Малките (все още) войни в малка България

Ако кажа, че съм разочарован от много неща в тази наша страна (и вече няма на къде) това няма да е новост. Мисля, че все повече затъват – и хората, и институциите, и системата, и всичко. Сякаш вече оправия няма…или по-точно народа ни не желе да я постигне. Общо взето картинката за много неща ми е ясна и за това не смятам да пиша за тях, първо защото ще се повторя с мненията на други пишещи и второ омръзна ми да си съсипвам ежедневието с негативни мисли и анализи на случващото се в политиката вече 20 години. Изписва се много, говори се много, шуми се… и какво се (на)прави за да има промяна – нищо. Вече започвам да изпитвам една апатия. Защо е така. Давам пример със проблема, който наскоро беше (и все още е) актуален – спирането на топлата вода на жилищните блокове и кооперации. Щом като хората мируват и си стоят спокойно от факта, че няколко дни нямат с какво да се изкъпят и измият, какво повече да се каже за обществото ни. В коя държава в ЕС такова нещо става? Дебелокожието и пасивноста тук са безгранични. Сякаш повечето ни съграждани не живеят в 2008 година. Освен това се налагат санкции за неплатени сметки за топлата вода още от татово време.

Имах чувството, но всъщност това се оказа реалност, че всеки срещу всеки воюва в тази малка държава. Някои воюват по-тихо и ненатрапчиво, други воюват по-агресивно и дори видимо. Войните са на всякакво ниво и във всяка професионална област. Давам няколко примера. Наскоро посетих личния лекар за консултация. Поговорихме си за общи неща и се заприказвахме за фармацията. Лекарят ми каза за нищо и по никакъв повод да не се доверявам на препоръки за каквото и да било лекарство, предлагано ми от аптекарите. Те в момента били по-хищни от всякога и предлагали агресивно лекарства на определени фирми. Същите фирми плащали добре на фармацевтите-продавачи за това, че им пробутват продукцията. Това най-често ставало когато клиент поиска определено лекарство, а аптекаря му казвал горе долу следното: нямаме това лекарство, но може да ви препоръчаме негов заместител, на по-добра цена и с по ефективно действие…

Много от препоръчаните лекарства от аптекарите били силини (и с много нежелателни реакции) или такива, предлагани/продавани не по предназначение. Още повече, че се продават някои лекарства без рецепти и то на подрастващи. Така лесно ученици могат да се снабдяват с медикаменти, имащи психотропен ефект, които вероятно ще ги смесят с алкохол и така ще се дрогират. Войната сред фармацевтичните фирми и компании наистина е много действаща и дори агресивна, защото от продукцията им идват много пари.

Но и лекарите не падали по-долу от фармацевтите. Личния доктор ми каза за случай, когато нейни колеги работят също за определени фирми, произвеждащи или внасящи лекарства. Същите предписвали техни продукти, като въобще не се съобразявали с здравословното състояние на пациентите си. Още по фрапиращи били случайте, когато без да има нужда лекари назначавали на пациентите си ненужни манипулации и операции при свои колеги. И ако горе ставаше дума за пазарна война за повече потребители, тук става дума за лекарска война за повече „болни“ пациенти. Миналата година стоматоложката ми каза същото и за колегите си, че някои от тях откриват в устата на пациента повече здравословни проблеми, отколкото самия той има. Зъболекарите работят също с определени фармацевтични фирми и зъботехнически лаборатории, така, че и там има битки.

Останалите малки войни (нелоялна конкуренция) всеки може да разпознае почти навсякъде. Войните в малкия и среден бизнес, войните в медиите, войните в занаятчийството, войните в образованието… Това ще кажете не е новост за България. Да, така е, но в последно време този проблем така се е увеличил, че видимо е станал масов и човек много по-често се сблъсква с него в ежедневието си. Но най-лошото е, че както по-горе писах, това става по много агресивен начин, като се използват опасни инструменти за манипулация. И това ще продължава да е така защото, безнаказаността и не спазването на закони храни малките войни, които един ден ще порастнат в големи…

Advertisements

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
септември 2008
П В С Ч П С Н
« Авг   Окт »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,357,589 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: