Archive for the 'Животински свят' Category

Прах и сняг

Честит първи сняг и от мен.

colbert-gregory-ashes-and-snow6

Ashes and Snow (2005)

Филма е абстрактен и ми напомня на трилогията на Godfrey Reggio – Koyaanisqatsi (1982), Powaqqatsi (1988) и Naqoyqatsi (2002). Това е едно впечатляващо и много красиво фотографско, художественио произведение на Грегъри Колбърт.  От 1992 г. Колбер има предприети повече от 30 експедиции до Индия, Египет, Бирма, и Кения за снимки на своя проект. Той изследва физическото взаимодействие между човека и други животни. Кулминацията на тези експедиции е „Пепел и сняг“, чиято премиера през 2002 г. в Arsenale във Венеция е поставила рекорд от 100 000 посетители. Повече за проекта вижте на този  адрес:

http://www.ashesandsnow.org/en/

dee-gregor1

Текста на фона на картините е внушителен и красив, затова го слагам целият тук.

Ако дойдеш при мен в този момент минутите ти ще се превърнат в часове, часовете в дни, а дните ти ще се превърнат в човешки живот.

До принцесата на слоновете!

Изчезнах точно преди една година в денят, в който получих едно писмо.То ме призова на място,
където животът със слоновете започна. Прости ми за мълчанието между нас, което беше непрекъснато от една година. Това писмо разчупи мълчанието.То беше едно от 365-те писма до теб. Едно за всеки ден мълчание. Не ще бъда повече себе си след тези писма.Те са моята карта от птичи поглед. Те са всичко което знам…което е истина. Ще си спомниш всичко. Всичко което е било преди.

В началото на времето, небето беше запълнено с летящи слонове. Всяка вечер те лягаха
на едно и също място в небето и спяха с едно отворено око. И когато се вгледаш в звездите пред нощта виждаш в непробляскващите им очи как те продължават да ни наблюдават.
Откакто къщата ми изгоря виждам луната по-ясно. Аз се взрях в Рай, които ме обзе. Видях рай, който бях държал в ръцете си, но го пуснах.

Видях обещания, които не изпълних. Болка, на която не повярвах. Рани, които не излекувах.
Сълзи, които не пророних. Видях смърт, която не оплаквах. Молби, на които не отвърнах.
Врати, които не отворих и врати, които не затворих. Любими, които изоставих. И мечти, които не доживях. Видях всичко, което ми беше предложено, което не можах да откажа. Видях писмата, които пожелах, но никога не получих. Видях всичко това, което можеше да бъде, но никога не ще бъде. Слон с вдигнат хобот е писмо до звездите. Изкачането на кит от водата е писмо от дълбините на морето.Тези представи са писмо до моите мечти. Тези писма са писма за теб.

Сърцето ми е като стара къща, чиито прозорци не са били отваряни с години. Но сега чувам, че тези прозорци се отварят, помня блуждаенето на жирафите, нежният сняг на Хималаите.
Морските крави (видове тюлени), които спят на опашките си. Песните на брадатите тюлени.
Кашлянето на зебрите. Скърцането на пясъка. Ушите на каракалите (каракал – степен рис).
Люшкането на слоновете. Изкачането на китовете от морето. И силуета на еланд (голяма южноафриканска антилопа). Помня къдрицата на пръстите на суриката (африкански лалугер). Свободата на река Ганг. Пълноводието на Нил.

Аз си спомням, скитайки се из коридорите на Храмът на Луксор, и сред лицата на много жени. Безкрайните морета и хилядите мили течащи реки. Колкото повече гледам слоновете от саваната, толкова повече слушам, повече от колкото мога. Те ми напомнят кой съм. Може би слоновете пазители чуват желанията ми за да сътрудничат с всички музиканти на природния оркестър. Искам да погледна през очите на слона, искам да се присъединя към танца, който няма стъпки. Искам да стана танц. Не мога да кажа ако се приближиш или пък се отделечиш. Копнея за спокойствието, което открих, когато погледнах към лицето ти. Вероятно, ако лицето ти можеше да се върне при мен сега бих го намерил по-лесно. Лице, което мислех,че съм загубил.

Моето собствено.

Перото на огън,
огъня на кръв,
кръвта на кост,
костта на костен мозък,
костния мозък на пепел,
пепелта на сняг.

Китовете не пеят, защото те знаят отговорът. Те пеят, защото знаят песента.
Това, което има значение, не е това, което е писано на страницата, това, което има значение е това, което е писано в сърцето.Така, че изгори писмата и разпръсни пепелта им в снега. На брега на реката, когато пролетта настане и снегът се разтопи. И покачването на речната водата се върне към насипите от реката. Прочети отново писмата ми със затворени очи. Нека думите и отраженията отмият тялото ти като вълни. Прочети отново писмата с присвити ръцете над ушите си. Слушай песните на Рая. Страница след страница, след страница.
Прелети пътя на птиците.

Лети. Лети. Лети.

ashes-and-snow

Кафе от изпражнения? Как ли пък не…

Вече повече 2 години не съм страстен кафеман. Отивикнах от кафето, когато спрях цигарите и като си помисля въобще не ми липсва, нито вкусът му, нито аромата. Иначе преди пиех по няколко чашки дневно, дори и във вечерните часове, сменях кофеиновото кафе с безкофеиново. Последният път когато пих кафе беше наскоро. Бях една сутрин на гости и домакинята ми предложи някакво италианско. По край него се заговорихме за това как италианците пият кафето си бързо, сервират го като количество има, няма 50 грама, но за сметка на това тяхното кафе било силно. Жената каза, че при италианците няма дълго пиене на кафе с много приказки както при нас. Наскоро пък в разговор с колеги някой ме светна за най-скъпото кафе, което се е добивало от изпражненията на животно. Прочетох тук и там и научих, също така, че в момента средната цена на това кафе е около 10 пъти по-висока от тази на италианското кафе Illy, като през 1999г. 220 грама са стрували около $100. Въпросното кафе се нарича „Kopi Luwak“ и се добива от екскрементите на малко животно, наподобяващо котка, което живее в Индонезия. Месните жители го наричат наричат luak и се води за нощен бозайник. Луак обича да похапва насекоми, гризачи и плодове, но любимата му храна са самите зърна кафе. Повечето от тези зърна не могат да бъдат смелени в стомахчето му и така излизат цели в изпражненията. Търговците на кафе събират грижливо ценната находка и я продават на производителите на въпросната марка. Процедурите които се правят със зърната след това са хубаво измиване, подсушаване и печене. Най-голям пазар за тях има в Япония и Съединените Щати. От първите две снимки като гледам ми става гадно. Едва ли бих опитал от тази напитка 🙂


Ето и един интересен сайт за точно това кафе: http://www.animalcoffee.com

Затлъстяване при котките

За съвсем кратко време, поради факта, че гледахме купичката му да не е празна, котарака ми стана лаком и започна да затлъстява, което не е добре. За известен период от време го хранехме със готова суха храна, която е препоръчително да се редува с други храни, защото не е много полезна, не само за мъжките, но и за женските котки.

Сухите храни имат предимството, че могат да престояват дълго време в паничката, без да се развалят и котето ги има на разположение винаги, когато огладнее. Сухите храни са добре балансирани – имат нужното съдържание на витамини, протеини, мазнини (в неголямо количество, и понякога се налага допълнителното им даване), магнезий, таурин. Накой фирми-производители са разработили допълнителни съставки, които поддържат урината с нужната киселинност (pH), за да не се стигне до запушване на пикочните пътища при мъжките котараци, и пикочния мехур – при женските. На пазара се продават и храни с повишено съдържание на витамини и калций, нужни за бременните, кърмещи и подрастващи котки. А когато храним котката си със сухите храни, винаги до паничката с яденето трябва да има и съд с прясна вода!
Хранителните предпочитания на котките са строго продиктувани от тяхната обмяна на веществата – правилният баланс на хранителните вещества: протеини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали, е задължителен. В домашни условия е трудно да приготвим храна, която да съдържа тези необходими съставки в оптималното съотношение. Важно е да се съобразим с фактори като възраст, ритъм на живот, здравословно състояние и др. Дългогодишният опит и постоянното сътрудничество на западните фирми с научните институти гарантират първокласното качество на готовите храни със световноизвестни марки.

Качествените сухи храни осигуряват на котките това, което никоя домашна храна не може да гарантира – оптималния баланс на хранителните вещества. Протеините са най-важната част от котешката „диета“, защото осигуряват растежа и възстановяването на тъканите, особено за майки, малки котенца или след тежко боледуване. Аргининът и тауринът са незаменими аминокиселини, които организмът на котката не може да синтезира, а трябва да получи „наготово“ от храната. Мазнините са концентриран източник на енергия, а също така се грижат за отличното състояние на кожата и козината. В състава на добрите сухи храни са включени и витамини, които са неразделна част от „диетата“ за здрав и силен организъм, и минерали, които участват в изграждането на костната система и зъбите. Дневната дажба от около 100 гр качествена суха храна осигурява на зрялата котка всички необходими хранителни вещества в оптимална пропорция. Иначе количеството месо, нужно на такава котка, е около 70-100 гр на ден.

И от гледна точка на хигиеничност, добрата суха храна също е идеалното решение – тя е дълготрайна, не губи хранителните си качества и винаги ви дава възможност да отделите точно необходимото количество. А вкусовите разновидности (напр. говеждо и пилешко, пилешко и пуешко, сардина и скумрия, обогатени с черен дроб) са истинско гастрономическо удоволствие за вашите котки. Въпреки, че сухата храна е оптимално решение, добре е от време на време да я комбинирате и с консервирана, особено ако котката ви „настоява“ за това. Консервираните храни на световноизвестните производители се предлагат в множество вкусови комбинации, така че да задоволят дори и най-взискателните котки. Разнообразие можете да постигнете чрез редуването на сухата и консервираната храна – например суха храна от сардина и скумрия, съчетана с консерва от заешко месо… Консервираните храни също са разнообразни и удобни за употреба, но при тях енергийните съставки са по-малко, а съдържанието на течност във „влажните“ храни е по-голямо. Затова, ако храним котето с консервирана храна, то трябва да изяде дажба с около 3 пъти по-голямо тегло, за да усвои организмът му нужните вещества. Например, за котка с тегло 2.5-4.5 кг са необходими около 60-100 гр суха храна или 225-360 гр (както и в зависимост от калоричността на използваната храна) консервирана храна на ден.
Специалните сухи храни са много подходящи за бременни котки заради високата концентрация на хранителни вещества, като дневната дажба трябва да бъде увеличена: по време на бременността – двойно, а след раждането на малките – до 4 пъти повече от обичайната, поднесена няколко пъти на ден. Само така майката ще може да осигури достатъчно качествено мляко за своите малки.

Съвременните котешки храни са богати на енергийни източници и са много вкусни. Много често домашните любимци похапват повече и получават повече калории, отколкото могат да изразходват чрез движението си при застоял живот. Менюто трябва да съдържа по-малко мазнини и повече баластни вещества. Ако котката тежи 4.5 кг, ще са й необходими около 1200 калории за да поддържа това тегло. Но ако тя е склонна към затлъстяване, трябва да получава около 65% от посочените калории, което прави 800 калории (това е около 200 гр от съответната храна) (по правило мъжките котараци имат по-високи калорични нужди). Добре е количеството на котешката храна да се разделя на 3 части. Едно минимално повишаване на телесната активност чрез движение може да помогне на котката да отслабне, след което се възстановява естествената регулация на приемането на храна. Затлъстяват животни, които имат ставни и костни увреждания и движението им е затруднено. Това се наблюдава и при застаряващите котки, които не се движат. Хормоналните смущения също са причина за наддаване на теглото. Понижената активност на щитовидната или повишената дейност на надбъбречната железа могат да доведат до прекалено натрупване на мазнини в организма на котката.

Обикновенно идеалното тегло за една „нормална“ котка се движи в границите на 4-5 кг. Естествено, има и индивидуални разлики – за едър и силен котарак 6 кг тегло не са много, докато женска котка, тежаща и по-малко от 4 кг, пак може да изглежда добре. Това се установява по външния вид на животното – стопанинът ще усети ребрата под тънък слой мускули и изпъкналостта на костите при хълбока. Ако се напипа слой мазнини в долния край на корема, това вече е признак за затлъстяване. Закръглянето на корема също е признак за надебеляване. При късокосместите котки талията трябва да е забележима.

Кои са факторите, които предизвикват наднорменото тегло?

– Ограничено движение, предимно при домашните котки.
– Вкусна и богата на калории храна.
– Неконтролирано предлагане на храна.
– Прекалено хранене в млада възраст.
– Съвместно хранене с други котки.
– Прекаляване с лакомства и награди.
– Хронични заболявания (напр. артроза)
– Кастрация.
– Напреднала възраст
– Генетични дадености
– Хормонални смущения
– Нарушения на функциите на център в мозъка.

Какви са последиците от наднорменото тегло?

– Опасност от диабет
– Натоварване на кръвообращението
– Увреждане на сърцето
– Проблеми с дишането
– Затлъстяване на черния дроб
– Заболявания на ставите
– Увреждания на гръбначните прешлени
– Намалена продължителност на живота

Трябва да се променят някой навици и на стопанина, и на котката – например, да се ограничат наградите под формата на лакомства и вкусни хапки. Дори и в началото да ви е трудно, с течение на времето котката сама ще свикне с по-рядкото похапване. Тя все по-рядко ще си проси храна. Много добре ще е да я извеждате на продължителни разходки. И все пак, с течение на времето повечето котки надебеляват – както и при хората, това отпускане идва с възрастта. Поне един път седмично претегляйте котката – отслабване със 100 гр е идеално за затлъстялата котка!

Новия ми котарак Мъро

На колко съм години?

imageresizeratiophp.jpg

Популярен мит е, че една човешка година се равнява на 7 кучешки години. От научна гледна точка това не е вярно. Повечето домашни животни не стареят по начина, по който това става при техните стопани. Кучетата и котките стареят много по-бързо в началните години от своя живот, сравнено с хората. Например еквивалентът на едногодишно куче е 15-годишно дете – едногодишно куче вече е достигнало полова зрялост, но все още трябва да доразвие мускулатурата си, защото изглежда непропорционално, подобно на тийнейджър. Втората година се равнява на още 3-8 години по отношение на умствена и физическа зрялост. Всяка следваща година се равнява на 4-5 години.

Тази доста неточна характеристика варира в големи граници при различните породи. Така например гигантските породи до 7-8 години вече показват симптоми на артрит и сърдечни заболявания докато някои малки породи териери живеят по 20 години. Според последните изследвания, малките породи кучета влизат в трета възраст след 11 години, средните породи на 10 години, големите породи на 8 години, а гигантските на 7 г. Заедно с това гигантските породи съзряват умствено и физически по-бавно от малките породи.

Продължителността на живота също се е увеличила заедно с подобряването на условията на отглеждане на кучетата. Така най-старото куче днес е 29-годишно австралийско пастирско куче. Средната продължителност на живота при кучетата е доста по-ниска . При смесените породи тя е около 13 години, при породи като булдога, ирландския вълкодав и бернското пастирско куче имат средна продължителност на живота 7 г., докато за някои малки породи като уипет, бедлингтон териер и джак ръсел териер тя е над 14 години.
puppypinup.jpg

Две много полезни статии за стоматологичните заболявания при котките и при кучетата

Как да се реши проблема с бездомните кучета?

 bangaloredogs.jpg

Вместо да намалява, броят на бездомните кучета в Дианабад непрекъснато нараства. Как става това?- Ема Димитрова живее там от години. И от години си играе на котка и мишка с екоинспекторите от приюта за безпризорни животни.
Всеки път, когато те прибират кучета в приюта, тя ги осиновява. След това, отново ги пуска в същия квартал и пред пред същия блок, откъдето преди това са ги прибрали. И така до ден днешен.
Правилото е десет дни, след като си вземете животно, да го регистрирате при ветеринар. Ема, обаче никога не ги регистрира. Така тя изкарва бездомните кучета от приюта, без да им става собственик. Глобата в този случай е едва 50 лева и това едва ли я плаши. 

Проблема с бездомните кучета в столицата не е от вчера и днес. Той съществува от години и може да се каже, че вина за него имат както обикновенните граждани, така и общината. Гражданите носят вина, защото много често „изхвърлят“ домашния си любимец на улицата, а пък общината нехае за проблема с популацията и повечето сме свидетели как броя на безпризорните кучета все повече расте (квартала в които живея е пълен с тях). Зачестяват и случаите с ухапаните хора. Така на гражданите им писва от безхаберието на общината и все по често чувам как хората в определен квартал искат масово избиване на кучета, а някои дори го правят слагайки отрова в хранителни отпадъци, подхвърлени около кофите за смет (това го гледахме от репортажите по телевизията). Така една част от хората решават да действат и избират екстремния вариант за саморазправа, които за мен е неприемлив и го осъждам, но питам се това не го ли правят нахапани хора, които са наплашени до смърт от разхождащите се глутници в кварталите. Да припомня неприятната случка в края на миналата година в която от масивна кръвозагуба и шок от разкъсвания беше причина за смъртта на англичанката Ан Гордън, която беше нахапана от глутница кучета в ямболското село Недялско. Следи от стотици нахапвания по цялото тяло беше установил съдебният лекар, а краката на англичанката са били нахапани до кокал. От нараняванията не е  могло да се установи колко са били кучетата и колко време са нападали жертвата си.

Друга част от гражданите, тези които са върли защитници на кучетата правят точно обратното – осиновяват кучета и след това ги пускат отново (като случая с жената горе) или дори съм чувал, че нарочно обучават и размножават агресивни кучета и след това ги пускат на улицата. Така се стига до важната дилема: да спасим кучето или да защитим човека и честно казано, според мен и едните и другите имат право. Понеже и аз съм бил нападан от кучета и смятам, че независимо дали са кастрирани кучетата- или не, агресивността им не намалява. Те са зли не само когато животните си пазят територията или в процес на разгонване, ами и когато са гладни. Аз обичам кучета (дори си отглеждам женско), но не смятам, че мястото им е на улицата да скитат безстопанствени. Едно такова съжителство с тях за мен е неприемливо и мисля, че е опасно, особено за майки с малки деца.

Чувал съм, че в другите по големи градове нямало бездомни кучета, докато в София е станал рай за тях. Направо трябва да се издаде брошура-наръчник как да се предпазим от агресивните кучета и какво да правим, ако те ни атакуват. Смята се, че особено опасни са кучетата с гладка козина. Много от тези породи са плод на скорошни селекции. Те не притежават устойчива нервна система и не са преназначени за отглеждане в домашни условия. И все пак, ето няколко начина за да избегнем ухапването от лаещото ни куче:

– не гледайте кучето в очите (но следете действията му, както и тези на стопанина);
– не пъдете кучето с ръце и не се опитвайте да го ритате;
– не променяйте рязко посоката и темпа на движение;
– не се обръщайте с гръб или настрани към кучето;
– не си помисляйте да се наведете или да легнете;
– не бягайте;
– ако кучето бяга към вас, опитайте се да хвърлите някакъв предмет настрани;
– хвърлете с две ръце чантата си в приближаващото се куче (между другото обемните предмети могат да послужат като щит при самоотбраната);
– ако имате време да свалите връхната си дреха (сако, яке и пр.), хванете я така че голяма част да виси надолу (дръжте здраво и при захапването на кучето в никакъв случай не отпускайте). Много кучета предпочитат “безопасно” да поръфат памучното ви яке, отколкото да ухапят непознат съперник;
– не минавайте в близост до стопанина, ако кучето не е на каишка и с намордник. Не се срамувайте да помолите собственика да върже питомеца си. В случай, че откаже да го направи, минете по друг път.

Ако ни се наложи да попаднем сред агресивни кучета, трябва да изберем два типа поведение – пасивно или активно!
Пасивно:
– отмествайте се в посока на тласъците, без да се нахвърляте на кучето (може да загуби самообладание и да ви отхапе нещо, което впоследствие ще ви бъде необходимо);
– не лягайте и не клякайте;
– стремете се да не паднете;
– не викайте;

Активно:
– не се опитвайте да ритате кучето;
– не се опитвайте да ударите кучето с ръка (пръчка, чадър, бутилка);
– отново, поддавайте се на тласъците на животното, запазвайки обаче достатъчно дистанция за да не може кучето да ви хване по-удобно;
– опитайте се да хванете кучето за нашийника и да го наведете към земята (може и с коляно). Леко усуквайте нашийника с цел задушаване.

И все пак остава въпроса: в момента изготвя ли се някаква програма за
бездомните кучета или те са оставени на произвола на съдбата. Чудно ми е защо хората занимаващи се с екоравновесието в столицата не вземат опит от градовете и държавите в този проблем отдавна е решен.

За нашият полу събрат и за съвременния канибализъм

 pig-01.jpg

Прасетата са много интелигентни същества и се учат лесно. Учените твърдят, че това е най-умното животно. Освен, че ние хората се обиждаме на прасе, свиня, нерез и т.н.т, всеизвестно е, че човека и прасето имат много общи неща. Отдавна е известен факта, че човекът и прасето  генетично са доста близки. Свидетелства за това са прилаганите на днешно време трансплатнации на свински бъбреци, черен дроб и сърдечни клапи на човек. Да припомня, че двама от най-тежко обгорелите миньори при взрива в рудник “Ораново” през март миналата година са спасени след 20 операции с присаждане на човешка и свинска кожа.Човешко ухо беше присадено на гърба на прасе, докато порасне достатъчно за присаждане. Не напразно наричат прасето „хоризонтален човек“! Прасетата имат превъзходно обоняние и работят като търсачи на трюфели или граничари. Някои хора дори ги отглеждат в къщите си като домашни любимци – Мини прасето е умно и чистоплътно. Наскоро една приятелка ме изненада като каза, че би си взела да отглежда като домашен любимец едно такова мини прасенце.

В страните в които все още не са въведени изискванията на ЕС за условията, в които трябва да се отглежда това интелигентно животно, картината е тъжна. Прасетата се угояват в нещо като метална кутия, в която не могат да се обръщат или да се изправят, за да не хабят излишна енергия. Може би сте останали с предразсъдъка, че прасето е мръсно животно, но това не е така. Прасето е чисто животно, но обстоятелствата в които хората го поставят го правят да изглежда мръсно. В фермите те лежат върху метална решетка, за да могат фекалиите им да се отмиват от течаща вода и макар че са социални животни, нямат контакт с другите прасета. Единственото им занимание е храненето, което става от хранилка, до която могат да достигнат, без да се движат много. Щом прасето е генетично близко до нас хората, освен това е и много интелигентно не се ли замисляме, че консумирането на свинско е близко до канибализма? А канибализма впрочем оправдан ли е?

Съвременния канибализъм

cannibal.jpgembryo2.jpg

Чели сме от литературата, че човешкото месо е много по-вкусно от останалите бозайници. Преди време се отвратих като чух от нашенец работил в Китай, че в някои провинциални райони деликатес е месото от човешки ембриони, което се взимало нелегално от клиниките за аборт. Преди няколко години бях чул от една китайка работеща в китайски ресторант, че е чувала, че дори лидерът на комунистическата партия в Китай ядял човешки ембриони, за да се поддържа млад.
Като доказателство за съвременното човекоядството предлагам да видите следните източници на които попаднах вчера:

http://www.heretical.com/cannibal/china.html

http://www.weirdasianews.com/2007/04/02/cannibalism-in-china-acceptable-if-for-health/

http://en.wikipedia.org/wiki/Placentophagy


ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!
март 2017
M T W T F S S
« Февр    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор. Photobucket Tyxo.bg counter Блогосфера
Wikipedia
Locations of visitors to this page Site Meter website counter

Blog Stats

  • 1,310,907 hits

Flickr Photos

Toulouse Sunset

Още снимки

ЛЮБИМА МИСЪЛ:

Не е самотен този който си няма никого, самотен е този който не знае да обича!

%d bloggers like this: