Обичаме ли се и до колко?

В спора не винаги не се ражда истината, уважаеми приятели, чисто и просто спора предлага възможност всеки един от нас да изложи аргументите си и да ги защити. Това го казвам, защото онзи ден, в понеделнишката вечер водехме разгорещен спор с приятел в една уютна пицария на чаша бира и с допълнението на неповторимия вкус на любимата ми салата (не знам дали ви се е случвало да изпитате изживяване подобно на оргазъм, докато опитвате храна, която предизвиква такива рецепторни усещания, сякаш опитвате най-вкусното нещо на света). Няма да разказвам за спора, ще разкажа до какви изводи достигнахме за част от хората с които контактуваме в реалния живот, обяснението на постъпките им относно отношението им към колеги, непознати, приятели. Достигнахме до извода, че повечето хора мразят себе си вътрешно и външно и не го осъзнават. Като казвам мразят себе си какво имам предвид. Нека да се върнем още от самото начало, когато всички сме били деца и сме имали непринудено, естествено поведение, като не сме познавали много лоши качества, които са присъщи на възрастните хора. Чистата ни детска душевност, обаче в много случаи  се съсипва. В нея се наблъскват страшно много боклуци (като комплекси, например), наблъсква се грубост, простотия, невежество и всякакви форми на пошлост. Пошлост, която в по-късен етап от нашето развитие започва да се проявява в различни форми и така хората пречат не само на околните, като им създават проблеми, ами вредят най-много на себе си, като нямат желание да се опознаят и заобичат. Защото, колкото и да се мислим за лоши, можем да вземем един лист хартия и да напишем няколко положителни качества, които притежаваме и които са ни помогнали да се справим в дадена ситуация и в даден проблем. А защо да не затвърдим тези качества и защо да не ги увеличим. Няма да ни заболи, нито ще се притесняваме, че изглеждаме глупаво в очите на околните, напротив ще преоткрием нови страни на живота, които ще ни харесат и ще спомогнат за нашето развитие във всяко отношение. Винаги съм твърдял, че човек когато постигне вътрешна хармония и душевен мир, той се заобичва (не по онзи егоистичен начин, в които егото му да вземе превес над разума и така да подтисне своята емоционална интелигентност). С вътрешна хармония и душевен мир той ще открие красотата на заобикалящия го свят без да изнасилва сетивата си. Един вид няма да търси красотата, тя сама ще идва при него.

Но да се върнем още малко на темата за родителското възпитание. Не мога да кажа със сигурност доколко са виновни родителите, че възпитават така зле децата си и им вредят. Голяма част от поведението си им се предава от техните родители. Родителя може да издигне детето си, но може и да го съсипе психически и физически. Само умният и запознат с много аспекти от живота (широко скроеният) родител съумява да предостави личен избор на детето си в живота и не го засипва с ненужни или по-опасното както ги наричам – токсични навици, качества и чувства. В същия ден когато водехме спора, се сетихме за едно жена, която е приблизително на нашата възраст. Дискутирахме факта, че прекалено късно беше осъзнала, че води живота, които й диктува властния родител и на късен етап от живата си започва да преоткрива колко хубави и ценни неща е пропуснала, докато се е подчинявала на волята му. Това е и една от причините да напиша този текст. Аз като тийнейджър винаги си отстоявах правата и малко по малко си бях извоювал лична свобода (трудно ми беше, но се получи) – направих си татуси, имах пиърсинг, обличах се със смъкнати дрехи, излизах и се прибирах по мой си установен график, записах да уча в област в която ми харесва. Само да вметна, че моите родители са много консервативни хора, които водят много прост начин на живот. Много голяма част от възпитанието си съм го придобил не от тях, ами от много четене на книги и четива в специализирани издания, беседи с интелигентни хора на изкуството, слушане на любими радио гласове и попиване на знания от мъдри хора – било то от учители или познати.  Според мен добрия родител е този, които съумява да не повтаря грешките допускани към него от страна на неговите родителите, стреми се или да не прилича на тях или взима само ценните неща, които те са му дали в живота въз основа на техния им житейски опит.

Ето за това повечето хора на днешно (пък и не само) време се мразят и така това чувство, усещане рефлектира върху околните. Защото още от малки са им набивали в главите, че това е лошо, онова е забранено, с този няма да си играеш – защото е извънбрачно дете или защото е с разведени родители, тази колко е дебела, онази колко е грозна и т.н.т до безкрай. Децата ако вземат под внимание тези неща със сигурност ще ги прилагат като възрастни, но и друго нещо също може окаже влияние на това човек да не се харесва. Прекалената взискателност и болните родителски амбиции, също са камъчета които преобръщат каруцата. Не е добре едно дете постоянно да получава отрицателни критики (защо не е като онова дете което е толкова умно, има нормално тегло, не прави пакости). Критиките когато се набиват в детската психика, подсъзнателно се преповтарят и така вече възрастния индивид се мрази, че не е като някои хора имащи перфектни физически дадености, вътрешни заложби, талант и качества. Самия той не е потърсил в себе си дали тези неща в него съществуват и ако съществуват ( дали може да ги доразвие в себе си по някакъв начин. Много често критиката към себе си я прехвърля към даден човек, които не се вписва във вече оформения му от родителите и средата в която е отраснал, стереотип за „нормален“ човек. Това е общо казано проблема. Първата стъпка за промяна на не обичащия се човек е да осъзнае, че има такъв проблем и да впрегне всичките си усилия за изкореняването му. Може да му е трудно в началото, но усилието ще си заслужава. С няколко думи, които пак ще напиша – ще открие чисто нов свят които е изпълнен с красота и много смислени неща.

Advertisements

3 Responses to “Обичаме ли се и до колко?”


  1. 1 Val юни 10, 2008 в 3:04 pm

    Aз пък обичам да обичам другите. И теб обичам, но ти си знаеш без да го казвам! 😀 Себе си понякога обичам, понякога не – не е необходимо винаги да се обичаш, ако не ти идва отвътре … ;). Спокойно можеш просто да да обичаш някой и ако той ти отвърне, няма как да не се заобичаш и ти… Как беше истината за смисъла на живота според Пътеводителя на галактическия стопаджия – май отговора беше 42, интерпретирано така: for two! а после една компания за презервативи май го преиначи в 142, но аз не одобрявам това тълкувание! 😉

    Like

  2. 2 albinos юни 10, 2008 в 6:37 pm

    Абе Вал за теб днес си мислех даже цъкнах да видя дали нещо ново не си написала
    🙂 Мерси за хубавите думи!

    Like

  3. 3 suselina август 2, 2008 в 4:02 pm

    знаеш ли ,не се мразят, страх ги е. и аз съм си мислила по темата и се почуствах доста глупаво като осъзнах, че няма лоши хора. истински злите са много малко. има добри хора, които вършат лоши неща, защото ги е страх. защото са неуверени, защото са пълни със комплекси. почуствах се тъпо, защото ако това е така и аз го разбирам, би трябвало да не им се ядосвам нали? би трябвало да проявя разбиране и да туширам отрицателното поведение. ако човек намери вътрешния си баланс то той ще излъчва спокойствие, не защото е добър или хубав или умен, а защото се познава и живее в мир със себе си.

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юни 2008
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,338,121 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: