6 Отговори на “Новия ми котарак Мъро”

  1. 🙂 🙂 ама той ти е сърдит нещо… 😉

    Харесвам

  2. не щракнах го с телефона докато спи, после той се събуди и започна да се прозява и изтяга. ти имаш ли си животинка около теб 🙂

    Харесвам

  3. На втората снимка ми прилича на герой от филма „Гремлините“. Не бих искал да го срещам по тъмно вечер. :))))

    Харесвам

  4. Като ученичка имах котарак – Том – порода ‘улична превъзходна – коферман’… 🙂 много го обичах, но избяга (или поне така твърдеше баща ми, който мразеше животинката, защото котака го хапеше – баща ми все му досажбдаше с ласки), като стана на около 5 години.
    После имахме куче – боксер – Бъкси. Красавец с бели лапи и бели гърди, с бяла звезда на челото – като същински английски лорд беше… имаше грациозна походка, защото по рождение тестисите му бяха останали вътре в слабините… дефектен, но прелестен! Почина на 2 години, вследствие на перитонит – пробил си бе стомаха с кост при внезапен скок във въздуха при игра навън. Некадърните ветеринари тук не откриха навреме проблема.
    Имах като студентка котка в квартирата – викахме й Котка. Беше мързелива. Хазайката ни накара да я пуснем навън – мисля, че загина това животно – не беше свикнало навън…

    Сега няма домашен любимец – смъртта на Бъкси много ме натъжи и сънувах кучето две години след това. Твоят котарак изглежда много забавен! 🙂 Умен ли е?

    Харесвам

  5. @ H. B. прилича да, в началото когато беше див и избягваше контакти с хора, точно такова отношение имаше към мен – съскащо и драскащо 🙂

    Val ами не знам дали е умен, защото още е малък. Много спи и отвреме навреме си играе. Как мислиш като поотрасне да го кастрирам ли, защото сега е домошар, но след време ще започне да скита и може да изчезне като предишния… 🙂

    Харесвам

  6. не не, не го кастрирай – пускай го да си търси компания – сам ще се върне… ако иска 🙂

    Харесвам

Вашият коментар