Archive for the 'Гастроном' Category

Пиле като в KFC, ама по-здравословно

Не подозираме, но пилето на KFC бърка от химия и дето на шега се говори, че в една порция можем да открием почти цялата менделеева таблица. Какви полезни и какви вредни вещества се съдържа в това прословуто печено пиле ще видим сега:

MSG (мононатриев глутамат) – вкусов подобрител, които бърка от сол. Японски учени правили опити и достигнали до извода, че в големи количества от това вещество води до увреждане на ретината на плъхове. Разпространението на очните заболявания в Източна Азия се дължи именно на високата употреба на MSG в хранителната индустрия.

Натриев фосфат (E339) – използва се като хранителна добавка. Употребява се като разслабително средство; средство за фиксиране цвета на текстилна боя; при поглъщане на големи количества се нарушава равновесието на калций и фосфор в организма.

Калциев силикат (Е552) – слага се за да се предотврати слепването на продуктите. Употребява се и в производството на гипсокартон. Веществото е незапалимо и е изкуствено синтезирано.

Ниацин – Ниацинът е водноразтворим витамин от групата на В-комплекса, но е доста по-устойчив от останалите витамини В. Намира се под две форми – никотинова киселина и ниацинамид, които имат еднаква витаминна активност. Чрез оползотворяване на аминокиселината триптофан, организмът сам може да произвежда ниацин. Необходимото дневно количество варира в интервала 13-20 мг. След прекаляване с приемането и при по високи дози той става токсичен, води до зачервявания по лицето, стомашно разтройство и сърбеж по кожата. Може да повлияе зле и на сърдечния ритъм.

Рибофлавин – е известен като Витамин В2. Той е от групата на В витамините, които са особено важни за правилното функциониране на организма ни. Понеже и той е водно разтворим (т.е. излишните количества от тялото се изхвърлят с водата), трябва да си го набавяме ежедневно. Има наситен жълт или оранжево-жълт цвят и често се ползва като оцветител. На опаковките ще го познаете по означението Е101.

Гума арабика – води се хранителна добавка Е414. Гумата арабика е натурален продукт, подходящ за какаови и шоколадови изделия като сгъстител (подобряване консистенцията на продуктите) или при състава на горния слой “лъскави” дражета или дропсови бонбони. Използва се при производството на пиво и при изработката на фойерверки.

И не на последно място е важно да се знае и с какво е хранено пилето преди да бъде заклано. В много птице (а и не само) ферми е практика животните да бъдат хранени с антибиотиците и стероидните хормони, които са опасни за човешкия организъм.

picture-114

Ето два варианта за домашно KFC – бързо лесно и вкусно:

KFC Пиле – вариант 1

4 пилешки бутчета, разделени на горна и долна част
3/4 чаши брашно
1 с л сол
1 с л черен пипер
1 1/2 ч л червен пипер

Нарежете пилето. В един плик смесете съставките, сложете пилето и объркайте вътре много добре. Преди това намокрете пилето, за да полепнат съставките.
Може да изпържете или да изпечете.

KFC Пиле – вариант 2 – екстра хрупкаво

Мариновано пиле по желание (може гърдички, може пиле разделено на бутчета-горна и долна част)
6-8 чаши олио
1 яйце, разбито
1 чаша мляко
2 чаши брашно
2 1/2 ч л сол
3/4 ч л пипер
1/8 ч л червен пипер
1/8 ч л чесън на прах
1/8 ч л бакпулвер

Смесете разбито яйце и млякото в купа. В друга купа смесете останалите сухи подправки.  Подсушете маринованото пиле на хартиена салфетка. Всяко парче първо потопете в яйцето и мляко, после в брашнената смес, после пак в млякото с яйце, и отново в сухата смес. Изпържете в сгорещена мазнина. Отцедете на салфетки.

Приятен апетит!

Катък с печени чушки и картофи със сметана

Бързо, лесно, вкусно.

Катък с печени чушки

Продукти:

400 г цедено кисело мляко,
200 г овче (краве) сирене,
бял пипер,
копър,
зехтин,
чесън,
100 грама разтопено краве масло.

Начин на приготвяне:

Продуктите се смесват и хубаво се пасират. Към тях се добавят подправките. Всичко се разбива добре и се оставя да преседи в хладилник един час. Сервира се на малки топки, като се гарнират с печени чушки, домат и маруля.

Картофи със сметана

Продукти:

800 г картофи
тънко нарязана шунка
200 г заквасена сметана
50 мл прясно мляко
черен пипер
сол


Начин на приготвяне:

Картофите се измиват добре. Заливат се с малко вода, подсолена с 2 ч.л. сол. Варят се покрити на слаб огън 20-25 минути. Шунката се нарязвя на тънки лентички (може и на кубчета). Сметаната и млякото завират и се подправят със сол и черен пипер. Добавя се шунката. Картофите се обливат със студена вода и се обелват още топли. По-малките се разполовяват, а по-големите се нарязват на едри парчета. Заливат се с млякото и шунката и се поръсват по желание с копър или пресен лук.

Подходяща напитка: тъмно пиво!

Кафе от изпражнения? Как ли пък не…

Вече повече 2 години не съм страстен кафеман. Отивикнах от кафето, когато спрях цигарите и като си помисля въобще не ми липсва, нито вкусът му, нито аромата. Иначе преди пиех по няколко чашки дневно, дори и във вечерните часове, сменях кофеиновото кафе с безкофеиново. Последният път когато пих кафе беше наскоро. Бях една сутрин на гости и домакинята ми предложи някакво италианско. По край него се заговорихме за това как италианците пият кафето си бързо, сервират го като количество има, няма 50 грама, но за сметка на това тяхното кафе било силно. Жената каза, че при италианците няма дълго пиене на кафе с много приказки както при нас. Наскоро пък в разговор с колеги някой ме светна за най-скъпото кафе, което се е добивало от изпражненията на животно. Прочетох тук и там и научих, също така, че в момента средната цена на това кафе е около 10 пъти по-висока от тази на италианското кафе Illy, като през 1999г. 220 грама са стрували около $100. Въпросното кафе се нарича „Kopi Luwak“ и се добива от екскрементите на малко животно, наподобяващо котка, което живее в Индонезия. Месните жители го наричат наричат luak и се води за нощен бозайник. Луак обича да похапва насекоми, гризачи и плодове, но любимата му храна са самите зърна кафе. Повечето от тези зърна не могат да бъдат смелени в стомахчето му и така излизат цели в изпражненията. Търговците на кафе събират грижливо ценната находка и я продават на производителите на въпросната марка. Процедурите които се правят със зърната след това са хубаво измиване, подсушаване и печене. Най-голям пазар за тях има в Япония и Съединените Щати. От първите две снимки като гледам ми става гадно. Едва ли бих опитал от тази напитка 🙂


Ето и един интересен сайт за точно това кафе: http://www.animalcoffee.com

Циганско лято с аромат на печени чушки плюс една рецепта

Тези дни докато нямаше слънце, настроението и виталността ми паднаха, а психиката и тялото ми се подготвяха за студа и мрачното време, които ще идват все повече оттук нататък. Да, но преди тях трябва максимално да се порадвам и на слънчевото, топло циганско лято, което вчера и днес ме зарежда с енергия и настроение. Аз и друг път съм го казвал: на студ не издържам, но на жеги мога да вирея. Соларен тип съм. Обичам слънцето много. Но най привлекателно като усещане през това време  на годината е аромата на печени чушки, който долита от съседите. Онзи ден същия аромат долиташе от полянката пред един блок, където една жена беше наклала огън и с книга в ръка печеше пълен чувал с чушки. Обичам аромата, идващ от приготвянето на туршиите – аромат от печени чушки, примесен с аромат на оцет и билки (градински подправки). Изминалите няколко есени този аромат беше поизчезнал. Тогава си мислех, че сигурно хората са спряли да приготвят зимнина, заради високите цени на зарзавата и заради цялото приготвяне и суетене, което отнема много от времето на домакините (мъже и жени) . Мислех си, че повечето семейства си купуват от близкия супермаркет бурканчета с фабрично приготвена лютеница, царска туршия или стерилизирани краставички. Но те няма да имат същия сладък вкус като домашно приготвените.

Тази есен ароматите отново витаеха във въздуха. Дали повечето хора отново се завръщат към домашното (old skool) приготвяне на зимнината не знам, но мога да кажа, че баба ми на село всяка есен прави превъзходна лютеница с чушки и домати, която ни изпраща и която се изяжда за кратко време. През последните две години си имам любима туршия: хрупкави мариновани тиквички. Ако не сте ги пробвали, нямате си напредстава каква вкусотия са. Като ги видях бях скептичен, че ще ми харесат, но щом опитах едно кръгче, останах много доволен. Тиквичките стават и за мезе. Ето самата рецепта:

Хрупкави мариновани тиквички

Продукти за всеки буркан:

Тиквички, които не са твърди, да са узрели

3 с.л. оцет

1 с.л. олио

1 ч.л. захар

1 ч.л. сол, чесън, копър, зърна черен пипер и зърна бахар

Приготвяне:

Марината се слага в бурканите. Тиквичките се режат на колелца и се натискат надолу, докато марината не излезе отгоре. Между тиквичките се слага черен пипер, копър и чесън, а най-отгоре се слагат по 2-3 зърна бахар. Кипват се 2-3 минути.

Приятен апетит!

Късен полуобяд, ранна полувечеря

или обяд и вечеря по никое време…

Пилешки шишчета

Необходими продукти:
400 гр. пилешки гърди,
5 с.л. соев сос,
1 с.л. червен пипер,
олио,
2 глави лук,
3 счукани скилидки чесън,
3 ч.л. лимонов сок,
щипка захар,
сол на вкус,
печени картофи за гарнитура.

Начин на приготвяне:

Нарязваме гърдите на малки парчета и ги нанизваме на шишове. Потапяме ги за 30 минути в смес от 3 с.л. соев сос и 1 с.л. червен пипер. Отцеждаме ги и ги изпържваме в сгорещеното олио. Нарязваме лука на ситно. Смесваме го с чесъна, лимоновия сок, захарта, сол и 2 с.л. соев сос. Кипваме ги за кратко и с тази смес заливаме шишчетата или я слагаме в отделна купичка. Сервираме с печени картофи.

Пилешко гюведже със сметанов сос

Рядко пиша за ресторанти, бирарии или механи в София с лошо обслужване, защото някак си не съм дребнав, пък и забравям за някоя или друга грешка на сервитьорите. Случва се. Обслужването което получихме една вечер наскоро, определено ме подразни и ми направи лошо впечатление.

Наскоро отседнахме в едно малко и закътано заведение за хранене и много се разочаровахме от обслужването. Повече решихме да не ходим в „Чушката“. Попаднахме на келнер (не сервитьор, ами истински келнер, досущ като от соц. времето, със черен панталон, хавлиени бели чорапи и бяла риза), които с кисела физиономия ни посрещна и ни даде менюта. В откритата част на заведението нямаше много хора. След като поръчахме основни ястия, пиене и предястие, аз исках да си избера и някаква лека салата. По едно време обслужващия ни господин каза, че каквото сме имали да поръчваме да го поръчваме сега, понеже имало страшно много поръчки и нямало да ни бъдат изпълнени, ако не решим веднага какво искаме. Върнах му обратно менюто и се учудих как може да има толкова много поръчки, като в закритата част на „Чушката“ имаше малко хора, на откритата също. По едно време викам отново келнера и го питам: господине това за поръчките само за ястията ли важи, защото искам само да си избера салата, за която не би трябвало да отнеме кой знае какво време. Келнера ми подава отново менюто и застава до мен в очакване да му кажа коя салата съм избрал. В бързината избирам една и му връщам менюто.

По-късно чичкото отново прави лошо впечатление. Взима на една от дамите съда с недояденото ястие и тръгва да го прибира. Казах й да го викне и да си го поиска обратно. Келнера го върна без да се извини и продължи да обикаля около масите. Беше вече 22:10, а заведението беше обявено, че работи до 23:00. Тогава реших да поръчам още една бира. Обслужващия ни господин каза, че последните поръчки били до десет часа и нямало как да станат след това. Последните поръчки може да са за ястия, но защо те да са за питиета се учудвам аз. Егати и заведението, егати и сервитьора. Яденето беше вкусно, само където порциите не отговаряха на грамажа обявен в менютата. Хапнах пилешко гюведже със сметанов сос. За тази вкусотия знам една много лесна рецепта. Може да се каже, че на този тип рецепти може да се лепне етикет: бързо, лесно, вкусно. Тази не е претенциозна и откъм продукти.

Продукти:

Пилешко месо – 500 гр
Сметана – 0,5 кофички
Пушено сирене – 200 гр
Копър – 0,5 връзки
Черен пипер
Сол

Приготвяне:

Месото се нарязва на дребни хапки.
Размесва се със сметаната и нарязаното на кубчета пушено сирене.
Прибавят се подправките и сместа се разпределя в гювечетата.
Пече се в умерена фурна.
Преди сервиране се поръсва със ситно нарязания копър.

Приятен апетит!

My sunday breakfast

Попаднах случайно на интересен блог с фотоси, показващи закуската като вид изкуство. Ето и моята неделна закуска, малко е нездравословна, но пък днес ми е по вкуса. За първи път от мнооого дълго време насам заменям чая с кока кола. Кафе отвикнах да пия още щом отказах цигарите преди две години. Прясно мляко също вече не обичам, не ми го иска организма.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
март 2017
M T W T F S S
« Февр    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,310,907 hits

Flickr Photos

Toulouse Sunset

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: