Архив за септември, 2008



Плажни впечатления

Плажа на Албена е чист, с фин пясък.

Ето първата рекичка която се влива в морето към края на плажа в Албена.

След нея следва нудиски плаж…

Въпреки, че са на една крачка разстояние, плажа в Албена и този в Кранево се различават по това, че втория е малко по мръсен.

Прочутия от две години насам Ванила бийч – мястото където са се провеждали партита с известни диджей (един от тях тази година е бил Ив Ла Рок). За съжаление ние не уцелихме нито един, поради факта, че купоните са били до 16 август – тъпо нали? Иначе тази година са се били развихряли предимно вносни диджейки, едната от които е била топлес модел от Русия.

Плажа и заведението може би са имали амбицията да бъдат нещо като Какао бийч в Слънчев бряг, но множко са далеч от подобен имидж.

Четивото на плажа беше супер. В летните си броеве тези списания дадаха най-интересното от себе си, а една част от музикалния фон идваше от турския клон на радиостанциите FG (FUTURE GENERATION), (оригинала на радио FG – френска програма за клубна данс музика). На плажа се хващаха най-много турски радиа, на едно място се хващаше радио „Варна“, на друго Дарик радио и естествено двете радиа на БНР. Спомням си една много често въртяна реклама, излъчвана по радио „Варна“, която ме разсмя. Тя е на стоматологична клиника и мотото й беше следното: „Здравата усмивка е ключът на вашето щастие, не го оставяйте да ръждясва“ 😉

Цитат на деня: епилация или автосервиз :)))

Долните два цитата са взети от един спортен форум. Темата беше за и против мъжката епилация. Ето мнението написано от една форумка:

„Да цитирам една добра позната: „В опита си да се харесат на жените, мъжете стават все по-метросексуални, в резултат на което жените все по-често спят с автомонтьори“

поздрави и успех с:

а) епилацията

или

б) отварянето на собствен автосервиз

Ето по-надолу отговора на един мъж:

„Честно казано, винаги малко съм съжалявал, че не съм особено космат. Не че рунтав гръб е от нещата, с които бих искал да ме свързват, просто друго си е да не се бръснеш един ден, да се погледнеш сутринта в огледалото и да видиш брата на Чък Норис .
P.S. Мога да сменям гуми и съм бог с пароструйката. Ако има заинтересовани дами 555-1986 …“

ха-ха-ха 😀

Sofia: Poetics 21.09.08

http://www.sofiapoetics.org/

Главни действащи лица: Румен Баросов – директор на Фестивала; Ясен Атанасов – артистичен директор.

Програмата беше много добра, въпреки техническите гафове с звука от микрофоните. Поети разголваха душата си, като споделяха и най-съкровенните си чувства, мисли и преживявания. Някои от стиховете направо ме разбиха. На други пък искренно се смях. В лиричните словоизлияния се намираха пениси, катерички и големи очи 😉

Румен Баросов

Музикалната програма беше много добра. Дръм енд бейс, джаз, експериментална електроника, ска и алтернативна рок музика, бяха стиловете на София поетики 2008.

…моята катеричка…катеричката ми… Поетесата се разсъблече и чете своя стих по бельо.

Мо – българския вариант на Мерлин Менсън. Заедно с групата „Амбиент Анархист“ спретнаха един гавър на Депеш Мод и техния хит „It’s no good“

Накроя програмата завърши с новия сингъл на Ясен Петров от новият му албум. Самият той не присъства в залата на Парти център 4 км, защото бил много болен. Събитието беше чудесно. Много нова музика и поезия на едно място. Стоя се 5 часа и половина на крак, но все пак си струваше.

30.08.08 – Silicone soul @ PR Club Golden sands

Интериора на клуба е много хубав и впечатляващ, НО

ОЗВУЧАВАНЕТО Е КОШМАРНО! Бил съм в много закрити клубове, но такъв саунд какъвто беше в PR club в Златни пясъци не съм чул и усещал с цялото си тяло. В началото си мислех, че сме по-близко до колоните до входа и за това се преместихме на бара, но там ужасът продължи. Над главата ни висеше огромна колона която ме облъчваше с звукови вълни, които преминаваха през тялото ми и го караха да настръхва по неприятен начин. Усещането е близко до това, което ние наричаме скомина Въпреки, че сетовете на Chris Davis (резидент на клуба) и гостите – британците Silicone soul бяха много добри, от звука не се издържаше. Оказа се, че и приятелката ми не и понася силните атаки от тонколоните. И на нея й беше дразнещо и неприятно. Преместихме се на един голям диван, далече от колоните, но неприятното усещане не само продължи, ами ми стана по-лошо. Дивана, масичката, всичко вибрираше от бученето. Звукът като, че ли беше надвишил допустимата норма за този тип заведения. Само в тоалетната се живееше. Там беше по тихо и се долавяше само приглушения звук. Въпреки, че чуждите диджей пускаха много яка музика по едно време и на двамата ни стана прекалено гадно и към 2.30 часа през ноща се изнесохме от клуба. Повече определено няма да повторя посещението на това място. Ходил съм на партита в софийския PR и там такъв проблем със звука до колкото си спомням нямаше. До сега подобно нещо с звука усетих миналата година в закритата част на Какао бийч, но там слава богу може да се излезе на открито. Докато тук в който и ъгъл да се скатая, усещането все беше отвратително.

В същото време в клуб Масай гостуваха Мази и Мастиксоул сетовете им бяха прекрасни, озвучаването също:

Mastiksoul @ Masai 30.08.08 – близо 4 часов сет

Mazi – Live @ Masai Club Golden Sands Bulgaria – 30-08-2008

Chrysalis vs. Eden log

Два футуристични, фантастични, френски трилъра, определено заслужаващи внимание.

Chrysalis (2007)

Главният престъпник който се търси в историята е българин, но странно защо са му избрали руско име. Годината е 2020, действието се развива в Париж. Хирург спасява живота на дъщеря си, която е пострадала в ужасна автомобилна катастрофа, докато са пътували заедно. Докторката използва своите научни разработки и чрез нова апаратура въздейства на младото момиче, като й вкарва в мозъка нейните загубени мечти и спомени. Екшънът е на лице в друго действие – полицаят Хофман загубва партньора си и жена си след престрелка с бандити. Хофман жадува отмъщение и чака само да си намери нов партньор, за да започне хайка за лов на престъпниците, убили близките му хора. По следите на опасния престъпник, Хофман бива отвлечен от него и вкаран в клиниката, за да му изтрият спомените. И оттам започва най-интересното…Към френската продукция нямам забележки. Всичко ми се видя на ниво.

Eden Log (2007)

В началото се измъчих от кадрите от подземните тъмни галерии, в които се движи главния герой. Филма е философски и е в стила на едно друго любимо мое фентъзи – THE CUBE и продължението му Cube 2: Hypercube (2002). Държи в напрежение през цялото време и много странен (на мен ми се стори отворен) финал. Аудиото е на английски.

Сюжет: Един мъж се се съвзема на дъното нa пeщера. Толбиак няма никакви спомени, как се е озовал там, а също и какво се е случило с непознатия труп, който открива до себе си. Единственият начин да избяга от съществото, което го преследва, е да се изкачи на повърхността, преминавайки през мрежа от гробища изоставена от тайнствена организация, наречена Вход към Рая.

26.08.08 club Xtravaganza Варна

Партито в Екстраватанца с Чус и Пабло Себалос беше страхотно. Започнаха да пускат към 01:00 и направиха един много динамичен, прогресив, трайбъл хаус микс до към 04:30. Стилът им е запазена марка на техният лейбъл „Стерео“. Може да се каже че това са ми любимите испански диджей от иберийския хаус. В сета те включваха познати парчета в нови версии. „Music is the answer“ на Danny Tenaglia и Sweet dreams на Eurythmics предизвикаха фурор и хората станаха от столовете и започнаха да танцуват.

Клубът е направен интересно, само където няма дансинг и прилича на голям бар. В началото малко се разочаровах, понеже видях как хората спокойно си седят на баровете, пият си питиета и си викам егати и умрелия купон ще бъде. Посетителите ще се понапият и ще си отидат рано.

Само, че когато започнаха да пускат испанците, харата започнаха да танцуват в пътечките около баровете. Към 4 часа заведението започна да се изпразва и в 5 без 20 пуснаха музика подканяща хората да си отиват.

Петъчното парти със Стивън на 29 авуст приключи още по рано към 4 часа. Явно във Варна партитата не продължават до по-късно както в някои клубове в София. Нямаше и afterhour.

Балета на клуба беше доста атрактивен и впечатляващ.

Първо подкарах вечерта с куба либре…

и после продължих с любимото ми мохито.

На 9 септември беше последното парти X-men на Xtravaganza и Alpha radio. Ето част от сета на живо:

RLP Live @ X-Man Party @ Xtravaganzza  09 09 2008 

22.08.08 club Masai

Клуб „Масай“ не е никак лош клуб за партита. Имам чувството, че хората и обстановката от варненския „Комикс клуб“ са се пренесли тук. Още повече, че диджейте които се канят във втория клуб са почти едни и същи.

Клубът има добро озвучаване, но му липсват светлинни ефекти.

На горната снимка един от резидентите пуска загряващи парчета, а отзад се забелязва Нейтън Кол.

Тери Франсис и Нейтън Кол бяха зад пулта и пускаха пинг понг т.е направиха съвместен сет – back2back.

Еди Ричардс направи много добър самостоятелен сет.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
септември 2008
M T W T F S S
« Авг   Окт »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,303,169 hits

Flickr Photos

Snowy Evening

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: