Пролетни (раз)мисли 3

„Око да види ръка да пипне“ – това е една от глупавите приказки, валидна с пълна сила в ден днешен за някои индивиди. Тази приказка описва най-вече ограничените или тясноскроените хора, а те са доста сред нас. Дълго време имах желанието да напиша нещо за тях, въпреки съмнението, че май няма смисъл, но така или иначе нека направя един обзор на мисълта ми за тях. Светът по начало е много разнообразен и неповторим по своята същност. Съществуват многобройни вариации на живота, природата е уникална, ние като неделима част от нея – също. Нашата същност преставлява един микросвят наситен с n-брой чуства, усещания, мисли, възприятия. Вярвам, че всеки човек сам по себе си е уникален и има много заложби и умения, които ако ги развие би правил неща, които на днешно време биха се определили като чудеса, но всъщност не са. Природата не ни е дала всичко наготово. За да развием всяко едно умение се изисква усилия и постоянство и точно тези две неща не умеем да ги правим, особенно в днешния динамичен живот. По начало съм убеден, че много от заложбите и уменията с които сме надарени са закърнели още от израстването ни, понеже на тях не сме обърнали внимание и не сме ги използвали. Примерно вербалната комуникация е изместила в нас невербалната, а за втората съм убеден имаме канали чрез които можем да контактуваме, но не сме положили усилия да ги развием и това може би е трябвало да стане още в началните години от нашето развитие.

Ние хората сме разнообразни. Разнообразни сме в мислите, действията, навиците, усещанията и всико което ни помага да живеем, да се приспособяваме и да оцеляваме на този свят. Различни сме създадени за да допълваме с нашата уникалност, пъстротата на света, защото ако бяхме направени по кълъп живота ни щеше да бъде пълна скука и трагедия. Мисля, че сме създадени различни и с друга цел – да можем да сме толерантни един към друг, да се поставяме отчасти на мястото на някои хора и да съпреживяваме техния живот изпълнен с радост и болка и всичко това да ни помага много в нашето духовно израстване. Истината за света около нас не я знаем напълно, една част от нея може би сме я открили, но за по голямата част от нея, можем да предполагаме каква е тя, според вътрешното ни усещане и нагласи. Все още не сме на високо ниво в нашето еволюционно и съзнателно развитие и точно за това не сме дорасли за много истини. Глупаво и нелепо е човек да мисли само за това което вижда и да изключва, че наред с видимото има и нещо друго по висше. Вярвам имаме много невидими неща около нас, но ние сме затворили много от сетивата си точно заради това не ги усещаме. Ограничените, тясноскроените хора гледат праволинийно на живота, техният ум е зает с дребни житейски неща и много обичат да налагат мнението си и да осъждат другите. Всъщност самите те не осъзнават на какво ниво са в развитието си и това е много жалко. Не могат да твърдят, че познават света такъв какъвто го виждат, защото първо те не го познават и второ нямат нагласата усещането да го опознават в някои области. Няма извънземни за тях, те са единствените във вселената, няма за тях по висша сила, господари са самите те, отхвърлят всяко нещо което не могат да видят и пипнат и гледат на живота, сякаш са го напълно опознали и разбрали. И светът се върти само около тях. Те не могат да проумеят, че има неща по големи от тях, умът им не го побира, представите също. И всичко това с оправданието, че не е доказано и, че не е реален факт. Науката ни все още не е напреднала в много насоки и затова не може да докаже, че съществуват явления и феномени, но това, че не ги е доказала не значи, че трябва да ги изключваме и да твърдим, че са плод на болното въображение, защото много често плодове на болното въображение раждат невежеството и глупостта. Слава богу за последната вече се работи в науката. Живеем още в свят в които много неща не знаем и не сме открили за самите нас, та какво да кажем за вселената и другите висши форми на живот.

Advertisements

5 Responses to “Пролетни (раз)мисли 3”


  1. 1 Ник май 15, 2008 в 1:18 pm

    Както сам казваш за голяма част от истината може само да предполагаме и да я възприемаме през собствените си нагласи. Ами ако всъщност не съществува по висша сила? Ако сме сами във Вселената? Ако това е истината? Тогава онези тясноскроените са доста по щастливи от тези, които си задават непрекъснато въпроси.

    Like

  2. 2 albinos май 15, 2008 в 2:03 pm

    Тези които си задават въпроси не са нещасни. Щастието не е признак само на определена група хора, всеки си го изживява по различен начин. Според мен задаването на въпроси и търсенето на нови знания стои в основата на живота ни, това ни помага да прогресираме по някакъв начин. Тясноскроените хора си обясняват живота по много прост и първичен начин и когато се сблъскат с нещо непознато и извън техните представи изпадат могат да изпаднат в много лошо положение. Не вярвам сами да сме във вселената, все някъде се е образувала планета с благоприятна среда на живот. Висшата сила за всеки е различна, на според мен ако я нямаше отдавна света ни щеше да е разрушен. Има някакъв баланс във вселената и според мен нищо не е случайно.

    Like

  3. 3 Val май 15, 2008 в 2:58 pm

    Аз съм на друга вълна и се пърза-а-а-алям покрай леда 😀 ! Buena Vista Social Club! Леко, леко – всичко е леко…. Казали са го хората: свещена простота!

    Like

  4. 4 lyd май 18, 2008 в 11:02 am

    Да припомня две приказки:

    – за шопа, който видял жираф и казал „Такова животно нема!“

    – за двете кръгчета на невежеството – ако кръгчето на познанието ти е по-голямо, имаш повече допирни точки с неизвестността, и на всичкото отгоре все по-често го осъзнаваш

    А ограничените хора реагират по шопския начин не само когато става въпрос за извънземни, а дори за съвсем очевидни неща като промени в бизнес-климата, които ги засягат пряко.

    Like

  5. 5 albinos май 18, 2008 в 12:00 pm

    Да така е, много точно го написа 🙂

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
май 2008
П В С Ч П С Н
« Апр   Юни »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,356,793 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: