Съвременното българското кино или „новата“ му вълна

Безспорен е факта, че най-добрите български филма се родиха преди раждането на демокрацията и останаха в спомените на няколко поколения. Дали защото тогава културата и киното като вид институция са били на почит и защото са се давали по киносалоните и телевизията предимно руски и български филми – трябвало е на публиката да се отвлече вниманието от западното кино и култура. Българското кино по време на соца беше близко до обикновения човек, повечето филми се въртяха около битови и обществени проблеми, някои хора дори са се оприличавали на героите в тях, сюжетите и действията са представяли донякъде българската действителност. Тези филми ми навяват спомени от детството (една част от него е била по време на режима), лека носталгия по детските игри и градския живот. Въпреки всичко не мога да не отбележа това което винаги ме е дразнело в родното ни кино е липсата на топлота, финес, скачането от крайност на крайност и театралността в изиграването на роли или по повод последното, казано с други думи – театъра се смесва с киното и се получава хибрид които не привлича публиката. Грешка, която се допуска и в съвременното кино (или киното на прехода), може би защото нямаме школи които да обучават истински киноактьори, вместо това виждаме лица от театрални постановки, които иначе си играят ролите в театъра добре, но заучения им навик за игра на сцена преобладава в лентите и това дразни. Прави диалозите неестествени и рецитирани. Като казвам, че в киното ни и преди и сега липсва топлота и финес, имам предвид грубите сцени, които станаха запазена марка за български филм – жестоко изнасилване, груб секс с елементи на садо-мазо (един хубав бой преди секс), един хубав бой (без секс), викане и крещене, ужасен шум. Оттук се проявява скачането от крайност на крайност, в един момент има радост и веселие и изведнъж изригва насилие и жестокост. Ще кажете това е нашият балкански темперамент, така се представя и в лентите, да но къде остана красотата на изразяване. Показват се предимно първични чувства, романтиката хич я няма, няма задълбоченост и интригуваща игра на сюжетните линии. И тези неща продължават да се показват и в съвременните филми (разбира се с някои изключения).

За киното в прехода на демокрацията до сега се изговориха доста клишета и негативни мнения. Те изтъркаха своята употреба и вече на никого не правят впечатление. Киното от началото на 90-те години до 2007 година като цяло е слабо, изключително слабо. То загуби своята млада аудитория, защото предъвкваше преекспонираните истории, сюжети от миналото, които вече не са актуални и впечатляващи. Криминалните психотрилъри изглеждат толкова смешно, че все едно са скечове към някое шоу. Не можем да ги издокараме като западноевропейските, защото нашите са с нисък бюджет, липсва и чужд опит в създаването им, като и свежи идеи. „Авангардните“ елементи, които се опитват да прокарват в сегашните филми са неразбираеми не само от обикновения зрител, но и от любители и ценители на седмото изкуство. Експериментите са лишени от всякакъв смисъл и логика. Присъства хаотичност на сюжети и действия, вкарват се сцени, които човек не може да проумее какво иска да каже автора, какъв е смисъла и посланието на целия филм. Не е ли по добре да се разкаже една история по по прост, но пак повтарям разбираем начин, отколкото на високо „интелигентен“ стил, които самите създатели на филмите си разбират и само те могат да кажат какво са искали да внушат на зрителя. Един такъв пример за лошо направен глупав филм е „Съдбата като плъх“, едвам издържах да го изгледам до края. Исках да го гледам целият за да добия цялостен поглед на него, но много се разочаровах. Освен, че е лошо заснеман с блудкав сценарий и сюжет, връх на тъпотията е как репликите на едно малко момченце в продукцията не са действително на момченцето (което дори не си отваря устата в синхрон с думите, които се предполага да изрича), ами са озвучени от възрастен мъж с преправен глас. Смешно и жалко. И все пак добри впечатления имам от филмите: „Пазачът на мъртвите“ (2006), „Кратка история“ (2007) както и новия „Шивачки“ (2007). „Бунтът на Л„(2006) не е лош филм, но пак прибягва до тоталитарното ни минало, „Мила от Марс“ (2004) нещо не ме грабна като замисъл и сюжет, докато „Деца от восък„(2005) направо ме разби. Българо-американския екшън е с плиткоумен постен сценарий, пълен с клишета, липсват психологически добре изграден сюжет и образи, няма напрегнати действия и мотиви.

Advertisements

7 Responses to “Съвременното българското кино или „новата“ му вълна”


  1. 1 JHYNT юни 1, 2008 в 12:11 pm

    Най-доброто, което е правено по времето на т.н преход е Дунав мост. Няма нищо общо с демокрацията и е обективен поглед към бг.
    За жалост, за да направиш добър филм трябва добър сценарии. Импотентността на бг перо е пословична. И тук не говорим само за Вл Зарев, който мечтае последната му книга да се филмира в Холивуд с Том Ханкс (брата на Гарфункел му обещал). Обърни крачка към Славейков и избери книгата, която искаш да бъде филмирана. М ?
    Къси напъни да се повтори сън, съчетани с соволна бозява доза съгласни и препинателни. От това какво кино чакаш ?! Зле е..не аудиторията, дето демографски пада в две катогероии: Изгубени – Дързост и красота. Зле е творческият свят, който ограничен в монокултурата си не познава света в който живее. А за реалността не иска да прави кино, щото се получава..Могилино. Да ама да си затваряш очите широко не е творчески избор, само безхарактерност.

    Like

  2. 2 GaN юни 1, 2008 в 2:25 pm

    Напълно съм съгласен! Особено за актьорите. Така и не се научиха как да играят пред камера. Камерата хваща и най-малките движения, емоции, изражения. Не е нужно като в театъра да се ръкомаха, вика, изкривява лицето и т.н. Освен обаче „театралното“ игране във филмите, според мен има и нещо като повтаряемост. В смисъл, на мен ми се струва, че всички актьори играят по един и същи начин и сякаш имитират някое голямо име като Калоянчев примерно. Едно и също всеки път. Ами не става така… А като прибавим и пълната импотентност да се измисли нещо оригинално, да се направи хубав сценарий и т.н. става плачевно.

    Също и режисьорите. Писна ми от тези статични планове. Не се искат много пари, само малко въображение. Ще ти дам пример, че не мога да се изкажа правилно:

    Пример: Двама човека разговарят един срещу друг на малка квадратна маса и над тях примерно някаква лампа, а наоколо е тъмно. Какво правят нашите? Дават план зад единия, зад другия и/или и двамата наведнъж от едната страна. Абсолютно статично. Какво им пречи докато говорят да завъртят камерата в кръг около масата, да спрат за да се акцентира на дадена реплика и да сменят пак плановете? Примерно казвам. Просто никакво въображение!

    Чекай, че се ядосах аз като се сетих за нашето кино. Ние да се хванем не професионалисти по-добри филми ще правим, баси…

    Like

  3. 3 Георги Д. юни 1, 2008 в 3:35 pm

    Така е, но в кое точно занимание българин или българска фирма е между водещите в света? Ние сме не просто изостанали, а по принцип сме си такива – не се стремим към върховно постижение, нямаме и наченки на уважение към високото качество, не уважаваме творчеството и творците (защото са ненормални), от всичко най-много се страхуваме да вървим по своя път (защото винаги избираме да сме с тълпата), страхуваме се от свободата и я избягваме, винаги избираме да подражаваме (защото е по-лесно), не сме съгласни да правим жертви за да износим своята идея (защото парите в наличност тук и сега са по-важни от всичко друго). Българинът не дава и пет пари за съвършенството. Защо кинаджиите да са различни?

    Like

  4. 4 Апостол Апостолов юни 2, 2008 в 4:05 pm

    Българското изкуство е провинциално- то не може да развълнува света, защото не засяга големите, значимите общочовешки проблеми. В това е цялата беда!

    Like

  5. 5 albinos юни 3, 2008 в 10:43 am

    Да, забравих да спомена, че българското кино лъха и на ТКЗС. Нагледахме се на много истории в и за селото. Дайте нещо друго. Изчерпаха ли се наистина темите за големите и значими общочовешки проблеми.

    Like

  6. 6 lighfrom agarta март 12, 2011 в 1:27 pm

    Съгласна съм.Българското кино спешно трябва да се обнови,иначе ще загине.

    Like


  1. 1 Още остри сериали | Како Сийке, не съм от тях! Trackback по юни 2, 2008 в 6:20 am

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юни 2008
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,357,591 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: