Archive for the 'Дестинации' Category

Прах и сняг

Честит първи сняг и от мен.

colbert-gregory-ashes-and-snow6

Ashes and Snow (2005)

Филма е абстрактен и ми напомня на трилогията на Godfrey Reggio – Koyaanisqatsi (1982), Powaqqatsi (1988) и Naqoyqatsi (2002). Това е едно впечатляващо и много красиво фотографско, художественио произведение на Грегъри Колбърт.  От 1992 г. Колбер има предприети повече от 30 експедиции до Индия, Египет, Бирма, и Кения за снимки на своя проект. Той изследва физическото взаимодействие между човека и други животни. Кулминацията на тези експедиции е „Пепел и сняг“, чиято премиера през 2002 г. в Arsenale във Венеция е поставила рекорд от 100 000 посетители. Повече за проекта вижте на този  адрес:

http://www.ashesandsnow.org/en/

dee-gregor1

Текста на фона на картините е внушителен и красив, затова го слагам целият тук.

Ако дойдеш при мен в този момент минутите ти ще се превърнат в часове, часовете в дни, а дните ти ще се превърнат в човешки живот.

До принцесата на слоновете!

Изчезнах точно преди една година в денят, в който получих едно писмо.То ме призова на място,
където животът със слоновете започна. Прости ми за мълчанието между нас, което беше непрекъснато от една година. Това писмо разчупи мълчанието.То беше едно от 365-те писма до теб. Едно за всеки ден мълчание. Не ще бъда повече себе си след тези писма.Те са моята карта от птичи поглед. Те са всичко което знам…което е истина. Ще си спомниш всичко. Всичко което е било преди.

В началото на времето, небето беше запълнено с летящи слонове. Всяка вечер те лягаха
на едно и също място в небето и спяха с едно отворено око. И когато се вгледаш в звездите пред нощта виждаш в непробляскващите им очи как те продължават да ни наблюдават.
Откакто къщата ми изгоря виждам луната по-ясно. Аз се взрях в Рай, които ме обзе. Видях рай, който бях държал в ръцете си, но го пуснах.

Видях обещания, които не изпълних. Болка, на която не повярвах. Рани, които не излекувах.
Сълзи, които не пророних. Видях смърт, която не оплаквах. Молби, на които не отвърнах.
Врати, които не отворих и врати, които не затворих. Любими, които изоставих. И мечти, които не доживях. Видях всичко, което ми беше предложено, което не можах да откажа. Видях писмата, които пожелах, но никога не получих. Видях всичко това, което можеше да бъде, но никога не ще бъде. Слон с вдигнат хобот е писмо до звездите. Изкачането на кит от водата е писмо от дълбините на морето.Тези представи са писмо до моите мечти. Тези писма са писма за теб.

Сърцето ми е като стара къща, чиито прозорци не са били отваряни с години. Но сега чувам, че тези прозорци се отварят, помня блуждаенето на жирафите, нежният сняг на Хималаите.
Морските крави (видове тюлени), които спят на опашките си. Песните на брадатите тюлени.
Кашлянето на зебрите. Скърцането на пясъка. Ушите на каракалите (каракал – степен рис).
Люшкането на слоновете. Изкачането на китовете от морето. И силуета на еланд (голяма южноафриканска антилопа). Помня къдрицата на пръстите на суриката (африкански лалугер). Свободата на река Ганг. Пълноводието на Нил.

Аз си спомням, скитайки се из коридорите на Храмът на Луксор, и сред лицата на много жени. Безкрайните морета и хилядите мили течащи реки. Колкото повече гледам слоновете от саваната, толкова повече слушам, повече от колкото мога. Те ми напомнят кой съм. Може би слоновете пазители чуват желанията ми за да сътрудничат с всички музиканти на природния оркестър. Искам да погледна през очите на слона, искам да се присъединя към танца, който няма стъпки. Искам да стана танц. Не мога да кажа ако се приближиш или пък се отделечиш. Копнея за спокойствието, което открих, когато погледнах към лицето ти. Вероятно, ако лицето ти можеше да се върне при мен сега бих го намерил по-лесно. Лице, което мислех,че съм загубил.

Моето собствено.

Перото на огън,
огъня на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костния мозък на пепел,
пепелта на сняг.

Китовете не пеят, защото те знаят отговорът. Те пеят, защото знаят песента.
Това, което има значение, не е това, което е писано на страницата, това, което има значение е това, което е писано в сърцето.Така, че изгори писмата и разпръсни пепелта им в снега. На брега на реката, когато пролетта настане и снегът се разтопи. И покачването на речната водата се върне към насипите от реката. Прочети отново писмата ми със затворени очи. Нека думите и отраженията отмият тялото ти като вълни. Прочети отново писмата с присвити ръцете над ушите си. Слушай песните на Рая. Страница след страница, след страница.
Прелети пътя на птиците.

Лети. Лети. Лети.

ashes-and-snow

Разни аномалии и не съвсем…

Ето и последната партида от морски снимки:

Балчик. оградата се извива неестествено.

чадърите се полюляват от вятъра. вълнението беше голямо, имаше червен флаг.

люлките на плажа. исках да се полюлям, но бяха много тясни и ниски. разбираемо защо.

пране на пари? не, просто си накиснах плажната торба с минерална вода. портфейла също го отнесе.

чудехме се каква ще да е шапката-подарък при поръчване на пицата. отговора дойде след малко. съседната маса поръча голяма пица и получи хартиена шапка. хахаха

тази лелка стои на входа на клуб Амазон (отгоре свети неонов надпис със името му) и прибира таксата от педесет стинки за ве-це-то

един много гальовен черен котарак със зелени очи. много обичам котките.

най накрая заедно сме на айрянчета…ще ходим на парти и трябва да се подкрпим, освен с тях и с енергийни напитки.

Плажни впечатления

Плажа на Албена е чист, с фин пясък.

Ето първата рекичка която се влива в морето към края на плажа в Албена.

След нея следва нудиски плаж…

Въпреки, че са на една крачка разстояние, плажа в Албена и този в Кранево се различават по това, че втория е малко по мръсен.

Прочутия от две години насам Ванила бийч – мястото където са се провеждали партита с известни диджей (един от тях тази година е бил Ив Ла Рок). За съжаление ние не уцелихме нито един, поради факта, че купоните са били до 16 август – тъпо нали? Иначе тази година са се били развихряли предимно вносни диджейки, едната от които е била топлес модел от Русия.

Плажа и заведението може би са имали амбицията да бъдат нещо като Какао бийч в Слънчев бряг, но множко са далеч от подобен имидж.

Четивото на плажа беше супер. В летните си броеве тези списания дадаха най-интересното от себе си, а една част от музикалния фон идваше от турския клон на радиостанциите FG (FUTURE GENERATION), (оригинала на радио FG – френска програма за клубна данс музика). На плажа се хващаха най-много турски радиа, на едно място се хващаше радио „Варна“, на друго Дарик радио и естествено двете радиа на БНР. Спомням си една много често въртяна реклама, излъчвана по радио „Варна“, която ме разсмя. Тя е на стоматологична клиника и мотото й беше следното: „Здравата усмивка е ключът на вашето щастие, не го оставяйте да ръждясва“ 😉

Варна лято 2008

Варна както всеки един град в България има своята красота и очарование. Хората ми се видяха не толкова забързани в ежедневието си. Живота тук като, че ли е по-спокоен и ненапрегнат.

В морската столица забелязах, че много местни хора говорят турски език. Морската градина е много шумна от заведенията които са нагъсто и прави на места много неприятна дандания. Освен чалга в звуковете се улавя народна музика, ретро поп и рок, черно – r&b хип-хоп, латино и евро данс.

Най-неприятно беше когато търсихме денонощно заведение в което да хапнем към 04:30 сутринта (оказа се, че нощния живот по това време във Варна в повечето заведения приключва, освен чалга дискотеките). Обикаляхме на посоки и такива не намерихме в центъра. Таксиметровите шофьори ни казаха за някаква кебапчийница, която се намираше на майната си. Времето тази нощ беше хладно и се очакваше да завали дъжд. Беше неприятна утрин, ентусиазма за хапване ни падна и се прибрахме се в стаята ни.

Златни пясъци лято 2008

К.к Златни пясъци в сравнение с к.к Слънчев бряг е по-незастроен, по-подреден и има пространство със зеленина. Алеята е осеяна със сергии, но не като в Сл. бряг, изцяло от двете й страни, които да закриват плажа и морето. Определено този курорт е красив…

Единствения проблем в курорта е тази пречистватена станция. Тя работеше на пълен оборот и бълваше смрад на лайна, всяка вечер и през деня, като обгазяваше доста обширен район (чак горе на пътя се усещаше неприятната миризма). Близо до нея се намира хотел „Гларус“ и яхт пристанището. На почиващите в този хотел не им завиждах за изживяването да дишат фосфорни пари в горещите нощи, преди и по време на сън.

Златни пясъци без нова пречиствателна станция

Кранево лято 2008

Размисли и гледки № 3

Екстремна авантюра

Кранево през месец август – лято 2008 изглеждаше сякаш е бомбандирано и е център на военни битки. Кратерите са като тези на луната, само, че в умален вариант. Те бяха доста опасни за туристите когато слънцето залезе и мрак се спусне над селото. Предупредителни знаци за разкопките нали се сещате – липсваха.

Чудехме се за няколко неща. Първото, веднага го споделям: защо през летния туристически сезон почти цялото село е обезобразено по този начин. Не вреди ли на имиджа му като една от туристическите дестинации, предпочитана най-вече от дечурлига и възрастни хора, или няма значение. Явно мотото е следното: Който ще да идва, които не му изнася да си върви…

Тази табелка издържа кратко време в това положение и след това изчезна.

Нека фотосите говорят повече от приказките.

Центъра на селото. В дъното бъдещия селски мол, които е изграден, но не е обзаведен и все още не функционира.

Топ маркет – абсолютния символ на Кранево.Тук, отсреща може да си хванеш такси: 20 лв до Албена и 30 до златните… До маркета спира и редовната маршрутна линия 53 която пътува през час до Варна, но до 20:30 часа. После минаваш на такси. Иначе служителите на магазина са любезни и добре си вършат работата.

Ето го и самия бъдещ, селски МОЛ. Другата година ако искаш екзотика и авантюра, като почиваш няколко дни в Кранево, той има вероятност да бъде отворен и да чака с нетърпение твойте пари.

Задната му част.

Супермаркет „Крез“ – конкуренцията на топ маркет. Има много неща, но втория по ми харесва.

Началото на главната търговска улица на Кранево. Сега се вижда, че няма хора, но щом се свечери по улиците започва да циркулира поток от туристи. Тук преобладаваха руснаци, румънци и почиващи от другите славянски народи. На шега казах, че селото може да се прекръсти на к.к. „Славянска среща“.

Чалгицата вирее и в този район и това не ни учудва въобще.

Повечето останали (оцелели) хотели си бяха в стария соц. стил.

Както и повечето от тях не бяха поддържани.

Както повечето знаете в Кранево едно време са се провеждали много международни детски лагери. В момента също се провеждат, но са по-рехави. Втората ми чуденка беше: защо селото е така занемарено при положение, че е било дълго време експлоатирано (както и в момента продължава да се експлоатира) за отдих и обучение на чужди и наши деца. Чуждите инвестиции които се вливат от туризма в това място, защо не отиват за да се спретне и да се направи китно и приятно селце за отдих.

Краневските баири са обрасли с гъста и буйна дива растителност.

Пътят за плажа – 30 минути по този черен път. Другия път е през цялата главната търговска улица (демек през цялото село). Този черен път е неравен и когато е валяло се обрязува гъста кал, която няма начин да не обереш и да занесеш на пясъка или обратно – в хотелската стая.

Бунгала

още в същия двор.

Мостчето по което се минава по пътя за плажа.

В тази част на селото Кранево ми прилича на Чернобил (не, че съм ходил там, но съм гледал документални филми)

Започнати и изоставени строежи отиващи към разруха.

Някои дори вече ги продават.

Тази цепнатина не е от земетресение. Тя беше обичайна гледка от една краневска улица.

Заварено е тук таме, но незнам до кога ще издържи от тежеста на минувачите.

Този канал (или рекичка) се влива в директно морето. Водата понякога е бистра, понякога е мътна. Произхода от където идва е неясен. За щастие не видяхме да плават фекалии и други отпадъци, произведени от човешката цивилизация.

Питанка номер три: как така между елитните курорти Златни пясъци и Албена има (е допусната) такава разруха, занемареност и мръснотия. Голям минус: Няма редовен междукурортен транспорт. Има дневни маршрутки, които се движат до раннен вечерен час. Ако искаш да почиваш тук, задължително си вземи личния автомобил.

Много важен ПП. – Участъка Кранево-Златни пясъци е опасен, защото пътя се намира на стръмен склон до морето и има завои по които трябва да се кара с повишено внимание. Една вечер, шофьора на маршрутна линия 53 с едната ръка шофираше, а с другата говореше по джи есема си. Без коментар!

Албена лято 2008

Миналата година бях в Албена за седмица и останах очарован от красивия, поддържан и чист български курорт.

Тази година повторих и не съжалих.

 

Не случайно в Албена се провеждат фестивали, големи събития и спортни мероприятия.

В края на август преобладаваха български, руски и румънски туристи. Нямаше много навалица и оживление като цяло в курорта. Немските туристи бяха малко. Миналата година в началото на юни беше пълно с тях, въпреки, че като за месеца температурите бяха по ниски, а водата по-студена.

На плажа бяха опънали реклами с оферти и предложения за почивка за следващия сезон на 2009 година.

Определено в к.к Албена можеш да усетиш полъх от соц. времената на морския туризъм. Повечето от сградите и хотелите са от татово време непроменяни, но поддържани и чисти.

Стапъловидните по форма хотели са няколко и са запазена марка на курорта.

Тук за щастие няма бетон, има много зеленина и спокойствие.

Цените в Албена са високи, но обстановката е много приятна за почивка. Тук няма бурен нощен живот и купони. Ето защо дестинацията е предпочитана предимно от семейства или двойки търсещи уединение и спокойствие.

ps. онзи ден нещо търсех в интернет за курорта и се натъкнах на сайт в който Албена АД е класирана на първо място като най-мразена фирма от бивши и настоящи работници в нея. Ето линк с подробностите


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
май 2017
П В С Ч П С Н
« Апр    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,325,249 hits

Flickr Photos

Colors of nature

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: