Да закривам(е) ли блоговете си? :D

Колегата Еленко, когото уважавам много и към който никога не съм имал нищо лично против, се е вдъхновил от тази статия, призоваваща хората които пишат неща за себе си и ежедневието, което ги заобикаля да си закрият блоговете. Същото мнение изказва в поста си „Новите граници на личното пространство“, където споделя и се аргументира, защо хората, да се пренасочат от блоговете си към разни сайтове за социални връзки като: Фейсбук или МайСпейс и там да публикуват свои снимки и информация с новости около себе си. Малко ме изненада защо, такъв известен блогър като него е изказал такова мнение, при положение, че и той публикува всякакви фотографии и споделя свои наблюдения от личния си живот и въобще блогва така както другите не искат да блогват.

Моето мнение по въпроса е следното. Не целя да се заяждам и да провокирам никого или пък да си правя реклама на чужд гръб. Просто искам да споделя някои мисли и мнения за обикновените блогъри и самата цел на личното блогване за некомерсиални цели. Който не печели от блоговете си, ако това е цел № 1 за този които е техен собственик, може съвсем спокойно да затвори своите онлайн дневници и да се пренасочи към друг бизнес. В България все още има много  блогъри, които не поддържат блогове с цел да печелят пари, ами просто пишат и споделят своето мнение и знание към хора с които имат сходни интереси. Блога дава възможност на много хора да изявяват творческите си заложби, да търсят контакти или да споделят това което ги вълнува, както и да получат подкрепа, когато са станали жертва на някоя социална, политическа или икономическа несправедливост. Вярно е, че в началото повечето начинаещи блогъри пишат за не чак толкова съществени неща, слагат снимки и клипчета и после се уморяват да го правят. Те или спират да блогват или започват да пишат по-смислени постове. Блога е една различна медия, която е достъпна за всеки, не е като форумите и не е като Фейсбук и МайСпейс. Не съм фен на тези две мрежи. Не харесвам първата, за малко ми беше интересна втората, в която все още имам регистрация и в която влизам много рядко. От край време съм на мнение, че всеки каквото си пожелае може да слага в блоговете си, може да шуми и замърсява интернета колкото си иска, стига да не нарушава закона. Друг е въпроса дали иска да прави успешен и печеливш блог или да пише постове, предназначени за тесен кръг от хора. Пък и понякога хората пишат, това което не могат да кажат и покажат. Има и случаи в които важи точно обратното за някои хора, но ние сега тук говорим за личното блогване изпълнено с някакво интересно съдържание.

Блогването в наши дни е загубило интимността от началото си. Казвам го с пълното съзнание, че американците са поне 5 години напред в тази сфера (че да напишат тази статия).

Приканването на специалисти от областа на социологията, медиите, ПР и ИТ (Paul Boutin (paul@valleywag.com) is a correspondent for the Silicon Valley gossip site Valleywag) към хората да си изтриват блоговете звучи страшно. Но за това малко по надолу. На твърдото мнение съм, че блогването възпитава нещо в младите бъдещи и настоящи блогъри. Възпитава доброто писане и се стреми към самото му подобряване и усъвършенстване. Построяването на изречения, недопускане и коригиране на фактологически и граматически грешки. Блогването възпитава и поощрява мисленето, анализирането на дадени проблеми.

„И, както винаги, е пълно с хиляди блогове, които пишат какво е закусвал авторът или котката му. Което касае само тези, които познават, ама наистина познават автора и особеностите на котката му.“

„Галерии от партита. Това не е лошо. Напротив – това е добро, защото тези сигнали са важни само за приятелите на автора, а не за целия свят. Така шумът в интернет се ограничава.“

Виновен съм признавам си. Поствал съм веднъж снимки с моята закуска, снимки с моя бивш котарак, не съм слагал все още снимки на настоящия ми (както и на закуската му, но вижте за нея съм писал, макар и не с подробности), публикувал съм и снимки от партита. Да това не са важни за целия свят, но това не го правя всеки ден, пък и това не мога да разбера защо може да дразни някой, при положение, че публикува снимки на лъскави и луксозни предмети и места, които също не са важни за целия свят. Общо взето не можах да схвана идеята, за това какво не бива да се блогва и защо определени хора трябва да си затворят блоговете, при положение, че никой никого не задължава да чете определени блогове. Още повече, някои да ми създава правила по блогване. Ако всички блогваха по някакъв калъп, образец или шаблон, идеята и замисъла на блога сам по себе си ще се загуби. Единствени показатели за това как ще се развие един блогър в бъдещето е времето, желанието и възможностите си.

„Освен това, да публикуваш лични неща във Facebook е далеч по-безопасно отколкото в блог. Представете си, че кандидатствате за работа. HR хората ще са ви потърсили в Google много преди да се явите там и ще са видели всякакви лични снимки от вашия блог. Те няма да издадат кой-знае-какво, но със сигурност ще направят невярно впечатление на някакви непознати, от които (в случая) зависи вашата кариера.“

За съжаление мисля, че е въпрос на време свободата в интернет да съществува. В момента вероятно телефоните ни се подслушват, в момента интернет доставчиците спокойно могат да ти влязат и да ти бръкат в компютъра, както и да записват къде, в кой сайт си бил, или колко време, с кой и за какво например, по скайп си говорил и т.н.т. Аз мисля, че днес личната неприкосновеност и конфиденциалност са само за замазване на очите. Дори да нямаш личен сайт или блог, смятам, че този който иска да намери информация за теб ще я намери (или вече я има). Малко или много подценяваме средствата и възможностите на шпионирането. Както виждате аз реших да пиша с личното си име, защото не смятам, че се срамувам от миналото и настоящето си. Лично никого не съм засегнал в публичното пространство, не съм убил или откраднал човек. Просто аз съм обикновен, нормален човек които се бори с несгодите и несправедливостите в този живот и всеки ден си взимам поука от събитията и случките, които се случват с мен.

Редно е и пък е когато пиша за конкретни и сериозни неща да изляза с името си. Колкото до това някои да си прави генерални изводи от лични снимки публикувани в блог е тъпо и несериозно. Освен ако снимките са порнографски, скандални и неморални. Според мен, ако така действат от hr, то мисля,  много повърхностно биха си направили, някакво отрицателно, бързо и необективно заключение за цялостната личност на даден блогър, без да изпробват неговите реални заложби, качества и умения. И ако действително така става, то бих казал, че те биха загубили потенциала на млади, образовани и мислещи хора, които ще им донесат просперитет и печалба. А такива в тази блогосфера и извън нея има много.

„Мисля си, че след време затворените общества ала приятелски кръгове във Facebook ще отсеят блоговете само до такива, които могат да подават сигнали на широка аудитория, информират за правилните решения (продукти) и повдигат, с извинение за клишето, обществен дебат. „

Тук съм почти на едно мнение с Еленко. Извинен си за клишето. Само, че добавя нещо много важно. Блоговете започват да се превръщат във вестници. Чете някой материала, в случая с блоговете – поста и след това се преминава на следващия без да повдига обществен дебат. Чета хора които пишат много критични неща, влагат в текста си много идеи, емоция, страст и факти, но отдолу липсва каквато и да било дискусия. Много често под темите се спами, пишат се обиди. Хората не искат да напишат три приказки с аргументи и някакви доводи по темата. Лошо да се превръщат блоговете и във форуми. Имаше един блогър който правеше обществен дебат и подаваше сигнали на широката аудитория. Защо го изключиха от двата големи агрегатора, така и не разбрах.

С цитираното горно, финалното изречение можеше да се направи един кратък ясен и изчерпателен пост по темата. Разбира се като се добави и линка към статията:„Twitter, Flickr, Facebook Make Blogs Look So 2004“. Отново не разбрах, защо беше нужно да се пишат шест абзаца с неща, които не казват нищо ново, плюс това са писани по други блогове още преди година. Или може би някой с нещо е засегнат. Знам ли?

Ето един млад блогър е решил да се пошегува и написа този забавен и ироничен текст озаглавен: Ръководство за начинаещи суперблогъри . Всички надявам се имаме чувство за хумор, за това да се посмеем, защото съм убеден, че силното его и определена доза завист кара хората да правят безсмислени и изкуствено създадени конфликти. А с тях определено, уважение не се печели. Веднъж загуби ли се този респект, после много трудно се възвръща наново.

Хора все още има място за всеки под слънцето в интернет пространството (докато някои не решат и  спрат кранчето за свободно блогване), дайте да не издребнаваме със снимки на котки и една закуска от не знам кой си месец, преди не знам колко си време. Така де, за всеки влак си има пътници и за почти всеки блог си има читатели и определено за добро и врагове… 😉 🙂

p.s значи от половин година насам определени постове, които не искам да се появяват в генератора ги публикувам с задна дата. Така, че абонирайте се за емисийте ми или просто минавайте по често в тук. 🙂

Advertisements

29 Responses to “Да закривам(е) ли блоговете си? :D”


  1. 1 albinos декември 2, 2008 в 12:18 pm

    Британски психолози откриха, че някои хора по природа имат слънчев характер, защото се раждат с ген на щастието, съобщи в. „Дейли телеграф“. Екипът на д-р Алегзандър Уайс от Института по философия, психология и езикови науки към Единбургския университет е използвал данни за 900 двойки близнаци и е намерил доказателства, че у тях има общи гени.

    Те обуславят определени личностни черти, които предразполагат индивидите към щастие независимо от обективните обстоятелства. Късметлиите, наследили слънчев характер, имат „запас“ от щастие, от който могат да черпят в моменти на стрес.

    Компонентът на щастието се предава по наследство и може да се обясни изцяло с генетичната архитектура на личността, смята д-р Уайс. Изследването, което е публикувано в сп. Psychological Science, е извършено от психолозите на Единбургския университет съвместно с учени от Института за медицински изследвания на Куинсланд, Австралия. БТА

    източник: http://curious.actualno.com/news_151729.html?act=two_faces&view=participate

    Like

  2. 2 albinos декември 2, 2008 в 12:39 pm

    Британски психолози откриха, че някои хора по природа имат слънчев характер, защото се раждат с ген на щастието, съобщи в. „Дейли телеграф“. Екипът на д-р Алегзандър Уайс от Института по философия, психология и езикови науки към Единбургския университет е използвал данни за 900 двойки близнаци и е намерил доказателства, че у тях има общи гени.

    Те обуславят определени личностни черти, които предразполагат индивидите към щастие независимо от обективните обстоятелства. Късметлиите, наследили слънчев характер, имат „запас“ от щастие, от който могат да черпят в моменти на стрес.

    Компонентът на щастието се предава по наследство и може да се обясни изцяло с генетичната архитектура на личността, смята д-р Уайс. Изследването, което е публикувано в сп. Psychological Science, е извършено от психолозите на Единбургския университет съвместно с учени от Института за медицински изследвания на Куинсланд, Австралия. БТА

    източник: http://curious.actualno.com/news_151729.html?act=two_faces&view=participate

    още и тук:
    http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjgxMzs2OQ==

    Like

  3. 3 longanlon декември 2, 2008 в 1:09 pm

    абе на кого му пука?

    Like

  4. 4 voxy декември 2, 2008 в 1:16 pm

    Ако ти се бложи – бложи си, ако ти се виси във facebook виси си, а за такива като Еленко един среден пръст би свършил работа

    Like

  5. 5 Deltalink декември 2, 2008 в 2:08 pm

    Нямам блог, и аз не знам защо, просто имам свои си истории и мисли, които за мен имат значение, когато ги споделя с точно определен човек, а не с множество хора. Това е въпрос на характер.
    Харесвам обаче хората, които блогват. Чета доста голяма част от тях, не търся в някакви социални мрежи, предпочитам да си търся сама. Социализмът ни учеше да сме еднакви и това разви силно чувство на омраза към уеднаквяването, вкарването в някакви рамки или нещо подобно.
    Така че, аз съм за писането на блогове, па били те супер значими и със супер обществен дебат или по-скоро лични, предназначени сякаш за няколко души.
    Наскоро видях онова „шест неща, които ме правят щастлив“ из блоговете. Ами, мога да го променя и на 600 неща, които ме карат да се усмихвам, да речем. Една снимка на твоята нова котка би ме накарала да го направя. Което не е малко, поне за мен.
    И, разбира се, ако кажеш и кой е блогърът, предизвикващ обществен дебат, с удоволствие ще надникна при него, ако вече не съм го направила. Най-вярната реклама за мен е тази – от човек на човек, без големи превземки и шумотевица.
    Така че, радвам се, че блогвате. 🙂

    Like

  6. 6 Jaguar декември 2, 2008 в 2:34 pm

    Ти си го казал – никой никого не задължава да чете. Аргументите за това, че видите ли, ако кандидатствате за работа, блог страницата може да ви компрометира и на мен ми се струват абсурдни. Специално за мен Facebook е претъпкана с разни тъпи приложения, от които не само няма никакъв смисъл, а и предразполагат потребителите да си губят времето с простотии, вместо да го ползват например за излагане на лично мнение. Добро или лошо – добре формулирано или не, личното мнение и личното творчество предполагат някакво развитие, докато цъкането по линкчета, които ви инсталират приложение, чрез което замеряте другарчето с торта е сигурен признак за деградация.

    Like

  7. 7 Val декември 2, 2008 в 3:14 pm

    🙂 Чудна статия! Плюс това благодара за инфото за ‘слънчевия характер’ – интерсно!
    Мисля, че си оборил доводите на Еленко по най-добрия възможен начин и напълно те подкрепям!
    (Защо ми се струва, че те видях някъде включен в ‘щафетата’ за 6-те неща, които те карат да бъдеш щастлив – интересно ми е смяташ ли да отговориш? Аз отначало се изкуших да наруша моментално правилата, а после се почувствах задължена да продължа по свой начин – заради хората, които ме ‘номинираха’).

    Like

  8. 8 шабла декември 2, 2008 в 3:27 pm

    Мисля че наистина в блоговете на хората включени в блогосферата, които се четат от хиляди хора трябва да има някаква мярка с интимните излияния ( котки, болежки и други лични проблематики) за да се запази смисъла на блога като един вид журналистика. Също така моля хора като споменартия Еленко да се научат най сетне как да ползват MORE !!!

    Like

  9. 9 Val декември 2, 2008 в 4:42 pm

    Е, ама защо да ограничаваме блога само до вид журналистика? Там може само поезия да се помества, например, или предимно музика, или пък само фотоси, или само анимация, или текстове на песни… или всичко това по малко. Кой реши, че блога е ‘запазена марка’ на журналистиката???

    Like

  10. 10 apieceofme декември 2, 2008 в 5:15 pm

    Добре си го казал 🙂

    *Най-ни е лесно все да даваме съвети… *

    Like

  11. 11 xunap декември 2, 2008 в 5:23 pm

    Всеки да си цъка в блога както намери за добре и да не учи другите как да цъкат в техните си блогове, хе-хе! Тъй де, четенето е по желание. А ако човек иска да напише колко ниска му е работната етика например, то негова си работа, кой съм аз че да му се меся? Изобщо смятам, че е по-добре да пишем в блога защото ни е приятно, а не заради броя посещения. Мда, лично аз смятам моя блог за ограничен кръг читатели, но това значи ли да го закрия? Разнообразие трябва да има, тъй де.
    Христо

    Like

  12. 12 nemago декември 2, 2008 в 6:07 pm

    Тая работа на Еленко май има нещо общо с модата, просто това са му критериите на момчето, ти па що се възпаляваш така:)

    Like

  13. 13 Момчил декември 2, 2008 в 6:33 pm

    Ебати, само аз ли никъде не видях Еленко да призовава някой да си закрива блога. Просто човека споделя собствената си визия и разбира се размисли над споменатата в неговия блог статия.
    Едно време беше irc vc icq, после стана icq vs skype, скоро може всички да си пишем в чата на facebook.

    Like

  14. 14 yoalbo декември 2, 2008 в 7:52 pm

    Много хубава статия!
    Аз съм ЗА! всички видове форми за комуникация между хората, вкл. социални мрежи… но не мисля, че социалните мрежи изместят блоговете…
    Всички форми на общуване и обмяна на мисли, идеи, мнения, лични състояния и настроения, както и обществени такива, са много, много положителни (дори позитивни! 🙂 ) явления и е въпрос на свободен избор на кого какво му харесва повече или му се удава в по-голяма или по-малка степен…
    „По-добре жив неуспех, отколкото мъртъв шедьовър“ (Бърнард Шоу)

    Like

  15. 15 Marfa декември 2, 2008 в 8:18 pm

    Не е задължително да се чувстваш журналист, за да се чувстваш блогър. Аз ако искам да си публикувам снимката на котката в блога си, ще си я публикувам, пък ако ще и от НСБОП да ме причакват пред вратата. На кого пречи това, което съм написала в он-лайн дневника си? На който му е интересно, ще го прочете. На който не му е – няма да го прочете. Не е като да карам някого насила да прави каквото и да било, нали така? А и освен това не виждам пряка връзка между Фейсбук и блогването. Да не кажа, че нищо общо нямат. То по логиката на първоизточника, провокирал написването на горната статия, най-хубаво е изобщо да не пишем нищо в нета, щото понеже някой хакер може да ни влезе и в профила на фейсбук и после ако кандидатстваме за работа… Нали. Странно. Не бих си го помислила.

    Блогът е нещо индивидуално. Може да бъде личен, може да е пълен единствено и само с лични теми, може в него да се пишат за обществено значими неща, така, както ги разбира авторът, може да се публикуват снимки на котки и кучета… Дай сега да сложим всичко в клетки с етикетчета „това може“ и „това не“. Ако ми писне да пиша, ще си закрия блога. Но няма да го направя, щото сега било модерно да си пращаш виртуални шоколади във фейсбук или не знам кво си. Мен пък това не ме кефи и туй то.

    Like

  16. 16 lyubz декември 2, 2008 в 9:36 pm

    Напълно те подкрепям! Блогърите (макар и аз като такъв, но още много зелен и начинаещ) са си странно племе, целящи именно това – анализиране, споделяне, размишляване и РАЗВИВАНЕ. Такива простовати призиви за спиране употребата на нещо толкова велико като откритие, просто трябва да се подмине без да му се обръща кой знае какво внимание. Да блогваш, това е да вкарваш част от душата си в текст, без да те интересува кой знае колко какво ще помисли читателя за теб. Ако се повлияе човек от такова смешно изказване.. просто не мога да го нарека индивидуалист.

    Like

  17. 17 гравитон декември 2, 2008 в 10:21 pm

    На времето, виден критик на дълго и на широко обяснявал какво е искал да каже в „Старопланински легенди“ автора. Йордан Йовков прочел статията и възкликнал: – Аз пък да не знам, че съм искал да кажа точно това!..
    С една дума, имал нужда човека да пише, да споделя и го е правил най-вече заради себе си, заради своите вътрешни потребности. Правил го така както вижда света, така както го усеща и разбира, така както е могъл да го опише.
    Така мисля! И съм твърдо убеден, че не трябва да се вземам чак толкова на сериозно. Животът не е толкова целомъдрено и рационално нещо. Животът, според мен,
    е и чувство и среда в която всеки търси своето място за изява и себеутвърждаване. За туй, нека не правим опити да му се бъркаме, на живота или на блогърстването. Нека не се опитваме да поставяме норми и рамки, какви трябва да бъдат блоговете. Просто няма кой да послуша… Всичко ще стане така, както го предопределя времето в което живеем.
    Кои сме ние да съдим? Времето е съдникът!

    Like

  18. 18 Графът декември 3, 2008 в 12:44 am

    Отказах се от форумите, защото хем гюрултията е голяма, хем някой ти диша непрекъснато във врата и наднича към клавиатурата ти…
    Една година съм с блог, защото го считам като забравен на публично място личен дневник. Какво пиша в него е само моя отговорност.
    И какво излиза сега? То си било незнам какво си обществено задължение и трябвало да се пише по правилата. Ако не изпълняваш обществената си мисия изчезвай да не пречиш на съзнателните. Сигурно следващият етап е всеки блогър да получи списък с теми и евентуално конспекти към тях – за всеки случай, да няма отклонения от правия път.
    Прекалявам ли? Кой знае…

    Like

  19. 19 Апостол Апостолов декември 3, 2008 в 5:52 am

    Строго погледнато блогът си е една гигантска идиотщина. Никой не се интересува от това, с какво и кога си храниш канарчето. Никой не се интересува от това, дали страдаш от запек или те мъчи диария.

    Но!… Блогът се превърна в едно ВЕЛИКОЛЕПНО СРЕДСТВО ЗА РЕКЛАМА! В това е истинската му стойност.

    Освен това: от реклами в блога си можеш да спечелиш маса пари. Стига да знаеш как, разбира се.

    Like

  20. 20 Marfa декември 3, 2008 в 8:19 am

    Не прекаляваш. Така се оказва. Да, ама цъ! 😈

    Like

  21. 21 Val декември 3, 2008 в 11:40 am

    Марфа, много си права – блоговете не са само за ‘журналистите’. Съвсем спокойно един блог може да придобие образователна функция или пък да има цензуриран характер, с парола за ползване само от допуснатите потребители (доколкото ми е известно от опциите в таблото за управление)…

    От друга страна, лошо няма да се задават теми – който иска, ще поема темата, който не – ще я игнорира… 🙂 Любителите на анархичната креативност пък ще нарушават, доколкото могат, зададените правила и така ще ‘доразвиват’ зададената тема.

    Ще има и комерсиални блогове, няма как!

    А такива като Гери от голи думи ще провокират, с риск да загубят по-традиционно моралната публика или по-голямата част от жените-читатели.

    Ще има дори блогове, които няма да се съобразяват с ‘условието’ да се пише в тях само на един език. 🙂

    Стига понякакъв начин да не се стопира всичко от горното, което би било жалко, все пак. Един от начинитеда се стопира е – да се направи платена ‘услугата’ да имаш блог. 😉

    Like

  22. 22 lorddeepwater декември 3, 2008 в 12:16 pm

    Прочетох статията, станала причина за обсъждане. После разгледах набързо какво са споменатите там Twitter, Flickr, Facebook. Стигнах до извода, че бих бил склонен да ползвам тези сайтове, ако имах нужда от услугите, предлагани там. Само че не ми трябват. Затова ще продължа да си ползвам блог.
    И още нещо. Мисля, че в статията във wired.com умишлено са използвали малко по-агресивен стил и леко преувеличаване на ситуацията, просто за да привлекат внимание към идеята си „ето тук има нещо, което е възможно да отговори по-добре на нуждите ви, отколкото един блог.“.

    Like

  23. 23 Вера декември 3, 2008 в 1:58 pm

    Блогърът не е журналист! Това трябва да се разбере веднъж завинаги. Блогването като нов вид медия ДА, но не и като тъждествено понятие с журналистиката.
    Сега, има нещо вярно, че блоговете не са това, което бяха, вярно е, че за съжаление много стойностни блогъри спряха да пишат. За сметка на това други, които нямат кой знае какво да кажат, прописаха, но това е интернет и свободата на словото. Всеки сам преценява кой блог му пасва и кой не.

    Like

  24. 24 Michel декември 3, 2008 в 6:18 pm

    Хм, личното ми мнение, е, че всеки е свободен да пише в личен блог, във Facebook или където му се иска.

    И също така, мисля, че всеки е свободен да пише за каквото си иска. За котката си. За снимките от последното парти. Или за икономика или политика или дизайн или нещо друго.

    Всеки има личната свобода. И един личен блог ти я дава, като ти си свободен да я използваш, както на теб ти харесва. И ако утре някой реши, че повече от Facebook няма нужда, и го закрие, ти ще си имаш всичко написано в личния ти блог, на личния ти хостинг, защото си бил достатъчно предвидлив да не публикуваш личните си неща в някаква чужда мрежа… и да се надяваш, мрежата да не изчезне внезапно…

    My $ 0.02 😉

    Like

  25. 25 Val декември 3, 2008 в 9:54 pm

    Ал, може би е малко извън темата, но ще ми отговориш ли на въпроса за „Криейтив Блогър“ играта – дали ще участваш и ако не – защо? Светла те е номинирала, открих:

    http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/08/blog-post_23.html

    Like

  26. 26 albinos декември 4, 2008 в 12:46 am

    Ще участвам само ми трябва време да се съвзема 🙂

    Like

  27. 27 albinos декември 4, 2008 в 12:50 am

    @ Michel: Е чак пък: My $ 0.02 😉

    Like

  28. 28 antivirus декември 11, 2008 в 10:08 am

    Темата е доста двусмислена, зависи за какви блогове става дума. Но определено въпроса е доста спорен. Има блогове, които не оправдават съществуването си, но други са наистина добре че ги има;)

    Like


  1. 1 Какво става с личните сайтове? | Блогът на Гонзо Trackback по декември 7, 2008 в 5:26 pm

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
декември 2008
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,325,645 hits

Flickr Photos

Berlin Sunset Osthafen

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: