Архив за септември, 2008

Секса движи света, любовта го спасява…

Секса продава, но според мои наблюдения и заключения също движи света. Преди бях на мнението, че материалните неща движат света, но те може би сега са на втора позиция, след секса. Сексът днес не е само средство за размножаване, ами основно е средство за удоволствие и задоволяване на вътрешните потребности – нещо в което няма нищо лошо. Само, че чрез секса се манипулира, със секса се експлоатира и много често заради него стават големи войни и недоразумения.

Проучване установило, че На работа жените мислят за секс… 34 пъти на ден (т.е мислят си за секс през 15 минути),

според друго пък: Мъжете мислят повече за секс, а жените – за шопинг. Но на такива проучвания и изследвания напълно май не може да се вярва. И тук може да има известна доза манипулация. Има едно твърдение, че „Мъжете постоянно подсъзнателно мислят за секс, а жените съзнателно“. Тук може би има нещо вярно. Sex.tialoto.bg казва, че Американски психолози са доказали, че мъжете мислят повече за секс, отколкото жените. Ами да, то е ясно защо. Американските психолози са открили топлата вода 🙂 😉

И все пак къде остава любовта?

Любовта е сериозно нещо. Тя изисква много обгрижване, отдаване и страст. Любовта не е вечна. Както всяко едно нещо на този свят, тя е с определен срок на годност, трае в определен период от живота ни. А след това какво става? След това за някои идват обичта, привързаността и уважението, а за други изневярата, раздялата и новата любов.


Хората. Колко сме крехки физически. 70% вода и 30% плът. Плът която ни дава много удоволствия и болки, плът която може да се разпадне бързо и да не остави следа от съществуването ни. Но все пак колкото сме слаби физически, толква можем да бъдем силни психически.

Снимките и вдъхновенито са от прекрасният спектакълРомео и Жулиета“ на Aterballetto (Италия), с който снощи се закри международния фестивал за съвременен танц „Sofia Dance Week „.

Half Moon vs The Objective

Half Moon 2006
Държава: Австрия, Франция, Иран, Ирак
Език: Кюрдски, Фарси
 

Интересен и малко тъжен филм, точно за любителите на некомерсиалното кино.

Сюжет: Група музиканти от кюрдски произход се отправят за концерт в Ирак, където за първи път от деситилетия, кюрдската общност от три държави, ще се събере, обединена от общите културни ценности. Очакват ги много перипетии и трудности, докато прекосяват територията на Иран и Турция, на път за Ирак. По пътя те губят своите инструменти и тяхната певица и за да се осъществи концерта те трябва да намерят тези две неща. Но по важен е въпроса, които си задават през целия път, дали въобще ще стигнат до въпросното място…

The Objective 2008   официален сайт: http://www.objectivemovie.com/
Държава : Мароко
Жанр : Трилър, Фантастика, Военен

Харесват ми този тип филми. Напрежението, голямата мистерия, неизвестното които са в основата на сюжета страшно ми допадат. Музиката ми се стори също зловеща в тон с кадрите от пустинята. Режисьор на филма, които дебютира на тазгодишния „Tribeca Film Festival“ е Daniel Myrick, по-известен като ко-директор на хоръра „Проклятието Блеър“ от 1999 година. The objective спокойно може да се нарече The Afghanistan Witch Project, само където заснемнането не е от аматьорска камера и действието тук се развива малко по-динамично. По всичко личи, че филма отново е нискобюджетен, въпреки американската намеса в създаването му.
Специална военна мисия в търсене на скривалище с атомни бомби на Ал Кайда, отива на неподходящото, прокълнато място…
A group of Special Ops Reservists on a mission in the harsh and hostile terrain of Afghanistan find themselves lost in a Middle Eastern „Bermuda Triangle“ of ancient evil.

Видимите злодеи се смесват с невидими, голямата опасност понякога се вижда, понякога се само чува. „Близък изток“, „Бермудски триъгълник“, „древно зло“ са трите ключови думи описващи филма. Звучи точно като американска пропаганда срещу невидимата заплаха, голямото зло т.е тероризма, идващ от Близкия изток. В „Обектът“ описанието на това което се случва като“древно зло“ е пак неточно. Всъщност явно се вижда, че има намеса на НЛО и извънземни, но все пак вижте трейлъра и бегло преценете дали този филм е за вас.

Късен полуобяд, ранна полувечеря

или обяд и вечеря по никое време…

Пилешки шишчета

Необходими продукти:
400 гр. пилешки гърди,
5 с.л. соев сос,
1 с.л. червен пипер,
олио,
2 глави лук,
3 счукани скилидки чесън,
3 ч.л. лимонов сок,
щипка захар,
сол на вкус,
печени картофи за гарнитура.

Начин на приготвяне:

Нарязваме гърдите на малки парчета и ги нанизваме на шишове. Потапяме ги за 30 минути в смес от 3 с.л. соев сос и 1 с.л. червен пипер. Отцеждаме ги и ги изпържваме в сгорещеното олио. Нарязваме лука на ситно. Смесваме го с чесъна, лимоновия сок, захарта, сол и 2 с.л. соев сос. Кипваме ги за кратко и с тази смес заливаме шишчетата или я слагаме в отделна купичка. Сервираме с печени картофи.

Разни аномалии и не съвсем…

Ето и последната партида от морски снимки:

Балчик. оградата се извива неестествено.

чадърите се полюляват от вятъра. вълнението беше голямо, имаше червен флаг.

люлките на плажа. исках да се полюлям, но бяха много тясни и ниски. разбираемо защо.

пране на пари? не, просто си накиснах плажната торба с минерална вода. портфейла също го отнесе.

чудехме се каква ще да е шапката-подарък при поръчване на пицата. отговора дойде след малко. съседната маса поръча голяма пица и получи хартиена шапка. хахаха

тази лелка стои на входа на клуб Амазон (отгоре свети неонов надпис със името му) и прибира таксата от педесет стинки за ве-це-то

един много гальовен черен котарак със зелени очи. много обичам котките.

най накрая заедно сме на айрянчета…ще ходим на парти и трябва да се подкрпим, освен с тях и с енергийни напитки.

Мрачен ден, мрачни хора, мрачно време

Днес научих, че снощи в най-гледаемото риалити шоу в страната ни участва човек с умствен дефицит, които накрая на предаването се оказал психически и физически здрав човек. Той бил вкаран в шоуто с мисия да заблуди останалите си съквартиранти за състоянието си, за да спечели голяма награда. Това ми се видя вече прекалено. С такива нещастия не бива да се шегуваме. Никой не знае какво утре може да почука на нашата врата. Грозен факт, много грозен. В стремежа за голямо шоу, рейтинг и пари, колко ниско паднаха продуцентите. Открай време българина мрази и завижда на тези които са по-добре от него, но пък си умира да гледа и да се кефи на тези които са по-зле. Ненавиждам тази част от народопсихологията ни.

Малките (все още) войни в малка България

Ако кажа, че съм разочарован от много неща в тази наша страна (и вече няма на къде) това няма да е новост. Мисля, че все повече затъват – и хората, и институциите, и системата, и всичко. Сякаш вече оправия няма…или по-точно народа ни не желе да я постигне. Общо взето картинката за много неща ми е ясна и за това не смятам да пиша за тях, първо защото ще се повторя с мненията на други пишещи и второ омръзна ми да си съсипвам ежедневието с негативни мисли и анализи на случващото се в политиката вече 20 години. Изписва се много, говори се много, шуми се… и какво се (на)прави за да има промяна – нищо. Вече започвам да изпитвам една апатия. Защо е така. Давам пример със проблема, който наскоро беше (и все още е) актуален – спирането на топлата вода на жилищните блокове и кооперации. Щом като хората мируват и си стоят спокойно от факта, че няколко дни нямат с какво да се изкъпят и измият, какво повече да се каже за обществото ни. В коя държава в ЕС такова нещо става? Дебелокожието и пасивноста тук са безгранични. Сякаш повечето ни съграждани не живеят в 2008 година. Освен това се налагат санкции за неплатени сметки за топлата вода още от татово време.

Имах чувството, но всъщност това се оказа реалност, че всеки срещу всеки воюва в тази малка държава. Някои воюват по-тихо и ненатрапчиво, други воюват по-агресивно и дори видимо. Войните са на всякакво ниво и във всяка професионална област. Давам няколко примера. Наскоро посетих личния лекар за консултация. Поговорихме си за общи неща и се заприказвахме за фармацията. Лекарят ми каза за нищо и по никакъв повод да не се доверявам на препоръки за каквото и да било лекарство, предлагано ми от аптекарите. Те в момента били по-хищни от всякога и предлагали агресивно лекарства на определени фирми. Същите фирми плащали добре на фармацевтите-продавачи за това, че им пробутват продукцията. Това най-често ставало когато клиент поиска определено лекарство, а аптекаря му казвал горе долу следното: нямаме това лекарство, но може да ви препоръчаме негов заместител, на по-добра цена и с по ефективно действие…

Много от препоръчаните лекарства от аптекарите били силини (и с много нежелателни реакции) или такива, предлагани/продавани не по предназначение. Още повече, че се продават някои лекарства без рецепти и то на подрастващи. Така лесно ученици могат да се снабдяват с медикаменти, имащи психотропен ефект, които вероятно ще ги смесят с алкохол и така ще се дрогират. Войната сред фармацевтичните фирми и компании наистина е много действаща и дори агресивна, защото от продукцията им идват много пари.

Но и лекарите не падали по-долу от фармацевтите. Личния доктор ми каза за случай, когато нейни колеги работят също за определени фирми, произвеждащи или внасящи лекарства. Същите предписвали техни продукти, като въобще не се съобразявали с здравословното състояние на пациентите си. Още по фрапиращи били случайте, когато без да има нужда лекари назначавали на пациентите си ненужни манипулации и операции при свои колеги. И ако горе ставаше дума за пазарна война за повече потребители, тук става дума за лекарска война за повече „болни“ пациенти. Миналата година стоматоложката ми каза същото и за колегите си, че някои от тях откриват в устата на пациента повече здравословни проблеми, отколкото самия той има. Зъболекарите работят също с определени фармацевтични фирми и зъботехнически лаборатории, така, че и там има битки.

Останалите малки войни (нелоялна конкуренция) всеки може да разпознае почти навсякъде. Войните в малкия и среден бизнес, войните в медиите, войните в занаятчийството, войните в образованието… Това ще кажете не е новост за България. Да, така е, но в последно време този проблем така се е увеличил, че видимо е станал масов и човек много по-често се сблъсква с него в ежедневието си. Но най-лошото е, че както по-горе писах, това става по много агресивен начин, като се използват опасни инструменти за манипулация. И това ще продължава да е така защото, безнаказаността и не спазването на закони храни малките войни, които един ден ще порастнат в големи…

Тъжна новина

не мога да повярвам, че се случи…

Поклон пред паметта й!


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
септември 2008
П В С Ч П С Н
« Авг   Окт »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,331,410 hits

Flickr Photos

golden morning

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: