Кое чувство е наистина водещо в живота ни?

Не знам дали гей парада ще бъде като всяко чудо за 3 дни – до другата година обаче, но важното е обществото ни да си направи сериозен извод за това: кои сме ние, какво искаме и накъде вървим. Това събитие беше нещо като тест за нацията, проверка за това какво мисли за темата, която е табу  в семейството, и в обществото. И аз мисля, че този парад е щял да остане незабелязан, ако не му се беше направила такава сериозна реклама от противниците на шествието, но пък така обществото нямаше да обърне сериозно внимание на проблема, нямаше да има дискусии, анализи и изказване на различни гледни точки от хора с различен статус в обществото. Нетолерантност винаги е имало и ще продължи да има. Дори ако изчезне дадена група от обществото (малцинство независимо по какъв признак е малцинство), нетолерантността ще се прехвърли върху следващото такова и така нататък. Дори света да беше населен с хора направени по калъп, пак щеше да има нетолерантност срещу даден признак – например за това, че човек харесва дадена култура обособена от музикален стил или да речем от някакво течение в изкуството или, че не притежава дадени умения или, че има определени психологически нагласи или, че има определени интереси в области в които мнозинството няма или не споделя т.н.т. Омраза, злоба и нетърпимост винаги ще има независимо какви хора съществуват на тази земя и това е заложено в човешката природа. Важното е да имаме силата и волята да регулираме тези отрицателни качества и да не позволяваме да вземат превес в живота ни, защото определено не виждам да водят до нещо градивно. Нали не искаме живота ни да премине в това да съсипваме нечии други животи, а пък нашите потребности от това да получим щастие и удволетворение да ги оставим на заден план. Нали не искаме да остареем и да разберем, че повечето от живота ни е минал в омраза и злоба и, че не сме се възползвали от хиляди възможности за това да приемем нещата които ще ни радват, защото живота дава, но въпроса е дали ние съумяваме да взимаме.

Стана ми много тъжно, когато в събота докато вечерях със семейството си видяхме потресаващ случай в предаването „Имаш поща“. Момиче родено с физически дефект  в пръстите на едната му ръка е било дадено за отглеждане в дом за деца с умствени увреждания. Момичето е психически здраво, като мен и теб, но поради небрежността и невежеството е оставено да израства в неподходяща за него среда. Преживяло е тормоз, насилие и нехуманно отношение и това със сигурност е оставило отпечатък в психиката му. Отпечатък с който ще живее до края на живота си. За мен това е много голяма дискриминация, но не по различна от останалите дискриминации, а да не забравяме, че дискриминацията и нетолерантността вървят ръка за ръка. Това което съм забелязал е, че в природата има някаква закономерност и винаги човек получава това което самият той поражда. То е като бумеранг. Каквито действия, мисли и чувства изпращаме точно такива такива получаваме, независимо дали в близък период от време или в по късен етап от живота ни. Всички сме чували приказката, че човек като направи някакво престъпление и  не го поправи има голяма вероятност децата му да изкупят вината за него. Това е вярно и е така за да може същия този човек да премине чрез най-скъпото му нещо в живота през същата болка и страдание което е причинил на другия човек, за да види какво е усещането и през какви трудни периоди се преминава за да се преодолее мъката. И това важи за всички нас, плащаме за всяко наше действие под различни форми. Ако някои от нас не го осъзнават тогава им се дава ситуация в която да го направят, дава им се много време за размисъл. Например човек остава прикован на легло от някаква тежка болест, тогава няма начин как да не преосмисли живота си в миналото и настоящето и да направи планове за бъдещето си.

И друг път съм писал: невежеството и глупостта са много лошо нещо. Те са страшен и опасен бич на всяко време, но е голямо престъпление отказът от търсене на знание и някакво развитие в духовен план на даден индивид. Имаме толкова хубави неща в нас, толкова хубави дарби, качества, умения, потенциал, но ние не ги виждаме или ни е страх да ги видим. Пропиляваме живота си като живеем нечии чужд или прекалено сме заети с околните, вместо да ремонтираме нас самите и тогава да помогнем на други които имат нужда от нашата подкрепа и обич. Ние хората вътрешно сме много крехки и уязвими същества и всеки един от нас може да бъде наранен психически до състояние в което не само да заплаче, но и да страда дълго време. Единствено използваме като крайност отрицателните ни чувства за да защитим тази крехкост и уязвимост, но тази броня от негативност ни вкарва в порочен кръг. Колкото повече бронята става дебела и непроницаема толкова повече съзнанието ни трупа вина и толкова започва да присъства самотата. Рано или късно бронята рухва, защото за да се поддържа се изисква все повече и повече усилия, които с течение на времето стават непосилни, така както физическата ни сила и издръжливост намаляват когато тялото ни остарява.  Тогава, след като бронята рухне остават двете натрупани неща – вина и самота.

Advertisements

7 Responses to “Кое чувство е наистина водещо в живота ни?”


  1. 1 Toma Belew юни 30, 2008 в 8:41 pm

    много силен текст

    Like

  2. 3 GaN юли 1, 2008 в 1:12 am

    Готов съм да поспоря на 1-2 момента в статията, но не му е тук мястото 🙂

    Като цяло е много добре! Поздравления!

    Like

  3. 4 albinos юли 1, 2008 в 12:19 pm

    Ако искаш пиши на мейла с какво не си съгласен 🙂

    Прочети тук една интересна статия: http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=4269011

    и още една:
    http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=MjY4NDsyOQ==&mater=MjY4NDs4OA==

    Like

  4. 5 GaN юли 1, 2008 в 12:31 pm

    Не съм се хванал да ти пиша, защото става въпрос за чисто „философстване“ по екзистенциални въпроси, от които ти изхождаш. Но не е толкова важно де. Затова и не се хванах.

    Колкото до статията, дето си я сложил в коментара – наистина много добро! Благодаря, че ми я показа!

    Like

  5. 6 Point юли 1, 2008 в 1:06 pm

    Мога да кажа само едно – супер! Чета, значи, и се кефя! Просто е страхотно да видиш как някой се развива пред очите ти и въпреки че едва ли точно аз трябва да бъда меродавен оценител / нали си има такива, които се водят професионалисти в това отношение/, не мога да не заявя, че много ми харесва. А и от гледна точка на съдържанието – съгласявам се с две ръце! Поздрави! 😉

    Like

  6. 7 albinos юли 2, 2008 в 9:40 am

    Благодаря и на теб Point! Не търся признание и почести от никого, не се надпреварвам по рейтинг и не приканвам да гласуват за мен в разни класации, просто искам посланието ми да достигне до максимален брой хора, което да ги накара да се замислят, да преосмислят живота си и да се заобичат…

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юни 2008
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,325,645 hits

Flickr Photos

Berlin Sunset Osthafen

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: