Архив за август, 2008

Ваканция ;)

Това е последния ми пост за този месец. Блога, както и аз излизаме в странство. Няколко седмици няма да ви досаждам с глупостите си. Ще си отпочинете от моите празни дрънканици и дразнещи постове за конспирации, паранормални явления и лични драми. Живи и здрави (да сте най-вече вие, читатели, блогъри, мислещи и не такива хора). Ще се завърна евентуално към средата на септември (ако не ме искате, няма да се завръщам въобще, ще спирам блога). Ще ми е интересно, докато ме няма да науча кой посещаваше и продължава да посещава, този шантав и ненормален блог и какво си намираше в него. Представете се с няколко думи и напишете мнението си. Знам, че плача за психиатрията, но единствено чрез лудостта си оцелявям 😉

Желая ви забавно и весело лято!

Поздрав с две любими летни песнички:

Call Girl (2007)

Call Girl (2007)

От горещото време нещо ме мързи да пиша по обстойно за кино филми. Затова ще надраскам два три реда за това заглавие. Като, че ли за първи път гледам португалски филм. Не си спомням друг път да съм гледал такъв, освен филми, копродукции на Португалия с Испания или Франция. Бих искал да се запозная и с португалското кино, но избора на филми в мрежата е никакъв, да не говорим, че такива филми, прожектирани в българските киносалони липсват (те и истинските кина липсват, в мултиплексите пък е изключено да видим подобен филм). „Момиче на повикване“ е леко муден (за мен) двучасов филм, но с много интересни сцени и неочакван финал (подобен съм гледал и в един друг филм). Има една доста гореща и секси сцена, тази с мастурбирането на горещата и темпераментна проститутка – в ролята на португалката Soraia Chaves – www.soraiachaves.net.

Сюжет:

Този филм е разказ за скъпо платената проституция, корупцията, силата и парите, а също точен портрет и на самото португалско общество понастоящем.

Лято е, и защо не го даваме малко по разсъблечено. Предлагам на вашето внимание няколко топлес снимки на горещата Сорая Чавес (неофициален сайт: http://www.soraia-chaves.com/ )от едно списание, както и от сцените на „Момиче на повикване“ (последните при кликване се отварят уголемени).

Super High Me (2007)

Super High Me (2007)

Вдъхновен от филма, показващ вредата върху организма от консумирането на бързи закуски (тип Мак Доналдс) „Super size me“ (2004), известен комик и бивш носител на „Stoner of the Year“, документира интересно изследване с марихуана. Доуг Бенсън които е страстен любител на канабиса прави следния опит: той спира да кози за 30 дни, а след тях започва 30 дневния маратон в който пуши огромни количества от тревата. И в двата месеца когато е чист и когато е дрогиран, той се подлага на тестове и изследвания за да покаже, че марихуаната не вреди кой знае колко на организма. Желанието му е да открие истинските ефекти от марихуаната върху човешкия организъм в 30 дневен срок. Филма също така документира изследването върху един от най-важните дебати в медицината, благотворно ли е използването на трева за медицински цели.

Pathology (2008)

Pathology (2008)

Забранен за лица под 16-годишна възраст

“Патология” (“Pathology”) по думите на създателите си представлява „извънредно извратен медицински трилър“. По думите на някои кинокритици филма представлява „сексапилен смразяващ трилър“. А пък според мен си е чисто и просто гавра с медицината и лицата работещи в тази област, заклели се в Хипократовата клетва. Като цяло филма не е кой знае какво. Не ми се видя много гаден или страшен (но за сметка на това ми се видя доста циничен), просто ми хареса хитрия развой на действията, особено на финала. Сюжета към края се развива по интересен начин, има тръпка. В началото е леко скучен, без особени силни моменти. Определено в лентата има недостатъци и доста неща за оправяне. Актьорската игра ми се видя добра, за сметка на според мен не изпипаните сюжетни линии и недооформените психологически образи. Но последните недостатъци като не са на лице, какъв е смисъла от показване на историята и силното въздействие върху публиката. Защото филми с гадости и кървища бол. Малко са с добре изпипани детайли.

Надпреварата по патология започва след работно време!

Студент по медицина е въвлечен в опасна и изкусителна смъртоносна игра. Целта е постигането на перфектното убийство, което никой патолог не може да разкрие.

Главните роли в “Патология” се изпълняват от Мило Вентимиглия, Лорън Лий Смит, Джони Уитуорт, Майкъл Уестън, Алиша Милано и Меи Меланкон. Режисьор на филма е Марк Шойлерман.

Emilie De Ravin Top 5

Emilie de Ravin както знаят всички е една от красивите и сексапилни актриси в сериала „Изгубени“. Днес слагам най-хубавите фотоси на блондинката, намерени от различни източници. А сега мнението ми за четвърти сезон на въпросния сериал, които наскоро довърших. Първо да кажа, че имах очакване най-накрая историята да приключи. Всички да бъдат спасени и да се завърнат по родните места. Очаквах да се разкрие тайната за забутания остров и кои са създателите му (които са направили така, че той да бъде толкова необикновен). Да, ама не. Продуцентите и сценаристите ще правят, както са намислили още два сезона. През 2010 година ще се разбере какъв е финала на „Загубени“. Ужас! Предстоят още два сезона пълни с глупости и нереални измишльотини. Като се замисля това, чак яд ме хваща от къде се зарибих да гледам този смахнат сериал. То бива, бива мистерии и заплетени истории, ама чак толкова. Някои неща така се преекспонират, че сюжета започва да прилича на детски фантастичен филм. „Загубени“ пасти да яде пред епизодите на Досиетата Х. Там поне имаше по реалистични неща, а тук разни премествания на остров, чудовище което представлява гъст черен дим, разни духове и прочее… Пълна излагация!

Пилешко гюведже със сметанов сос

Рядко пиша за ресторанти, бирарии или механи в София с лошо обслужване, защото някак си не съм дребнав, пък и забравям за някоя или друга грешка на сервитьорите. Случва се. Обслужването което получихме една вечер наскоро, определено ме подразни и ми направи лошо впечатление.

Наскоро отседнахме в едно малко и закътано заведение за хранене и много се разочаровахме от обслужването. Повече решихме да не ходим в „Чушката“. Попаднахме на келнер (не сервитьор, ами истински келнер, досущ като от соц. времето, със черен панталон, хавлиени бели чорапи и бяла риза), които с кисела физиономия ни посрещна и ни даде менюта. В откритата част на заведението нямаше много хора. След като поръчахме основни ястия, пиене и предястие, аз исках да си избера и някаква лека салата. По едно време обслужващия ни господин каза, че каквото сме имали да поръчваме да го поръчваме сега, понеже имало страшно много поръчки и нямало да ни бъдат изпълнени, ако не решим веднага какво искаме. Върнах му обратно менюто и се учудих как може да има толкова много поръчки, като в закритата част на „Чушката“ имаше малко хора, на откритата също. По едно време викам отново келнера и го питам: господине това за поръчките само за ястията ли важи, защото искам само да си избера салата, за която не би трябвало да отнеме кой знае какво време. Келнера ми подава отново менюто и застава до мен в очакване да му кажа коя салата съм избрал. В бързината избирам една и му връщам менюто.

По-късно чичкото отново прави лошо впечатление. Взима на една от дамите съда с недояденото ястие и тръгва да го прибира. Казах й да го викне и да си го поиска обратно. Келнера го върна без да се извини и продължи да обикаля около масите. Беше вече 22:10, а заведението беше обявено, че работи до 23:00. Тогава реших да поръчам още една бира. Обслужващия ни господин каза, че последните поръчки били до десет часа и нямало как да станат след това. Последните поръчки може да са за ястия, но защо те да са за питиета се учудвам аз. Егати и заведението, егати и сервитьора. Яденето беше вкусно, само където порциите не отговаряха на грамажа обявен в менютата. Хапнах пилешко гюведже със сметанов сос. За тази вкусотия знам една много лесна рецепта. Може да се каже, че на този тип рецепти може да се лепне етикет: бързо, лесно, вкусно. Тази не е претенциозна и откъм продукти.

Продукти:

Пилешко месо – 500 гр
Сметана – 0,5 кофички
Пушено сирене – 200 гр
Копър – 0,5 връзки
Черен пипер
Сол

Приготвяне:

Месото се нарязва на дребни хапки.
Размесва се със сметаната и нарязаното на кубчета пушено сирене.
Прибавят се подправките и сместа се разпределя в гювечетата.
Пече се в умерена фурна.
Преди сервиране се поръсва със ситно нарязания копър.

Приятен апетит!

The Color Of Paradise/Rang e Khoda (1999)

Rang-e khoda (1999)

Препоръчан ми от съзерцател, намерих този филм и останах много доволен. Какъв е извода, който човек може да си направи, след като го изгледа. Светът е пълен с несъвършенства, които трябва да приемаме и с които трябва да се научим да живеем. Трябва да ценим много неща около нас, трябва да преосмислим живота си и да не допускаме едни и същи грешки. „Цветът на рая“ е много тъжен филм с хубав финал. Неговото послание е следното: защо е нужно да допуснем да ни се случат толкова много лоши неща, за да открием това което истински обичаме и това от което имаме нужда. Риторичен въпрос.

Сюжет:
Мохаммад е осем-годишно незрящо момче, което учи в училището за слепи в Техеран. Един ден той заминава с баща си Хашем за родното му място, едно село, разположено в планините на север в Иран, където живеят баба му и двете му по-малки сестри. Там, в това планинско кътче, той преоткрива природата с помощта на сетивата си и на любящата си баба. Само че тази негова радост не е споделена от баща му, който вижда в лицето на сина си тежест и пречка да се ожени повторно за млада жена от добър род. За да се отърве от тази тежест, той решава да изпрати сина си далеч да чиракува при един сляп дърводелец. В крайна сметка той е принуден да поеме отговорност за сина си, но дали не е много късно?


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
август 2008
П В С Ч П С Н
« Юли   Септ »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,325,249 hits

Flickr Photos

Colors of nature

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: