Ливанска кухня

Ливан се явява остров на християнството в мюсюлманския свят. За тази държава съм чувал от хора, които са ходили там, че изглежда като страна от Западна Европа – светска, отворена към новото и много красива. Доказателство за това е и миналогодишната новина за това, че е имало дефиле на еротичното бельо в Ливан 😉 Чувал съм също, че ливанската кухня се води за най-добрата в арабския свят, а ливанските ресторанти се водят за най-скъпите от другите ресторанти с национална кухня. Би ми било интересно да посетя някой ден тази страна, а още повече да опитам тяхната кухня. Ето кои лесни рецепти си набелязах за изпълнение, особенно подходящи след обилното тъпчене с козунаци, яйца и месо по велекденските празници.

Лека салата с нахут

Продукти: 200 г сирене, 2 домата, 300 г консерва нахут, босилек

Дресинг:
2 с л бял оцет, 2 с л лимонов сок, 1/2 ч л захар, 2 скилидки чесън, 1 с л ситно, нарязан босилек, 1 с л ситно нарязан риган, 180 мл зехтин

Приготвяне:

За дресинга всички продукти се смесват добре. Сиренето се нарязва на кубчета, доматите се измиват и се нарязват на четвъртинки, а нахутът се отцежда и се измива под течаща вода. Сиренето, доматите и нахутът се смесват в купа за салата, след това се заливат се с дресинга и се разбърква добре. При сервирането се поръсва с накъсани листа босилек.

Млечна салата с джоджен
Оригиналната рецепта е от Ливанска кухня и е вариация на познатата у нас „Снежанка“. Вкусът й е много по различен заради кимиона и джоджена.

Продукти:

4 краставици, 450 г кисело мляко, 1/2 връзка джоджен или пресна мента, 1 скилидка пресован чесън, 1/2 ч л смлян кимион, 1 с л лимонов сок

Приготвяне:

Краставиците се нарязва на половинки и с помощта на лъжица се маха семето, след което се нарязва на дребни кубчета.Киселото мляко се поставя в марля и се отцежда.Смесва се с кимиона, ситно нарязан джоджен, пресования чесън и лимоновия сок.Обърква се с краставиците и се оставят за 1 час в хладилник.

В София май няма изцяло ливански ресторант, намерих в интернет само ресторанти със смесена кухня – средиземноморска и ливанска, но и те ще свършат работа. Ето още  рецепти с ливанска кухня.

Advertisements

8 Responses to “Ливанска кухня”


  1. 1 Ворце април 24, 2008 в 2:23 pm

    Първо, съгласен съм, че ливанската кухня е най- вкусна в близкоизточния регион, но не бих пренебрегнал и мароканската. Тя също не пада по- долу.
    Второ, доколко Ливан е все още остров на християнстовото в Близкия изток, според мен, е спорно. Самата история на Ливан е доста сложна. Там има официално приснати 18 вероизповедания- различни християнски и мюсюлмански деноминации+ друзите и други подобни. Християните са мнозинство в областта и остават такова доста дълго време заради политиката на Франция. През 1860 г. след кланетата на християните там под френски натиск Ливан получава автономия в рамките на Османската империя, напомняща донякъде на нашата Източна Румелия. През френския мандат християните са толерирани- те са опора на френското присъствие там. В техни ръце се концентрира голяма част от икономическите ресурси. Постепенно Ливан се превръща в „Швейцария на Близкия изток“. От друга страна там винаги е имало голям брой мюсюлманско население, което се чувства доминирано икономически от християните и проявява ирендизъм към съседна Сирия. Критичния момент е през 1943 г., когато лидерите на мюсюлманите и християните сключват така наречения „Национален пакт“, в който се казва, че християните признават „арабския характер“ на държавата и няма да дърпат към Франция, а мюсюлманите към Сирия. Постовете са поделени: президент маронит, премиер сунит и председател на парламента шиит. Поделени са и местата в парламента според религиозното съотношение на основните групи в Ливан. Пъровначално всичко върви добре, но демографския баланс се променя много в полза на мюсюлманите, които имат по- висока раждаемост, а и притока от палестински бежанци засилва проблема, освен че голям брой християни емигрират. Християните отказват да се проведе ново преброяване на населението и да се промени съотношението в институциите. Напрежението ескалира и накрая през 1975 г. избухва прословутата гражданска война, която продължава до 1990 г. и споразуменията от Таиф. Тя дава възможност на външни сили като Сирия и Израел да се настанят в страната. Както се видя от скорошните събития в Ливан, противоречията още не са утихнали съвсем.
    Апропо, в средата на месеца имаше годишнина от началото на войната, ако не се лъжа.
    При всички положения броят на християните все повече отстъпва на броя на мюсюлманите през последните години. А и самите християни не са единни.

    Like

  2. 2 Val април 24, 2008 в 3:55 pm

    Да, имам приятел – Раоф, ливанец, отдавна живеещ в БГ, бизнесмен, женен, разведен, с дъщеря…
    Християнин – цялата му рода вече живее в USA. трябва да му се обадя… отдавна не сме се чували….
    Мерси за поста и за хубавия коментар на Ворце – още, още за Ливан и за Мароко, ако може!

    Like

  3. 3 Val април 24, 2008 в 3:59 pm

    Ал, Ворце, ето един линк, който може да ви хареса:
    http://www.metacafe.com/watch/389868/salome_part_2/
    аз мисля да пиша нещо по темата за танца… но не знам кога ще е.

    Like

  4. 4 razmisli април 24, 2008 в 5:19 pm

    Ливанската кухня е страхотна 🙂 (Но между другото средиземноморските ресторанти в много случаи се оказват предимно с ливанска – ливанската има добра репутация и другите се присламчват към нея.

    Вал, пиши за танца! И мен ме вълнува темата. Но той не е ли египетски преди всичко.

    Like

  5. 5 albinos април 24, 2008 в 6:22 pm

    Да наистина интересен коментар на Ворце, благодаря му и аз. Всъщност за гражданската война в Ливан наскоро си говорихме с една приятелка, но сега научих повече подробности.

    Вал наистина пиши за танца 🙂

    Like

  6. 6 Val април 25, 2008 в 12:16 pm

    Ще пиша, скоро ще пиша…

    Ал, отнася се по-скоро до Пролетните ти размисли, но – как мога да сложа линк към твой пост – мисля, че ще трявба да реадктираш URL заглавието – иначе ще даде грешка като линк (поне така ставаше доскоро). Моля те, редактирай ‘урла’ на Пролетните размисли – искам да сложа линк в моя нов пост за жабешките яйца и великденските пролетни промени 🙂

    Like

  7. 7 Val април 25, 2008 в 2:20 pm

    ама и аз съм една тъпа шматка! 🙂 забрави за редакцията – съвсем нормално си излиза линк към всички постове и заглавието Пролетни размисли е второ подред (много съм зле с блог-занаята).

    Like


  1. 1 Танцът на Саломе « подковата на жабата Trackback по май 14, 2008 в 2:47 pm

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
април 2008
M T W T F S S
« Март   Май »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,311,677 hits

Flickr Photos

Crepusculum excelsis

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: