Терорист ?!?

 

received_1671246779580946

Както писах главната и основна причина да не зная, че съм индигов човек е властта по онова време. Всеки индивид, притежаващ различни черти и качества от общоприетите е тотално опасен за социалистическия режим. Какво да говорим за едно малко дете като мен. Държал съм се странно и различно в сравнение с околните деца. На всичкото отгоре разказвах мръсни вицове, чути от възрастните без да се притеснявам от средата която ме заобикаляше. Големите хора се изчервяваха от срам и ми съскаха да мълча и да не разказвам такива неща повече. Никъде и пред никого. Аз разбира се не ги слушах и продължавах да разсмивам страхливата си аудитория. Не съм бил аутсайдер. Напротив. Бях много жизнено, енергично  и палаво дете. Винаги бях инициатор на различни интересни игри и събития.

35142539_10209827940335528_5061402109732192256_n

Спомням си много добре случката която искам да разкажа от онова време.

В моя квартал (преди това е било обикновено софийско село) имаше казарма. Един ден както обикновено си играех с моите приятели около казармата виждам открехнато заграждение на двора. На следващия ден също. Любопитството в мен нарасна дотолкова, че безстрашен решавам да вляза. Притеснен и леко уплашен, плахо огледах казармените сгради. Влязох необезпокояван в едната тях и започнах да разглеждам какво представляват помещенията отвътре – тоалетни, бани, коридори, спални. По едно време идва някакъв висш военен и от вратата на спалното помещение започва да ми крещи. Пита ме кои съм и какво съм правил тук. Без да се замислям му отвръщам, че съм влязъл да разглеждам. И, че вратата на сградата е била отворена. Отвръщам му още, че не съм дошъл да ги запаля. Военния продължава да крещи. Пита дали съм бил терорист и дали съм ги заплашвал. Къде живея и как се казват моите родители. Казах си всичко без бой. Абсурдното е, че наскоро след тази случка като възрастен човек разбрах, че съм бил обявен тогава за терорист и поради тази причина военните са ме искали от баща ми многократно за ужасни изследвания и експерименти за да разберат какво ще представлява човека на бъдещето в мое лице…

И той ме е дал.

Advertisements

4 Responses to “Терорист ?!?”


  1. 1 Мира юни 13, 2018 в 10:33 am

    По повод публикувания в поста цитат – човек има нужда да споделя с другите, да обменя идеи и енергия. Затова е толкова хубаво на концерт например. Той не може да живее сам за себе си и наистина е „колективно животно“. Въпросът е къде е границата на здравословния обмен.

    Like

  2. 2 Тодор Иванчев юни 14, 2018 в 8:30 am

    Мира права си донякъде. Човек наистина в градската среда не може да живее сам за себе си. Мисля, че човек донякъде не е хубаво да е колективно животно. Понякога попадаме на лош колектив и е хубаво да се отдръпнем от него.

    Like

  3. 3 Мира юни 14, 2018 в 7:45 pm

    Мога да дам пример, макар и малко краен, в подкрепа на тезата си. Държането на затворници в единични килии за продължителен период от време е смятано за една от най-сериозните форми на тормоз и от там за нарушаване на човешките права. Известно е, че подобен тип изолация оказва значително влияние върху психиката на тези хора. И тук говорим за затвора, място, при което хората смятат за нормално да има всякакви ограничения. Изолацията не е добра под никаква форма, дори и с идеята за избягване на негативно влияние. По-добре е човек да си изработи механизми за справяне с такова влияние (вътрешни или външни, според зависи), отколкото да се свива в черупката си, докато стигне до етап да се превърне в асоциален тип.

    Like

  4. 4 Мира юни 14, 2018 в 8:12 pm

    И още нещо, взето директно от цитата 🙂 Сократ не е говорил, образно казано, на гола поляна, имал е ученици. Имал е и приятели, които са се опитвали да му помогнат след като е бил осъден на смърт.
    Айнщайн е развивал преподавателска дейност на много места, а Джими Хендрикс свири със своя група и други музиканти.
    Всеки от тези гении е работил с различни хора, докато е създавал, пак образно казано, продукта си. Тези хора не са разчитали просто, че ще се появят, ще „огреят“ другите и хоп! – ще имат запазено място в Пантеона на славата. Пък и за да станеш гений, трябва другите да те признаят за такъв. Значи пак опираме до хората.
    Прости ми дълбокия сарказъм, но понякога такива цитати пропускат важни нюанси. Макар че ми е ясно какво е искал да каже авторът, все пак мисля, че не трябва прекалено буквално да тълкуваме нещата.:)))

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s




ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
юни 2018
П В С Ч П С Н
« Юни   Юли »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1 423 797 hits

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
Advertisements

%d bloggers like this: