Peur(s) Du Noir aka Fear(s) Of The Dark

fearsofthedark

Peur(s) Du Noir aka Fear(s) Of The Dark [2007]

Жанр: Анимация, Ужаси
Страна: Франция

Три зли кучета ръмжат и едвам напират да разкъсат всяко живо същество, изпречило се на пътя им. Дали наистина са кучета или огромни вълци. За дълъги и здрава вериги ги развежда слаб човек с остри и груби черти по лицето. Излъчването му е толкова зловещо, че човек тръпки го побиват щом зърне осанката му. Истински сатана. Един от зверовете се изкубва и започва да гони малко момче. Момчето тича, спъва се и пада, а кучето се нахвърля върху него и започва да го разкъсва. Чува се писък, момчето крещи. Струпват се селяни от полето въоръжени със сечива. Те отиват да пребият кучето, но сатаната започва силно да ръмжи и заплашително да се приближава към уплашените хора. Очите му стават големи и от тях започва да струи злоба и омраза. Хората виждат в тях най-лошото, което някога са виждали и се вцепеняват на място.

Сатаната продължава да броди из земите, останал с два звяра. Някъде на юг млада девойка танцува  фламенко. Второто куче, пуснато от господаря си се приближава към жената. Със стърчащи остри зъби и огромен изплезен език, прави скок и я събаря на земята. Хищника влиза под роклята на жената, чува се силен писък, пада мрак.

Сатаната остава с едно куче. Завежда го до едно огромно огледало и го пуска. Озлобената твар ръмжейки се насочва към образа си, който се отразява в стъклото. Сатаната започва да скача, да пее и да се присмива на любимеца си. Животното се спира и продължава да се взира в себе си. Изведнъж се обръща към танцуващия си господар, скача върху него и започва да разкъсва всичките му органи за отрицателно време.

Това е една част от няколкото преплетени сюжета в „Страх(ове) от тъмнината“, представящи най-древния страх на човека – страхът от тъмнината.
Въпреки, че рядко гледам анимационни игрални филми, този много ми хареса. Напомня ми малко на миналогодишния Persepolis (2007). В лентата има психологически и философски нюанси. С удоволствие бих гледал анимации в този жанр. Продукцията е черно-бяла и е събрала най-добрите художници от областа на комиксите.

Няма нищо по страшно от самия страх. Това е много вярно твърдение, което важи с пълна сила за човешките същества. Някъде бях чел, че падането на сън е останало като отпечатък в съзнанието ни още от древността. Първобитния човек е бил по-малко страхлив и за да ловува се е катерил по високи дървета и скали. Много често неговите опити да изкачи дадено препятствие са се оказвали неуспешни и той е падал на земята. С течение на времето и след многобройни падания, вече се е оформил страхът от падане и така той се е запазил в бъдещите поколения и сега си го припомняме чрез съня (аз на сън не съм падал от много дълго време :)). Страхът малко или много се предава в гените ни от нашите предци. Количеството от него зависи, колко често, човек ще го изпитва и дали ще има силната воля да го преодолее. Давам този пример защото си мисля, че страхът у нас българите идва от турското робство и след това от дадена политическа система на управление. Този страх продължава да живее в нас, а дадени хора продължават да го подхранват. Веднъж преодолеем ли страхът си, ще станем по-силни и по-уверени за да преодоляваме по-големи препятствия в живота ни.

15 Responses to “Peur(s) Du Noir aka Fear(s) Of The Dark”


  1. 1 rahenna януари 8, 2009 в 1:35 pm

    красота!
    страхът е хубаво нещо и за разлика от фобиите, не бива да бъде преодоляван.

    Like

  2. 2 longanlon януари 8, 2009 в 2:25 pm

    Персеполис беше интересен, защото описваше положението в Иран. На това не виждам какво му харесваш…

    Like

  3. 3 albinos януари 9, 2009 в 1:19 am

    най-много си харесах коментарите за филма. безценни са🙂

    Like

  4. 4 martinangelov януари 9, 2009 в 1:25 pm

    а много е готино филмчето, гледах го скоро на киноманията

    Like

  5. 5 UZUMAKI февруари 24, 2009 в 10:21 pm

    Филмът е чу-ден!🙂

    Like

  6. 6 saty март 23, 2009 в 2:54 am

    „Най-важният урок на земния живот е да се научиш да преодоляваш страха си.“ Това е от друг филм (Defending Your Life, с Мерил Стрийп и Албърт Брукс, който е и рж.), по друг повод, и го чух отдавна; но много ми хареса тогава и впоследстве се убеждавам, че е доста вярно.

    А ти що не пишеш вече:)?

    Like

  7. 7 Ferinannnd май 24, 2009 в 6:59 pm

    Спасибо за пост. Позновательно.

    Like

  8. 8 Avertedd май 26, 2009 в 8:22 am

    Мне кажется или автор что-то недоговаривает

    Like

  9. 9 Dimmka май 30, 2009 в 11:17 pm

    Что то слишком мудрено… И по-моему расчитано на блогера чем на вебмастера

    Like

  10. 10 Радюхин август 15, 2009 в 4:40 pm

    Спасибо вам за сайт, очень классный ресурс, мне очень нравится.

    Like

  11. 11 rericyeveby януари 4, 2011 в 10:37 am

    allegra management creatinina e diabete spiriva wikipedia sevrage effexor hiv bactrim sersrt coxartrosi beh diabГЁte 2008 ginseng impotenza hierbas artritis dr jacob msm urso garage

    Like

  12. 12 Доставка на препарати май 18, 2011 в 6:12 pm

    Супер статия :))) За първи път влизам тук и искам само да ви поздарвя за труда- яко местенце сте си спретнали тук и с удоволствие ще наминавам по често :))

    Like

  13. 13 море в турция декември 25, 2011 в 5:27 pm

    Филмчето е хубаво, има философска жила. Това точно ми хареса и на мен. Незнам дали този страх у нас идва от турците, както казваш, но ми се струва че тогава сме били по-големи патриоти, по-единни, а виж сега: всеки за себе си. И това от страх за какво?!

    Like

  14. 14 почивки Мексико септември 11, 2012 в 11:11 am

    Доста зловеща и заинтригуващо започва статията „Три зли кучета ръмжат и едвам напират да разкъсат всяко живо същество, изпречило се на пътя им. „Сигурно на края ще се окажат вълци или върколаци. Определено мисля да го гледам филма, така като го чета изглежда интересен и вълнуващ.Има интересен и преплетен сюжет, който едва ли всеки ще разбере.Напълно съм съгласна, че веднъж преодолеем ли страхът си, ще станем по-силни и по-уверени за да преодоляваме по-големи препятствия в живота ни.

    Like

  15. 15 екскурзии карнавал Венеция декември 28, 2012 в 11:03 am

    Само каква история…“Озлобената твар ръмжейки се насочва към образа си, който се отразява в стъклото. Сатаната започва да скача, да пее и да се присмива на любимеца си. Животното се спира и продължава да се взира в себе си. Изведнъж се обръща към танцуващия си господар, скача върху него и започва да разкъсва всичките му органи за отрицателно време.“много силно и жестоко звучи, чак си представям тази сцена като един филм на ужасите. Поздравления за блога продължавай да споделяш за нас. Страхът е нещо, което трябва да се преодолява, не бива да живеем с него.

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
януари 2009
M T W T F S S
« Дек   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,282,894 hits

Top Clicks

    Flickr Photos

    The Aged and the Ageless

    Още снимки

    ЛЮБИМА МИСЪЛ:

    Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

    %d bloggers like this: