Филмови перверзии или извращенията в киното

Seul contre tous 1998 Director: Gaspar Noé
Озлобен от мизерията и от семейството си комплексиран месар един ден така обезумява, че пребива жена си (ритайки я в корема), която е в напреднала бременност. По натам филма описва психическите му отклонения, перверзни помисли и извратено му подсъзнание, включващо собствената му дъщеря…

Irréversible (2002) Director: Gaspar Noé

Requiem for a Dream (2000) Directed by Darren Aronofsky

Visitor Q (JAPAN 2001) Director: Takashi Miike

Sadomaster (2005) Directors:Germán Magariños, Fernando Giangiacomo

Някои режисьори определено са с психически отклонения и сериозно имат нужда от специалист. Сетих се за гореизброените пет филма, които съм гледал през годините и от които на някои сцени от тях направо ми се е драйфало или са ми били много дразнещи. Забелязал съм, че най бруталните филми са на японски режисьори. Във някои от японските филми, които съм гледал включват пълна програма с извращения и перверзии – насилие, мъчителна смърт, жестоки осакатявания, садо мазо, брутален секс, в горе споменатия филм (Visitor Q) има некрофилия, в някои има и педофилия и геронтофилия (само зоофилия засега още не съм виждал, но и няма да се учудвам ако е заснета в някои филм). Японците са странен народ, душевността им е много различна от останалите нации, предполагам в резултат на силното им консервативно общество. За аржентинския филм „Садомастер“ нямам думи, такъв тип филми трябва да бъдат забранени със закон. И после ми кажете как един режисьор на такъв филм може да се гордее с изкуството си и какво признание може да очаква от публиката си.

15 Отговори на “Филмови перверзии или извращенията в киното”

  1. един пор

    Супер! Ако нямаше голивуд, коите ни карат да си мислим, че всичко на тоя свят е розово, може би щяха да ти харесат филмите или поне да ги разбереш 🙂
    Може даже да са по реален случай, не знам.

    Харесвам

  2. От изброените съм гледала единствено Irreversible, мога да си представя за какво става дума и в другите. Но не мисля, че трябва да обвиняваме режисьорите на филмите за болни. Все пак всички тезни неща са навсякъде около нас. Убедена съм, че това, което се случва с Моника Белучи в Irreversible се е случвало с десетки жени не само в подлезите на Париж. Ъези режисьори просто са намерили изключително въздействащ начин да пресъздадат тези истории. Irreversible не е за хора със слаби нерви (аз мислех да го спра още на 10тата минута, заради ужасяващите виещи звуци, които сякаш ми стържеха директно мозъка), но беше направен наистина впечатляващо. Замисли се, че ако историята беше разказана в стандартно направен филм, едва ли щеше да те възмути толкова, но историята щеше да си е там. Има много хубави истории разказани по некадърен начин от некадърни режисьори, а тези успяват да те докоснат, ако имаш нервите да ги видиш и чуеш.

    P.S. Мнението ми се отнася най-вече за Irreversible, защото само него от изброените съм гледала, но предполагам, че е релевантно(как е българската дума?) и за някои от другите
    P.P.S. Японците наистина са изроди, спор няма

    Харесвам

  3. Тъкмо гледах Visitor Q оня ден и филмът си е откровено малоумен и противен. Излишните напъни за търсене на арт в некрофилията, зоофилията, продължителните мъчения, изнасилванията, педофилията и всякакви извращения са тъпи. А пък твърденията на повечето режисьори, че само така могат да достигнат нужното ниво правдоподобност и ефект е просто извинение. Сещам се за един филм за педофилия, в който голите сцени са ограничени до минимум, а реална сцена на педофилия изобщо не съществува. Филмът се казва Mysterious Skin и е хиляда пъти по-въздействащ от всичко горе. От останалите не съм гледала само Садомастер, но като гледам и по-скоро не бих. Проблемът с тези филми е, че не само режисьорите им са откачени, ами и хората, които ги гледат и им се наслаждават по някакъв начин. Щото дори самата аз обичам хоръри, но безсмислените мъчения/перверзии/извращения са ми зверски противни. От изброените филми донякъде разбирам гнусните сцени в Реквиема – от там нататък всичко ми е излишно. Даже и прехвалената сцена с прословутото изнасилване в Необратимо е глупава. Което не пречи хиляди хора да я считат за най-добрата в кариерата на Белучи. Май се поотплеснах, сори за което 😉

    Харесвам

  4. Не не говори ми още… 😉 самият аз също обичам да гледам хоръри, но както много добре го казваш ти: безсмислените мъчения/перверзии/извращения са ми зверски противни.

    Харесвам

  5. Всеки има право на своето „изкуство“ и да се забранява е проява на невежество и ретроградност. Факт е, че някои творби трябва да бъдат по-restricted от други и да са недостъпни за непълнолетни. Ако си възрастен и предпочиташ да гледаш черва – гледай, к’во лошо? Много по-добре е да се интересуваш от филми на ужаса, отколкото от реален ужас. Колкото до бруталността, натурализма и перверзиите в киното – има ги от толкова отдавна, че не виждам де факто смисъл от поста. Още през 60-те се появява гор-киното като своеoбразен поджанров почерк и оттогава досега до такава степен се е развило и разклонило, че реално погледнато темата е някак банална. Да не говорим, че Гаспар Ное и Такаши Миике, чиито екранни крайности са наистина почти over the top, правят доста смислено кино понякога и слагат в малкия си джоб гор-царе като Руджеро Деодато и Х. Г. Луис.

    Харесвам

  6. salo на пазолини едва не ме самоуби.
    а японския ужас го харесвам. намирам го за доста стилен. The Ring беше причината дълго време да се мъча отглеждайки си дълга права черна коса на главата.

    Харесвам

  7. просто да отбележа, че съм 100% съгласен с Узумаки и съжалявам, че няма какво да добавя

    Харесвам

  8. @ Uzumaki филми призоваващи агресия и нетърпимост към определени групи хора и извършващи наистина гнусни и перверзни сцени по повод тях не трябва да се толерират. И трябва да се забраняват техните прожекции. Става въпрос за филма Садомастер и производни. То утре някои ще се вдъхнови така, че да почне да снима филми на ужасите с реални хора и ще се оправдава, че в името на изкуството трябва да прави жертви. На този свят има всякакви клинични случаи чакащи удобен момент да направят своето „велико“ изкуство като сбъднат и най-ужасните помисли които на човек могат да му минат през главата. За достъпа на подрастващите до забранени за тях филми не може да говорим. Всеки от някъде може да се сдобие с такъв филм за отрицателно време. Колкото до хорор филмите вече нещо не ми действат. Преекспоанираха се всякакви персонажи и ситуации и някак си ми се струват като куклено шоу. Японските хорори все още ме стряскат и наистина ме ужасяват. Най-добър за мен до сега е Marebito (2004)

    Харесвам

  9. @ iffi съгласен съм с теб, ако се правят филми по действителни случаи може да са нещо като запознаване с разновидностите на човешката патология и начини за овладяването й. силно казано 🙂 Трябва да се направи и сигурно ще се направи филм за австриеца – бащата които заключи дъщеря си в мазето и които я е изнасилвал в продължение на години от което му роди деца.

    Харесвам

  10. Албиносе, ако някой гледа тъпотия като „Sadomaster“ и я вземе на сериозно, значи наистина трябва да е маса тъп. 🙂 Не можеш да забраняваш художествено произведение – независимо дали е кадърно или аматьорско – само защото СПОРЕД ТЕБ то може да навреди психически на някой. Всеки си носи сам отговорността. На теб филми като този ти се струват шокиращи и скандални, но за друг може да са функционален отдушник на психическо напрежение; в сми, хора всякакви. Дай сега да забраним „Спасителят в ръжта“, “Гняв” или „Американски психар“, щото разни психопати си падат по тях… Аре не, а? Няма по-лесно и безотговорно „търсене“ на виновници от подобни, меко казано, неубедителни аргументи. Стига с тия остарели сочения с пръст към всякакви мними scapegoats.

    Харесвам

  11. : D Uzumaki за филма ме светнаха кварталните хлапета, които по думите им много са се изкефили на простотиите, мислиш ли че те не могат да вземат на сериозно някои от нещата показани там. Филми като този по скоро ми се струват гадни, иначе обичам да гледам скандални и шокиращи, но без но безсмислените мъчения/перверзии/извращения които уж са направени арт, но всъщност са shit. Но всеки има право на лош вкус де, в това отношение право казваш.

    Харесвам

  12. За мен филм като „Кръстникът“ е много по-лош пример за подрастващите, отколкото „Садомастер“.

    Харесвам

  13. „Хлапета“ е ключовата дума. Затова си има „Филмът не се препоръчва за лица под Х години“. Такива филми наистина трябва да бъдат ограничени и да не се показват пред деца. Но ако вече си голям, предполага се, че имаш достатъчно акъл да разграничиш фантазията от реалността и нормалното от извращението.

    Харесвам

  14. iffi поста ми беше за това кои филми са предизвикали неприятното чувство на гадост у мен и същите филми са ми пилели нервите без да разбера аджаба какво цели режисьора с бруталните сцени и безсмислените мъчения/перверзии/извращения. Тези филми не са заснети по действителни случаи. Как ти се струват (какво би почувствала, ако гледаш) следните фантазии във филмите – сцени с: некрофилия, педофилия, зоофилия, ритане на бременна жена в 9 месец в корема, след което се чува премазаното бебе да плаче, излизайки от корема на майката, след това на майката да й се тегли куршум в главата, а убиеца по късно изнасилва собствената си дъщеря; друга сцена – дете пребива системно майка си, майката налива по късно вана с олио за да извадят пениса от вагината на разлагаща се жена която е разфасована от убиец, които й е любовник, същия които чука трупа … Единствено оправдавам от изброените филми Реквиема за мечтата. Ставаше въпрос, нужни ли са на някой тези сцени (на кого) и с каква цел – терапия за отпускане на психиката от стреса и депресията, задоволство от патологическия акт и възбуда от него с цел освобождаване на сексуалното напрежение ( както при порното), с възпитателна цел или да се прави изкуство от най-грозното и пошло в човешката природа.

    Харесвам

  15. takaaam zna4i nqkolko nesha gledai ubiistven puzel filmite rejisiora 100% e lud.prusten na smurta UJAS !1!!!!!

    Харесвам

Вашият коментар