте по-различно настроени, отколкото преди да сте разговаряли с него.

 loneliness.jpg

В края на миналата година се публикува изследване в Behavior Genetics което съобщава, че тенденцията към продължително усамотяване се появява не толкова поради стеснителност, срамежливост или лоша социална адаптация, а по-скоро се предава по наследство. Изследването е на специалисти от Свободния университет в Амстердам (Free University, Amsterdam). В него са участвали повече от четири хиляди двойки близнаци от Холандия, които били наблюдавани от 1991 г. насам.
Екипът от учени установил, че при еднояйчните близнаци проблема с преживяването на чувството на самота почти винаги засяга и двамата близнаци, а при разнояйчните може да страда само единия. Според специалистите това свидетелства за генетичната обусловеност на това чувство. Близнаците били помолени да съпоставят определението за самота с тяхното състояние. Една трета от мъжете и половината от жените, участващи в изследването, признали, че изпитват от умерена да крайна форма на самота.Ръководителят на изследването Дорет Буумсма (Dorret Boomsma) отбелязва, че по резултатите от изследването групата достига до извода, че чувството на самота може да е отражение на вътрешна емоционална реакция породена от стимули, който много малко или въобще не се контролират от човека. Холандските учени изказват и хипотезата, че при древните хора самотата би могла да бъде механизъм за оцеляване.

Щом самотата се предава по наследство, значи трябва да има ген предизвикващ това чувство, какво представлява той? Ето една статия за гените на самотата. И все пак вярвам, че така както имат заложен ген на самотата при някои хора, така има и ген на щастието, заложен при други. Комбинация от двата гена в индивид може би съществува, като се има в предвид многобразието, което природата ражда в живота на нашата планета.

Advertisements

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
март 2008
П В С Ч П С Н
« февр.   апр. »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1 427 373 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
Advertisements

%d bloggers like this: