Архив за 22.09.2008

Sofia: Poetics 21.09.08

http://www.sofiapoetics.org/

Главни действащи лица: Румен Баросов – директор на Фестивала; Ясен Атанасов – артистичен директор.

Програмата беше много добра, въпреки техническите гафове с звука от микрофоните. Поети разголваха душата си, като споделяха и най-съкровенните си чувства, мисли и преживявания. Някои от стиховете направо ме разбиха. На други пък искренно се смях. В лиричните словоизлияния се намираха пениси, катерички и големи очи 😉

Румен Баросов

Музикалната програма беше много добра. Дръм енд бейс, джаз, експериментална електроника, ска и алтернативна рок музика, бяха стиловете на София поетики 2008.

…моята катеричка…катеричката ми… Поетесата се разсъблече и чете своя стих по бельо.

Мо – българския вариант на Мерлин Менсън. Заедно с групата „Амбиент Анархист“ спретнаха един гавър на Депеш Мод и техния хит „It’s no good“

Накроя програмата завърши с новия сингъл на Ясен Петров от новият му албум. Самият той не присъства в залата на Парти център 4 км, защото бил много болен. Събитието беше чудесно. Много нова музика и поезия на едно място. Стоя се 5 часа и половина на крак, но все пак си струваше.

30.08.08 – Silicone soul @ PR Club Golden sands

Интериора на клуба е много хубав и впечатляващ, НО

ОЗВУЧАВАНЕТО Е КОШМАРНО! Бил съм в много закрити клубове, но такъв саунд какъвто беше в PR club в Златни пясъци не съм чул и усещал с цялото си тяло. В началото си мислех, че сме по-близко до колоните до входа и за това се преместихме на бара, но там ужасът продължи. Над главата ни висеше огромна колона която ме облъчваше с звукови вълни, които преминаваха през тялото ми и го караха да настръхва по неприятен начин. Усещането е близко до това, което ние наричаме скомина Въпреки, че сетовете на Chris Davis (резидент на клуба) и гостите – британците Silicone soul бяха много добри, от звука не се издържаше. Оказа се, че и приятелката ми не и понася силните атаки от тонколоните. И на нея й беше дразнещо и неприятно. Преместихме се на един голям диван, далече от колоните, но неприятното усещане не само продължи, ами ми стана по-лошо. Дивана, масичката, всичко вибрираше от бученето. Звукът като, че ли беше надвишил допустимата норма за този тип заведения. Само в тоалетната се живееше. Там беше по тихо и се долавяше само приглушения звук. Въпреки, че чуждите диджей пускаха много яка музика по едно време и на двамата ни стана прекалено гадно и към 2.30 часа през ноща се изнесохме от клуба. Повече определено няма да повторя посещението на това място. Ходил съм на партита в софийския PR и там такъв проблем със звука до колкото си спомням нямаше. До сега подобно нещо с звука усетих миналата година в закритата част на Какао бийч, но там слава богу може да се излезе на открито. Докато тук в който и ъгъл да се скатая, усещането все беше отвратително.

В същото време в клуб Масай гостуваха Мази и Мастиксоул сетовете им бяха прекрасни, озвучаването също:

Mastiksoul @ Masai 30.08.08 – близо 4 часов сет

Mazi – Live @ Masai Club Golden Sands Bulgaria – 30-08-2008


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
септември 2008
П В С Ч П С Н
« Авг   Окт »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,344,190 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: