Архив за юни, 2008

Кое чувство е наистина водещо в живота ни?

Не знам дали гей парада ще бъде като всяко чудо за 3 дни – до другата година обаче, но важното е обществото ни да си направи сериозен извод за това: кои сме ние, какво искаме и накъде вървим. Това събитие беше нещо като тест за нацията, проверка за това какво мисли за темата, която е табу  в семейството, и в обществото. И аз мисля, че този парад е щял да остане незабелязан, ако не му се беше направила такава сериозна реклама от противниците на шествието, но пък така обществото нямаше да обърне сериозно внимание на проблема, нямаше да има дискусии, анализи и изказване на различни гледни точки от хора с различен статус в обществото. Нетолерантност винаги е имало и ще продължи да има. Дори ако изчезне дадена група от обществото (малцинство независимо по какъв признак е малцинство), нетолерантността ще се прехвърли върху следващото такова и така нататък. Дори света да беше населен с хора направени по калъп, пак щеше да има нетолерантност срещу даден признак – например за това, че човек харесва дадена култура обособена от музикален стил или да речем от някакво течение в изкуството или, че не притежава дадени умения или, че има определени психологически нагласи или, че има определени интереси в области в които мнозинството няма или не споделя т.н.т. Омраза, злоба и нетърпимост винаги ще има независимо какви хора съществуват на тази земя и това е заложено в човешката природа. Важното е да имаме силата и волята да регулираме тези отрицателни качества и да не позволяваме да вземат превес в живота ни, защото определено не виждам да водят до нещо градивно. Нали не искаме живота ни да премине в това да съсипваме нечии други животи, а пък нашите потребности от това да получим щастие и удволетворение да ги оставим на заден план. Нали не искаме да остареем и да разберем, че повечето от живота ни е минал в омраза и злоба и, че не сме се възползвали от хиляди възможности за това да приемем нещата които ще ни радват, защото живота дава, но въпроса е дали ние съумяваме да взимаме.

Стана ми много тъжно, когато в събота докато вечерях със семейството си видяхме потресаващ случай в предаването „Имаш поща“. Момиче родено с физически дефект  в пръстите на едната му ръка е било дадено за отглеждане в дом за деца с умствени увреждания. Момичето е психически здраво, като мен и теб, но поради небрежността и невежеството е оставено да израства в неподходяща за него среда. Преживяло е тормоз, насилие и нехуманно отношение и това със сигурност е оставило отпечатък в психиката му. Отпечатък с който ще живее до края на живота си. За мен това е много голяма дискриминация, но не по различна от останалите дискриминации, а да не забравяме, че дискриминацията и нетолерантността вървят ръка за ръка. Това което съм забелязал е, че в природата има някаква закономерност и винаги човек получава това което самият той поражда. То е като бумеранг. Каквито действия, мисли и чувства изпращаме точно такива такива получаваме, независимо дали в близък период от време или в по късен етап от живота ни. Всички сме чували приказката, че човек като направи някакво престъпление и  не го поправи има голяма вероятност децата му да изкупят вината за него. Това е вярно и е така за да може същия този човек да премине чрез най-скъпото му нещо в живота през същата болка и страдание което е причинил на другия човек, за да види какво е усещането и през какви трудни периоди се преминава за да се преодолее мъката. И това важи за всички нас, плащаме за всяко наше действие под различни форми. Ако някои от нас не го осъзнават тогава им се дава ситуация в която да го направят, дава им се много време за размисъл. Например човек остава прикован на легло от някаква тежка болест, тогава няма начин как да не преосмисли живота си в миналото и настоящето и да направи планове за бъдещето си.

И друг път съм писал: невежеството и глупостта са много лошо нещо. Те са страшен и опасен бич на всяко време, но е голямо престъпление отказът от търсене на знание и някакво развитие в духовен план на даден индивид. Имаме толкова хубави неща в нас, толкова хубави дарби, качества, умения, потенциал, но ние не ги виждаме или ни е страх да ги видим. Пропиляваме живота си като живеем нечии чужд или прекалено сме заети с околните, вместо да ремонтираме нас самите и тогава да помогнем на други които имат нужда от нашата подкрепа и обич. Ние хората вътрешно сме много крехки и уязвими същества и всеки един от нас може да бъде наранен психически до състояние в което не само да заплаче, но и да страда дълго време. Единствено използваме като крайност отрицателните ни чувства за да защитим тази крехкост и уязвимост, но тази броня от негативност ни вкарва в порочен кръг. Колкото повече бронята става дебела и непроницаема толкова повече съзнанието ни трупа вина и толкова започва да присъства самотата. Рано или късно бронята рухва, защото за да се поддържа се изисква все повече и повече усилия, които с течение на времето стават непосилни, така както физическата ни сила и издръжливост намаляват когато тялото ни остарява.  Тогава, след като бронята рухне остават двете натрупани неща – вина и самота.

Advertisements

Филмови перверзии или извращенията в киното

Seul contre tous 1998 Director: Gaspar Noé
Озлобен от мизерията и от семейството си комплексиран месар един ден така обезумява, че пребива жена си (ритайки я в корема), която е в напреднала бременност. По натам филма описва психическите му отклонения, перверзни помисли и извратено му подсъзнание, включващо собствената му дъщеря…

Irréversible (2002) Director: Gaspar Noé

Requiem for a Dream (2000) Directed by Darren Aronofsky

Visitor Q (JAPAN 2001) Director: Takashi Miike

Sadomaster (2005) Directors:Germán Magariños, Fernando Giangiacomo

Някои режисьори определено са с психически отклонения и сериозно имат нужда от специалист. Сетих се за гореизброените пет филма, които съм гледал през годините и от които на някои сцени от тях направо ми се е драйфало или са ми били много дразнещи. Забелязал съм, че най бруталните филми са на японски режисьори. Във някои от японските филми, които съм гледал включват пълна програма с извращения и перверзии – насилие, мъчителна смърт, жестоки осакатявания, садо мазо, брутален секс, в горе споменатия филм (Visitor Q) има некрофилия, в някои има и педофилия и геронтофилия (само зоофилия засега още не съм виждал, но и няма да се учудвам ако е заснета в някои филм). Японците са странен народ, душевността им е много различна от останалите нации, предполагам в резултат на силното им консервативно общество. За аржентинския филм „Садомастер“ нямам думи, такъв тип филми трябва да бъдат забранени със закон. И после ми кажете как един режисьор на такъв филм може да се гордее с изкуството си и какво признание може да очаква от публиката си.

My sunday breakfast

Попаднах случайно на интересен блог с фотоси, показващи закуската като вид изкуство. Ето и моята неделна закуска, малко е нездравословна, но пък днес ми е по вкуса. За първи път от мнооого дълго време насам заменям чая с кока кола. Кафе отвикнах да пия още щом отказах цигарите преди две години. Прясно мляко също вече не обичам, не ми го иска организма.

Micro и electro

Напоследък в музикално отношение са ми любимци датчанинът Anders Trentemøller и германският диджей Токадиско, които направиха много приятни парчета в последните си два албума – първият в минималистичен електронен звук, втория в електро, електро/клаш, плюс малко ембиънт и минимал. Музиката им няма нищо общо с зациклящи лупове и семпли, напротив тя е спада към групата на съвкупността от по-висша електронна музика обозначена като IDM (intelligence dance music). Андерс Трентемьолер пусна наскоро съвсем нов сингъл озаглавен „I miss you“, които можете да чуете в личната му страница в myspace или тук в youtube. Сингъла веднага попадна в личните класации и в сетовете на известните диджеи под формата на различни версии. Датчанина обича да прави и много ремикси. Най известни негови ремикси са на скандинавските електронни групи Royksopp и The Knife, на японеца Yoshimoto, на калифорниеца Andy Caldwell и на проекта Delirium и тяхното известното клубно парче „Silence“.

TRENTEMØLLER -The Trentemoller Chronicles (2007)

*

TOCADISCO – Solo (2008)

Еротика и порно арт без ограничения

Destricted (2006) Трейлър към филма

Точно след една седмица на 2 юли (сряда) в Дома на киното ще е премиерата на скандалния филм „Без ограничения” (Destricted). Седем кинорежисьора които са известни със скандални филми, свързани със секса участват в лентата със своите кратки новели. Сред тях са: американецът Лари Кларк, режисьор на „Хлапета“ и „Кен Парк“, режисьора на „Необратимо“ – аржентинецът Гаспар Ное, майсторът на пърформанс арта и носителка на „Златен лъв” от биеналето във Венеция – Марина Абрамович и Матю Барни, носител на приз „Европа 2000” от венецианското биенале, известен със сътрудничеството си с Бьорк и Норман Мейлър.

(снимка:profile.myspace.com)

Снощи изгледах филма и честно казано някои новели са скучни и глупави. Интересна е новелата на Марина Абрамович – „Балкански еротичен епос“, която представяше древните ритуали на полуострова свързани с плодовитостта на земята и хората. За да не бъде мъжа импотентен се прави ритуал – след като пробие три дупки в дървен мост, той трябва да симулира сексуален акт във всяка една от тях. За плодовитост на жените е ритуала да показват гениталиите си когато завали дъжд, а пък за да има богата реколтата мъжете трябва да изровят малки дупки в земята, да легнат голи и да мастурбират.

Лари Кларк не ме изненада с нищо ново. Филмчето му озаглавено „Проникване“ представя малък кастинг за заснемане на порно с тийнейджъри. След импровизирания кастинг идва ред и на секса заснет без цензура – неща които сме ги виждали вече в порно филмите.

(снимка:www.studio-international.co.uk)

Иначе какво още има: соло мастурбиране („Долината на мъртвите“), паралелно мастурбиране („Сексът и самотата“), класическо порно от 70, 80-те години: руса много надарена пациентка и доктор се съвкупляват („Обаждането“). Картината на това филмче е стара, но звукът на музиката по време на сцената е съвременен. Останалите две новели са: „Синхрон“ – това е колаж от множество секс сцени изрязани от порно филми, показващи се във синхрон с ритъма на барабани и „Машината“ – секс между машина и човек.

Street parade Sofia = Clubbers BG Pride

снимка: http://www.xtdev.com/b3k/streetparade/ – тук има още

Когато „Метрополис“ организира първия стрийт парад на електронната музика в София, повечето странични наблюдатели викаха и анатемосваха, че това е парад на психично болни и наркомани. Бях свидетел как един афектиран шофьор от злоба умишлено блъсна момиче, което танцуваше на кръстовището пред Софийския университет. И тогава всички наоколо се събраха за да спрат въпросната кола, която се опитваше да се измъкне.

След няколко успешни техно парада, на които имаше извънземни с разноцветни коси и противогази, екстравагантно съ(о)блечени девойки (при това по розови прашки) и всякакви ексцентрични люде, вариращи от 13 до 33 години – плюс-минус. Някои хора разбраха, че културата на електронната музика няма да поквари живота им, както и на техните деца и мирнаха. Жалко, че традицията на стрийт парада в столицата се прекрати, но затова пък остана ентусиазма на други хора и те решиха да го организират и в други градове – Велико търново и сега скоро ще има в Силистра. Иначе браво на такива будни и отговорни хора като Петя!

Купи, плати за да участваш

Вече стана модерно кастинги, организирани от някои медии да карат бъдещите участници в тях не само да пращат по няколко смс-и за да се регистрират, но и преди това да ги задължат да купуват определени продукти на чиято опаковка имало уникален код за участие. Някои биха казали, че това е проява на лош вкус, други пък биха отбелязали, че е хитра бизнес стратегия, а аз бих казал, че това е проява на неуважение от страна на медията към аудиторията си, като печели от тях по този начин. Ето как може да участва младеж за едно място като тв водещ в един такъв кастинг:

# Изпрати SMS (цена 0,60 лв. [не е ясно с или без ддс?]) на кратък номер ****, като изпишеш уникалния код, разположен в опаковката на (кроасан) . За целия кастинг използвай регистрация от един мобилен номер. Това ще направи твоята регистрация уникална.
# Ще получиш отговор, потвърждаващ успешната регистрация в кастинга;
# Изпрати втори SMS, в който трябва да посочиш трите си имена. В SMS-ите използвай само латински букви;
# Ще получиш SMS, потвърждаващ успешната регистрация на името ти;
# Изпрати трети SMS, в който трябва да посочиш града, където искаш да участваш в кастинга….

линк 1
линк 2

„Биг брадър“, „Сървайвър“, Мюзик айдъл и „Пей с мен“ също можеха да приложат същата тактика, при това много по печеливша… Но добре е, че за сега това не го правят.

_____________________________________

предишно: Сенки (2007)
Публикуван на 22.06.2008 11:47 am в
AVANGARDISCO 2


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юни 2008
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,357,232 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: