Ray

Ray (2004/I)

Ray the Movie

Автобиографичния филм за големият музикант и изпълнител Рей Чарлз ми хареса. Двата часа и половина неусетно минаха, докато бях улисан във вълнуващата драматичната история. Преди време избягвах да гледам автобиографични филми, защото ми се струваха тежки и не чак толкова интересни, но последните няколко години такива филми много ми допадат. Харесват ми защото отразяват действителната история на известните личности, пътя към славата по които са вървели, наред с многото трудности, които са преодолели благодарение на силния им дух и талант. Такъв е и случая с Рей Чарлз, артист с когото не съм бил запознат добре, не знаех почти нищо за творчеството му и личният му живот. Докато гледах филма се оказа, че съм слушал негови парчета, дори някои от по-известните са ми допадали много. Познатото и любимо мое парче, което изпълни преди близо двадесетина години Джо Кокър – Unchain My Heart се оказа, че е било в оригинал на Рей Чарлз от 1962 година, парчето „Hit The Road Jack“ също – то е от 1961. Други познати парчета ми бяха Georgia on my Mind и I Got a Woman.

Най-трудния период от живота на Рей Чарлз Робинсън, което е истинското му име ( той избира краткото Рей Чарлз за да не става объркване с известния по това време боксьор Шугър Рей Робинсън) е може би периода на превръщането му от беден, чернокож и незрящ младеж, до момента когато на сцената в Сиатъл изгрява гения на неговата музика. Повлиян от музиката на Нат Кинг Коул и Чарлз Браун той свири и пее джаз и соул парчета, докато не идва големият момент в кариерата му – звукозаписна компания му предлага изгоден договор, но в замяна трябва да смени стила си. На продуцентите не им допада образа на Рей които се доближава до този на Нат Кинг Коул и Чарлз Браун, и те го заставят да измисли свой уникален стил, които да наложи на американската публика. Така той започва да експериментира и започва да съчетава в музиката си много стилове – джаз, ритъм енд блус, рокендрол, соул, госпъл, дори кънтри и уестърн. Бива дори заклеймяван от силно религиозните чернокожи, че прави дяволска музика като вкарва в госпъл музиката много рокендрол. Рей Чарлз е от първите пианисти и соул изпълнители, които оформят звученето на стила ритъм енд блус. Разбира се по пътя на славата, както забелязвам и при повечето големи личности, на чернокожия изпълнител не му става чужд порока. През 60-те години, подобно на много други изпълнители той става зависим от наркотиците, като на няколко пъти е бил арестуван за притежание на хероин и едва след 7-годишна употреба се отказва. След няколко изневери с негови вокалистки, той успява да спаси брака и семейството си.

Рей Чарлз умира на 10.06.2004 г на 73-годишна възраст от заболяване на черния дроб в дома си в Бевърли Хилс, заобиколен от близки роднини и приятели. Дори и след смъртта си той продължава да получава награди за своята музика. През 2005 г е големият победител на наградите „Грами“, гениалният певец и пианист е отличен с 5 грамофончета, сред които най-престижните – за албум и запис на годината. Приживе Рей не успява да спечели златната статуетка за най-добър албум, прави го посмъртно с „Genius Loves Company“. Албумът му печели още три статуетки в техническите категории. 40 млн. долара, пък е касовият удар, който биографичният филм “Рей” направи за първия ден след излизането си на DVD и видео в САЩ. В края на първата седмица, приходите от биографичния разказ бяха почти удвоени, съобщи bbc.co.uk. Невероятното изпълнение на Джейми Фокс, които се превъплъти в ролята на музиканта му донесе статуетка на Оскарите през 2005 година. Лентата е номинирана за още 4 категории, включително за най-добър филм. „Той току-що удължи кариерата си с още 50 години“, заяви Фил Рамоун, един от продуцентите на „Genius Loves Company“.

Ето един кратък откъс от разказите на Рей Чарлз за живота му:

„Тъкмо Бях навлязъл в коловозите на училищния живот, когато се случи нещо, което ме изкара за дълго от релсите. По Коледа всички се прибираха вкъщи. Всички освен мен. Мама нямаше пари за пътните.(Държавата плащаше пътуванията само в началото и в края на учебната година. Родителите изпращаха пари за влак, ако искаха децата им да се върнат вкъщи през ваканциите.) И когато всички заминаха по домовете си, аз останах сам, съвсем сам. Никога няма да забравя това. Тогава разбрах колко бедни могат да бъдат бедните. Разбира се, мама не беше виновна. Ако имаше пари, щеше да ми изпрати. Тя искаше да ме види точно толкова , колкото исках да я видя и аз. Но нямаше пари. Бях истински нещастен. Сърцето ме болеше за мама, Мери Джейн и всички от градчето ни. Бяха изминали почти четири месеца, откакто бях заминал от Гринсвил. И ето ме – по Коледа в Държавното училище за слепи в Сейнт Огъстин. Сам. Изплаках очите си през тези няколко седмици.

Аз често плача, особено когато няма друг начин да излея чувствата си. Зная, че мъжете не бива да плачат, но мисля, че това е погрешно. Когато пляча, аз се освобождавам от дълбоко натрупани неща. Когато пея, често плача. Плачът е чувство, а чувството е човечност. Да, плача. Беше ми тежко, но не си спомням да съм молил бога за помощ. Не съм таксъв човек. Когато ослепявах, не се обърнах към Бога. Никога не съм смятал, че моите проблеми са негова грижа. Отрано бях научил, че е по-добре да разчитам на себе си, отколкото да се обръщам към свръхестествени сили. Никога не съм се чувствувал така зле, както през онези няколко седмици. Не беше честно. Приятелите ми се бяха прънали по домовете си. В Гринсвил бедността не ми тежеше толкова. Всички споделяхме една участ. А сега бях единственият, останал в училището. Само няколко месеця преди това бях отбягвал другите деца в училището, не исках да приказвам и дори да се запозная с тях. Но когато ги чух да тичат из стаите, да крещят наоколо, когато разбрах, че са се завърнали от ваканцията, бях истински щастлив. Никога в живота ми човешкото присъствие не ме е радвало толкова много.“

Advertisements

1 Response to “Ray”


  1. 1 Val юни 16, 2008 в 3:50 pm

    Чудесна история от живота на Рей!
    Сега разбирам какво е имал предвид алитър, когато ми каза, че е мрази баща си, защото го изпратил в boarding school!

    Любима ми е Georgia on my mind – благодаря за линка – слушах я с удоволствие!

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юни 2008
M T W T F S S
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,311,450 hits

Flickr Photos

O Porto...

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: