Архив за юли, 2008

Тайните апокрифни лекции на Командир Х

Снощи изгледах този филм и не се изненадах, понеже нещата които чух съм ги чел преди време.

Командир Х е пенсиониран военен разузнавач, един от първите агенти, избрани за строго секретния проект на ЦРУ за далечно виждане. Успехът на тази програма разкрил на агентите, че САЩ и цялата планета са впримчени в огромна конспирация, почти невъзможна за вярване. При пенсионирането си Командир Х решава, че светът трябва да узнае истината. Това е негова лекция, с която той се надява да събуди обществото за фантастичната истина. Заради безопасността му образът и гласът на командир Х във филма са обработени.

Ето избрани фрагменти от неговата тайна лекция:

„Знам, че не ви е било лесно да дойдете тук тази вечер, защото до последния момент не се знаеше къде ще се проведат тези апокрифни лекции. Мнозина отвъд не искат тези лекции да бъдат осъществени…“

„Буш умишлено е избран за президент, защото е муден и лесен за манипулиране. Той дори си мисли, че самият той взема всички решения, но в действителност той е кукла на конци. Някой друг мисли вместо него. Ако Буш някога се опита да мисли самостоятелно…Това се случи с Клинтън, когато се опита да скъса своите конци – тайното правителство знае как да се справя с непокорни политически лидери. Всеки си има свои слабости, които могат да влязат в употреба.При Клинтън това беше неговата закръглена стажантка. При Буш може да е алкохол или кокаин, или и двете. И все пак Буш е бил избран заради липсата си на интелект и инициатива. Той е идеалният лидер за Новия световен ред – казват му „Скачай!“, а Буш пита „Колко високо?““

„Йонджи Масуда, бащата на информационното общество, заявява загрижеността си през 1980 г., че свободата ни е застрашена в стила на Оруел от кибернетичната технология, напълно непозната на повечето хора.Тази технология източва мозъка на хората чрез имплантирани микрочипове до сателити, контролирани от наземни свръхкомпютри. Първите мозъчни импланти са били поставени през 1974 г. в Охайо, а също и в Стокхолм, Швеция. Мозъчни електроди са имплантирани в черепите на бебета през 1946 г., без знанието на родителите им. През 50-те и 60-те години електрически импланти са били поставяни в животински и човешки мозъци, особено в САЩ. При изследване за модифициране на поведението и функционирането на мозъка и тялото са били използвани методи за контрол на съзнанието в опит да се промени човешкото поведение и нагласа. Повлияването на функционирането на мозъка се превърна във важна цел на военните и разузнавателни служби. Преди 30 години на рентгенови снимки са открити мозъчни импланти с размер около сантиметър. Следващите импланти се смалиха до размера на оризово зърно. Днес те са достатъчно малки, за да се поставят във врата или гърба или в други части от тялото по време на хирургически интервенции със или без съгласието на субекта. Вече е почти невъзможно имплантът да бъде открит или отстранен. Технически е възможно всяко новородено да бъде инжектирано с микрочип, чрез който да се идентифицира човекът до края на живота му. Такива планове тайно се обсъждат в САЩ, без оглед на проблема с личната неприкосновеност. В Швеция премиерът Олаф Палме е дал разрешение през 1973 г. да се поставят импланти на затворници и бившият генерал Джен Фрийз разкри, че в средата на 80-те години са били имплантирани болнични пациенти. Хората с импланти могат да бъдат проследени навсякъде. Мозъчните им функции могат да се следят от свръхкомпютри и дори да се променят чрез промяна на честотите. В тайни експерименти вместо опитни свинчета са били използвани затворници, войници, душевно болни,
деца инвалиди, глухи и слепи хора, хомосексуалисти, самотни жени, възрастни, ученици и всяка група хора, считана от експериментиращите за маргинална. Публикуваните спомени на затворници от затвора в Юта шокират съзнанието.“

„Днешните микрочипове работят чрез нискочестотни радиовълни, които могат да се насочат от разстояние. Чрез сателити имплантираният може да се проследи навсякъде по земното кълбо. Когато микрочипът се постави на оптичния нерв на окото, той извлича нервни импулси от мозъка, въплъщаващи преживяванията, миризмите, гледките и гласа на имплантирания. Веднъж прехвърлени в компютър, тези импулси могат да се насочат обратно към мозъка на човека чрез микрочипа и така той да ги преживее повторно. С помощта на система за дистанционно манипулиране оператор на земята може да изпраща електромагнитни послания, кодирани като сигнали, до нервната система, влияейки на поведението на субекта.Така може да се повлияе здрав човек да вижда халюцинации и да чува гласове. Всяка мисъл, реакция, слухово и визуално наблюдение създава някакъв неврологичен потенциал, модели в мозъка и електромагнитните му полета, които сега могат да се декодират в мисли, картини и гласове. Затова електромагнитната стимулация може да промени мозъчните вълни на човек и да бъдат предизвикани болезнени мускулни спазми, преживявани като мъчение. Системата за електронно наблюдение на Националната агенция по сигурността може да следи и обработва едновременно милиарди хора.“

„Всеки си има уникална биоелектрическа резонансна честота на мозъка, точно както имаме
уникални отпечатъци от пръстите. С електромагнитна честота, стимулиране на мозъка, кодирани пулсиращи електромагнитни сигнали могат да се изпращат на мозъка, карайки мишената да преживява желания глас и визуални ефекти. Това е форма на електронна война. На американските астронавти са били поставени импланти преди изпращането им в космоса, за да се следят мислите им и да се регистрират всичките им движения 24 часа в денонощието. През май 1995 г. „Уошингтън поуст“ съобщи, че принц Уилям е бил имплантиран на 12-годишна възраст. Така в случай на отвличане той е щял да бъде открит чрез радиочестотата на микрочипа му. Сигналът от чипа чрез сателит може да се пренасочи към полицейски компютър и да се проследи движението на принца. Така той може да бъде открит навсякъде по земното кълбо. Масмедиите обаче не казват, че личният живот на имплантирания човек изчезва до края на живота му. Той може да бъде манипулиран по много начини чрез различни честоти. Тайният управител на този експеримент може да промени дори емоционалния живот на човека.
Той може да бъде направен агресивен или летаргичен, сексуалността му може да се повлияе изкуствено. Мисловните сигнали и подсъзнателните мисли могат да се разчитат, сънищата да се повлияват и дори предизвикват. И всичко това без знанието и съгласието на имплантирания човек.Т ака може да бъде създаден кибервойник…“

„Основната причина НСР (новият световен ред) рязко да увеличи усилията си за контрол на човечеството е поради неочакваното пристигане на НЛО. НСР е пределно наясно с реалното съществуване на НЛО. Това изключително много ги безпокои, защото е напълно извън контрола им. Заради това НСР е създал масова дезинформационна кампания около загадката на НЛО и извънземните. Това усилие е създало шизофренно впечатление у обществото. Една част вярва, че НЛО и пилотите им са извънземни. Друга част смята, че НЛО са само продукт на разюздано въображение. Това създава объркване и несигурност. НСР не може да контролира НЛО и съществата, които ги пилотират, но може да контролира начина, по който ги възприема обществото. Истината за НЛО е така добре прикрита и замазана от НСР, че днес вече е почти невъзможно да се разбере какво става в действителност. Дори президентът не е в течение на дългата история от прикрития и тайни около НЛО. Тайни правителствени и военни агенции се занимават с тези същества от края на 40-те години насам – извънземни технологии са били разменяни срещу човешки живот и гаранции за тайни бази за съществата от НЛО. Нацистка Германия е получавала тайно съдействие от извънземна раса. Това, че нацистите получават съдействие от извънземни, е допуснато от бащата на съвременната ракетна техника Херман Оберт, който потвърдил връзката на нацистите с извънземни, когато заявил: „Не можем да си припишем всички заслуги за рекордния напредък в определени научни области. Беше ни помогнато.“ На въпроса „От кого?“ той отвърнал: „Народите от други светове.“…“

„Дълси е малко тихо градче в северната част на Ню Мексико. Прилича като всички малки градчета в страната. Но според някои Дълси крие дълбока и тъмна тайна. Тя е скрита дълбоко под земята, където се смята, че има подземна база със съвместна правителствено – извънземна биогенетична лаборатория за необичайни експерименти с животни и с хора. Част от информацията ни за Дълси идва от бившия охранител Томас Костело. Към края на 1979 г. той не можел вече да се справя с ужасяващата действителност. Като охранител от високо ниво в строго секретна база той видял неща, които дълбоко го притеснили. След внимателно обмисляне той решил да напусне мястото и да вземе някои доказателства за фантастичната си история. С малка камера той направил над 30 снимки вътре в комплекса. Той взел и документи, както и видеолента от охранителните камери, на която се виждали коридорите, лабораториите, хора от персонала, както твърди той и извънземни. После изключил алармата и камерата в един от стоте изхода към повърхността и напуснал базата с шокиращите доказателства. Оригиналите били размножени в пет екземпляра и разпространени. Томас бил готов да се укрие, но когато отишъл да прибере жена си и сина си, там го очаквали правителствени агенти. Съпругата и детето му били отвлечени. Той бил предаден от свой колега. В замяна на семейството му агентите искали да им върне взетите материали. Томас бил наясно, че ще използват семейството му за експерименти и няма да бъдат върнати невредими. Затова решил да изчезне. Томас твърди, че в Дълси има над 18 000 от малките сиви човечета, както и че е виждал същества, които нарича рептилоидни хуманоиди. Подземната база в Дълси била на няколко нива и имала централен команден център. Нивата на секретност се движат от повърхностните към по-дълбоките нива. Томас имал достъп до седмо подниво. Той знаел за седем поднива, но е възможно да са били и повече. Повечето извънземни били на нива 5, 6 и 7, с жилищни помещения на ниво 5. Единственият знак на английски език бил над един от коридорите на метрото и гласял: „Към Лос Аламос“. Връзките водели от Дълси към Пейдж, Аризона, а оттам – към подземна база под Зона 51. Тунели водят към и от Дълси до бази из целите западни САЩ. Оказва се, че под САЩ има голяма мрежа от тунели, продължаваща в глобална система от тунели и подземни градове. В Дълси повечето знаци и табели били на символния език на извънземните
и универсална система от символи, понятна за хора и извънземни. Томас казва, че след второ ниво всички биват претегляни и обличани в униформа. Теглото се въвеждало всеки ден в лична идентификационна карта. Промяна в теглото над килограм налагало лекарски и рентгенов преглед. Всички асансьори се контролират чрез магнити и нямат кабели. Магнитната система се намира в стените на асансьорните шахти. Няма нормална електрическа контролна система. Всичко се контролира чрез магнитна система, включително осветлението. На първо ниво се намира депото за поддържащите машини. На второ ниво има депо за влакове, совалки тунелопробивни машини и дискови магнити. Изследванията на ниво 4 включват изследвания върху хора, както и всички аспекти на телепатията, хипнозата и сънищата. Томас казва, че те знаят как да отделят биоплазменото от физическото тяло, за да поставят в човешкото тяло жизнената матрица на извънземна същност, след като са отстранили душевната жизнена матрица на човека. Ниво 6 неофициално е наричано залата на кошмарите.Там са лабораториите за експерименти с риби, тюлени, птици и мишки, на които се променя оригиналната форма. Там има многоръки и многокраки хора и няколко клетки с хуманоиди, високи над два метра.Извънземните са научили хората на много неща от генетиката – както полезни, така и опасни. Сивите и рептилоидите са високо аналитично и технологично ориентирани. В древността те са имали конфликти с нордиците и други космически общества и може би подготвят тук бъдещ конфликт.
Учените в областта на изчислителните науки и биоинженерството извършват безразсъдни експерименти без оглед на морала и зачитането на другите живи същества. Когато Томас открил хора в клетки на седмо ниво в базата в Дълси, това за него вече преляло чашата. Редици от хиляди хора, смесени останки от хора и хуманоидни ембриони били държани в охладителен склад. Той казва, че често е виждал в клетките упоени хора, които понякога плачели и молели за помощ. На работниците било казано, че тези хора са безнадеждно умопобъркани и участвали в рискови лекарствени тестове за лечение на лудостта…“

„Повече доказателства за подземните бази идват от човек на име Фил Шнайдер – инженер, който твърди, че случайно е открил база на извънземни. За него се твърди, че се е самоубил, но съпругата му казва, че смъртта му е при подозрителни обстоятелства и че е открит с гумен маркуч за венозни инжекции, увит около врата му и вързан отзад. Според нея тази улика говори за убийство. Шнайдер твърдял, че през 1954 г. по времето на Айзенхауер федералното правителство решило да заобиколи конституцията на САЩ и да сключи пакт с извънземни същества. Наречен е „Пактът Гренада от 1954 г.“ Според него извънземните могат да използват крави, както и някои избрани човешки същества за тестване на импланти, но трябва да съобщават на правителството данните за хората. В замяна САЩ ще получат извънземна технология, за да победят руснаците. Но след уточняване на условията с извънземните,
правителството осъзнало, че е било измамено. Извънземните правели каквото си искат, без да осигурят технологията. Те изцяло контролирали нещата. Шнайдер разказал, че е участвал в изграждането на разширение към подземната военна база в Дълси, стигаща дълбочина до четири километра. По онова време били направени четири отвора в пустинята, които щели да бъдат свързани и изградени обширни секции. Шнайдер трябвало да се спуска и да проверява състава на скалите, за да определи какви експлозиви да се използват. Спускайки се, екипът се озовал в голяма подземна кухина, пълна със същества, известни като едрите сиви. Шнайдер казва, че са разкрили цяла подземна извънземна база. После открили, че съществата живеели отдавна на планетата ни. Вероятно от милион години. Според покойния Бил Хупър възникнала конфронтация между земните учени и извънземните в подземните лаборатории на Дълси. Учените били пленени от извънземните и за да бъдат освободени, били изпратени сили на Делта форс, но те не можели да се мерят с оръжията на извънземните. В акцията загинали 66 души. В резултат всички съвместни проекти били прекратени поне за две години…“

„Историите около тайните подземни бази и тунели сякаш всички са свързани с един и същ вид предполагаеми извънземни, а именно – сивите и рептилоидите. Тези същества са сравнително отскоро на извънземната сцена, появявайки се като доминиращи същества, свързвани с НЛО, някъде в началото на 70-те години. Преди това време са се осъществявали контакти предимно с човекоподобни извънземни, често наричани нордици поради светлата им кожа, сини очи и руса коса. В началото на 50-те години се появяват и дребни хуманоиди, но сивите с големите очи и динозавроподобните рептилоиди се появяват доста по-късно. Сякаш истинската форма на тези същества се пази в тайна от нас. Вероятно те могат да се преобразяват, за да съответстват на очакванията ни. Но видът им винаги е хуманоиден – с една глава, две ръце и два крака. Те приличат повече на нас, отколкото би приличало истинско извънземно. Като се има предвид колко е разнообразен животът дори на Земята, би било почти невъзможно на друга планета да се развие живот, толкова подобен на нас. Може би толкова приличат на нас, защото сме по-близки с тях, отколкото допускаме. Откъде идват всъщност НЛО и техните пилоти? От космоса или от места, скрити дълбоко под земята? Може би рептилоидите не са от някоя далечна планета, а от Земята, също като нас. Може би те са наследници на древните динозаври отпреди милиони години. Може би те не са измрели, а също като нас са еволюирали в разумни същества, създали са собствена наука и цивилизация. Възможно е някои да са отпътували да завоюват космоса, а други да са останали, за да изградят общество дълбоко под земята. Може би сега те се завръщат на родната си планета Земя, за да открият, че тя е превзета от сбирщина говорещи маймуни…“

„Всъщност много НЛО са построени от хората кораби с помощта на напреднали технологии
като енергията на нулевата точка и антигравитацията. Това се държи в тайна от обществеността…“

„Добре, благодаря. Казаха ми, че може би са ни открили и трябва да сме готови да напуснем…“

The Secret Underground Lectures of Commander X.avi

The Secret Underground Lectures of Commander X subs

Разни летни 3 – аромати ll част

“Бате, чудя се защо като са ми запотени мишниците, лявата ми бъзди на пот, а дясната не. Хем и двете ги мажа с гел против гадната миризма. Изглежда от лявата по обилно тече потта и отмива гела и затова така се получава, а?” — това беше разговор в трамвая от ученици някъде към края на месец април. За изпотяването по тялото вече писах, но сега ще обърна внимание на изпотяването на краката и предотвратяването на неприятната им миризма. Лятото е сезона на отворените обувки – сандали, чехли и други, но не винаги ни се налага да ги обуваме, особено ако се очаква да бъдем на място с по прилично и официално облекло или когато времето е променливо и сме склонни да обуем нещо по затворено. Тогава е неизбежно изпотяването на краката, както съпътстващата поява на неприятната им миризма. Много е неловка ситуацията, когато сте поканени на гости и вие трябва да събуете обувките си. Още по неловко е, ако предстои романтична вечер или просто горещ секс. Тогава няма спасение. Неприятната миризма на краката може да се дължи на фунгална инфекция, започваща между пръстите и продължаваща по стъпалото със сърбеж, напукване, белене или надебеляване на епидермиса. Лошото е, че така се получават гъбички по ноктите или между пръстите на краката, които са много упорити и трудно се премахват. Някъде бях попаднал на тези съвети (слагам ги без редакция 1 към 1): как да се преборим с вонящата миризма от запотените крака, публикувана в eдин български блог.

“1. Вземи си пакетче сода бикарбонат от най-близкия магазин.
2. Поръси две чайни лъжички от веществото във всяка от вмирисаните ти обувки. Разнеси сместа равномерно в обувката.
3. Измий и подсуши краката си (не забравяй да го правиш всеки ден).
4. Сложи си чисти чорапи и положи нозе в чепика.
Дори след уморителен ден сваляйки обувките и чорапите си няма да усетиш никаква неприятна миризма. Възможно е дори да се разнесе приятен аромат на сапун (същия този, с който изми краката си сутринта).
5. Повтаряй процедурата всекидневно.”

За да се избегне всичко това е препоръчително редовно миене на краката ( задължително с антибактериален сапун) и добро им подсушаване след това, включително и между пръстите. Разтвора от вода, в която са накиснати пет пакетчета черен чай също е ефикасен начин за справяне с проблема. Танинът в чая е стипчив и това пречи на потенето на краката. Обувките е хубаво да са от естествени материи, като за предпочитане е да не се носят едни и същи всеки ден, а поне през ден. Чорапите също трябва да са памучни и да се сменят един, два пъти дневно. Използвайте аерозоли против изпотяване, но внимавайте, не купувайте от евтините защото има опасност кожата на краката да се възпали и да се получат обриви. От личен опит казвам, че най-добрите дезодоранти за крака и обувки са на Шол. При първа възможност, ходете боси или поне се събувайте от време на време.

11.10.08 – Свобода, а не страх

  • Подкрепи ни
  • http://svobodata.org/

    Мисля, че за в бъдеще човешката свобода и правото на личен живот ще бъдат все повече ограничавани. „Биг брадър“ вече действа под различни форми и е въпрос на време, един ден на хората да им се следи всяко едно действие и да се знае всичко за тях. Това не е поредната теория на конспирацията, въпреки, че идеята за мащабното наблюдение, провеждано от правителства и бизнес компании, което е споменавано хипотетично, все още бива отхвърляно като поредната фанатична глупост, промиваща мозъка на хората. Да, ама не…

  • Подкрепи ни
  • Манията за шпиониране нараства. Правителствата и големите фирми регистрират, наблюдават и контролират действията ни все по-задълбочено. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме – „Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности.

  • Подкрепи ни
  • Вече се усеща и се осъзнава, че в скоро време мащабното шпиониране може да бъде реалност. С един приятел наскоро си говорехме, как в първите години, когато интернет навлизаше в България и в световен мащаб, като масово средство за комуникация имаше много повече свобода в мрежата в сравнение с последните години. Стигнахме до извода, че следенето и опитите за контрол над човешката личност малко по малко стават все по-осезаеми и реални.

  • Подкрепи ни
  • Има нещо гнило в Европа и в света – има разбира се и всичко това предполагам се досещате от къде идва и защо.

  • Подкрепи ни
  • Великата тайна на водата

    Признавам си, снощи гледах филма за първи път, въпреки, че съм чел доста литература по темата, дори бях писал пост за паметта на водата. Много добре направен филм, които може да се изтегли от тук. От много време насам не обичам да пия чешмяна вода – горчи ми и вкусът й ми е неприятен. Като че ли отвикнах от нея и се пристрастих към минералната вода. Пия я от различни места. Всеки месец си наливам няколко туби, като редувам кварталите от където я вземем: Княжево, Иваняне (преди се ходеше и в Банкя) и Горна баня. От филма се замислих се как наистина хората влияят негативно на водата и й разрушават структурата (структурата е най-важна, а не химическите съставки, както се твърди във филма), правят я нежива. Да припомня, че живата вода беше алкалана, а мъртвата киселинна. Минавайки през толкова тръби за да достигне до домовете ни живителната течност бива лишавана от слънчева светлина, въздух, докосване до камъка или почвата от която събира виталност. Пречистващите съставки я променят драстично. Високото налягане във водопровода също я променя допълнително, както и факта, че хората я зареждат с отрицателна енергия оттам от където минава (улици, сгради). Ето защо от тръбите ни тече мъртва вода.

    Водата заема 80% от човешкото тяло. С чувствата и мислите си, дори в нашия организъм ние й оказваме влияние. В офисите, чакалните и салоните за почивка, там където се намира в галони, водата попива от енергията излъчвана от хората и се връща обратно при тях, консумирайки я. Когато бях дете си спомням как няколко вечери роднините ми се събраха пред телевизора сложили бутилки с вода. Цялата работа беше, че даваха Кашпировски. Масовото тв „облъчване“ на руския екстрасенс, май беше към края на комунизма у нас. Мнозина още си спомнят как улиците на София опустяваха в неделните дни, защото на малкия екран заставаше Кашпировски. Той втренчваше поглед към камерите и хипнотично редеше някакви слова, които малката ми руса главица не си спомня. Всеки очакваше чудото на изцелението да изскочи от телевизора, а всъщност се оказва, че самите ние можем да направим обикновената вода здравословна, като й говорим хубави неща и насочваме позитивни мисли към нея.

    И в двете части на документалния филм „Великата тайна на водата“ се споменават заслугите на японския учен д-р Масару Емото, които е заснел кристалите които се образуват във водата след произнасянето на различни думи. Въпросният учен буди съмнения с откритията си и за това ме светна един коментар на читател в блога, които преди време написа това:

    Не се уморявам да се опитвам да развенчая тази заблуда. Обективно погледнато работата на д-р Емото е псевдо-наука. Проблемът обаче е в това, че той отказва да проведе експериментите си пред научна комисия. Дори фондацията на Джеймс Ранди е обявила награда от 1 млн долара ако той успее да докаже твърденията си

    Човекът, който изследва “третирана” вода знае как е била третирана: знае дали на шишенцето пише “любов” или “смърт”. При което подсъзнателно намира измежду милионите кристали такива, които да пасват на думата. Критиците на Емото искат той да проведе т.нар. double blind експеримент, при който нито фотографът, нито анализаторът да не знаят какво е било написано на шишенцата. Ако тогава се стигне до същите резултати, то това е научен подход и теорията има шансове да бъде приета като научна. Факт е обаче, че Емото отказва да проведе такъв експеримент, както и отказва работата му да бъде разгледана от колеги (т.нар. peer review, неразделна част от всяка наука). Това според мен е достатъчно да дискредитира която и да е теория и да я запрати в страната на псевдонауката.
    Допълнителни аргументи в тази полза са това, че:
    1. Фондацията на Джеймс Ранди (http://www.randi.org/jr/052303.html) е предложила парична награда от 1 милион долара на този, който успее да докаже теорията на Емото. До ден днешен не е спечелена.
    2. Д-р Емото има диплома от неакредитиран индийски университет (Open International University for Alternative Medicine), което лично за мен хвърля сянка на съмнение.
    Все пак той е успял да намери среда, в която да се реализира – лошото е, че е за сметка на нищо неподозиращи обикновени хора, които нямат обширен поглед върху това какво е наука.

    Така или иначе вече знаем каква скрита сила и качества притежава водата. За това нека се възползваме от тях и направим живота си малко по-добър.

    Četvrti Čovek (2007)

    Cetvrti covek (2007) | IIII movie (official site)

    Доста мрачен и тежък филм, които държи под напрежение и предлага неочаквани обрати до самият му край. Жанра в който мога да вместя филма е криминален екшън, драма. Сърбите през последните десетина години ме изненадват с качественото си кино, за което ние не можем да се похвалим. Буксуваме на едно място и това си е. Освен забавни филми с балканския хумор (изключвайки добрите комедии на Емир Кустурица; филми на други сръбски режисьори –  Mali svet (2003) ; Kad porastem bicu Kengur (2004)) нашите западни съседи заснемват и много силни, впечатляващи криминални драми. За една от тях вече писах, това е филма “Клопка” , другата интересна драма е 1 na 1 (aka Jedan na Jedan) (2002), която разказва за историята на младия многообещаващ уличен баскетболист ’Котака’, чийто талант е забелязан и експлоатиран от местните мутри. В „Четвъртия човек“ също участват известни сръбски актьори. Nikola Kojo, които играе главната роля на майор Лазар Станкович е участвал в познатите в България филми: „Zivot je cudo“, „Bal-Can-Can“, „Selo gori, a baba se ceslja“. Красивата актриса Marija Karan, която играе ролята на Теодора, участваше в комедията „Като порасна ще бъда кенгуру“

    Сюжет :

    Мъж се пробужда след двумесечна кома. Пълна амнезия. Куршум изстрелян в главата прави „бяло петно“ в съзнанието му и той не помни абсолютно нищо. Казано му е, че има жена и син, които са били жестоко убити. Информация за неговото минало като майор от военна агенция за сигурност, му дава Полковника, който настоява че е неговият най-добър приятел. Инспектор от агенцията се появява, заявявайки че има информация за хората, отговорни за клането на неговото семейство. Майорът е освободен от болницата. Той се опитва да започне нормален живот, но е изправен срещу празнотата и отчаянието.Неговият единствен шанс да открие своята идентичност и убиецът на семейство си, е да приеме играта, която инспекторът е организирал, с Бизнесменът – мафиот и политик. Майорът се съгласява и открива, че е бивш военопрестъпник, разбира кой е стрелял по него, намира убиеца на съпругата и детето си и открива кой е Четвъртият човек.

    Гражданки

    Много подходяща снимка към текста ми „Градски момичета“ публикуван в lifestyle.bg

    Иначе нека в този полу-слънчев, полу-дъждовен, петъчен ден (времето в столицата ни днес е точно като в Лондон – мени се постоянно от 5 минути слънце, до 5 минути дъжд) рулира секси миньончето със най-сексапилната си песен до сега.

    дъждовно време

    целунах те мислено и продължих.

    беше облачно и студено.

    исках да премина през малката локвичка,

    която се оказа басейн от сълзи.

    подгизнах до кости.

    треската в тялото ми

    започна бързо да стопля влагата по кожата.

    с часове вдишвах изпаренията

    пропити с твоята болка и самота.

    [rockyou id=118355737&w=256&h=192]


    ЛЮБИМА МИСЪЛ:

    Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
    юли 2008
    M T W T F S S
    « Юни   Авг »
     123456
    78910111213
    14151617181920
    21222324252627
    28293031  
    Creative Commons License
    Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
    Wikipedia
    Locations of visitors to this page Site Meter website counter

    Blog Stats

    • 1,311,290 hits

    Flickr Photos

    How Close am I

    Още снимки

    ЛЮБИМА МИСЪЛ:

    Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

    %d bloggers like this: