Великия ден

Не съм религиозен, но съм вярващ. Религията започва да ми е все по-чужда. Както писах някъде, религиите изкривяват представите ни за света и съществуването ни, но положителното което може човек да извлече от тях е известната доза мъдрост. Може би без религиите света би бил, по-лош и много повече материален, отколкото духовен, но така или иначе когато човек достигне до определен етап от живота си, сам прави изводи и достига до заключения за това в какво да вярва. Не съм атеист, вярвам в силата, която движи вселената и която прави баланс в нея. Вярвам в силата на доброто и любовта. Ръководя се от вътрешни закони, които не знам дали мога да нарека космически. Законите по-скоро са правила и принципи, например уча се или правя добро дело, не защото библията проповядва, ами защото смятам, че позитивното е градивно и съхранява човек от саморазрушение. Ето защо и пиша повече, че позитивното мислене върши чудеса, докато отрицателното убива човек. Пореден, пресен пример мога да дам за това. Наскоро се случи една неприятна случка: почина наш роднина в страшни мъки за много кратко време. Ядовете, които таеше в себе си бяха толкова много, че отслабиха имунната му система и организма не можеше да се справи с болестта. От една малка рана се стигна до по лоши неща – загуби крака си до коляното, после го отрязоха до ябълката, защото раните не зарастваха. След това се разболя и другия му крак и него го загуби, в същото време раните отново не зарастваха. Получи рани и на други места по тялото. Разказваха ми, че този човек така се е отчаял, че ще се оправи и изцяло се е примирил с положението в което е. Ядовете и нервите силно му повлияха на физиката, но като, че ли душенвната болка го е измъчвала повече от физическата. Всичко което мислим и правим в живота си ни се връща и оставя някакъв отпечатък върху самите нас. Това е нещо като бумеранг.

Онзи ден, в събота се обади един приятел и ме попита дали същата вечер ще ходим на черква. Отговорих му, че се колебая, понеже мисля, че човек да ходи на този ритуал трябва вътрешно силно да вярва в религията и такова да е настроението му. Не да отиде само за да си отбие номера и да се повесели с приятели. Той ми отговори, че ме разбира какво имам впредвид, но все пак нека сме били почели празника, защото това е някакъв вид уважение и тъй като от няколко години с компании ходим на този ден на черква, не можем изведнъж да отречем ритуала. Съгласих се донякъде с него и отидох на Св. Неделя. Друга позната, пък преди известно време ми сподели, че навремето ходела много по църкви и е дарявала пари, но от известно време не го прави, понеже е направила извода, че когато е под купола на светите сгради не се чувства добре. Чувствала е студенина и не е намирала успокоение, от което е имала нужда. Започнала е да чете много литература за духовно самоосъвършенстване и там е намерила себе си. „Мъдроста в тези книги ме промени, започнах да мисля и гледам на живота и света около мен по-друг начин, станах по-добра и отговорна“ – бяха думите й, когато я видях наскоро и наистина открих някаква промяна в нея.

Сега единствено имам уважение към религиите, но не толерирам това да се използват за да налагат насилствено идеологиите си и да промиват мозъците. Защото Бог или висшата сила каквато е там, първо се усеща със сърцето, след това се осъзнава от разума и после човек решава в какво да вярва. А дали се питаме, понякога дали наистина има такава висша сила. Щом се питаме, значи не вярваме напълно, че съществува. Но нека не забравяме, че все пак света не се върти само около нас. Светът не е само това което виждаме с очите си. Всеки ден може да откриваме нови чудеса в живота ни, стига да знаем как…

Advertisements

6 Responses to “Великия ден”


  1. 1 Георги Д. април 28, 2008 в 3:19 pm

    Ако имаше кой да събуди и разсъни религията, тоест църквата, тя щеше да види, че вече не е 11-и, а 21-и век. Щеше да види, че Византия – майката на всички т.нар. ‘православни’ църкви, отдавна не съществува, и по тази причина не може да се грижи за тях, не може да ги усъвършенства и осъвременява, както е правила докато я е имало. Ако църквата можеше да прогледне със собствените си очи, щеше да види, че днес почти всяка кръчма е по-приятно място за посещаване от типичния православен храм. В кръчмата не е толкова тъмно, не е толкова опърпано, не е толкова студено, пускат по-приятна музика, посрещат с по-големи усмивки, обръщат по-голямо внимание на отделния човек. А средният барман или сервитьор не изглежда толкова ниско-интелигентен като средния православен поп. Ако патриаха можеше да се събуди от многовековния ‘православен’ унес, би осъзнал, че така не се поддържа уважението към най-висшето, към божественото. Това, което е било впечатляващо и висока класа през средновековието, днес е просто една грозна стара дупка, подходяща най-много за музей.

    Like

  2. 2 Весела април 28, 2008 в 10:20 pm

    Религията е хубаво нещо. Може да е чудно за мнозина,но за мен вярата и религията ми са едно и също нещо. Чувствам потребност да вляза в храма,а не да отбия номера по празници. Чувствам потребност да си нося кръстче на врата. През целия ми живот религията и вярата са вървели ръка за ръка. Обичам традициите,обичам духовността. Въпреки напрегнатото ежеднежие, вярата в Бога ми напомня откъде идвам и накъде отивам.
    Религията просто е забравена и отречена,обвързана с отрицателни събития,лица,философии. Трябва й нов шанс. Хората са озлобени,това наблюдавам и ми става мъчно.
    Има обаче много истински хора:) Благодаря им:)

    Like

  3. 3 Val април 29, 2008 в 9:09 am

    Не отричам религията. По-скоро мисля, че храмът е навсякъде около нас – стига да имаме нужда от него! Все пак и аз предпочитам да уважа църковния храм от време на време – ей-така, да запаля свещичка, да се порадвам на красотата на иконите и изкуството на съклописите и стенописите, а и да си припомня сама на себе си, че надежда има. 🙂
    Дано не е нахално да пусна тук връзка към моето великденско усещане:
    http://ataval.wordpress.com/2008/04/25/frogg-eggs-metamorphosis/

    Like

  4. 4 albinos април 29, 2008 в 10:00 am

    Не, не е нахално. Ще го прочета 🙂

    Like

  5. 5 ataval април 29, 2008 в 1:15 pm

    хей, съвсем забравих, Ал – Христос Воскресе!

    Like

  6. 6 albinos април 29, 2008 в 5:45 pm

    Воистина воскресе!

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
април 2008
П В С Ч П С Н
« Март   Май »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,325,120 hits

Flickr Photos

Barred Owl

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: