На прага на Изтока и Запада

Отново гледах „На прага на рая“(2007).

Не исках да пиша за филма преди месец, защото тогава много се изписа за него, пък и имах нужда повторно да го изгледам за да мога да затвърдя впечатленията си. Лентата много ми прилича на по-ранния филм на същия режисьор, направил въпросния – Акин Фатих – „С глава срещу стената“, да не кажа, че това е продължението на линията в филмите му – любов, рай и ад. Едно нещо не ми хареса във филма и това е отворения финал в които въпреки, че се усеща надежда, пълния хепиенд е спестен и така историята за преплитането на съдбите остава незавършена. Иначе, ако мога да оприлича филма на някой западен, то бих го сравнил с „21 грама“. По медиите го оприличават на „Вавилон“ и „Магнолия“, заради подобната му тематика, която разглежда: неща като случайността и предопределението на човешката съдба. За разлика от „С глава срещу стената“, тук мелодраматичността е спестена, историята за съдбите на главните герои е представена изчистено по един увлекателен начин. Въпреки, че темата за смъртта е тази която обединява двете истории, според мен водещата тема която заема централно място във филма е темата за любовта във всичките й разновидности: бащинската, майчинската, хетеросексуалната, лесбийската любов, любовта към родината и силната фанатична любов към религията (ислямисткия консерватизъм).

Представата за Турция, която режисьора пресъздава според мен е обективна и безпристрастна. Ако един европеец изгледа фимите в който Фатих показва турската действителност, може би няма да пожелае тази държава да стане членка на Европейския съюз. Режисьора относно Турция споделя:

„С всеки метър лента, който заснемам в Турция, се опитвам да разбера повече тази страна. Но колкото повече я разбирам, толкова повече се натъжавам. Мразя политическите страсти, национализма. А тази страна повтаря отново и отново едни и същи грешки. Обичам Турция, но снимките там ми костват много енергия, сълзи и кръв.“

Може би голяма част от турците ще се разсърдят на режисьора, че показва страната им от към тъмната страна и по този начин й придава лош имидж, но всъщност режисьора твърди, че това за жалост е турската действителност. Ето какво споделя Фатих за турската бюрокрация, която е показана едно към едно във филма:
„Начинът по който е представена турската бюрокрация в „На прага на рая” не е критичен. По-скоро истината без коментар. Във филма, при ареста на едно момиче – политически активист, зяпачите почват да ръкопляскат. Тъжното е, че това не е режисирано, то просто се случи – на репетицията статистите спонтанно изръкопляскаха. Защото смятат активистите за врагове на държавата.“

Снимките на филма в Турция са започнали на 1 май 2006 и са продължили 10 седмици. „На прага на рая” е сниман в Германия – Бремен и Хамбург, и в Турция – Истанбул, черноморското крайбрежие и Трабзон. Следващия проект на режисьора е филм – уестърн, който ще разказва за европейски имигранти, които заминават за САЩ в началото на 20 век. Планира се да се правят снимки в студиото Потсдам, в Бабелсберг, след това в Ню Йорк и накрая югозападните щати.

Advertisements

2 Responses to “На прага на Изтока и Запада”


  1. 1 Ворце май 3, 2008 в 2:27 pm

    Мен пък именно отворения финал ми хареса. Мразя американския модел на хепи енд. Нищо да не се оставя на въображението, а да се надребнява на кашица и да не се оставя нищо на интерпретацията на зрителя. Наскоро преработвах един мой сценарий по изискванията на американски продуценти и сега като си го чета ми се повръща. Набъкаха го с клишета…
    Както и да е.
    Във филмите на Акин и по точно в последния му, ясно усещам влиянието на източния „обектив“- има няколко „щипки“ Маджиди, макар и не толкова мелодраматични. Влияние на азиатската мелодрама. Може би щеше да бъде по- добре, ако филма свършваше по- рано с убийството на германката. Поне Комитата смята така. Аз съм склонен да се съглася донякъде с него.
    Иначе използването на политическа линия и лесбийска история стават вече малко клиширани.
    Но това е моето мнение.

    Like

  2. 2 albinos май 4, 2008 в 12:07 pm

    Мерси, че изказа мнението си за „На прага на рая“! Ще се радвам да коментираш и новият ми пост за филма „Ловецът на хвърчила“.

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
май 2008
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,310,938 hits

Flickr Photos

Toulouse Sunset

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: