Archive for the 'Дестинации' Category



Снимки от Черноморието 2007

Advertisements

Не видяхме само Елените. Сбогуването.

За съжаление не можахме посетим това ваканционно селище. Само знам че се намира на южните склонове на Стара планина при срещата й с Черно море. Към община Несебър се води. С него започва  Южното Черноморие. Отдалечено е на 7 км от курорта Слънчев бряг, на 45 км от Бургас и на 85 – от Варна  и е разположено е в живописен залив. Ех как ме е яд, че не го разгледахме. Сигурно е също красиво като Св. Влас.

С това моите дистинации за сезон лято 2007 свършиха. В заключение искам да кажа, че българското черноморие е красиво с природата си и хубавия пясък. Много недобросъвестни хора ги унищожават тези две неща, като бетонират крайбрежието с хотели, които видимо не се използват. След време не дай си боже, тези хотели ще пустеят, заради отлива на туристи, търсещи природа и не я намиращи тук в България на Черно море. Да въртиш бизнес с хотилиерство не се изисква само да цвъцнеш хотел на плажната ивица и да чакаш туристи. Изисква се преди всичко да имаш познание, разум и отговорност. Познание за да разучиш ефективноста на района и да изградиш добра инфраструктора, разум за да проумееш колко природа и забележителности унищожаваш и какво оставяш за в бъдеще след себе си и отговорност за това как стопанисваш и как опазваш природата в района около хотела ти.

На есен се надявам да си направим екскурзии по планините, въпреки, че морето повече ме влече и оставя в мен много приятни солени морски следи. Няма го вече. Далече е. Липсва ми много :,,,(

Св. Влас 2007 година

В подножието на южните старопланински склонове, в непосредствена близост до черноморския бряг е разположен град Свети Влас. Той е на 10 км от Несебър. Свети Влас заема северната част на залива, край който се намира международния комплекс Слънчев бряг и вилно селище Елените, а Бургас е на 40 км по на юг. До Св. Влас взехме автобус от Слънчев бряг, питахме за директни линии Бургас-Св. Влас или Приморско-Св. Влас, но нямаше. Единствено от Съни бийч се отива до въпросното селище. Билетчето до там ни бише 90 стотинки, автобусите са на рядко и въртят до полунощ. Интересна ми беше историята на този курорт, какво е имало на това място, кой го е основал, защо се казва така и има ли нещо общо с църквата. Историята я видях и прочетох в една брошура. Ето каква е тя:

Селището е основано през 2 век от древните траки. Тогава то е носело названието Лариса, чак през 14 век приема името на Свети Влас – покровител на търговците, животновъд, лечител. На името на светеца е съществувал манастир през 14-18 век, опожарен от безбройните набези на пирати. Свети Влас е почитан светец и от католическата и от източно-православната църква. В околностите на селото са били разположени още 4 манастира. Град Свети Влас е едно от най-старите селища в Несебърска община. През годините на османското владичество са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите.

Турците го наричали Кючюк манастир, а в регистрите е записано като село Манастир. С това име го споменават в своите трудове и големите изследователи на българските старини – братята Шкорпил. През XIV век по тези земи са изградени 5 манастира: „Св. Петър“, „Св. Илия“, „Св. Андрей“, „Св. Влас“, от който произлиза името на сегашния град, и девическият „Св. Ана“. Всички те са унищожени от турците през XVIII век, но отделни остатъци от тях все още могат да бъдат намерени.

С името Свети Влас селото се води официално в държавните регистри след 1886 г., когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество. През 1963 г. Свети Влас е обявен за климатичен морски курорт. В момента е създаден организационен комитет за оформяне облика на селището като туристическо средище.

Характерното му разположение обуславя благоприятен климат с максимален брой слънчеви дни (240-260 годишно) при сравнително мека зима. Мъгливите дни са рядко изключение за района, а слънчавите са с 1-2 пъти повече от Северното Черноморие, а най-мразовитите дни през зимата са не повече от 20-30. Наличието на въздушни течения между морето и близкото планинско дефиле обуславя един благ, приятен и уникален природен феномен, очистващ въздуха от прахови и други дразнители. Естествиният аерозол на морето, съчетан с кристално чистия въздух са природни дадености с мощно целебно климатично въздействие върху бронхиалната астма и други хронични неспицифични белодробни заболявания.

Нашето Черноморско крайбрежие се нарежда като отделна подобласт към Средиземноморската климатична област. Със своите благоприятни климатични условия се поставя пред редица реномирани курорти в Европа и Северна Африка, където е познато по-честото прегряване и пред студените северноевропейски градове с малък брой слънчеви дни.  Територията на плажната ивица е с размер на 16 000 кв.м с дължина на бреговата линия 1 000 м и средна ширина 16,4 м

Крайбрежният път, който води на север от Слънчев бряг по посока Елените минава през Свети Влас. Селото е по нависоко, сред живописна природа. То  се разрасна бързо през последните няколко години. Този път е на сравнително висока надморска височина. Видяхме много новопостроени хотели и тепърва започнати строежи. Първата ми мисъл беше че сега на прицел за строене е този курорт. След две, три години гористите ивици край плажа ще изчезнат и ще потънат в бетон. Хотелите не са каки и да е, много са тежкарски и баровски. Сигурно има и малки фамилни хотелчета, но повечето са огромни. Частната инициатива тук е в стихията си и сред малки пансиони, вили и ресторанти, пръснати по крайбрежието и по хълма. Гледката от Влас към морето и несебърския полуостров е прекрасна, но за съжаление няма паркове и зеленина за сметка на новото строителство.

На нас много ни хареса центъра на селото, площадчето му е чисто и хубаво подредено, да кажа направо декорирано. Има много цветя и зеленина, сред които има алеи и пръснати пейки на които се събират местните жители, които си говорят сладки приказки и наблюдават туристите. Отсреща на площада видяхме на една тераса направен китайски ресторант и се заприказвахме, че китайците са навсякъде. Направо никнат като гъби и скоро май ще станат велика световна сила. Селото има една главна улица, която е изцяло с сергии, магазинчета и заведения. Въздухът е супер чист, пак казвам природата е яка. Мога да кажа с ръка на сърцето: дай боже всекиму да има такова село за вила и почивка от мръсния, шумен и динамичен град.

Св. Влас наброява над 3 500 жители, а смешното е името на кметицата на курорта, която се казвала Вичка Пецанова.

Слънчев бряг 2007 година

Пътят от Равда до Слънчев бряг е около 5 км, билетчето е 1,20 лв. Има и само автобуси само линия Несебър-Слънчев бряг които са 80 ст. От двете страни на пътя за Слънчев Бряг е застроено с нови хотели между старите социалистически, които са горе долу поддържани, поне от това което се вижда отвън. Грозна е гледката на обрулените от строителство борчета и други дървета. Лъскавите хотели по пътя за комплекса ме подготвят за още по фрапиращи сгради, които стоят празни и от които не се виждат никакви признаци туристически живот. С нея се заговорихме и стигнахме до очевадния извод на целия български народ, че повечето хотели тук и не само тук са направени от пране на пари и не е важно дали имат посетители, просто това е един вид инвестиция – парите на „бизнесмена“ да не му отидат на вятъра, а да са му в хотела.

Още по пътя за курорта (на автогарата видях изписан ж.к Слънчев бряг, нищо чудно с това строително темпо вече така да се води) огромни билбордове рекламират Sunny Beach Mall върху които е снимана мацка приличаща досущ на актрисата от „Отчаяни съпруги” Ева Лонгория. Та мацката е снимана гола, като стратегическите места по тялото са прикрити с една голям пазарски плик – хитро нали. От внушителната реклама една вечер се запалихме да видим какво преставлява въпросния мол и когато го видяхме останахме разочаровани. Изкачи ни ескалатор направо от уличката и ни остави на един коридор които установихме че се намира на между блоково пространство. От двете страни на коридорчето имаше магазини лъскави като по нашите молове. Това коридорче  прави чупки като лабиринт и само на него се намира мола. Отгоре коридора е открит, няма таван, от двете му страни се виждат прозорците на хотелите – тъпо нали. Нашите софийски молове са сто пъти по хубави и по големи.

Слънчев бряг е станал архитектурно полу лъскав, полу соц стил. Новите сгради най вече на хотели са наблъскани едно до друго и имам чуството че ако поживея малко в центъра на курорта ще ми се появи клаустрофобия. Няма зеленинка, няма паркове и градинки, няма алеи за отдих, има дори липса пейки върху които човек да поседне и да си почине. Имаше само две, три пейки на алеята след хотел „Кубан”, които бяха заети. Аз й викам на нея: сигурно са махнали пейките за да не сядат туристите безплатно, ами да се принудят да седнат в многобройните заведения и да си поръчат нещо, да не седят просто ей така без нищо.

Много е претрупано със строежи, поне на Албена нямаше такова нещо – там си имаше и градинки и паркове и алей, кеф ти море и пясък, кеф ти зеленина и пейки. Албена си е запазила архитектурата още от соц. време, но се питам въпрос на време ли е и там да хвърлят око за строителства на хотели и сгради. Тя ми вика: идвала съм като малка в Слънчев бряг на почивка с мама и татко, но си спомням, че пред всеки хотел имаше градинка и алей и това беше част от облика на самия хотел. Нямаше такава цигания и толкова много народ.  Сега тук е насрано (с извинение) отвсякъде със сгради и продължават да серът (отново) кадето им падне.

Пазарчетата на уличката пресичаща главната от другата страна на хотел „Кубан” (хотелът се води за центъра на курорта) ми заприлича на пазара в кв. Илиенци. Същите халета само че в умален вариант, същите павилиончета и сергиики. Можеше някъде да се намерят и гащи, трикотажа изобилстваше от двете страни на улицата. Дори видях изложени в една щайга обувки втора употреба за 20 лева чифта.

Плажната ивица на Слънчев бряг е стеснена заради новопостроените хотели. Една част финният качествен пясък (един от най добрите по черноморието) казахме че е бетонирана. Другата час се използва за плаж, а крайбрежната алея описваща централната част на курорта – идваща от Св. Влас и стигаща до комплекс Лазур е натъпкана пак с магазинчета, павилиони, барчета, ресторантчета, кръчми, атракции и какво ли не. Тя ми вика: Това тук е по зле и от „Капълъ чарши”, дори и там няма такаво голяма манджа с грозде.

По едно време от огромния поток от руси глави блъскащи се в погледа ни и от многопластовото боботене на немски език й стана лошо и щеше да припадне. Седнахме на една кръгла пейка за да си вземе глътка въздух и голямо количество минерална вода. Обаче от едната ни страна имаше скара върху която цвърчаха меса и пушека  отиваше точно в нас. След има няма 3-4 минутки станахме и продължихме да плуваме по и срещу течението от скандинавска плът.

Плажната ивица от единия до другия край пеша я взехме за около 2 часа. За по мързеливите има рикши и влакчета. На едно място на една рикша й се беше счупило колелото и беше друснала нечии немски задници на земята – срамота нали.

В Слънчев бряг присъстват предимно германци и то в индустриални количества. Имах чувството, че целият целокупен немски народ е дошъл тук и си е направил колония. Немската инвазия изкача от всеки ъгъл, дори и мен ме включвха към нея. На няколко пъти българи ме вземат за германец и ми дават менюта пред заведенията в които работят, като ме приканват на развален немски да опитам тяхната кухня. Аз пък с перфектен английски акцент им отвръщам: No Thanks, а ми идваше да им отвърна Danke shoen.

Викам й, ако и след осми клас продължих да уча немски, сега щях да си шпрехвам с немците без проблем и щях да се бъзикам с българските продавачи и обслужващия персонал на този език. След основното училище се отказах от немския, първо защото ни беше наложен по онова време като задължителен втори език след руския и второ защото не ми харесваше произношението му, пък и английския си беше световен език и исках него да го уча. Така българите ме вземаха за немец, докато не заговоря на български. Подвеждаше ги външният ми вид, които бие на северен тип човек – светли очи, светла кожа и коса. Дори косата ми да си я боядисам в черно, пак бия на скандинавец. Тя ми вика: котираш се за чужденец, спокойно може да минеш за един от тия туристи.

Мислех си за бъзик да започнем да говорим на английски в заведенията и на продавачите или да викаме на тълпите немското здрасти – Халоо. Вечер след като се нахраним купувахме по една еднолитрова бутилка минерална вода на човек и я изпивахме докато се разхождахме. В Съни бийч се наложи да търся тоалетни защото от водата малките нужди взеха по честичко да се обаждат. Хрумна ми че мога да отида в Макдоналдс на тоалетна. Изчаках на опашка пред тоалетната и преди да вляза питам момчето колко струва, а то ми вика нищо. Отговарям как така, а то продължава: за чужденците било един лев за българите безплатно, брей викам си аз тия хора добре са го измислили. Според мен такива дребни неща трябва да бъдат безплатни за българските туристи и платени само за чуждите, така се чувства един вид уважение към българските летовници че са предпочели да почиват в тези лъскави курорти. На другия ден в тоалетната стоеше момиче да събира таксата. Още щом ме видя каза: one lev. Викам и на български колко е таксата?, а тя се усмихна, изненада се че не съм чужденец и каза нищо.

В Слънчев бряг лошо впечатление ми направи, че няма кошчета за боклук. Търсехме къде да хвърлим отпадаците си в центъра на главната улица и в голям обсег не се намираше нито едно кошче. Като културни и възпитани хора, необичащи да се замърсява околната среда се лутахме нагоре-надолу, наляво и надясно и не откривахме нито едно кьораво кошче или кофа за смет. Изнервихме се и ни идваше да оставим торбичката с боклук до някой стълб, но сърце не ни го даваше и затова се заоглеждахме по близките закусвални и оле до едната закусвална мернахме малко кошче в което веднага метнахме нашите боклуци. Не върви, уважаеми управници на Слънчев бряг и община Несебър така да оставяте комплекса без кофи за смет. Този огромен поток от хора всяка минута консумира по нещо и всяка минута прави боклук. Целият този боклук как ви се вижда разпилян по един от най елитния български курорт. Ако не бяхте впрегнали уличните чистачи гледката и аромата от боклука биха били неописуеми, поради липсата на тези кофи. На Слънчев бряг забелязах да има известно количество комари. Дали присъстват от факта, че има много боклуци в прекия и преносния смисъл или от това че комарите предпочитат да смучат вносна свежа кръв. Аз мисля че и заради двете неща.

Ахелой 2007 година

Село Ахелой е кръстено на реката която извира от Айтоските възвишения, тече през него и се влива в Черно море. Разположено е на 3 км от с. Равда, на 6 км от Слънчев бряг и Несебър, на север от Поморие е 8 км. През селото минава Европейски път E 87, свързващ Северна и Южна България край морето.

Основното занимание на местното население е строителство и морски туризъм. В Ахелой ми направи впечатление че има доста построени къщи, които не бяха измазани. Общо взето тук картината не прилича на курортно селище, а по скоро на обикновенно село. Виждат се по част от крайбрежната ивица и нови строежи на хотели, вероятно е започнал да се разработва района от предприемачи. Това е добре, защото така се дава възможност покрай хотелите и туристическия бизнес селото да придобие малко по курортен вид, а защо и да не стане и като Св. Влас. Много от крайбрежните парцели личи че са изкупени от фирми, с цел строителство на жилищни апартаменти и строителство на туристически хотели. В момента има няколко действащи хотели, ресторанти, дневни и нощни барове на територията на селото. Забелязва се също така че в селотно една част от жителите се занимават с животновъдство и със земеделие, виждат се засадени ниви и тук таме пасящо стадо животни. Забелязват се отвреме навреме и блатисти места обрасли с папур.

Историята на село Ахелой е също интересна, оказа се че тук са се провеждали големи битки в които са загинали много византийски войници:

Тук, край река Ахелой на 20 август 917 г. цар Симеон I разбива многохилядна византийска войска, предвождана от Лъв Фока. Византийците акостират на пристанището в гр. Месембрия /сега Несебър/ и поемат на югозапад, където в землището на днешното с. Ахелой при река Ахелой се провежда една от най-величавите битки на Средновековието, чийто изход определя Българската държава като хегемон не само на Балканите, но и в цяла Югоизточна Европа. Армията на Византия претърпява пълен разгром и оставя хиляди жертви при р. Ахелой; византийските летописци пишат, че дори след 40 г. по полето край р. Ахелой се белеели костите на загиналите византийски войници. Това е най-голямата битка за средновековна Европа. В нея са участвали 60 000 българи срещу 62 000 византийци. На бойното поле намират своята смърт 35 000 българи и 60 000 византийци. Битката е била на път да бъде изгубена, но тогава, противно на всякакви традиции, самият цар влиза в боя и с това повдига бойния дух на българите и довежда битката до успешен край. Византийската войска е обърната в бяг и е преследвана чак до стените на Месембрия, откъдето оцелелите византийци се спасяват, панически товарейки се на военните си кораби на път за Константинопол.

В Ахелой е имало римски път, римска крепост и римско кале (на турски през арабската дума кала’ат означава крепост. Членуваната форма Калето е често срещано на Балканите и в България)

Римски път до средата на 20 век била запазена част от свързващ древните градове Месембрия и Анхиало. Минавал е в близост до днешния хотел Косара и римската крепост Чим. Бил е изграден от каменна макадамова настилка.
Римската крепост се е намирала в района на Пречиствателна станция-Ахелой /която е до моста на р. Ахелой/. И днес в околните ниви все още излизат камъни, свидетелстващи за нея. Името и е било Чим, което е дало по нататък името на гръцкото селище Чимос.

Римското кале се е намирало на върха на каменната кариера /част от възвишение Стролата/. Служело е за наблюдение.

Най древното познато име е Чим – това е името на древна римска крепост съществувала по времето на Римската империя. Второто име е Чимос – след римляните се заселват гърци, от там произлиза и окончанието -„ос“. Третото име е Чимово – преименува се няколко години след заселването на тракийските бежанци. Последното и съвременно име е Ахелой. След голямото заселване през 1923 г. на тракийски бежанци в с. Ахелой /по това време Чимос/, се избира Спасов ден за празник на селото. От тогава и до днес всяка година на този ден се организира панаир.

Смятам за напред, че в село Ахелой тепърва ще стават големи промени и много строежи. Вече е факт, че е завършено е най-голямото по площ ваканционно селище в Ахелой „Марина кейп“ Строителството на комплекса е започнал през есента на 2005 г. Ваканционният комплекс сега е развит в 14 секции и има 330 апартамента.

Поморие 2007 година

Град Поморие ми се видя като обикновено малко градче, не по различно от останалите градчета из цяла България. Тук не видях много ново строителство на хотели и сгради за туризъм, но за сметка на това има известно количество новопостроени къщи. Според мен градчето плаче за голямо освежаване. Не казвам да се застрои, а просто да се обновят старите обществени сгради, улиците, жилищните кооперации. На автобусните спирките седят баби държащи парчета картон с надпис „Свободна квартира”, докато в Равда нямаше такова нещо. Като малък често бърках градовете Поморие с Приморско, даже си мислех че са едно и също.

Град Поморие е разположен на тесен скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на 20 км от Бургас и на 18 км от Слънчев бряг. Градът е основан като гръцка колония с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. В наши дни все още половината от града говори свободно на гръцки език. Нещо обичайно в местните заведения е да се слуша гръцка музика рембетико. Нещо, което не е характерно за нито един друг черноморски град. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, града е от най-важните черноморски градове по българските земи. Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време(III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

Поморие е третия по големина град на българското черноморие след Варна и Бургас. Града е родно място на известния български художник Дечко Стоев. Там е живял и творил един от най-великите български поети – Пейо Яворов. Уникални исторически и културни паметници днес са Тракийската куполна гробница, музейният обект “Стари анхиалски солници”, църквите “Христос” и “Св.Богородица”, манастирът “Св.Георги” и архитектурният резерват “Стари поморийски къщи”. Забележителност на града е аязмото в манастира “Св.Георги”. Според историята там са заровени част от мощите на Св.Георги, а извора над тях е с лековита вода. На празника на града 6-ти Май се организира годишният събор в града, като част от традицията е посещаване на аязмото, където всеки си налива вода за здраве… Част от летните събития в града са „Седмицата на морето“ и „Яворови дни“.

По пътя Поморие Ахелой се виждат разположени на голяма територия солници. Интересно ми беше да видя какво представлява музеят на солта в Поморие. Той бил е открит на 7 септември 2002 г. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програмата Фар в изпълнение на проектите „Всичко за солта“ и „Развитие на Музея на солта в Поморие като завършен обект на културния туризъм“.

Музеят в Поморие е единственият в България и Източна Европа специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода.

Музеят представя древната анхиалска технология за производство на морска сол. Той се състои от експозиционна зала и 20 дка действащи солници.
Разполага с уникална колекция от снимки от началото на миналия век, проследяващи развитието на солодобива в района, стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти. Интересни видеофилми могат да се видят с помощта на съвременни аудио-визуални средства.

Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността.

Несебър 2007 година

Пътят от Равда до Несебър е застроен с хотели от двете страни. Пътувахме от Равда до Несебър за 80 стотинки билетче за около 20 минути. Историята на този град можете да прочетете навсякъде в нета. Достатъчно е да го въведете в търсачката и ще откриете много информация за него. Искам само да опиша какво представлява Несебър през тази 2007 година и как ми се видя през моите очи един от любимите ми курорти.

Освен че също така е много застроен с хотели без туристи Несебър е осеян с чалга, но чалга не каква и да е, ами сръбска. Малко отклонение – по принцип един от най дразнещите ме балкански народи са сърбите. Не харесвам тяхната култура и манталитет, смятам че са див народ, а най много ме дразни тяхната фолк музика. Може да се смея на сръбските комедии и да ги гледам, но като цяло не харесвам много неща в този народ. Ако някой сръбски гражданин или човек с такъв произход ме чете нека да не се засяга нямам нищо лично срещу сръбския народ, но вътрешното ми отношение относно сръбщината е такова, не добро. Така Несебър е жестоко облъчен от сръбска чалга и то явно от сръбски преселници живеещи на територията му. Казвам й на шега:

още малко от тази сръбска музика и ще започне да ми липсва българската чалга. Български курорт е, защо звучат чужди песни, аман от тези сърби.

Магазините и сергиите не ме заинтригуваха и в новия и в стария град. Исках нещо да си купя за спомен, но нищо не ми хареса, повечето буклуци се намират и тук в София. Тя си купи някаква играчка за 10 кинта правеща 256 фигури наричана „Цветето Лотос”, която като прави фигурите човек се зареждал с космическа, положителна енергия. Това нещо не ме впечатли, не ми и хареса. Не смятам че събира кой знае каква и колко енергия, но за играчка убиваща свободното време за изнервени хора – става.

Старият град на Несебър е осеян от началото до където може със стоки. И от двете страни на уличките има сергии и магазинчета, напомнящи ми базарите в подлеза на НДК. Малко или много пак е цигания, но туристите като че ли това обичат да я разглеждат, щом пълнят курорта и улиците по шевовете. Явно те си нямат такива пазарчета и сега това тук им се струва направо екзотика. Тя вика че дори и в Истанбул нямало такъв бит пазар както тук, претрупан с какво ли не. Дори и с гащи. Сякаш германецът е дошъл чак от някъде си да си купува гащи и сутиени.

В Несебър този сезон преобладаваха немци и скандинавци, но общо взето има микс и от англичани, чехи, мургави азиатци и българи. На няколко места се виждаха обяви че се търси работна ръка за заведения, на няколко места висяха обяви за квартири. В алеята тръгваща от главния път на Несебър за стария град покрай крайбрежието (не тази за Слънчев бряг, а от срещуположната страна) има много хубав дълъг мини парк стигащ до южния плаж. Тук освен поддържани алеи със зеленинка и цветя има пейки гледащи към морето. Цялото това нещо ми се видя много романтично, живописно и красиво. Тук човек с часове може да съзерцава морето и да медитира по този начин. Браво за тази запазена градинка. Курортен град като Несебър има нужда от такава алея за разходки и отдих.

Минахме през пощата и видях въпросният хаус клуб „Хелп” където бяха убили наскоро шведски турист. Доколко е хаус клуб незнам, но по такива съмнителни за безопасноста и качеството на музиката заведения нямам навика да ходя, колкото и да се рекламират. Дискотеката „Хелп” (какво име само, напълно в тон с убийството случило се там, сигурно клиентите им идва наистина да викат хелп) се намира под земята в бункер близо до боулинг зала. Точно тогава когато минавахме оттам, някъде към 22:30 все още беше затворена. Или е отваряла по късно или този ден не бачкаше. Видяхме само че има плакат с реклама на някакво бъдещо парти с някакъв алкохол затози месец – август. Хапването по улицата на Несебър не е чак толкова скъпо колкото по заведенията, а по заведенията можете да съдите по това къде се намират и как са като дизайн, интериор. Цените на стоките са леко завишени от столицата ни, но са поносими за един среден потлребител.

Пясъкът е сравнително чист и белеещ се, водата също чиста и с приятна температура. Смешни са продавачките на билети в автобусите циркулиращи Бургас или Поморие – Несебър – Слънчев Бряг. Първо са със смешен акцент, второ са нахакани с мъжки езиков речник и са големи флиртаджиики, особено с шофьорите.


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,358,060 hits

Top Clicks

    ЛЮБИМА МИСЪЛ:

    Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

    %d bloggers like this: