Хартиеният Фейсбук

На  Тодор Иванчев:

Когато нямаше компютри кой беше Фейсбукът през 80-те и 90-те. Отговорът е прост и лесен за моето поколение – лексикон и въпросник. Да припомня лексиконът беше накичен с тъпи въпроси, надраскан и налепен с всякакви кичозни рисунчици и снимчици. Въпроси от типа кога и какво си ял до кога и къде си го из…л.

Въпросникът беше повече училищен дневник за това кой какво мисли за съученика си. Например: „Тая има голям заден багажник и огромни пликчета с кисело мляко отпред“. Въпросниците, които се предаваха от ръка на ръка и в други класове пораждаха дърпане на коси, късане на рокли, драскане и шамари. При момчетата бяха юмруци, подпалване на ученическите чанти, лепене на дъвки по косите и изливане на кофи с тебеширена вода.

Имах и аз въпросник, но не съм писал за никого нищо лошо. Чувствах се виновен за много драстични, конфликтни сблъсъци от това,че си направих въпросният въпросник. Добре, че нямаше инциденти и изключване от училище заради моята критична тетрадка. Реших и го изгорих ритуално в училищния двор в междучасието. Но имаше още въпросници. Тези на останалите ми съученици. И конфликтите не спираха.

Попълвал съм лексикони и най-авангардните ми идеи бяха да обгарям и изгарям майсторски страниците, да рисувам с продупчен от игличка кървав показалец, да рисувам с разтопен восък, да слагам охлюви които да рисуват по страниците слуз върху написаното, както и да хербаризирам различни видове насекоми, залепени с пласт смола. Това бяха тогава детските ни, ученически, хартиени, активни социални мрежи. Имаше и много смешни вицове за Тодор Живков, преразказани от съучениците ми. Чути от техните родители, връстниците ми имаха проблеми с училищното ръководство. Но това бяха редки случаи.

Един от незабравимите ми спомени е направата от мен с помощта една съученичка пак хартиена социална мрежа. Това беше създаването ни на училищен вестник. Той представляваше листа хартия с размерите на малък афиш. Изписваше се ръчно на различни теми, ламинираше се за да не бъде скъсан и увреден и се разпространяваше през междучасията на доверени лица от различни класове под зоркото ми око. Някои да не го открадне или да му навреди. „Вестникът“ се „издаваше“ веднъж месечно и беше около 10 страници. Просъществува до лятната ни ваканция. В учителски ръце не си спомням да е попадал.

Като се замисля тогава е имало просто реални социални канали. Сега са създадени сложни виртуални социални мрежи.

0 Responses to “Хартиеният Фейсбук”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юни 2016
M T W T F S S
« Май   Юли »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,282,233 hits

Flickr Photos

Trillium Lake Alpine Glow

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: