За придобитата и за заложената самота

loneliness1.jpg 

Времената се промениха, станаха по-динамични, изпълнени със стрес, депресии и… самота. Сега обикновенната комуникация между хората се дистанцира, охладня и повечето се провежда през технологиите, отколкото на живо – очи в очи. Все повече взаимоотношения между хората се разрушават от липсата на разбирателство, затвореност и егоизъм. Това последното го слагам, като имам предвид не, че човек не трябва да се обича, а, че човек прекалено мисли за себе си и не обръща внимание на други хора, които го обкръжават. Според мен от това губи възможност да направи ново запознанство, а защо не това запознанство да не се превърне в ново приятелство. Направете си един експеримент разходете се в един прекрасен слънчев ден по оживена улица (да речем „Витошка“ или „Граф Игнатиев“) гледайте хората в лицата. Когато те ви погледнат им се усмихнете. Какво ще стане след това ли, ами повечето от тях вероятно, дори съм убеден, че бързо ще си отместят погледа и ще продължат да вървят с каменните си изражения и вероятно ще помислят, че сте луд/а. На днешно време страхът от това да правим симпатични, мили и спонтанни жестове и признания пред другите ни води до мисълта, че ще ни сметнат за луди. Невербалното общуване, което идва когато човек е в приятно състояние в компанията на други хора закърнява, сетивността ни не се развива и усъвършенства и това е така понеже много често слагаме бариери, изграждаме стени, които да ни пазят от околния свят. Забелязал съм, че дори едно обикновенно поздравяване от учтивост и уважение може да притесни някои от по-затворените хора и те да реагират глупаво или дори да не знаят как да реагират. Същите тези хора много се замислят за това с каква цел околните контактуват с тях, питат се как ли изглеждат в очите на околните и непрекъснато анализират случки и ситуации, разговори и едни съвсем обикновенни жестове. Човешкото общуване така е изолирало в хората възможността да израязат вътрешните си емоции и да се отпуснат. Всяко живо общуване прави така, че да обменяме енергия която да е полезна за нас, а излишната на нас енергия да отдаваме на другия.  И така с взаимния обмен на положителна енергия се чувстваме заредени и освежени. Забелязали ли сте, че след разговор с приятен на вас човек се чувствате по-добре и сте по-различно настроени, отколкото преди да сте разговаряли с него.

 loneliness.jpg

В края на миналата година се публикува изследване в Behavior Genetics което съобщава, че тенденцията към продължително усамотяване се появява не толкова поради стеснителност, срамежливост или лоша социална адаптация, а по-скоро се предава по наследство. Изследването е на специалисти от Свободния университет в Амстердам (Free University, Amsterdam). В него са участвали повече от четири хиляди двойки близнаци от Холандия, които били наблюдавани от 1991 г. насам.
Екипът от учени установил, че при еднояйчните близнаци проблема с преживяването на чувството на самота почти винаги засяга и двамата близнаци, а при разнояйчните може да страда само единия. Според специалистите това свидетелства за генетичната обусловеност на това чувство. Близнаците били помолени да съпоставят определението за самота с тяхното състояние. Една трета от мъжете и половината от жените, участващи в изследването, признали, че изпитват от умерена да крайна форма на самота.Ръководителят на изследването Дорет Буумсма (Dorret Boomsma) отбелязва, че по резултатите от изследването групата достига до извода, че чувството на самота може да е отражение на вътрешна емоционална реакция породена от стимули, който много малко или въобще не се контролират от човека. Холандските учени изказват и хипотезата, че при древните хора самотата би могла да бъде механизъм за оцеляване.

Щом самотата се предава по наследство, значи трябва да има ген предизвикващ това чувство, какво представлява той? Ето една статия за гените на самотата. И все пак вярвам, че така както имат заложен ген на самотата при някои хора, така има и ген на щастието, заложен при други. Комбинация от двата гена в индивид може би съществува, като се има в предвид многобразието, което природата ражда в живота на нашата планета.

Advertisements

16 Responses to “За придобитата и за заложената самота”


  1. 1 pierrot март 25, 2008 в 3:19 pm

    Не вярвам да съществуват в един и същи организъм, въпреки че…може да си щастлив и самотен…
    Тъй като започвам коментара си с отрицание, това не значи, че отричам изводите които си извел, в никакъв случай.
    Давам пример със себе си: последните месеци ( от както си взех нов компютър и пуснах мрежата от Мегалан ) и затънах в блогове, форуми, торенти и комуникатори усетих, че яко забравям какво е това да говориш на живо с някого. И започнах да намалявам тези си контакти за сметка на бирата навън. И има резултат. Само, че не всички правят този избор а продължават да забравят какво е да кажеш „Голяма наливна и едни без сирене“. Което си е само за тяхна сметка, разбира се.
    Относно това как се формира самотата в съзнанието е много важно да се наблегне на един вече изтъркан ( няма как 🙂 фактор – родителското съсловие. Колкото по – отрано едно дете свикне да комуникира, свикне да е сред хора и наборчета, свикне да споделя и определя, то вече като голям човек ще бъде почти невъзможно да изпадне в изолация.

    Like

  2. 2 albinos март 25, 2008 в 4:46 pm

    Да така е, но да не забравяме, че има хора, които съзнателно избират това състояние и така се чувстват щастливи. Една моя далечна роднина така се е изолирала, че едва ли не вече не познава близките й роднини и избягва да контактува с тях. Тя е вече към 60 години и интересното при нея е, че е избрала самотата във времето когато не е имало интернет.

    Like

  3. 3 pierrot март 25, 2008 в 6:09 pm

    Да, но да си „аскет“ през целият си живот ( или поне съзнателната част от него ) е невероятно брутално, и е трудно да се опише Какво? ти носи щастие.
    Всеки има моменти, в които би искал да е сам поради собствени си причини, но не мисля, че това си имал впредвид.
    Безспорен факт е, че при 99% от хората усмивката и доброто държание раждат същото при тях. Това си е част от същността на оптимизма – доброто поражда добро.

    Like

  4. 4 albinos март 25, 2008 в 11:59 pm

    Да, грешно си ме разбрал, сигурно и аз не съм го формулирал ясно написаното. Исках чрез този пост да кажа на хората да не бъдат затворени и да се възползват от всеки миг от живота за да преживеят удоволствието от нормалната, естествена човешка комуникация. Разглеждах самотата по скоро като хронично състояние, не като моменти в които човек иска да остане сам със себе си. Виртуалната среда не допринася за преодоляване на самотата, напротив мисля, че тя отчуждава човек от реалноста.

    Like

  5. 5 ataval март 26, 2008 в 2:42 pm

    Съгласна съм, Албинос! Аз имам такъв проблем на работното си място – самоизолирах се от всички… Въпреки, че вечер най-редовно излизам било на театър, било на кино, било на ‘философски’ или ‘дребни’ сплетни над чаша вино с приятели, по-голямата част от деня ми минава в самота. Запълних тази празнина с ‘блогстване’ за момента… не знам дали няма да се откажа скоро, защото е трудно да се ориентираш в морето от постове… чатрумът си остава с по-добър ефект, макар досега да не съм влизала в chat по време на работа…
    Както и да е – поздрави за поста! Нова съм в блог-занаята, как да се ‘абонирам’ з атеб?

    Like

  6. 6 Баба Коконица март 26, 2008 в 5:35 pm

    Битиетто, бидейки съзнанийе й основа на съзнанийето, коьето й битие! Тъкмо на тази основа съ разпростира чрез многу съществуванньа – и така потвърждава свойту идинство.

    Аку битието ни съществуваши, то нямаши да има битийе, а само съзнанийе, каза великия Хайденгеръ.

    Защо съществува съществуващоту? Кажете ми дяца!!!

    Ами, аку същиствуващото ни същиствуваши, то нямаши да същиствува!

    А защо нисъщиствуващоту ни същиствува?

    Многу просту, аку нисъщиствуващоту същиствуваши, то щеши да същиствува, и тогава нямяши да й нисъщиствуващу!!!

    Сига треби да съ опитами да прояснимъ идин друг въпросЪ: а как то съществува?

    Ами мтногу просту, то си сиди и си същиствува от самуосеби си и колкут повичи същиствува, толкуз повичи същиствува!

    Разбрахти ли сига, а?

    А куи са формитти, в коиту съ проявявва неговътъ субстанциална мощъ, а?

    И туй й многу просту: същиствуващоту сй проявявва във форма на нисъщиствуващу, а нисъщиствуващоту са проявявва във форма на същиствуващу, а посли обратну! Разбрахти ли?

    А пък след тува треби да съ запитами: как става тъй, чи същиствуващоту свежда свойту многообразии до няколко коренни форми?

    Е за туй ша треби самички да помислити, сига няма да ви кажа; нищичко няма да ви кажа!

    Like

  7. 7 female март 26, 2008 в 7:35 pm

    Самоизолиращите се хора или саможивите, както аз си ги наричам не само си градят собствен свят, те тотално губят връзка с реалността. И не е никак приятно да влезеш в сблъсък с тях. Те просто не могат да те разберат – както и ти тях. Усмивката приемат за подигравка, желанието за разговор – за съчувствие. И в заключение – оказва се , че ти си нестандартния и ненормалния.
    Обичам да давам усмивки, обичам да ме зареждат с енергия – така че хайде някоя свежа тема, със светлина и обич.

    Like

  8. 8 albinos март 26, 2008 в 7:50 pm

    @ avatal най-удобния начин за четене на избрани от теб блогове става чрез четеца на гугъл http://www.google.com/reader/ може там да ме добавиш. Иначе днес се зачетох в поста ти към които беше дала линк в блога на Лидия, но нямах време да го дочета и за това не ти писах коментар.

    female настроението тия дни ми е леко скапано и това сигурно личи в писането, но надявам се много скоро да се върна във форма и наистина да напиша нещо по-хубаво от досегашните постове.

    Like

  9. 9 ataval март 27, 2008 в 3:47 pm

    Thanks за съвета, Ал, ще трябва да открия google account…
    Баба Коко позната ли ти е? Щура бабка! 🙂 ама няма блог, изглежда…
    Баш си е на място female настроението ти, особено в писането!
    Имаш ли поезия?

    Like

  10. 10 albinos март 27, 2008 в 3:56 pm

    Не неумея да пиша поезия, обичам прозата и публицистиката. 🙂
    а долната част на по-горния ми отговора е адресиран към female, не, че настроението ми е female 😀

    Like

  11. 11 ataval март 28, 2008 в 1:40 pm

    Ха -хааа!!!! Кльомби и Запетайки за тебе няма ли???

    Like

  12. 12 albinos март 28, 2008 в 2:51 pm

    има, ама в бързината съм ги пропуснал

    Like

  13. 13 ataval март 28, 2008 в 2:54 pm

    Карай да върви! Важното е, че се разбрахме! Дано и female те е разбрала. 🙂

    Like

  14. 14 female април 2, 2008 в 9:10 pm

    Razbrah te/vi ! I strachno mi haresva nachina ti na pisane – sas ili bez zapetaiki, hihihi ! Go on, baby , we will follow you !

    Like

  15. 15 albinos април 3, 2008 в 9:28 am

    @ female мерси 🙂 нека се обръщаме на ти

    Like

  16. 16 Мюзицио февруари 7, 2016 в 6:21 pm

    Навлиза се в една област, където има значение как сме се изградили на земята като моралност. Фаза на чувство на самота се създава там в души, които са минали през портата на смъртта, без морална душевна нагласа и без морални концепции – значи души, които са отхвърляли моралните задължения и отношения през земния живот.

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
март 2008
П В С Ч П С Н
« Февр   Апр »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,358,028 hits

Top Clicks

    ЛЮБИМА МИСЪЛ:

    Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

    %d bloggers like this: